№ 136
гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201859 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. СЛ. М. от гр.Разлог, ЕГН **********
против НП № 644 от 15.10.2021г. на зам.-кмет на Община Пазарджик, с
което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
/петстотин лева/, на основание чл.32 от Наредбата за обществения ред в
Община Пазарджик, приета с решение № 42 от 26.03.2015г. на ОбС-
Пазарджик /НОР/, за нарушение съответно на чл.2, т.5 от НОР.
С жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП, като се сочи,
че то е процесуално и материално незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява лично в с.з. и не изпраща процесуален
представител. Постъпва обаче писмено становище от пълномощник на
жалбоподателя, с което се поддържа жалбата и се прави искане за отмяна на
НП по съображенията в нея. Претендира се и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – АНО, се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата, като устно и в писмено становище
развива съображения за потвърждаване на НП. Претендира и присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът провери основателността на жалбата, след като прецени доводите
1
на страните и събраните по делото доказателства, при което установи
следното :
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.08.2021 год., около
20.10 часа, в гр. Пазарджик, на ***, свирил на барабан извън закритите зали
на обектите – на открито, с което бил осъществил състав на административно
нарушение по чл.2, т.5 от НОР. Тази норма сочи, че се забранява:
„използването на аудио, видео, звукови и други шумообразуващи уредби,
както и изпълнения на живо на оркестри и певци, извън закритите зали на
обектите. Забраната не се отнася при обществени прояви, разрешени по
установения ред от кмета на общината или упълномощено от него лице“.
По повод на това това против горния бил съставен АУАН №
1723/10.08.2021 год. Въз основа на акта било издадено и процесното НП. То
било връчено на жалбоподателя на 18.11.2021г., а жалбата против него била
подадена по пощата чрез АНО на 22.11.2021 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г/, при което е процесуално допустима,
т.к. е подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
на събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя св.
С.К., както и от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безпротиворечив
начин изясняват фактическата обстановка.
При установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е
основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав в хода на
административнонаказателното производство е било допуснато нарушение на
материалния закон, доколкото поведението на жалбоподателя не би могло да
се квалифицира като административно нарушение по чл.2, т.5 от НОР, респ.
да се санкционира по чл.32 от същата наредба.
Описаното по-горе поведение на жалбоподателят не попада в
приложното поле на гореописаната НОР – Наредбата, защото към
инкриминираната дата в страната ни действа Законът за защита от шума в
2
околната среда /ЗЗШОС/, който урежда правилата относно „шума в околната
среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете
и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите
зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и
лечебни заведения, училища и научноизследователски организации“.
С допълнението на разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС (ДВ, бр.
101/2020 г., в сила от 27.11.2020г.) същата гласи: „Забранява се озвучаването
от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение, включително когато
озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната
територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и
от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове,
железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на
системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия“.
При това положение не може да има съмнение, че с въпросното допълнение
на чл.16а, ал.2 от 3ЗШОС е предвидена забрана за озвучаване и от
физическите лица, т.е. те също могат да бъдат субекти на това нарушение.
При това положение и щом считано от ноември 2020 г. физическите лица
могат да са субект на нарушението по чл.16а, ал. 2 от ЗЗШОС, то случаи като
процесния, не попадат в приложното поле на Наредбата, а са изцяло в
приложното поле на цитираната разпоредба от ЗЗШОС. В настоящия казус се
касае именно за озвучаване от физическо лице в територии, предназначени за
жилищно строителство.
Въпросната общинска наредба, по която е квалифицирано
административното нарушение, по смисъла на чл.7, ал.2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) представлява нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен. Чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК предвиждат, че всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. Отделно от това, съобразно разпоредбата на
чл.15 от ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат на нормативен
акт от по-висока степен, се прилага последния. Ето защо с наредба не могат
3
да се създават разпоредби, които влизат в противоречие с нормативен акт от
по-висока степен.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава
самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е
предоставил в неговата компетентност (чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от ЗМСМА). С
чл.3, ал.5 от ЗЗШОС е делегирана компетентност на общинските съвети да
определят с наредба изискванията към шума, предизвикан от домашни
дейности и от съседи в жилищни сгради. Извън посочената хипотеза
общинският съвет не разполага с компетентност да урежда с наредба
изискванията към шума. От цитираната по-горе разпоредба на чл. 2, т.5 от
НОР обаче е видно, че същата предвижда забрана за озвучаване от
шумообразуващи уредби, както и изпълнения на живо на оркестри и певци,
което да се случва извън закритите зали на обектите, т.е. на открито, ако за
това няма разрешение от кмета на общината или негов пълномощник. Казано
с други думи, забраната е адресирана към неограничен кръг от адресати и е
относима за шумообразуване на открито. Никъде в тази разпоредба не става
въпрос за шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни
сгради. Съобразена по този начин, нормата на чл.2, т.5 от Наредбата следва да
се тълкува като обща норма, целяща поддържането на обществения ред на
територията на общината, чийто адресат са всички лица, които живеят или
временно пребивават на територията на общината, включително собственици
и наематели на жилищни или други имоти, както и ръководствата на фирми,
учреждения, организации и лица, развиващи търговска, стопанска и други
видове дейности. В този смисъл въведената забрана се явява всеобхващаща.
Както обаче вече бе посочено по-горе, съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС,
единствено за изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и
от съседи в жилищни сгради, е предоставена компетентност за регулиране от
органите на местното самоуправление по реда на ЗМСМА. Следователно
разпоредба на чл.2, т.5 от НОР е била приета от местния законодател извън
предоставената с нормата чл.3, ал.5 от ЗЗШОС материална компетентност на
органа на местно самоуправление, поради което се явява нищожна, макар и
да не е обявена за такава от предвидения законов ред. Настоящият съдебен
състав обаче не е ограничен в правомощията си да констатира инцидентно
тази нищожност и то в хода на съдебен контрол по законосъобразност на НП,
издадено въз основа на същата общинска наредба. Нещо повече, въпросната
4
разпоредба на чл.2, т.5 от НОР, за разлика от чл.16а ал.2 от ЗЗШОС, дори не
предвижда времеви интервал, в който действа забраната за шум, което пък я
прави още по-рестриктивна в сравнение със закона, с което също изпада в
колизия с него. Тук отново следва да се припомни новелата на чл.15 от ЗНА,
според която наредбите трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат на нормативен
акт от по-висока степен, се прилага последния.
В този смисъл има константна съдебна практика като само за пример
биха могли да се цитират: Решение 281/11.01.2017г. на ВАС по адм. д. №
5300/2016г., Решение № 11456/03.09.2020г. на ВАС по адм. д. 10156/2019г.,
Решение № 16039/31.12.2020г. на ВАС по адм. д. № 4401/2020г. и Решение №
572/20.12.2018г. на АдмС-Велико Търново по адм. д. № 784/2018г.
Вече се изложиха подробни съображения, че в случая принципно е
приложим чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, което пък означава, че в конкретния казус
поведението на жалбоподателя не би могло да се квалифицира и като
нарушение по тази правна норма, т.к. му вменено нарушение свързано със
създаване на шум, посредством изпълнение на живо, свирейки на барабан, но
това е станало в 20:10 часа, а разпоредбата на закона забранява това да става в
точно определени часови диапазони, в които този час не попада.
С оглед на всичко казано до тук, НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, искането на
неговия пълномощник за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение не може да бъде удовлетворено.
Основателно обаче се явява искането на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на разноски, доколкото същото бе направено
своевременно – с писменото становище, депозирано преди проведеното
съдебно заседание, като последният има право на такива предвид изхода на
делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложените по делото списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие /л.23-24/ се установява, че е било
договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. (петстотин лева).
5
При това положение Община гр. Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
Поради липса на възражение за прекомерност на разноските, съдът
служебно не може да се занимава с този въпрос по аргумент на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
По тези съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 644 от 15.10.2021 год. на зам. - кмета на Община
Пазарджик, с което на Н. СЛ. М. от гр.Разлог, ЕГН **********, на
основание чл.32 във вр. с чл.2, т.5 от Наредбата за обществения ред в Община
Пазарджик е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
ОСЪЖДА Община гр.Пазарджик, представлявана от кмет ДА
ЗАПЛАТИ на Н. СЛ. М. от гр.Разлог, ЕГН ********** разноски в размер на
500 лв. (петстотин лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6