Решение по дело №1240/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 471
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20195500501240
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер  471                 02 .07.2019 година                             град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……… втори граждански състав,

на  втори юли…………………………....................…………2019…..година,            

в закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                              ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                         

 

Секретар ……………………………………………………

Прокурор……………………………….…………………………………..

като разгледа докладваното от……………………съдията  В. МИШОВА    

въззивно гражданско дело номер 1240…..по описа за 2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Община Чирпан – длъжник по изп.дело № 371/2019 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег.№ 766. Жалбоподателят обжалва постановлението, с което ЧСИ не е уважил възражението за несъразмерността на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи и производството по делото и изпълнителните способи и мерки да бъдат приключени и прекратени. Жалбоподателят твърди, че в производството по делото като взискател е конституирано лице, за което липсват доказателства относно процесуалната му легитимация, даващи основание то да бъде определено като взискател. Твърди, че са били запорирани банкови сметки, дружествени дялове и вземания от трети лица, както и били възбранени 113 броя недвижими имоти. Твърди, че по този начин общият размер на способите за изпълнение и стойността на имуществото, подлежащо на изпълнение, многократно надхвърля размера на дълга. Моли съдът да установи несъразмерността на изпълнителните способи и действия на съдебния изпълнител и да го задължи да вдигне наложените от него мерки и да прекрати изпълнителните действия.

                 Взискателят „Джимара къмпани лимитид“ не вземат становище по жалбата.

                   Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

                 Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

      Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

     Изпълнително дело № 371/2019 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766 е образувано по молба от „Гимара къмпъни лимитид“ със седалище и адрес на управление в гр. Виктория, Република Сейшели чрез адв. Николай Йочколовски по издаден в полза на „Евиданс инженеринг“ ООД изпълнителен лист, видно от който Община Чирпан е осъдена да заплати сумата от 408 239,19 лв. за неустойка за  забавено плащане по договор от 01.07.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, както и сумата от 282 247,60 лв. за обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита по арбитражно дело. С молбата е представено удостоверение за съпоставка и сравнение на приложени копия от удостоверение за учредяване, учредителен договор, устав и решение на лицето, записано акции, отнасящи се до „Джимара компани лимитид“. Представени са и няколко договора за цесия на вземането и копия от уведомленията до длъжника.  Изпратена е покана  за доброволно изпълнение с обратна разписка от 22.04.2019 г., получена от длъжника на  23.04.2019 г. С възражение от 25.04.2019 г. длъжникът е възразил относно несъразмерността на наложените от ЧСИ обезпечителни мерки и относно предприетите изпълнителни способи, като е поискал в частта на превишението над размера на задължението предприетите действия да бъдат отменени, а производството по делото – приключено и прекратено. В постановлението от 02.05.2019 г.  на Ивелина Дойчева – помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766 е прието, че запорът на банковите сметки и на вземанията на длъжника са наложени до размера на задължението по изпълнителното дело и суми не са постъпвали. По отношение на възбраната на недвижими имоти ЧСИ не се е произнесъл, тъй като не са постъпили данъчни оценки за възбранените имоти. Посочено е и това, че длъжникът не е извършил доброволно плащане.

       В нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са изброени лимитативно действията в изпълнителното производство, които длъжникът може да обжалва. Видно е, че новият процесуален закон изрично ограничава както кръга на изпълнителните действия, подлежащи на обжалване от длъжника, така и основанията за това. Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) и приетата нова разпоредба на чл. 442а, ал. 1 ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2  ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 ГПК. Въпреки че ЗИДГПК  изрично предвижда в новата разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК явната несъразмерност на наложените обезпечения като основание да се търси от съдебния изпълнител отговорност за вреди, и въпреки въведената нова разпоредба на чл. 442а, ал. 2 ГПК, предвиждаща възможност на съдебния изпълнител по възражение на длъжника да вдигне наложените обезпечения, и при измененията на чл. 435, ал. 2 ГПК, с които съществено се разширява кръга на обжалваемите от длъжника действия на съдебния изпълнител, нито в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, нито в разпоредбата на чл. 442а ГПК, законодателят не е предвидил възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Видно от разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, съразмерността на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението се определя при отчитане на множество фактори – всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. От друга страна, разпоредбата на чл. 441, ал. 2 ГПК обявява за незаконосъобразно само това принудително изпълнение, при което съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението. Следователно, касае се за преценка за целесъобразност, която съдебният изпълнител е оправомощен да прави.

      Независимо от горното, постановлението на съдебния изпълнител по чл.442а, ал.2 ГПК не е основание за прекратяване на изпълнителното производство. В нормата на чл.433, ал.1 ГПК съдържа всички основания за прекратяване на изпълнението. За да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от тези основания. Разпоредбата е императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде прекратено изпълнителното производство. В случая не е налице нито една от предвидените в посочения текст хипотези за прекратяване или приключване на изпълнението.

      Не е основание за прекратяване на изпълнителното производство и твърдението, че като взискател е конституирано лице, за което липсват доказателства относно процесуалната му легитимация. Налице е правоприемство, настъпило преди образуване на изпълнителното производство. Възраженията относно материално правната легитимация на взискателя не могат да бъдат обсъждани от съдебния изпълнител. По съществото си възражението за това дали взискателят е носител на правата по изпълнителния лист е спор за материално право, който не може да бъде решен нито в изпълнителния процес от съдебния изпълнител, нито в производството по обжалване на изпълнителните действия. Този въпрос би следвало да бъде предмет на разглеждане по исков ред и единствено влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на длъжника в изпълнителното производство, би било основание за прекратяване на изпълнението на  основание чл. 433, т. 7 ГПК.

      Неоснователно е искането за спиране на изпълнителното производство, тъй като не е налице хипотезата на чл.432, ал.1, т.7 ГПК  - не е налице предвиден в закона случай изпълнителното производство да бъда спирано с оглед недопускане нанасянето на щети на длъжника в следствие на неправомерни действия на съдебния изпълнител. Отговорността за вреди в следствие на неправомерни действия се реализират по исков ред.

      С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата на Община Чирпан е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

     Воден от горното,  съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Чирпан – длъжник по изп.дело № 201976604003713 по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, срещу постановлението от 02.05.2019 г., като неоснователна.

 

     Решението не подлежи на обжалване.

 

      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: