Решение по дело №1041/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260198
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20215501001041
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            17.05.2021 г.                             Град С.З. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 20.04.                                                                                            2021 година

В публичното заседание в следния състав:       

 

               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                       РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: Антонина Николова 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1041 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258273 от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, гр. С. срещу решение № 260429/15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 203/2020 г. по описа на РС-С.З.. Решението се обжалва изцяло. Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и недопустимост на решението с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените от „Е.С.“ ООД искове. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия, чрез адв. К.. Взема становище по направените оплаквания с искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма искания за събиране на доказателства. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – С.З., след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу неизгодно като резултат за нея решение.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По делото е предявен иск по чл. 405, ал.1 от КЗ.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на застрахователното събитие – 18.01.2018г., ищцовото дружество „Е.С.” ООД – С.З.и ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка „Имущества”, обективирана в застрахователна полица №2200171100000087 със срок на валидност от 00:00 ч. на 15.06.2017г. до 23:59 ч. на 14.06.2018 г., ведно с приложения Добавък 2 и Добавък 10, за процесния застрахован обект – краварник/обор/, находящ се в с. О., общ. С.З., на обща застрахователна стойност 23 270 евро, със срок на действие до 14.06.2018г.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие – буря със силен вятър, придружена с интензивен дъжд, е представена по делото справка с изх. № 97/11.10.2019г., издадена от НИМХ - Хидрометеорологична обсерватория, С.З., от която се установява, че на 18.01.2018г. в резултат на преминаващият през страната циклон в следобедните часове над района в с. О., общ. С.З., е регистриран силен вятър със скорост на поривите над 15м./сек. На същата дата е измерено количество валеж от дъжд – 6 л./кв.м., като то се отнася за последните 24 часа/от 07ч. на 17.01.2018г. до 07ч. на 18.01.2018г./, като дъждът на моменти е бил с до проливен характер.

От подадено заявление на 22.01.2018г. от ищцовото дружество към ответника е видно, че последният е уведомен за настъпило на 18.01.2018г. застрахователно събитие – буря, вследствие на която на застрахованото имущество са нанесени материални щети – отнесена част от покрива на обора, съборени две стени. На 26.01.2018г. ищцовото дружество е депозирало и претенция за обезщетение.

По делото е представен протокол от 26.01.2018г., съставен от представители на застрахователното дружество, извършили оглед на застрахования обект – една от стопанските постройки, находящи се в стопански двор в с. О., като в него е констатирано: „две стени – разрушени, 2/3 от покрив/гредоред и керемиди/ - разрушен, две врати дървени – разрушени. Към делото са представени и количествена сметка с вх.№ 8/22.01.2018г. и стойностна сметка с вх.№ 8/22.01.2018г., изготвени от изправено от застрахователя вещо лице Димитър Кацаров, в които е описано състоянието на обекта по време на огледа: вследствие на силен вятър от 18.01.2018г. са нанесени щети на една от стопанските постройки – съборена е част от стопанската сграда – две стени, и разрушен покрив. Вещото лице е посочило, че щетите по сградата са на стойност 3 775,12 лв. В стойностната сметка, в графа забележка, е посочено, че поради големия процент на овехтяване на сградата – повече от 50 %,  вещото лице е предложило сумата за възстановяване да бъде в размер на 1 888 лв. /намалена с 50% от общо определената стойност/.

С писмо изх. № 00828/14.02.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца, че вследствие направените наблюдения при извършения оглед на застрахования обект и направения снимков материал, считат, че загубите и повредите са настъпили от видимо амортизираното и лошо техническо състояние на застрахования обект, а не на осъществен застрахователен риск, по смисъла на застрахователната полица. Посочили са, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си да поддържа застрахованото имущество в добро състояние и не е предприело всички необходими мерки за избягване на загуба или повреда на застрахованото имущество, поради което застрахователят отказва да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема изцяло, се установява, че в процесния обект – краварник/обор/, находящ се в с. О., общ. С.З., са нанесени следните щети: разрушени две стени, разрушени 2/3 от покрив, разрушени две дървени врати. Пазарната стойност на материалите, труда и строително ремонтните дейности, необходими за отстраняване на щетите, при цени към датата на настъпване на застрахователното събитие 18.01.2018г., възлизат общо в размер на 5 816 лв., с включена стойност на материали, стойност на труд и 10 % печалба. В съдебно заседание вещото лице допълва, че общото състояние на огледаната сграда е добро, нормално функционира в останалата неразрушена част, като  сградата е нормално поддържана.

От показанията, дадени от свидетелите М. и Д., които работят в стопанския двор в с. О., собственост на ищцовото дружество се установява, че стопанските постройки са стабилни, постоянно поддържани. На 17.01.2018г. в селото е валял дъжд, който е продължил и на  18.01.2018г., когато освен силния дъжд, е духал и силен вятър – буря. Следобед, когато свидетелите хранили животните, чули силен шум от сгромолясване в североизточната /задната/ част на обора и установили, че цялата задна част е срутена – стени, покрив, врати.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, непротиворечиви и дадени въз основа на пряко и непосредствено възприети лични впечатления.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Съдът споделя изцяло изводите на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение; настъпването на покрит от застраховката риск; наличието на щета на застрахованото имущество; действителната стойност на същото и липсата на предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са правилни, изчерпателни и ясни.

 

По възраженията на въззивника:

Според въззивния съд, СтРС е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано заключение относно размера на подлежащото за заплащане застрахователно обезщетение на увреденото имущество. Спорен между страните е въпросът дали съдът се е произнесъл по непредявен иск и дали обжалваното решение е постановено съобразно с действителната застрахователна полица, покриваща рисковете за процесния обект.

По делото не е спорно, че ищецът първоначално е представил различна застрахователна полица - № 2200171100000135 със срок на валидност от 11.10.2017г. до 10.10.2018г. Това не променя факта, че исковата претенция е предявена за застрахован при ответното дружество обект краварник /обор/, находящ се в с. О., общ. С.З., по отношение на който е настъпило застрахователното събитие, за което при същото дружество има друго валидно застрахователно правоотношение между същите страни, но за различен период, а именно 15.06.2017г. – 14.06.2018г. Настъпилото застрахователно събитие се явява покрит при застрахователя риск, който е настъпил в рамките на действие на покрит от застрахователя период, тъй като събитието се е случило на 18.01.2018г. При спазване на чл. 147 и чл. 148 от ГПК в рамките на съдебното дирене в първоинстанционното производство ищецът е представил застрахователна полица № 2200171100000087 от 15.06.2017г., уточнена в първото по делото съдебно заседание, която съдът правилно приема като навременно представено писмено доказателство.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като предявеният от „Е.С.“ ЕООД иск се явява изцяло основателен и доказан, до какъвто правилен извод е достигнал и СтРС, чието решение следва да бъде потвърдено.

         При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед цената на иска, в размер на 5 816 лв., настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260429/15.12.2020 г., постановено по гр.д. № 203/2020 г. по описа на РС-С.З..

 

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., пл. ***, представлявано заедно от всеки двама изпълнителни директори И.И.Г., Н.Д.Ч., П.А.Ш., С.И.Н.- А., Т.И.И.и/или Н. Й.П., да заплати на „Е.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, представлявано от Д.И.Й., сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените разноски в настоящото производство.

        

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                    

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

  

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                      

 

 

 

                                                                                       2.