№ 1847
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502012 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД
против Разпореждане №12598/02.06.2022, пост. по ч.гр.д.№ 7814/22, ПдРС, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу Е.А.Г. за сумата от 417,18лв. главница, 59,45лв. - договорна лихва, 113,23 лв.
обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане и разноски.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Счита за несъстоятелен доводът на съда относно необходимостта от посочване на начина на
представяне на ГПР в договора за кредит. Развива съображения досежно това, че нито в
ЗПК, нито в Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г. е въведено подобно задължение.
Изискването е да е посочен размерът на ГПР, а начинът на изчисляване и компонентите му
са законово регламентирани. Отделно от това формулата за изчисляване на ГПР е посочена
в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК и ако същата бъде посочвана в договора, то това
не би могло да отговори на изискването за предоставяне на информацията по ясен и
разбираем начин за потребителя. Поддържа, че в случая е посочен общия размер на ГПР и
същият е под нормативния максимум. Поддържа, че доколкото в случая липсват неясноти
в договора, които да обуславят допускания при изчисляването на ГПР, то и такива не следва
да бъдат посочвани в самия договор. Сочи, че е изпълнил задължението си да предостави
информация за вида и размера на разходите по кредита. По отношение на таксата за оценка
на риска сочи, че същата еднократно дължима в деня на подписване на договора.
Непосредствено след усвояване на кредита клиентът следва да погаси дължимата такса за
оценка на риска, след което при използване на формулата за изчисляване на ГПР се
получава посоченият в договора процент на разходите – 48,68%. Моли съда да отмени
разпореждането и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.
1
Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит. Със
заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на сумите 417,18лв. главница,
59,45лв. - договорна лихва, 113,23 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху
главницата. Представено е извлечение от сметка, в което е описано какво съставляват
претендираните суми. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен
между страните. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за кредит
№**********/23.12.2019г., като кредиторът е предоставил на кредитополучател сумата от
500лв., при лихвен процент от 18,46%, като в допълнение е посочено че следва да се заплати
и застрахователна премия от 168,68лв., bank пакет 3 кредит +сметка – 43,80лв., bank пакет 3
сметка – 119,88лв., както и еднократна такса за оценка на риска от 79,64лв. По отношение
на последната сума е договорено, че се дължи към деня на подписване на договора за
кредит, дължи се от кредитополучателя, а се финансира от кредитора като се включва към
дължимите месечни погасителни вноски. Посочено е в договора и че годишния процент на
разходите е 48,68%. , като общо дължимата сума е 819,71лв. В същото време е посочено в
извлечението от сметка, че общо дължимата сума е 1142,60лв., без да е ясно как е
формирана.
За да постанови обжалваното разпореждане , заповедният съд е приел, че в
представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи
, доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в
договора, че се дължи и еднократна такса за оценка на риска, както и сключени застраховки
в полза на кредитора. Предвид тези обстоятелства съдът е направил извод за обоснована
вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора. Посочил е, че поради
признанието на заявителя за заплащане на значителен брой вноски по договора не може да
се определи съществуването на вземане за главница към момента на издаване на заповед за
изпълнение. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.
В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши
и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако
искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то
задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали
въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково
производство по реда на чл.422 от ГПК.
В случая съдът намира, че от уговорките в представения договор възниква съмнение
относно размера на посочения в него ГПР. Така в клаузата за дължимост на такса за оценка
на риска е посочено, че същата е дължима от кредитополучателя и ще се издължава с
месечните погасителни вноски. Същата сума не е включена при определяне на ГПР,
доколкото е уговорена отделно от сумата за главница, за застраховка и т.н. Самият
жалбоподател признава в жалбата, че тази сума не е включена към ГПР, посочен в договора
в размер на 48,68%. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид и т.н.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е налице такса, по
отношение на която има съмнения относно включването й в ГПР. Съгласно чл.19, ал.5 от
ЗПК клаузи в договор, които водят до надвишаване на максималния размер на ГПР са
нищожни. Тази нищожност обаче следва да бъде установена в един състезателен исков
процес. В тази връзка не би могло да се постанови издаване на заповед за изпълнение за
претендираните суми, доколкото се твърди извършване на плащания на почти всички
месечни вноски с изключение на четири такива, при което не би могло да се изчисли в
2
рамките на заповедното производство какво точно е погасявано с извършените плащания.
По изложените съображения съдът намира, че не може да бъде издадена заповед за
изпълнение, т.к. от представените документи може да се направи предположение за
евентуално неравноправни клаузи в потребителския договор. В този смисъл постановеното
разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12598/02.06.2022, пост. по ч.гр.д.№ 7814/22,
ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3