№ 22096
гр. ****, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110130674 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от К. С. Д. обективно
съединени искове: главен иск срещу **** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****,
сключен между К. С. Д. с ЕГН: ********** и ****, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК; евентуален иск срещу **** с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 в
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****, сключен между К.
С. Д. с ЕГН ********** и ****, предвиждаща заплащане на възнаграждение
за предоставяне на обезпечение и главен иск срещу **** с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство с № ****
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че Релевират се доводи, че между ищеца и ответника **** е
сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който са се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 620.39 лева. В чл. 4 от
процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на
договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
На датата на сключване на договора, между ****, ищеца и ответника ****
/чийто капитал е собственост на **** бил сключен втори договор за
предоставяне на поръчителство с № ****, по силата на който **** поел
1
задълженията да обезпечи пред **** задълженията на ищеца. Обезпечението
се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
сумата в размер на 200.00 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство,
ищецът следвало да предоставя дължимите парични думи на ****, което пък
от своя страна, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, се явявало
бенефициер по процесното правоотношение. Съобразно чл. 8, ал. 5 от
договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на ****,
като **** единствено бил овластен да приеме плащането (фактически да
получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде
на поръчителя). Предвид това, именно **** бил материално легитимиран да
отговаря по процесната претенция. С оглед изложените съображения ищецът
счита, че така уговорената клауза на чл. 4, ал. 1 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № **** била нищожна, поради противоречие с добрите
нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 22, както и по чл.
143, ал.1 ЗЗП. Ищецът е посочил подробни съображения, че и сключените два
договора на ****г. са нищожни. С оглед изложените съображения намира
предявените искове за основателни.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответните страни, с
които оспорват предявените искове като недопустими като релевират, че е
налице злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото посочват, че
правният интерес от предявяването на исковете се обуславя единствено от
получаването на адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност се
релевира, че исковете са неоснователни като в тази връзка са релевирани
следните възражения: в ГПР не бил включен разход за възнаграждение на
поръчител; договорите и клаузата за поръчителство не са нищожни; самият
ищец е избрал да сключи договор за кредит с ответника **** като възможност
да обезпечи кредитното си задължение, въпреки че е реално е разполагал и с
други възможности, от които не се е възползвал. С оглед изложените
съображения намират предявените искове за неоснователни. Претендират
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове както следва: главен иск
срещу **** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № ****, сключен между К. С. Д. с ЕГН
********** и ****, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
евентуално на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК;
евентуален иск срещу **** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****, сключен между К. С. Д. с ЕГН
********** и ****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
2
предоставяне на обезпечение, и главен иск срещу **** с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство от **** г.
Съдът намира възражението за недопустимост на предявените искове,
поради липса на правен интерес за неоснователно, по следните съображения:
Ответникът сочи липса на правен интерес от предявяване на исковете по
съображения, че в „промоционалния“ срок но договора, ищцата е върнала
единствено сумата, която е усвоила като главница по ДПК (не са начислени
лихви, такси, възнаграждения за услуги и пр.) и от нея не са претендирани
други задължения. Предвид това и с оглед липсата на вземане, възникнало за
платени по нищожния договор суми (иск по чл. 55 ЗЗД), счита, че настоящото
дело следва да бъде прекратено.
Правният интерес от разрешаване на съдебно предявено право
(абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно),
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез
които всяка от страните по делото твърди, че се засяга правната й сфера.
Наличието на правен интерес се преценява във всеки случай, с оглед на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Правен интерес от
предявяване на установителен иск ще има тогава, когато неговото успешно
провеждане би било от значение за възникването, съществуването или
съдържанието на други правоотношения между страните по спора. В случая,
видно от съдържанието на т. 9 от Приложение № 1 към ДПК № ****, страните
са договорили, че ако главницата по кредита бъде предсрочно погасена в
цялост до падежа на първата погасителна вноска по приложението, периодът
от усвояване на кредита до предсрочното му погасяване, ще се счита за
гратисен безлихвен период и кредитополучателят няма да дължи лихви. На
следващо място, съобразно т. II.1. на Приложение № 1 към Договор за
предоставяне на поръчителство от **** г. по процесния ДПК, ищцата и
поръчителят са договорили, че ако главницата на потребителския кредит бъде
предсрочно погасена в цялост до падежа на първата погасителна вноска по
погасителния план, периодът от усвояване на ПК до датата на предсрочното
погасяване ще се счита за гратисен период и потребителят няма да дължи
плащане на възнаграждение на поръчителя. Същевременно в т. 2 е посочено
следното: В случай, че между датата на усвояване на кредита и първата дата
на плащане по кредита, съгласно погасителния план по т. I.4. има по-малко от
20 дни, размерът на възнаграждението на поръчителя за периода от сключване
на договора за предоставяне на поръчителство до датата на първото плащане
по кредита е в пълен размер, съгласно погасителния план по II.1. От
параметрите на погасителния план по ДПК и идентичните падежни дати на
вноските по договора за поръчителство е видно, че е обективно невъзможно,
плащането на в т.нар. „гратисен период“ да бъде направено след повече от 20
дни, доколкото сумата по отпуснатия кредит е усвоена на **** г., а падежът на
първата погасителна вноска е 20.12.2023 г. Следователно договорките са
такива, че е невъзможно кредитополучателят да се освободи от задължението
си за плащане на възнаграждение за поръчителство, включително и при
цялостно връщане на главницата по ДПК в т.нар. „гратисен период“.
3
Обстоятелството, че към момента, ответниците (в това число и
кредитодателят, който е „овластен“ да получава плащания по договора за
поръчителство), не са претендирали заплащане на суми по ДПК, респ. по
договора за поръчителство, не лишава ищеца от правния му интерес да поиска
съдебно признание на неравноправния характер на съглашения, които
формално го обвързват. В този смисъл, съществуване на притезание за
връщане на недължимо платено (иск по чл. 55 ЗЗД), не изчерпва хипотезите
при които, ищецът има защитим правен интерес от предявяване на
настоящите искове за нищожност (в този смисъл вж. Определение № **** г.
на ВКС по к. т. д. № ****.).
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване противоречие
на клаузи от ДПК, с императивни правни норми, предвидени в ЗПК и ЗЗД, алт.
– накърняване на добрите нрави.
Видно от приложения към отговора на исковата молба договор за
предоставяне на поръчителство от **** г., сключен за обезпечаване на
изпълнението по договор за потребителски кредит от **** г., с ****, страните
са уговорили, че поръчителят **** се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по цитирания
договор за кредит. Посочено е че за предоставеното обезпечение,
потребителят дължи възнаграждение, в размера и при условията на
Приложение № 1. От съдържанието на същото се установява, че
възнаграждението е определено в размер на 362,47 лв., дължимо за целия
период на действие на договора за кредит, на месечни вноски с падежи
съвпадащи с датите на падежа на месечните вноски по кредита, съгласно
погасителния план към ДПК. Нещо повече, в чл. 8, ал. 4 от договора за
поръчителство е договорено, че потребителят има право да заплаща
възнаграждението по банкова сметка на поръчителя (каквато не се сочи) или
по банкова сметка на ****, открита в **** и нарочно цитирана, като изрично
е упоменато, че **** е „овластено“ да приема „вместо поръчителя“
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по договора за поръчителство, а в случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към кредитодателя
**** и за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
поръчителя ****, то с платената сума ще се погасяват приоритетно
задълженията към поръчителя.
В случая се установява, че услугата, която е предмет на договора за
поръчителство, няма самостоятелен характер, тоест същата се предоставя
само във връзка с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че
посочената услуга е пряко свързана именно с процесния договор за кредит и
нейното действие и съществуване в отношенията между страните, е
обусловено именно от него. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД,
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство
4
съществува само при действително задължение. По правило, поръчителството
е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят получава възнаграждение само при
изрична договорка в този смисъл между постигната страните. В случая, от
описаните по-горе условия се установява, че договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се
явява част от кредитното правоотношение. При тези условия, поръчителство
не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Преследва се постигането на забранена от закона цел - неоснователното
обогатяване на кредитора, който е едноличен собственик на капитала на
дружеството сочено за „поръчител“ и като последица - оскъпяване на
кредита.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло се
установява, че възнаграждението за поръчителство в размер на сумата от
362,47 лв. не е включено в ГПР на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ****, въпреки, че представлява разход по договора.
Цената за поръчителство не е предмет и съответно част от основното
съдържание на процесната възмездна, консенсуална, двустранна сделка за
предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки това, вместо да бъде
включена като разход по кредита, респ. като компонент на ГПР - 48,21%,
цената за поръчителство е добавена към дължимата от кредитополучателя
месечната погасителна вноска. Следователно съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената
цена за допълнителна „услуга“, не може да се квалифицира като изключение
по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора,
който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и по
двата договора, а именно – 609,82% съгласно заключението на ССчЕ.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не
отговаря на императивно установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че при сключването на
Договор за потребителски кредит № ****, сключен между К. С. Д. с ЕГН
********** и **** и договор за предоставяне на поръчителство от **** г. с
****, не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и процесните договори за са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, поради
което предявените главни искове по чл. 26 ЗЗД са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за
5
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 1 320 лв., от която 160 лв. – д.т. и 300 лв. – депозит за ССчЕ, 480
лв. с ДДС по чл. 38 ЗАдв. - спрямо първия ответник и 480 лв. с ДДС по чл. 38
ЗАдв. - спрямо втория ответник. Съдът намира, че възнаграждението за
предоставената безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер
на сумата от по 100 лв. (без ДДС) за всеки от ответниците и съответно 120 лв.
с начислен ДДС, т.е. под минимума, по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г.
(съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото, което е приключило след
проведеното първо открито съдебно заседание и без явяване на процесуалния
представител на ищеца. Следователно, в тежест на ответниците следва да бъде
възложена сумата в общ размер на 600 лв. – разноски за производството, от
която 160 лв. – д.т.; 300 лв. – депозит за ССчЕ и 240 лв. с ДДС – адв. хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по
предявения иск от К. С. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****, ж.к. ****, ****
срещу **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
бул. ****, ****, Договор за потребителски кредит № ****
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по
предявения иск от К. С. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****, ж.к. ****, ****
срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
****, ****, Договор за предоставяне на поръчителство № ****
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **** ЕООД, ЕИК ****, да
заплати на К. С. Д. с ЕГН **********, сумата от 230 лв. (двеста и тридесет
лева) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****, ЕИК ****, да заплати на
К. С. Д. с ЕГН **********, сумата от 230 лв. (двеста и тридесет лева) –
разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв **** ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****, ****, ****, да заплати на
адв. ****, ЕГН **********, сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) – адв.
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****, ****, ****, да заплати на
адв. ****, ЕГН **********, сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) – адв.
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7