№ 162
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500560 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ищеца „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител адвокат Маргарита Събева- САК, против решение № 260235 от 08.02.2021 г.,
постановено по гр. дело № 2333/2020 г. по описа на РС- Бургас, с коeто
първоинстанционният съд го е осъдил да заплати на ищеца П. СТ. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл. ***, ет. *, ап. ** по предявени искове по чл. 405, ал. 1 и чл.
409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер 8891.57лв. - главница, представляваща
неплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен
договор - застраховка „Земеделски култури”, по полица №3502190900R00013/10.05.2019г., с
покрити при застрахователя рискове: „градушка, буря и проливен дъжд“- разлика до
действителен размер на загубите от нереализирана реколта от сливови дръвчета, засадени в
земеделски парцел №11096.327.1.1 и земеделски парцел № №11096.327.2.1, заемащи общо
61.9 дка фактическа засадена площ, които насаждения са били увредени на 21.05.2019г.
застрахователно събитие - „градушка“, по щета № №3502190900R00013, ведно със
законната лихва върху главницата от 31.06.2019г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение като се твърди, че
същото е недопустимо като постановено извън обема на търсената защита с искане за
обезсилването му. Навеждат се и подробни доводи за неправилност, с твърдения, че съдържа
неправилни фактически и правни изводи, като се иска отмяната му, респ. намаляване на
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Твърди се, че ищецът не е провел
надлежно доказване за обема на твърдените от него вреди, като се сочи, че следва да се
1
отчита разликата между добита и реализирана продукция, а тъй като ищецът е доказал само
реализираната продукция през 2019г., следва извода за липса на доказвана действителна
загуба. На следващо място въззивникът счита за погрешни изводите на съда, че извършения
от застрахователя оглед е компроментиран, по съображения, че тези изводи почиват само на
показанията на работник на ищеца и, че ищецът сам е подписал съставения протокол без
възражения, в т.ч. и поради обстоятелството, че същият не е спазил тридневния срок,
предвиден в общите условия да уведоми застрахователя за застрахователното събитие.
Наред с това счита, че по делото не се доказа твърдения от ищеца по-голям процент на
увреждане от констатирания от огледа на застрахователя. Излагат се доводи и за
недопустимост на обжалваното решение, по съображения за произнасяне свръхпетитум с
оглед приетия от БРС процент на нереализирана продукция от 26 дка, вместо заявените от
ищеца 20.16 дка. С оглед признанията на ищеца, че е реализирал продукция от 41.74 дка в
размер на 25 870 кг. по представените три фактури, и дори и да бъде възприето експертното
заключение, че средния добив за 2019г. на процесната сливова градина е бил 418 кг./дка,
въззивникът възразява, че районният съд неправилно е изчислил остатъка на щетата, която в
този случай би била на по-ниска от претендираната стойност. Оспорва се и началния момент
на претенцията на законна лихва върху главницата, като се сочи, че такава е дължима от по-
късен момент. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Не
са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивното дружество не
изпраща представител
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия П. СТ. Д., чрез адвокатския си
пълномощник по делото е депозирал писмен отговор, в който счита, че обжалваният съдебен
акт е правилен, законосъобразен и обоснован и моли за потвърждаването му, за което излага
подробни съображения. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждане
в полза на адвокатския си пълномощник заплащане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗА. В съдебно
заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
писмения си отговор по въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от
КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, че на 10.05.2019г. между страните е сключен договор за
застраховка „Земеделски култури“, обективиран в полица № 3502190900R00013 от
10.05.2019г., по силата на който ответния застраховател е приел да застрахова
обработваните от ищеца трайни насаждения в плододаваща възраст, отглеждани на открито
в местността „К.м.“, находяща в землището на с. Винарско, общ. Камено, обл. Бургаска, от
които черешови дръвчета, заемащи площ 41.6 дка и сливови дръвчета, засадени в два
съседни земеделски имота с номера 11096.327.1.1 и 11096.327.2.1, с обща площ от 61.9 дка.
Срокът на действие на застрахователното покритие е от 11.05.2019г. до пълното прибиране
2
на реколтата на база очакван добив, с покрит рискове „клауза 01 - градушка, буря и
проливен дъжд“. Уговорено е застрахователната сума следва да бъде определена на базата
на „очакван добив“, като по отношение на сливовите дръвчета същата е фиксирана в размер
на 500 лв./дка или за 61.9 дка същата възлиза в общ размер от 30 950 лв. Oт представените
по делото писмени доказателства – писма от НИМХ, филиал Варна, ХМО- Бургас от
03.06.2019г. и от 28.09.2020г., съответно издадени по искане на ищеца и на ответното
дружество се установява, че на 21.05.2019г. от 15.10ч. до 15.20 ч. /в периода на действие на
застраховката/ в района на с. Винарско е валял краткотраен дъжд, придружен от умерена
гръмотевична буря и слаба градушка. Това обстоятелство е потвърдено и от ангажираните в
тази връзка свидетелски показания, които сочат, че градушката е засегнала обработваните от
ищеца терени със сливови дръвчета. Не се спори също, че настъпилото природно събитие -
градушка е покрит по застраховката риск, и, че застрахователят е признал по заявената от
ищеца щета за наранени и опадали вследствие нея плодове обезщетение в размер на 1188.43
лв. Същото е определено въз основа съставен протокол за оглед от 31.05.2019г., който
ищеца оспорва и извършена съгласно него експертна оценка, с която е призната щета за
увредена площ от общо 42 дка, от които 31 дка в имот 11096.327.1.1- при степен на
увреждане от застрахователни причини в размер на 6%, и 11 дка в имот 11096.327.2.1- при
степен на увреждане от застрахователни причини в размер на 8% при застрахователна сума
от 500 лв./дка, възлизаща в размер на 930 лв. за първия имот и в размер на 440 лв. на втория
имот или общо обезщетение в размер на 1370 лв., от която сума не се спори, че
застрахователя е платил 1188.43 лв.
Ищецът сочи, че поради частичното увреждане на процесните сливови насаждения е
успял да реализира реколта само от 41.74 дка от общата площ от 61.9 дка, т.е. не е могъл да
получи очаквания добив от останалата площ 20.16 дка. Твърди, че от засегнатата площ е
успял да реализира добив само от 20870кг. сливи при очакван среден добив на декар от 500
кг. По тези съображения счита, че вредите му обхващат нереализираната от него продукция
от общо 20.16 дка сливови насаждения, възлизащи на обща стойност 10 080лв /при
уговорено застрахователно обезщетение от 500 лв./дка/. и затова претендира осъждане на
ответното дружество да му заплати остатъка на дължимото обезщетение в размер на 8891.57
лв., след приспадане на вече получената застрахователна сума от 1188.43 лв.
Представени са три фактури за продадено от ищеца през м. септември 2019г. общо
количество сини сливи от 25 870 кг., от което 16530 кг. при цена 0.38 лв./кг., 4340 при цена
0.40 лв./кг. и 5000 кг. - второ качество при цена 0.20лв./кг. За доказване на вредите ищецът
се е позовал на частна експертиза, извършена на 22.05.2019г. от нает от него експерт. Този
частен документ съдът не може да зачете по делото като експертно заключение, тъй като
същото представлява писмено свидетелско показание, което не е годно доказателствено
средство, предвидено в ГПК. Затова съдът счита, че представената частна експертиза,
извършена не по установения от процесуалния закон ред е следвало да бъде изключена от
доказателствата по делото, а за установяване на съдържащите се в нея обстоятелства е
следвало да се ангажират гласните свидетелски показания на съставилото частния документ
3
лице. В случая обаче свидетелски показания, поискани от ищеца за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в частната експертиза неправилно са отказани от районния
съд, по съображения, че за него е налице представено писмено доказателство – въпросната
частна експертиза от 22.05.2021г. Това допуснато процесуално нарушение обаче не може да
бъде поправено служебно пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК,
поради липсата на оплакване в този смисъл и направено искане за разпит на недопуснатия
от районния съд свидетел.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало
заключение, че реалния добив от процесните насаждения за 2019г. е 418 кг./дка, т.е. с 312
кг./дка по-малко от средния за страната добив от 730кг./дка и с по-малко от 380 кг. от
средния за този район добив от 798 кг./дка. Вещото лице е посочило, че наранените от
градушка плодове, ако не окапят, а останат на дървото дори и да продължат да наедряват и
да узряват са с ниско качество и не могат да се реализират за директна консумация. В
съдебно заседание пояснява, че щети върху трайни насаждения се определят чрез
преброяване на останалите на дървото здрави плодове, в т.ч. и тези с процент нараняване,
както и на падналите на земята. Досежно спазване на процедурата от ОУ на застрахователя
за оглед на щетите при настъпване на застрахователното събитие, както и за размера на
щетите по делото са разпитани свидетели – св. К.- работник при ищеца и св. Г.- наета от
застрахователя за извършване на оглед на щетите. Показанията им за времетраенето на
огледа са противоречиви, като първия свидетел заявява, че същият е траел 10 мин., а втората
свидетелка сочи, че е обходила градината на ищеца за около час, като наред с това заявява,
че не е възможно след падналата градушка от ударените плодове ищецът да може да
реализира продукция второ качество.
Районният съд е приел, че при извършения оглед от застрахователя не са спазени
изискванията на раздел XIV от общите условия, тъй като същият не бил извършен в
присъствието на ищеца или негов представител и не съответствал на предвиденото в раздел
XIV, т. 4 за съдържание на един окончателен доклад. С оглед данните в експертизата е счел,
че от настъпилото застрахователно събитие, явяващо се покрит риск ищецът е претърпял
вреди, като е добил продукция 19 313 кг. по-малко /или по-малко с 26 дка/, отнесено към
средния очакван добив за декар от 730 кг./дка. На базата на тези изчисления е уважил изцяло
предявените искове като е присъдил изцяло претендираната сума от 8891.57 лв.- явяваща се
дължимата разликата след извършеното плащане от 1188.43лв. на декар, ведно със законната
лихва от 31.06.2019г. до окончателното й изплащане,
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция в рамките на заявените във въззивната жалба
оплаквания я намира за частично основателна, по следните съображения:
Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е приел, че е налице валидно възникнало между страните
застрахователно правоотношение по силата на сключения помежду им застрахователен
4
договор, като настъпилото застрахователно събитие – „градушка“ - установено по
горепосочените време и място представлява покрит застрахователен риск в рамките на
действие на договора, от което на ищеца се следва уговореното в договора обезщетение.
Това означава, че безспорно е налице фактическия състав на отговорността на
застрахователя по чл. 405 от КЗ, като спорен между страните остава обема на претърпените
от ищеца и подлежащи на обезщетяване от застрахователя вреди.
Съгласно раздел XIII, т. 2.1 от ОУ към застрахователния договор застрахования
следва в тридневен срок от узнаването, но не по-късно от 10 дни от настъпването на
застрахователното събитие да уведоми застрахователя за настъпилата щета. В случая видно
от данните, това задължение е спазено от ищеца, тъй като същия е подал на 31.05.2021г.
уведомление до застрахователя за настъпилото на 21.05.2021г. застрахователно събитие,
като е посочил банковата си сметка за изплащане на следващото му се обезщетение в
изпълнение на изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Срокът и начините за определяне на
степента на увреденост на засегнатите земеделски култури са уредени в раздел XIV от ОУ
на застрахователя. Посочено е, че огледът се извършва в срок от 10 дни от постъпване на
заявлението за щетата от комисия, съставена от представител на застрахователя и вещо
лице- агроном, назначен при застрахователя в присъствието на представител на
застрахования, като в него се описват щетите на засегнатите култури и степента им на
увреждане в процент, като протоколът се подписва от участниците в комисията и се връчва
на застрахования. В т. 2 от раздел XIV от ОУ е посочено, че степента на увреждане се
определя чрез преброяване и пресмятане на изцяло на запазените, частично увредените и
напълно унищожените растения или плодове в определени по място брой и площ пробни
парцели с еднакви размери, отстоящи на равни разстояния и разположени по начин,
обхващащ увредената култура в съответната площ чрез обход на всички местности, блокове
и площи, посочени в молбата за оглед по метода на кръст, по диагонали или чрез механично
замерване чрез хвърляне на метровка, GPS, километраж и други подобни, посочени в
методиката на застрахователя. В т. 3 от раздел XIV от ОУ е предвидено, че когато се касае за
увредени култури, при които по преценка на комисията са налице условия за възстановяване
или когато е трудно да се установи точния размер на щетата за определяне на степента на
увреждане задължително следва да се извършат два огледа- един предварителен-
непосредствено след събитието и втори – окончателен при прибиране на реколтата, когато
се определя окончателната загуба, като степента на увреждане при окончателния оглед не
може да бъде по-висока от тази, установена при предварителния оглед поради
възстановителния способност на културите.
По делото не се спори, че в предвидения срок застрахователят е извършил един оглед
за определяне на степента на увреждане на културите, проведен на 31.05.2019г., но в
отсъствието на представител на ищеца, като въз основа на изготвения протокол е дадена
окончателна оценка за увредена площ на единия парцел от 31 дка при степен на увреждане
6% и увредена площ на другия парцел от 11 дка при степен на увреждане от 8 %. Видно от
съдържанието в протокола за оглед от 31.05.2019г. на място е установено, че в резултат на
градушка от 21.05.2019г. са налице съборени плодове на земята, а тези на дърветата са с
5
градобитни петна и накъсани листа, като същевременно е констатирано, че плодовете са с
по-дълъг вегетационен период и се намират във фаза на нарастване на плода, както и, че
възстановителната им стойност е по-голяма са дадени горепосочените проценти на
увреждане на съответните гореописани площи.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд, че така
съставения протокол за оглед не отговаря на горепосочените изисквания на застрахователя
за определяне на степента на увреждане на плодовете. В него липсват каквито и да
конкретни фактически обстоятелства за извършения оглед и отразяване на констатациите на
вещото лице в коя част от парцелите е паднала градушката, колко броя дървета са запазени
и съответно са изцяло или частично увредени, как точно е извършен огледа, по кой метод и
т.н. В тази връзка от показанията на свидетелите се установява, че същите дават
противоречиви данни за времетраенето на огледа. В показанията си пред съда наетото от
застрахователя за извършване на оглед и оценката на вредите вещо лице - Граматикова е
посочила, че огледа е бил извършен чрез обикаляне на градината в по-голямата й част, без
да посочва какъв точно от гореизброените методи е използвала и как точно е определила
щетата, като единствено уточнява, че единично на отделни сливи – по една на дърво се са
виждали следи от градушката, както и, че е имало паднали на земята сливи, но не само от
градушката. Отделно от това съдът констатира, че огледът е бил само един, без да е налице
което и да е от основанията на т. 4 от раздел XIV от ОУ, даващи възможност на
застрахователя да приеме същият за окончателен. В случая с оглед констатираното от
експерта обстоятелство, че се касае за по-голяма възстановителна способност на културите,
предвид началното нарастване на плода към момента на градушката, което обстоятелство
самия експерт потвърждава в разпита си пред съда, съгласно изискванията на т. 3 от раздел
XIV от ОУ е застрахователят е следвало да извърши още един оглед преди прибиране на
реколтата, който да бъде приет за окончателен. Такъв нито се твърди, нито има данни да е
извършен.
Горните обстоятелства водят до извода, направен и от районния съд, че огледът,
извършен от застрахователя е компрометиран и не отговоря на изискванията на раздел XIV
от общите условия, тъй като същият не бил извършен в присъствието на ищеца или негов
представител и не съответствал на предвиденото в раздел XIV, т. 4 за съдържание на един
окончателен доклад. Що се касае до обстоятелството, че окончателния доклад е подписан от
застрахования, настоящата съдебна инстанция счита, че това не води до саниране на
допуснатите от застрахователя нарушения при определяне на щетата, установени в
собствените му правила в раздел XIV от ОУ. Още повече, че същият установява изгодни за
него обстоятелства, поради което като частен свидетелстващ документ същият няма
обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в него обстоятелства по спорния
по делото въпрос за обема на вредите и затова оборването на тези обстоятелства може да
стане с всички доказателствени средства.
По отношение на размера на вредите:
6
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума. В случая в специалните условия към процесната
застраховка е уговорено, че застрахователната сума по договора не може да надвишава
действителната стойност на реколтата на единица площ за съответния географски регион,
която страните приемат, че е равна на договорената застрахователна сума от 500 лв./дка.
Този извод следва от обстоятелството, че при настоящото имуществено застраховане,
застрахователната сума се договаря между застрахования и застрахователното дружество и
то при съобразяване на производствените възможности на района, в който са засети
процесните овощни култури. Тъй като в случая, застрахователното събитие е настъпило в
периода на развитие на сливовите култури, дължимото застрахователно обезщетение не
може да се определи на друга база, различна от договорената застрахователна сума и то след
установяване на конкретните настъпили вреди по културите, обхванати от посочените в
полицата площи. / в т. см. Решение № 128 от 12.07.2010 г. по т. д. № 969/2009 г., T. К., II Т.
О. на ВКС/. В този смисъл ВКС е утвърдил за правилна практиката според която, когато се
касае за застраховани вещи, които тепърва ще възникват /напр. при застраховане на бъдеща
реколта, какъвто е именно процесния случай / действителната стойност на реколтата към
момента на сключване на договора е само прогнозна и не е ясна, поради което
обезщетението следва да се определи на база уговорената застрахователна стойност. Това
означава, че отговорността на застрахователя при настъпване на процесното, предвидено в
договора и представляващо покрит риск застрахователно събитие – градушка е до
фиксирания максимален праг от 500 лв./дка на база очакван добив, независимо от размера
на действителните вреди. Доколкото основанието на вредите по процесните култури е
доказано, че произтичат от покрит застрахователен риск, настъпил в рамките на срока на
договора /за което свидетелстват еднозначно и безпротиворечиво всички данни по делото, в
т.ч. е налице и извънсъдебно признание на застрахователя, обективирано в протокола за
оглед/ в тежест на ищеца е доказването на вредите по размер. В тази връзка от
представените по делото фактури се установява, че през м. септември 2019г. ищецът е
продал 25 870 кг. сини сливи, от които 5 000 кг. второ качество, който добив съгласно
заключението на вещото лице по извършената в първата инстанция съдебна експертиза се
установява, че е 418 кг. на декар, т.е. с 312 кг./дка по-малко от средния за страната добив от
730кг./дка и с по-малко от 380 кг. от средния за този район добив от 798 кг./дка. При липса
на други данни районният съд правилно е приел, че продаденото от ищеца количество сини
сливи от реколтата 2019г. са именно реализирания от него добив за същата година. В случая
обаче независимо, че ищецът е реализирал по-малко продукция в сравнение със средния за
района/страната добив, тъй като застрахователната сума е уговорена в максимален фиксиран
размер от 500 кг./дка, отговорността на застрахователя обхваща вредите до уговорената в
договора стойност на декар. Това означава, че дължимото обезщетение за 21.6 дка площ
следва да се определи на база разликата между реалния добив от 418 кг./дка и максималната
7
договорена застрахователна стойност за очакван добив, която е фиксирана парична сума от
500 кг./дка. В тази връзка в жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното
решение по съображения, че съдът се произнесъл свръхпетитум, приемайки, че на ищеца се
следвало обезщетение за 26 дка площ, което надвишавало посочената в исковата молба
площ, предмет на иска от 21.6 дка. Въззивният съд като констатира, че действително в
мотивната част на акта си районния съд след направени изчисления е счел, че вредата на
ищеца се отнася за 26 дка площ, но въпреки това в диспозитива на съдебния си акт е
присъдил обезщетение в рамките на заявената исковата претенция. Затова неоснователни се
явяват оплакванията в жалбата за недопустимост на обжалваното решение поради
произнасяне свръхпетитум. Настоящата инстанция обаче счита, че районния съд
неправилно е определил размера на дължимото обезщетение на базата средния за страната
добив от 730кг./дка за 2019г., което е несъответно на уговорения между страните обем на
отговорност на застрахователя в максимален размер от 500 кг./дка.
Затова дължимото на ищеца обезщетение за претърпените вреди по бъдещата му
реколта от сини сливи за 2019г. е в размер, явяващ се разликата между максималната
договорена застрахователна стойност за очакван добив от 500 лв./дка и получения добив за
същата година в размер на 418 лв./дка, т.е. дължимото от застрахователя обезщетение е
разликата между тези две стойности, възлизащи в общ размер на 5080 лв. /30 950 лв. –
25 870 лв./. Тъй като по делото страните не спорят, че от общо дължимата застрахователна
сума, явяваща се максималния предел, до който застрахователя отговаря – 5080 лв.
съобразно доказания размер на вредите, ищецът е получил плащане в размер на 1188.43лв.,
съдът счита, че на последния се дължи остатъка в размер на 3891.57 лв.
С оглед гореизложеното се налага извода, че претенцията се явява частично
основателен до размера от 3891.57 лв., като в останалата част над тази сума до
присъдения размер от 8891.57 лв. искът по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва да се отхвърли
като неоснователен. Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на районния съд, БОС намира първоинстанционното решение за
неправилно в частта, с която искът за главницата е уважен над размера от 3891.57лв. до
8891.57 лв., поради което в тази част същото следва да бъде отменено и постановено
ново решение за отхвърляне на претенцията над установения от въззивния съд размер
от 3891.57лв. до присъдения от 8891.57 лв., ведно със законната лихва върху отхвърления
размер на главницата, считано от 31.06.2019г. до окончателното й изплащане.
В останалата част обжалваното решение досежно предявения иск за главницата се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се касае до иска за законна лихва върху присъдения размер на главницата от
3891.57 лв., такава ищецът претендира за период, предхождащ подаване на исковата молба,
а именно считано от 31.06.2019г. /като се има предвид, че м. юни има само 30 дни/ до
окончателното й изплащане.
8
Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 – при непредставяне на банкова сметка. Това означава, че
застрахователят дължи лихва върху дължимото обезщетение, само в случаите, когато е
забавил плащането поради неоказване на нужното съдействие от страна на застрахования.
В раздел XIII, т.4.3 от ОУ е посочено, че застрахования има право да получи
полагащото му се обезщетение в срок до 15 работни дни след извършване на огледа и
определяне степента на увреденост на културите и след представяне на необходимите
документи за настъпване на застрахователното събитие. По делото се установява, че огледа
е извършен на 31.05.2019г., като в съставения за него протокол е определена и признатата от
назначеното от застрахователя вещо лице степен на увреждане на културите от
застрахователното събитие, като в изпълнение на задълженията си по т. 2.6 случая в раздел
XIII, т.4.3 от ОУ ищецът е представил пред застрахователя и метеорологична справка от
03.06.2019г. Това означава, че срокът от 15 работни дни за изплащане на обезщетението в
случая е изтекъл най- късно в края на м.юни 2019г., но тъй като началния момент на
претенцията на ищеца за законна лихва е 31.06.2019г., а месец юни има само 30 дни, съдът
приема, че претенцията следва да се счита за предявена с начален момент от следващия ден -
01.07.2019г. Предвид това с оглед забавата на застрахователя на основание чл. 409 от КЗ вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД същият дължи на ищеца заплащане на обезщетение за забавено
плащане на присъдения остатък от главницата от 3891.57 лв., считано от 01.07.2019г. до
окончателното й изплащане. Това налага отмяна на решението на БРС, в частта за законната
лихва върху присъдената главница досежно началния й момент за датата от 31.06.2019г. и
потвърждаване на решението в останалата обжалвана част досежно лихвата върху
присъдения размер на главното вземане, считано от 01.07.2019г. до окончателното й
изплащане
По отношение на разноските:
Въпреки направеното искане за присъждане в полза на адв. Койнов на минимално
адвокатско възнаграждение във въззивното производство поради оказаната безплатна
адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство на въззиваемия по делото
по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗА, съдът счита, че тъй като по делото не са
ангажирани доказателства последният да попада измежду лицата в приложното поле на чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗА, искането следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на исковете, в полза
на въззивното дружество – ответник следва да се присъдят направените по делото разноски
и пред двете инстанции, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
следва за първата инстанция в размер на 472.36 лв. и за въззивната инстанция в размер на
538.62 лв. Поради липса на искане в жалбата за преразглеждане на решението на БРС
относно присъдените в полза на ищеца разноски в първата инстанция, въззивният съд не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260235 от 08.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2333/2020
г. по описа на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която са уважени исковете по чл. 405, ал. 1 чл. 409
от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за главницата над присъдения размер от 3891.57лв. до
претендирания от 8891.57 лв., ведно със законната лихва върху отхвърления размер на
главницата, считано от 31.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
за законната лихва върху присъдения размер на главницата от 3891.57 лв. за датата
31.06.2019г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. СТ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл.
***, ет. *, ап. ** за осъждане на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“
№ 5, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Маргарита
Събева- САК, в частта, с която се иска да му заплати на основание чл. 405, ал. 1 чл. 409 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата над уважения размер на главницата 3891.57лв. до
претендирания размер от 8891.57лв., представляваща неплатен остатък от
застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен договор - застраховка
„Земеделски култури”, по полица №3502190900R00013/10.05.2019г., с покрит
застрахователен риск: „градушка, буря и проливен дъжд“ за претърпени вреди в размер на
загубите от нереализирана реколта от сливови дръвчета, засадени в земеделски парцел
№11096.327.1.1 и земеделски парцел № №11096.327.2.1, заемащи общо 61.9 дка фактическа
засадена площ, които насаждения са били увредени на 21.05.2019г. застрахователно събитие
- „градушка“, по щета № №3502190900R00013, ведно със законната лихва върху
отхвърлената главница от 5000 лв., считано от 31.06.2019г. до окончателното й изплащане,
както и за присъдената законна лихва върху уважения размер на главницата от 3891.57 лв.
за датата 31.06.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Боян Борисов Койнов, с адрес на
кантората: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 82, ет. 2, за осъждане на БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, пл. „Позитано“ № 5 да му заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 36, ал.
1, т. 3, предл. трето от ЗА вр. с чл.7, ал. 2 от НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на въззиваемия пред въззивната инстанция по
делото.
ОСЪЖДА П. СТ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл. ***, ет. *,
ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5,
действащ чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Маргарита Събева-
САК на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски, изчислени
10
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата в размер на 472.36 лв. пред
първата инстанция и сумата в размер на 538.62 лв. пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11