Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 359
Град Пловдив, 05.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни
две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
Председател: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
При секретаря
Мая Крушева,
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело номер 613
по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, подадена на 21.08.2014 год. от Х.К.П., **** против „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ЕООД, със седалище гр. Пловдив. Предявен е иск с правно
основание чл. 74 ТЗ.
Исковата молба се основава на следните фактически твърдения.
Ищецът Х.К.П. твърди, че е съдружник „Солар Инвест
Трейдинг 2010“ ЕООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление ул.
„Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265. Другият съдружник в дружеството бил Г.Х..
На 08.08.2014 год. с изненада научил, че Г.Х., чрез
пълномощник, е провел в отсъствие на ищеца общо събрание на съдружниците и е
взел решения за промяна на седалището и адреса на управление, за заличаването
на Х.К.П. като управител на дружеството и е подал заявление за вписване на тези
обстоятелства с вх. № 20140717154222 / 17.07.2014 год. След направена проверка
в Търговския регистър ищецът установил, че по заявлението е постановен отказ от
18.07.2014 год., срещу който била подадена жалба и образувано дело пред ОС –
Пловдив.
Предявява иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС,
като на първо място излага съображения, с които обосновава допустимостта на иска.
Ищецът разбрал за проведеното ОСС след справка в ТР, която направил на
08.08.2014 год. във връзка с нотариална покана, връчена на адвокат З.М. на
07.08.2014 год. от „Сиус“ ООД – дружество, в което същите лица – Х.К.П. и Г.Х.
са вписани като управители. Поради това, искът бил предявен в двуседмичния срок
от узнаването на решенията. Моментът на узнаването на решенията бил релевантен
за спазването на срока за предявяването на иска по чл. 74, ал. 2 ТЗ, тъй като
П. не е присъствал на ОСС и не е бил надлежно поканен. Протоколът за
проведеното ОСС, въз основа на който е било поискано вписване на промени по
партидата на дружеството, бил частен свидетелстващ документ и като такъв се
ползвал с достоверна дата едва от деня, в който е бил входиран в Търговския регистър
– 17.07.2014 год., а не посочената в протокола дата – 20.12.2013 год.
Изложени са съображенията по същество, поради които
ищецът счита, че решенията на ОСС са взети в нарушение повелителни норми на
закона и дружествения договор. Твърди се, че ищецът не е получавал писмена
покана за общото събрание и събранието е незаконосъобразно свикано, в нарушение
и на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от дружествения договор. Не бил спазен
седмодневния срок от получаването на поканата до провеждането на събранието. Не
била налице предвидената в договора форма на представителство на съдружник от
пълномощник при провеждането на Общото събрание, с което бил нарушен чл. 15 от
дружествения договор. В дневния ред била заложена като т. 4 промяна на адреса
на управление, а взетото решение било и за промяна на седалището, като по този
начин взетото решение излизало извън пределите на дневния ред. ОСС не било
проведено по седалището на дружеството, а в гр. София. Било свикано на адрес
****, а според съставения протокол било проведено на адрес ****, **, т.е. на
място, различно от посоченото в поканата.
Поради изложеното е предявен иск за отмяна на всички решение на Общото събрание на
съдружниците на „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД, датиран от 20.12.2013 год.,
поради противоречието на същите с повелителни норми на закона и разпоредбите на
дружествения догово**Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ЕООД, в подадения
отговор на исковата молба, оспорва
допустимостта на предявения иск. Позовава се на чл. 74, ал. 2 от ТЗ, според
който искът за отмяна на решенията на ОСС следва да бъде предявен в 14-дневен
срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно
от 3 месеца от деня на общото събрание. Акцентира се върху обстоятелството, че
Общото събрание е било проведено на 20.12.2013 год.
За неоснователни се възприемат твърденията, че ищецът не
е бил редовно поканен за общото събрание, тъй като до него е била изпратена
покана по реда на Регламент /ЕО/ № 1393 / 2007 год. относно връчване в
държавите членки на съдебни и извънсъдебни книжа по граждански и търговски
дела, която съгласно приложимото право на Република Австрия се считала връчена
на 27.11.2013 год. Поради това срокът за предявяването на иска започвал да тече
от датата на провеждането на Общото събрание. Но дори да се приемело, че
ответникът не е бил редовно уведомен за събранието, то правото му на иск било
преклудирано с изтичането на тримесечния срок от датата, на която събранието е
било проведено, т.е. на 20.12.2013 год. Оспорват се доводите, че датата на
протокола на ОСС е непротивопоставима на ищеца, тъй като за достоверността на
датата били налице писмени доказателства. На 20.12.2013 год. бил съставен
констативен протокол № 100, рег. № 2491, том 1/ 2013 год. на нотариус ****с
рег. *** на НК, удостоверяващ присъстващите съдружници на ОСС, проведено на
20.12.2013 год. и съответно провеждането на събранието именно на тази дата.
Изложени са и съображения по същество на спора,
обосноваващи доводи за законосъобразност на атакуваните решения.
В допълнителната
искова молба ищецът взема отношение по възраженията на ответника срещу
допустимостта на иска, като счита, че от една страна констативният протокол,
съставен от нотариус, не съставлява официален документ, тъй като е изготвен
извън нотариалната кантора на нотариуса, а от друга страна не установява
провеждането на общото събрание или вземането на решения. При условията на
евентуалност, ако протоколът бъде счетен за официален документ, се оспорва
истинността му.
В отговора на
допълнителната искова молба ответното дружество поддържа възраженията срещу
допустимостта на предявения иск. Счита, че ищецът не е положил елементарни
усилия да се запознае със съдържанието на връчената му по реда на регламента
покана за ОСС и това не му дава основание да твърди, че е узнал за проведеното
на 20.12.2013 год. ОСС едва на 08.08.2014 год. Настоява се, че достоверната
дата на протокола от ОСС е датата, а която е бил съставен констативния протокол
на нотариус Р.. Този протокол представлява официален свидетелстващ документ и
притежава материална доказателствена сила относно установените факти и
обстоятелства, а именно, че на 20.12.2013 год. в посочените час и място са се
явили за провеждане на ОСС посочените лица.
В указания на страните срок по чл. 149, ал. 3 ГПК и двете
страни са представили писмени бележки.
Съдът, след преценка на
доказателствения материал по делото, като обсъди доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
За наличието на положителни процесуални предпоставки за
предявяването на иска, съответно за неговата допустимост, съдът следи при всяко
положение на делото.
След приключването на процедурата по размяна на книжа,
съдията-докладчик е приел, че искът е предявен след изтичането на повече от три
месеца от датата на провеждането на ОСС и възражението на ответника срещу
допустимостта на иска е основателно, поради което с определение № 261 /
03.02.2015 год. е прекратил производството по делото. Актът за прекратяване на
производството по делото е отменен от АС – Пловдив с определение № 188 /
21.04.2015 год. по ч.в.т.д. № 263 / 2015 год. С този съдебен акт въззивният съд
е приел, че произнасянето на първоинстанционният съд е преждевременно, тъй като
още в исковата молба ищецът е оспорил достоверността на датата на протокола от
ОСС, който е частен свидетелстващ документ, а констативният протокол, подписан
от нотариус и от пълномощника на съдружника Г.Х., не съдържа данни относно
самото провеждане на ОСС. В случая, предвид началното оспорване на датата на
провеждането на ОСС, преценката за допустимостта на иска ще зависи от
установяването на действителната дата на провеждането на ОСС въз основа на
извършената по съответния процесуален ред проверка на достоверността на
оспорения от ищеца документ.
От справка в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество се установява, че ищецът Х.К.П. е вписан като съдружник в
„Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД. Той има това качество от момента на
учредяването на дружеството през 2010 год. и до настоящия момент. Следователно
П. е имал качеството на съдружник както към момента, посочен в протокола от ОСС
– 20.12.2013 год., така и към момента, в който ищецът твърди протоколът да има
достоверна дата – 17.07.2014 год. В качеството си на съдружник, П. е надлежно
активно легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на
върховния орган на дружеството. Искът е надлежно предявен срещу самото
дружество, в съответствие с чл. 74, ал. 1, изр. последно ТЗ.
Искът е конститутивен, поради което за наличието на
правен интерес от предявяването му не се следи. Той може да бъде предявен в
кратки процесуални срокове, като липсва спор, че тези срокове за преклузивни,
т.е. с изтичането им се преклудира самото право на иск. Според нормата на чл.
74, ал. 2 ТЗ искът на съдружник в ООД за отмяна на решението на Общото събрание
се предявява в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на събранието.
Липсва спор между страните, че ищецът не е присъствал на
Общото събрание на съдружниците, за което е съставен протокол, носещ дата
20.12.2013 год.
За изводите досежно допустимостта на иска отговори следва
да намерят два основни спорни между страните въпроса:
1./ дали К.П. е бил редовно поканен за Общото събрание,
за да е налице яснота откога е започнал да тече срока за предявяването на иска
– дали от датата на събранието или от датата на узнаването за взетите на него
решения;
2./ кога в действителност е проведено Общото събрание,
чиито решения са заявени за вписване в ТР на 17.07.2014 год., респ. дали протоколът
от Общото събрание е с достоверна дата, противопоставима на ищеца.
По първия въпрос –
относно редовността на връчването на поканата до Х.К.П. за Общото събрание.
От събраните
доказателства се установява, че Г.Х., в качеството на управител на дружеството,
е отправил до Х.П. нотариална покана, с която го уведомява, че свиква
извънредно Общо събрание на „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ЕООД на 20.12.2013
год. от 12.00 часа в ****, при описания в шест точки дневен ред, в т.ч.
освобождаването на Х.К.П. като управител на дружеството /т. 1/; промяна на
адреса на управление на дружеството /т. 4/ и приемане на нов дружествен договор
/т. 5/. Поканата е с нотариално заверен подпис на управителя Х., като заверката
носи дата 22.10.2013 год.
От страна на адв.
Д., упълномощен от Г.Х., са предприети действия по връчването на поканата по
реда на Регламент /ЕО/ № 1393 / 2007
год. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела. На 28.10.2013 год. е отправена молба до СРС за
връчването на нотариалната покана по реда на регламента, придружена с попълнени
образци на молба по чл. 4, ал. 3 от Регламента, съставени на български език и
съответно на немски език. Попълвайки образеца, молителят е посочил, че желае
връчването да стане в съответствие със закона на държавата-членка – адресат.
Молбата е уважена от СРС и книжата са изпратени до Окръжен съд -Матигхофен, в
чийто район попада адреса на К.П., посочен в нотариалната покана – Република ****.
В австрийския съд е образувано дело под номер 1 НС 79/13а.
Начинът на
изпълнение на международната поръчка е отразен в писмо от Австрийския съд от
23.12.2013 год. Според писмото нотариалната покана от 22.10.2013 год. е връчена
на Х.К.П. на посочения в поканата адрес чрез
подаване за съхранение на 27.11.2013 год. в пощенска служба 5121
Остермитинг на база пощенско съхранение. Писмото не е било връчено лично на
получателя, не е било взето от него до 17.12.2013 год. Според австрийския закон
за връчване, оставянето за съхранение се счита като връчване /Закон за връчване
§ 17, ал. 3/.
Спори се дали това
връчване е редовно и съответно дали Х.К.П. е редовно поканен за събранието,
насрочено за 20.12.2013 год.
В дружествения
договор не е предвиден специален ред и способ за свикването на Общото събрание.
Според чл. 23, ал. 1 ОС се свиква с писмена покана до всеки съдружник,
най-малко седем дни преди заседанието, като в поканата се посочва и дневният
ред. Поради това способът за връчването на поканата не е от съществено
значение, стига тя да е достигнало до знанието на съдружника.
Във връзка с
възраженията на ищеца, следва да се посочи, че съдът приема редът, установен в
Регламент № 1393 / 2007 год. за връчване в държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, за допустим способ при
връчването на покана за общото събрание, когато съдружник в дружество със
седалище в РБ живее или пребивава в чужбина, стига при използването на този
способ поканата да достигне реално до знанието на адресата й. В предметния
обхват на регламента, видно както от заглавието му, така и от разпоредбата на
чл. 16, попадат не само съдебните документи, но и извънсъдебни такива, след
като те касаят търговски дела. Поканата за Общо събрание на търговско дружество
следва да се приеме за търговско-правен въпрос, който може да породи търговско
правен спор, т.е. за търговско дело.
От начина на
оформянето на връчването, е несъмнено, че съдружникът Х.К.П. не е получил лично
поканата за общото събрание. Според чл. 139, ал. 1 ТЗ Общото събрание се свиква
с писмена покана, „получена“ от всеки
съдружник. За редовното свикване на общото събрание е необходимо поканата да
бъде връчена лично и реално, а не връчването да се предполага. В този смисъл е и разбирането на Апелативния
съд, изразено по същия въпрос решение № 54 / 13.02.2015 год., постановено по
приложеното т.д. № 599 / 2014 год., образувано във връзка с отказа на
длъжностното лице да бъдат вписани решенията на ОСС в ТР по заявление вх. №
20140717154222. В тази насока е формирана и задължителна съдебна практика по
реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. тази, на която се позовава ищеца в исковата си
молба, а именно решение № 224 / 12.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 886 / 2010
год., второ т.о. Според тази практика, за да бъде редовно свикано ОСС се
изисква поканата до съдружниците да е редовно получена, а не да се фингира
подобно получаване.
Нормата на чл. 139,
ал. 1 ТЗ е специална, гарантираща правото на съдружника на участие в общото
събрание като орган на дружеството, поради което не могат да се приложат
фикциите на австрийския закон за редовността на връчването, вследствие на
непотърсването на пратката от адресата в пощенската станция. Следва да се
отчете обстоятелството, че е налице съдебна практика, формирана след деня на постановяването
на цитираното решение от 2012 год,. която допуска връчване на покана за ОСС по
реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление от страна на нотариус. Но
неполучаването на книжа в двуседмичен срок след залепването на уведомление е
допустимо само при наличие на доказателства за това кой е постоянния и
настоящия адрес на съдружника, съответно кое е неговото седалище и адрес на
управление, в случай че съдружник е юридическо лице. В случая не е установено
обстоятелството, че съдружникът П. е трайно привързан по какъвто и да е начин с
адреса, до който е адресирана поканата, дали това е негов личен постоянен
адрес, негов настоящ адрес, дали е адрес по месторабота и пр., за да се приеме,
че е логично и закономерно да бъде търсен и намерен там. В дружествения договор
не е посочен адрес за кореспонденция със съдружниците, още по-малко адреса, на
който е изпратена поканата за ОСС.
Поради това от
обстоятелството, че ищецът не е получил адресираните до него книжа в пощенската
станция на града, посочен от поканващия го на ОСС управител, не може да се
направи какъвто и да е извод за пасивно поведение на този съдружник, който не е
оказал необходимото съдействие за уведомяването си и за движението на
дружествените дела.
От документите,
съдържащи се в изисканото ч.гр.д. № 44665 / 2013 год., образувано пред СРС по
повод на искането за връчване на извънсъдебните книжа, прави впечатление
обстоятелството, че в текста на български език на формуляра на молба за
връчване на документи е посочено, че получаващият орган по искането е ОС -
Матигхофен, Австрия, а в молбата на немски език, т. 2.2.3. е посочено, че
държавата на замоления съд е Германия /Deutschland/. Това буди недоумение как австрийският съд е приел, че е редовно
сезиран. Но този порок на молбата явно
не е сметнат за съществен от замоления съд, тъй като Австрийският съд е
предприел действия по връчването на книжата. Той е действал в съответствие с
указанията на молителя по т. 5.1. от молбата-формуляр – начинът на връчване да
е в съответствие със закона на държавата-членка – адресат. И прилагайки своя
процесуален закон австрийският съд е приложил фикция, а именно, че поканата е
връчена чрез подаването й за съхранение в пощенската служба и изтичането на
срок, в който адресатът не е взел пратката. В отговора на австрийския съд не се
съдържа яснота кога и как, респ. дали изобщо адресатът е уведомен, че за него е
налице пратка в пощенската служба, която следва да потърси и получи.
След като поканата
е била предназначена да осигури редовното свикване на ОСС на регистрирано по
българските закони дружество, то тази покана следва да бъде връчена по
правилата на българския закон, без значение дали съдружникът пребивава в чужда
държава. Именно, за да подсигури спазването на българския закон, молителят е
имал възможност да поиска връчването да бъде сторено лично, като в т. 5.2.
посочи конкретен начин на връчване, от което не се е възползвал и по този начин
се е поставил пред риска начинът на връчване, предприет от австрийския закон да
е ненадлежен начин на връчване според българското търговско право.
Ето защо, съдът
приема, че въпреки положените от управителя Г.Х. усилия по надлежното връчване
на покана за Общо събрание, същата не е била надлежно връчена на съдружника П..
И доколкото той не е присъствал на събранието, срокът за оспорване на решенията на Общото събрание започва да тече от
датата на узнаването им.
Не се установи по
делото ищецът да е узнал за решенията в момент, по-ранен от твърдения в
исковата молба, който отстои на повече от три месеца от твърдяната от ответника
дата на провеждане на общото събрание. Поради това основен, досежно
допустимостта на иска, остава въпроса за това кога действително е проведено
процесното общото събрание и дали датата 20.12.2013 год. е действителна и
противопоставима на ищеца.
Действително
протоколът от Общото събрание, носещ за дата на съставяне – 20.12.2013 год.
/препис-извлечение от който е бил представен в Търговския регистър като
приложение към заявлението от 17.07.2014 год. и в цялост по настоящото дело/,
съставлява частен свидетелстващ документ.
Той материализира удостоверителни изявления на страната, която се ползва от
него и не носи подписа на страната, която оспорва истинността на датата му. Още
в исковата молба е оспорена верността на удостоверената с протокола дата на
съставяне и по отношение на този документ е открито производство по оспорване
по реда на чл. 193 ГПК с определение, постановено в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 23.06.2015 год.
Според нормата на
чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня,
в който е заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност да подписването от лицето, което е подписало документа, или от
деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или
от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Протоколът от ОСС, който не е подписан
от ищеца, се противопоставя на същия. Не се спори между страните, че по
отношение на документа, ищецът е трето лице. От датата на съставянето на
протокола зависи потестативното право отразените в него решения да могат да
бъдат допустимо оспорвани с конститутивен иск. Протоколът от ОСС – както
преписът-извлечение, представен в ТР, така и пълният му текст, представен по
делото в оригинал, не са официално заверени и те са с недостоверна по смисъла
на закона дата.
Преписът извлечение
от протокола е представен в сканиран вид като приложение към заявление А4 за
вписване на промени по партидата на ответното дружество, подадено на 17.07.2014
год. с вх. № 20170717154222. Това е датата на която съществуването на протокола
от ОСС като документ е неоспорим факт. Несъмнено е, че той има достоверна дата
към 17.07.2014 год.
Спорът се
съсредоточава около анализа на доказателствата, събрани за да установят
достоверността на посочената в документа дата 20.12.2013 год.
Установи се по
делото по категоричен начин, че при подготовката на ОСС адв. Г.Д., упълномощен
от съдружника Г.Х. да проведе общото събрание и да гласува по точките от
дневния ред с нотариално заверено на 22.10.2013 год. пълномощно, е поканил
нотариус, който да присъства на мястото, където е свикано общото събрание на
20.12.2013 год. Адвокат от кантората на адв. Г.Д. – адв. В.А. по електронен път
е изпратила писмо по пощата на нотариус **** в 11,34 ч., с което е уведомила
нотариуса, че във връзка с провеждането на Общото събрание, приложено изпраща
проекти на протоколите. Посредством допусната компютърна експертиза се
установи, че този е-мейл действително е изпратен от адв. А. на нотариус **в
посочения ден и час. Към електронното писмо са били прикачени два файла.
Единият от тях е проект за нотариален констативен протокол /л. 195-208 от
делото, възпроизведен в заключението на в.л. Д.С./, според който нотариусът ще
констатира отсъствието на Х.К.П. от Общото събрание, след което ще се пристъпи
към обсъждането на точките от дневния ред и ще се вземат съответните решения по
тях. Но констативният протокол на нотариус **не е съставен по така предложения
от представителите на съдружника Г.Х. образец.
Нотариус
****нотариус с рег. № ***по регистъра на НК е съставила констативен протокол №
100, рег. № 2491, том 1 / 2013 год. Неговата истинност като документ е оспорена
и по отношение на този документ е открито производство по оспорване по реда на
чл. 193 ГПК с протоколно определение от първото поделото с.з. Приет по делото е
оригинала на документа, който е идентичен с преписа приложен на л. 37. От
графологичната експертиза се установи, че подписът, положен от името на
нотариус Р., е изпълнен от нея. Поради това документът е автентичен – негов
автор е лицето, сочено като съставител.
Съдът не споделя
възраженията на ищеца, че нотариалното удостоверяване е нищожно, тъй като
протоколът е съставен извън нотариалната кантора. Нотариалното удостоверяване е
извършено досежно факти, осъществили се в гр. София, който попада в
териториалната компетентност на нотариуса – чл. 573, ал. 1 ГПК. Процесуалният
закон предвижда строго правило досежно мястото на извършването на нотариалното
действие само по отношение на подлежащите на вписване нотариални актове – само
те следва да се издават в канцеларията на нотариуса – чл. 573, ал. 2 ГПК.
Съставеният констативен протокол очевидно не е нотариален акт. Според ал. 3
другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията, когато
уважителни причини пречат за явяването на участниците в удостоверяването в
нотариалната канцелария или налаган незабавно извършване на нотариалното
действия. В случая причините, поради които удостоверяването е извършено извън канцеларията, не са
посочени изрично при оформянето на нотариалното удостоверяване. Но те са
логични и очевидни от характера на самото удостоверяване – доколкото нотариусът
е бил сезиран с искане да удостовери присъстващите лица, поканени на ОСС,
свикано на конкретно място, то очевидно е, че това е следвало да бъде сторено
на адреса, на който е свикано Общото събрание, който адрес не съвпада с адреса
на нотариалната кантора.
Следва да се
отбележи, че редакцията на констативния протокол създава предпоставки за
известно двусмислие относно датата, на която е съставен, тъй като в началната
част на протокола е посочено, че е нотариусът е посетил адреса на 20.12.2013
год., а в предпоследния абзац от
текста е посочено, че е съставен на 20.07.2011 год. Но ако се приеме, че
посочването на дата от 2011 год. е техническа грешка и за несъмнено се счете,
че протоколът е съставен именно в деня, в който ОСС е било свикано – 20.12.2013
год., то от съдържанието на констативния протокол не се установява провеждането
на Общото събрание. В него е отразена единствено констатацията на нотариуса, че
в 12.00 часа е посетил адреса – ****, **, офиса на Адвокатско дружество „Д и
Л.“; че в 12 часа на посочения адрес е присъствал адв. Г.Д., като пълномощник
на съдружника Г.Х., съгласно изрично пълномощно с нотариална заверка от
22.10.2013 год., извършена от нотариус ****; че съдружникът Х.К.П. до 13.00
часа не се е явил и не е изпратил представител. В протокола липсват каквито и
да е констатации относно това дали в насрочения час е започнало провеждането на
общото събрание, дали е проведено, респ. какви решения е взело.
При положение, че
на нотариуса е изпратен проект за цялостен констативен протокол, съдържащ и
констатациите за провеждането на ОСС и взетите от него решения, а в крайна
сметка е съставен нотариален протокол, в който е отразена единствено
констатацията за това кой присъства и кой не на адреса, на който е свикано
събранието, сочи по-скоро на извод за непровеждането на общото събрание в
обявения час. Още повече, че според представения в ТР протокол от ОСС, същото е
открито още в 12.00 часа, а видно от нотариалния констативен протокол, до 13
часа на мястото на събранието не се е явил Х.П.. Т.е. нотариусът е присъствал
до 13.00 часа на мястото на събранието и след като пребивавайки там един
астрономичен час, не е отразил в протокола, че провеждането на събранието е
започнало до 13.00 часа, то очевидно събранието не е открито и започнало в
12.00 часа, както е посочено в протокола от ОСС.
От заключението по
компютърната експертиза се установява, че в 12.16 часа на 20.12.2013 год. е
изпратено ново електронно писмо от кантората на адв. Г., адресирано до
електронния адрес на нотариус Р., към което е прикачен друг текстови файл,
представляващ проект за констативен протокол /л. 220/. С това второ писмо е
предложен на нотариуса проект за констатация, че ОСС е започнало в 12.00 часа и
на него е присъствал Г.Х., чрез пълномощника си адв. Г., а Х.П. не е
присъствал. Но и това второ предложение, съдържащо текст, че провеждането на събранието
е започнало в 12.00 ч., не е
залегнало в окончателния нотариален констативен протокол. Това обстоятелство
допълнително потвърждава извода, че събранието не е започнало и съответно
проведено, както е отразено това в частния свидетелстващ документ.
Следователно, едно
от основните доказателства, ангажирани от ответника по делото, за установяване
на достоверността на датата на протокола от ОСС, не успя да докаже
достоверността на посочената в него дата – 20.12.2013 год.
Прието по делото е
и електронно писмо, изпратено от същия изпращач, изпратил писмото до нотариус
**– ****, съставено на английски език,
придружено по делото с превод на български език, от адвокат В.А., несъмнено
адвокат в кантората „Д и Л.“. Писмото е изпратено на 21.12.2013 год. в 18.43 ч.
и е адресирано до управителя Г.Х.. Посредством основното и допълнителното
заключение по компютърната експертиза се установи, че писмото действително е
изпратено от е-мейла на адв. А. на 21.12.2013 год., респ. получено на е-мейла
на Х. /****/ на същата дата -
/22.12.2013 год., 00,43 ч. китайско време/. С това писмо Г.Х. е информиран, че
„вчера“ /20.12.2013 год., като се има предвид дата на изпращане/ „…се състояха
общите събрания на „Сиус“ ООД и „Солар Инвест трейдинг 2010“ ООД. Х.П. не
присъства и не бе изпратил представител на проведеното Общо събрание.
Понастоящем очакваме от съда да върне поканата за свикване на Общото събрание,
която бяхме изпратили на Х. в Австрия и Германия. Ако документите се върнат
обратно и от тях стане ясно, че са получени от Х., ще представим документите в
търговския регистър, заедно с протокол от проведено общо събрание. Ще ви
информираме незабавно, когато получим информация от съда.“
От буквалния прочит
на писмото не може да се направи извод, че на 20.12.2013 год. е бил съставен
протокол от ОСС /“ще представим протокол от общо събрание“, без определителен
член/ и за това какви решения са взети на събранието – дали по същество на
точките от дневния ред или за отлагането му, поради липсата на яснота дали
неявилия се съдружник е редовно поканен.
Това което е
категорично ясно, е че към 21.12.2013 год. на адвокатите от кантората,
упълномощена от Г.Х. да го представлява при провеждането на общото събрание, не
е било известно дали поканата за ОСС е връчена на Х.П. в Австрия /по делото
липсват доказателства за съдбата на поканата, адресирана до негов адрес в
Германия, за каквато покана се говори в е-мейла/. Поради това, неподкрепени с
доказателства, дори напротив, опровергани от доказателствата, представени от
самото дружество, остават доводите в отговора на исковата молба, че Областният
съд в Матигхофен, Австрия извършва справки по образувани производства и по
телефон, поради което за управителя Г.Х. не е имало съмнение относно датата на
връчването на нотариалната покана за свикването на събранието.
От
доказателствата по делото, в т.ч. и от приложеното производство по съдебната
поръчка пред СРС, се установява, че писмото, с което австрийският съд уведомява
българския делегиращ съд за начина на връчването, е съставено на 23.12.2013
год., т.е. три дни след датата на насроченото ОСС. По делото не са налице
доказателства кога писмото на австрийския съд е постъпило по делото на СРС.
Налице е резолюция на съдията от 22.01.2014 год. постъпилите книжа да се
изпратят на молителя. Следователно едва към 22.01.2014 год. доказателствата за
начина на връчването на поканата са били категорично върнати по делото на
делегиращия съд. Липсват данни и отбелязвания разпореждането на съда да е
изпълнено, както и доказателства за това кога и дали изобщо на молителя са
връчени документите, изпратени от австрийския съд в изпълнение на поръчката.
Липсва контролен лист по делото по чл. 74, ал. 1 от ПАС, установяващ
проучването му от молителя. Постъпила е молба от 15.05.2014 год., след като
делото е било архивирано, непришита по делото и неномерирана, за получаване на
оригиналите на документите, която е уважена с разпореждане на докладчика от
20.05.2014 год. С писмо с изх. № от 29.05.2014 год. документите са изпратени до
АД „Д и Л.“. Несъмнено е, че са получени от адресата, тъй като се представят от
него, но кога е сторено това също не е ясно. Следователно, по делото липсват
доказателства до заявяването на промените в Търговския регистър през м. 07.2014
год. пълномощниците на Г.Х. да са знаели как е завършила процедурата по
връчването на поканата за ОСС.
Същевременно,
както обосновано акцентира и ищеца в писмената си защита, при липсата на
оформени книжа относно начина на връчването на поканата към датата на
събранието, в протокола от ОСС – както в пълния му вариант, така и в преписа
извлечение, е записано, че връчването на поканата до Х.К.П., осъществено по
заявление, подадено чрез СРС до ОС – Матигхофен, Република Австрия, е
осъществено съобразно нормите на австрийското законодателство по пощата на
27.11.2013 год. След ответникът, който носи тежестта на доказване в процеса, не
е установил по делото по позитивен начин, че към 20.12.2013 год. е узнал
начина, по който австрийският съд е подходил към връчването на книжата, а
напротив, сам ангажира доказателства, че към 21.12.2013 год. е бил в
неизвестност относно факта и начина на връчване, за съда се налага извода, че
протоколът от ОСС не е съставен на сочената в него дата, а в последствие, след като
ответникът е бил надлежно уведомен за оформянето на поръчката.
При
недостоверната по смисъла на чл. 181 ГПК дата на частния свидетелстващ
документ, в съответствие с правилата на посочената норма се налага извода, че
той има за достоверна дата датата, на която е представен като приложение към
заявлението от 17.07.2014 год. в Търговския регистър. Ответникът, който черпи
права от документа, не успя да проведе пълно главно доказване на твърдението си
за по-ранна датата на съставяне и в частност на твърдението, че протоколът е
съставен на сочената в него дата - 20.12.2013 год.
Поради това
съдът приема, че провеждането на ОСС е несъмнен факт едва към 17.07.2014 год.
От този момент е започнал да тече тримесечния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, с
изтичането на който се преклудира правото да се оспорят решенията на ОСС. Към
21.08.2014 год. този тримесечен срок не е изтекъл.
Срокът за
оспорване на решенията на ОСС е двуседмичен от узнаването им. Не се установи по
делото ищецът да е узнал за решенията по-рано от сочената от него дата –
08.08.2014 год. Фактът на провеждането на ОСС би станал общоизвестен от момента
на вписването на заявените за вписвание решения на ОСС, в съответствие с чл. 7,
ал. 1 ЗТР. Но по заявлението за вписване на промени по партидата на дружеството
е постановен отказ, който в хода на съдебното обжалване е потвърден, поради
което не се установи съдружникът П. да е узнал за решението по-рано от сочената
от него дата – 08.08.2014 год.
Поради това,
следва да се приеме, че искът е предявен в двуседмичния срок от узнаването на
решението и в рамките на три месеца от датата на доказаното с документ с
достоверна дата провеждане на общото събрание.
Ето защо, по пространно изложените мотиви,
съдът приема искът, с който е сезиран, за процесуално допустим.
Поради това
същият подлежи на разглеждане по същество.
Специфичното в
настоящото дело е, че в мотивите на решението, обосноваващи допустимостта на
предявения иск, напрактика се съдържат и мотивите за неговата основателност.
Според
цитираната вече норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ Общото събрание на съдружниците в
ООД се свиква с писмена покана, „получена“ от всеки съдружник най-малко 7 дни
преди датата на заседанието. По вече изложените мотиви, съдът приема, че
съдружникът Х.К.П. не е редовно поканен за Общото събрание. Отправената до него
покана не е получена от него, а фингираното от австрийския съд връчване е
неприложимо в българското дружествено право. Провеждането на ОСС, въпреки
нередовното връчване на покана до един от съдружниците, води до процесуална
незаконосъобразност на взетите от събранието решения.
Следва
единствено за пълнота да се посочи, че дори фингираното връчване от
австрийският съд да можеше да се приеме за редовно според българското право, то
не би бил спазен едноседмичния срок от връчването на поканата до провеждането
на ОСС. Това е така, тъй като от редакцията на писмото на австрийския съд
следва да се приеме, че по австрийското право това връчване е редовно не с
факта на оставянето на пратката на разположение на адресата в пощенската
станция, което е сторено на 17.11.2013 год., а с изтичането на определен срок,
в който е следвало да бъде потърсена тази пратка, който срок е изтекъл според
отбелязванията едва към 17.12.2013 год. Следователно, дори ако връчването би
било редовно, то би следвало да се приеме за факт, настъпил едва към 17.12.2013
год. От този момент до датата, на която е било свикано събранието, са изтекли
по-малко от 7 дни и на това основание не са били налице предпоставките за
законосъобразното му провеждане.
Предвид
изложеното, съдът приема, че оспорените решения на ОСС, отразени в протокол,
носещ дата 20.12.2013 год., заявени за вписване на 17.07.2014 год., са
процесуално незаконосъобразни.
Предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като решението по т. 1 - за освобождаването на Х.К.П.
като управител на „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД, по т. 4 - за преместване на
седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Пловдив в гр.София
1000, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет. 1 и по т. 5 – за изменение на
чл. 2 от дружествения договор, следва да бъдат отменени.
С оглед
уважаването на иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото и претендирани разноски. Ищецът не представя
списък с разноски, като в с.з. заявява, че претендира разноските за заплащане
на държавна такса и депозити за експертизи, не претендира адвокатско
възнаграждение за предоставената му правна защита. Установява се, че ищецът е
внесъл при завеждането на делото държавна такса в размер на 60 лв., 200 лв. за
графологична експертиза и 200 лв. за допълнителна компютърна експертиза.
Предвид уважаването на иска тези разноски следва да се възложат върху
ответника.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И
:
О Т М Е Н Я по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от
Х.К.П., роден на *** год. в Т., Г., решенията на Общото събрание на
съдружниците на „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ 2010” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ №
56, ет.2, офис 265, проведено в гр. София, отразени в протокол-извлечение,
носещ дата 20.12.2013 год., а именно решенията по т. 1 от дневния ред за
освобождаване на Х.К.П. като управител на „Солар Инвест Трейдинг 2010“ ООД;
решението по т. 4 от дневния ред за преместване на седалището и адреса на
управление на дружеството от гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Капитан
Райчо“ № 56, ет.2, офис 256 в гр. София 1000, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“
№ 53, ет. 1 и решението по т. 5 за изменение на чл. 2 от дружествения договор,
който да придобие следната редакция: „Седалището и адресът на управление на
дружеството е гр. София 1000, район „Средец“, ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет. 1.
ОСЪЖДА „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ 2010” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул.
„Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265 да заплати на Х.К.П., роден на *** год. в
гр. Т., Г., паспорт № ****, издаден на **** год. от Община Нусдорф, Германия,
валиден до ****год., сумата 460 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив с въззивна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: ………………………….