Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 12920 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението А.И.М. срещу акта на частен съдебен изпълнител С.Я.,
с който е определил размера на дължимите от длъжника разноски за такси по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, постановен по изп.д. № 20208440400890
по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС.
Софийски градски съд, след като разгледа възраженията на длъжниците и
съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:
При съобразяване на изложените от
жалбоподателя оплаквания, както и на заявеното от него искане, се налага
изводът, че той обжалва акта на частен съдебен изпълнител С.Я., с който е
определен общия размер на разноски за такси по Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено в негова тежест, като счита, че част от начислените
такси не са дължими от него. Жалбоподателят не възразява срещу размера на
присъденото в полза на взискателя възнаграждение за защита от адвокат. С оглед на това трябва да се
приеме, че тази жалба е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес
от обжалването, какъвто е длъжникът по изпълнението А.И.М..
В чл. 436, ал. 1 ГПК е предвиден
преклузивен срок, в който всяка страна по изпълнителното дело или едно трето за
него лице могат да обжалват пред съда действията на съдебния изпълнител,
посочени по изчерпателен начин в чл. 435 ГПК, сред които са и определените от
съдебния изпълнител разноски по изпълнението, който е двуседмичен и започва да
тече от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването
му или ако е била призована, в останалите случаи - от деня на съобщението, а за
третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
От представените преписи от
документи по изп.д. № 20208440400890 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ,
с район на действие СГС се установява, че съдебният изпълнител е постановил два
отделни акта, с които е определил размера на разноските в изпълнителното
производство, чието заплащане се възлага в тежест на длъжника по изпълнението А.И.М.
– първият е обективиран в изготвено до последния съобщение за образувано
изпълнително дело, а вторият в изготвена впоследствие сметка от 23.09.2020 г.
за дължимите разноски. Съобщението за образувано изпълнително дело е връчено на
длъжника на 18.08.2020 г., от която дата тече преклузивният срок за неговото
обжалване, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК, като той изтича на 01.09.2020 г., до
който момент срещу обективирания в него акт за определяне на описаните в
съобщението разноски не е подадена жалба до съда. Ето защо този акт се е
стабилизирал и съдът в настоящото производство не може да се произнася по това
дали описаните в него разноски са разпределени правилно в тежест на длъжника по
изпълнението. Не се установява на длъжника А.М. да е съобщена изготвената от
съдебния изпълнител сметка за разноски от 23.09.2020 г., в която е обективиран
акт на съдебния изпълнител за възлагане в тежест на длъжника на допълнителни
разноски по изпълнителното производство в размер на 277, 69 лв. с ДДС, извън тези, определени със
съобщението за образуване на изпълнително дело. С оглед на това съдът приема,
че за длъжника по изпълнението към момента изобщо не е започнал да тече срокът
за обжалване пред съда на определените с описаната сметка разноски по
изпълнението, които се възлагат в негова тежест. Ето защо и доколкото от
изложените от жалбоподателя оплаквания в жалбата, за разглеждане на която е
образувано настоящото производство, е видно, че с нея се оспорват именно
допълнително определените от съдебния изпълнител в тежест на длъжника разноски,
които са тези, посочени по сметката от 23.09.2020 г., трябва да се приеме, че
тази жалба е подадена в законоустановения срок за това, посочен в чл. 436, ал.1 ГПК. Това прави подадената жалба процесуално допустимо и съдът следва да я
разгледа по същество като се произнесе по въпроса дали разноските, описани в
сметката за разноски, изготвена на 23.09.2010 г., от съдебния изпълнител, са
начислени правилно и дали те са законосъобразно възложени в тежест на длъжника
по изпълнението.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази
разпоредба случаи.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази
на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че
разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест
на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или
не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени
от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или
са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този смисъл е
направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по
тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността
на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен
характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството
разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за
принудителното реализиране на вземането. В тълкувателното решение е налице
произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските,
чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането,
както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи,
които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез
други способи, както и за разноските, които са направени във връзка с
изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в
патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса
е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е
непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното решение е налице
изрично произнасяне за това, че изпращането на запорно съобщение до банка в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал.
1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява
действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по
извършването му и те остават за сметка на взискателя.
С оглед на горното в случая се установява, че само част
от разноските за дължими такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е
определил със сметката от 23.09.2020 г., са
такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по изпълнението А.И.М..
Това са тези за заплатени от взискателя такси за връчване на двете страни в
изпълнителното производство на съобщение за това, че съдебният изпълнител е постановил
акт за приключване на изпълнителното производство, които са в размер на 40 лв.,
както и на такса за налагане на един брой запор върху вземането на длъжника за
трудово възнаграждение към „Н.-НК“ ЕООД върху банкови сметки на длъжника в
размер на 15 лв. От материалите по изпълнителното дело се установява, че
действията, за които са начислени описаните такси, са извършени от съдебния
изпълнител, както и че са били необходими. Общият размер на тези такси е 55 лв.
без ДДС и 66 лв. с ДДС, като той съответства на този, определен в т. 5 и 9 ТТРЗЧСИ.
Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не
могат да се възложат в тежест на длъжника. На първо място това са тези такси, които
видно от изготвените мотиви във връзка с подадената жалба, са такива за
налагане на запори върху сметките на длъжника в четири банки. Това е така, тъй
като те са начислени за изпълнителни способи, които не са довели до
удовлетворяване на взискателя. Вземането на взискателя е събрано изцяло чрез
насочване на изпълнението към друго имущество на длъжника, а именно към
вземането му за получаване на трудово възнаграждение, което той е имал към „Н.-НК“
ЕООД. Следователно действията по насочване на изпълнението към имущество на
длъжника, представляващо вземания към четири банки, не са били необходими за реализиране на вземането, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други предприети способи и следователно
разноските за тяхното извършване не следва да се възлагат в тежест на длъжника,
а остават за сметка на взискателя.
Няма основание в ТТРЗЧСИ, което да дава право на съдебния
изпълнител да начислява такса за извършване на действия по вдигане на наложени
запори, каквито се сочи, че са начислени в изготвените от съдебния изпълнител
мотиви по подадената жалба. За
осъществяване на действието по вдигане на наложен запор в ТТРЗЧСИ не е
предвидено да се начислява такса, каквато
е регламентирано да се начислява за налагане на запора съгласно т. 9
ТТРЗЧСИ, както и за вдигане на наложена възбрана съгласно т. 10 ТТРЗЧСИ. Такова
право не е предвидено да възниква и в нормата на т. 5 ТТРЗЧСИ, съгласно която
съдебният изпълнител събира такса в размер на 20 лв. за извършване на следните
действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител
на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за
връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че
посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния
изпълнител по изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, книжа
или призовки на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в
определени изпълнителни действия или да обжалват някои от постановените в хода
на изпълнението актове. В случая не се установява съдебният изпълнител да е
извършил такива действия. Той е предприел действия по вдигане на наложени запори,
които са различни от действието по връчване на призовки и книжа в
изпълнителното производство и следователно по отношение на тях не се прилага
правилото на т. 5 ТТРЗЧСИ, което е посочено като приложимо от съдебния
изпълнител в сметката от 23.09.2020 г.
Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и
начислените от съдебния изпълнител допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ,
които са конкретиизрани в изготвените от него мотиви по подадената жалба, тъй
като в материалите от изпълнителното дело липсват доказателства за тяхното
извършване.
Предвид изложеното актът на
съдебния изпълнител за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника А.И.М., който е обективиран в сметка от 23.09.2020 г., следва да бъде
отменен за сумата над 66 лв. с ДДС до размера от 277, 69 лв. с ДДС, представляващи
начислени такси по ТТРЗЧСИ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акта на съдебния изпълнител,
постановен по изп.д.
№ 20208440400890 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие
СГС и обективиран в сметка от 23.09.2020 г. за дължимите разноски, с който
се определят разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на
длъжника, в частта, с която е определено, че в тежест на длъжника А.И.М. се
възлагат разноски за начислени
обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 66 лв. с ДДС до
размера от 277, 69 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.