РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и
пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М. Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 517 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ и чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба, подадена от *** Е.З. ***, като пълномощник на М.И.И. с ЕГН **********,
адрес *** и на Е.Й.К. с ЕГН **********, адрес ***, и двете наследници на Й.К.И.с
ЕГН **********, срещу Решение на Министерски съвет на Република България № 211/
07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост.
Решението се оспорва само в частта му досежно определения размер на
парично обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 21244.4.6 по КК и
КР за землището на с. Дичин, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново. Оспорващите
лица считат, че решението на МС на РБ, в посочената му част е незаконосъобразно
поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърдят, че
размерът на определеното парично обезщетение за посочения имот е значително
по-нисък от действително дължимия и не отговаря на пазарните стойности. От съда
се иска решението на Министерски съвет на РБ да бъде изменено в тази му част, с
определяне на справедливо равностойно парично обезщетение за отчуждената част
от имота. В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника
си по делото, а Е.Й.К. и лично, поддържат жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнително развити
такива в хода на устните състезания, като се позовават на благоприятен за тях
вариант на назначените по делото оценителски експрертизи. Претендират присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– Министерски съвет на Република България, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което изпраща
административната преписка и в отделно депозирано становище, чрез пълномощника
си по делото главен експерт Б.Д., заявява че оспорва жалбата, като
неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на
решението по чл. 34а от ЗДС, както и съответствие на същото, в оспорената му
част, с материалноправните разпоредби на закона. Счита, че при издаването му са
спазени разписаните в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС,
административнопроизводствени правила и изисквания към формата и съдържанието
на оспорения акт. По същество изтъква, че определеният размер на паричното
обезщетение за процесната отчуждена част от имот, е основан на надлежно
изготвен оценителски доклад на независима експертиза, назначена в
административното производство, при съобразяване разпоредбите на чл. 32 от ЗДС.
По отношение на назначената първоначална съдебно-оценъчна експертиза заявява,
че във вариантите му заключението не е съобразено с разпоредбите на § 1а, т. 2,
вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, съответно на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Развива и
подробни съображения за неотносимост към настоящия казус, на решението
на ЕСПЧ по делото „К.и други срещу България“, с позоваване на разпоредби на
Закона за нормативните актове и на Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. С тези доводи от съда
се иска да отхвърли жалбата на М.И. и Е.К.,
претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, като инвеститор на обекта,
чрез пълномощника си ст. ***М.Д., оспорва жалбата като неоснователна. В хода на
устните състезания развива доводи за липсата на пороци, обуславящи отмяна на
оспорения акт, аналогични на тези, изложени от
ответника и цитирани по-горе. По отношение заключението на назначената
допълнителна експертиза възразява срещу отговора на въпрос № 2, тъй като същият е изготвен разрез с разпоредбите на чл. 3
и чл. 4 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер определен по
реда на Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заинтересованата
страна министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. С молба
входирана на 08.08.2022 г. в деловодството на АСВТ, чрез пълномощника си гл. ***Б.Б.,
заявява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
решението на Министерски съвет на Република България, в оспорената му част. Излага съображения в тази насока, като моли
жалбата да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна министъра на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено на 17.08.2022 г. писмено
становище, чрез пълномощник ***Р.С., заявява че оспорва жалбата на М.И. и Е.К. и моли същата да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна. Счита, че обжалваният акт е валиден, правилен и законосъобразен,
поради което не са налице основания същият да бъде отменен или изменен. Не
претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/
07.04.2022 г., с което на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1
от ДР към ЗДС, са отчуждени имоти частна собственост за държавна нужда за
изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км 190+771.67 по техническия проект от 2020 г.
до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426.75 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път I-5). Както се
отбеляза, същото се оспорва само в частта му относно определения размер на
парично обезщетение за отчуждена част от имот с идентификатор 21244.4.6
по КК и КР за землището на с. Дичин, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново,
която се отчуждава от жалбоподателите, като
наследници на Й.К.И.. Съгласно приложение към т. 1 от решението на МС /позиция
13 на стр. 19/ отчуждаема е земеделска територия
с площ 11,018 дка, от имот с идентификатор 21244.4.6, представляващ „нива“ с обща площ от 13,582 дка, за
която е определено парично обезщетение в размер на 4 099,00 лева.
С Решение № 250/ 25.04.2013 г. на
Министерски съвет, републикански път А-2 „София - Ботевград - Шумен - Девня –
Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с
национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален
обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък
/разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш,
общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш/, със Заповед №
РД-02-15-20/ 08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план -
парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване
изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС,
от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправено искане от
15.12.2021 г. до МРРБ
и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за
държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус“. Към искането са приложени
коментираните по-горе документи /решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП/, а
също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по
вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация
за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ,
оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.
По възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП - Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е
възложена от АПИ на „Сървей груп“ ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с
договор между тези страни, от 20.11.2019 година. След допълнително извършени
уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/
29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и
министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал.
1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към
предложението е била приложена и административната преписка от проведеното
административно производство по чл. 34 от ЗДС,
съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението,
Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/
07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания
по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в
приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение,
размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от
решението, от наследници на Й.К.И.е отчуждена посочената по-горе част от имот в
землището на с. Дичин, общ. Велико Търново, срещу парично обезщетение.
Съгласно представените от
заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило
уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област
Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени
и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване
имоти. От АПИ са представени доказателства, че Е.Й.К. е уведомена за издаването
на решението на МС на РБ на дата 08.07.2022 г., а М.И.И. - на дата 19.07.2022
г. /л. 256 и л. 258 от делото/ Жалбата от посочените лица е подадена по пощата,
чрез органа, издал оспорения акт, на дата 20.07.2022 г. /клеймото на пощенски
плик на л. 13 от делото/.
Активната легитимация на жалбоподателите
се обосновава от приложените Нотариален акт № 84/ 3012.1997 г. на нотариус при
ВТРС, за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, вписан договор
за доброволна делба от 04.09.2000 г. между Б.К.И.и Й.К.И.и Удостоверение за
наследници изх. № 4-4300/ 12.07.2022 г., издадено от длъжностно лице в Община
Русе /л. 9 – л. 12 от делото/. За доказване на претенцията относно неправилно
определения размер на обезщетението, по искане на същите са назначени основна и
допълнителна съдебно-оценителски експертизи, изготвени от ***П.Г., които са
дали заключения в различни варианти, съобразно поставените от съда задачи.
Заключенията са изслушани в съдебно заседание, при възражения по същество по
някои от вариантите, направени от ответника и от заинтересованата страна АПИ –
гр. София. Същите са приети от съда и се ценят заедно с останалите събрани
доказателства.
Ответникът е приложил административната
преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка
/оценителски доклад/ за обезщетение на отчуждените имоти. В хода на делото с
придружителни писма вх. № 4190/ 01.08.2022 г. и вх. № 4326/ 11.08.2022 г. в
деловодството на АСВТ, заинтересованите страни АПИ – гр. София и министърът на
регионалното развитие и благоустройството, за представили доказателства,
касаещи провеждането на административната процедура и връчването на оспореното
решение на жалбоподателите.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена лица - собственици на
отчуждената част от недвижим имот към датата на издаването на оспорения акт и
поради това легитимирани да го оспорят на основание чл. 147, ал.1 от АПК, вкл.
относно размера на определеното обезщетение. Оспорването е извършено в срока по
чл. 38, ал. 1 от ЗДС, пред компетентния съд по местонахождението на имота и от
външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Изложените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал.
1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както се посочи, с Решение № 250/ 25.04.2013 г.
на Министерския съвет републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня
– Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с
национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
Министерският съвет. По тези съображения съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от правоимащ орган, в границите на неговата материалноправна
компетентност, съгласно регламентираното в Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от
закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, техните вид, местонахождение и размери, стойността
на дължимите обезщетения и собствениците на имотите, с което е изпълнил
изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
При издаване на обжалваното решение не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани
в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението на материалния
закон при издаването на акта, в оспорените му части.
Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от
имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл. 32, а. 2 от ЗДС. В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на
понятието „равностойно парично обезщетение“ – цената на отчуждавания имот или
част от имот, определена по реда на този закон. Или, парично обезщетение е
дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и се формира от
оценката на този имот. В § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е дадено и легално определение
на понятието „пазарни цени“ – това са „осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“.
Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици,
като същите бъдат възмездени парично с цена възможно най-близка до цената,
която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при
отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой
105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат
използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива
които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите
имоти. На последно място, приложим в разглеждания случай е и § 1а, т. 4, б. „в“
от ДР на ЗДС, във връзка с изискването на чл. 32, ал. 2 от същия закон, който
определя, че „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които
са разположени в едно и също землище в земеделските територии.
Видно от заключението на изготвената в хода на
административното производство експертна оценка от лицензиран оценител, въз
основа на което е определено обезщетението в оспореното решение, оценителят е
установил, че няма вписани сделки за имоти със сходни характеристики в
землището на с. Дичин. Поради това на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС,
оценителят е определил размера на обезщетенията за отчуждените земеделски
територии в това землище, по реда на наредбата по чл. 36 от Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи /Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи/. Оценката за имотите е изготвена в съответствие с
разпоредбите на чл. 7б от посочената наредба, приложими в случаите на
определяне на парични обезщетения по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, при
съобразяване на установените като приложими рентни бонификации, коефициенти за
площ, за отстояние от основни пазари и отстояния от автомагистрали и пътища,
при констатация за липса на годни за експлоатация поливни съоръжения. Съобразно
посочените критерии от оценителския доклад, в решението на МС в оспорената му
част, е определено парично обезщетение от 4099,00 лв. за отчуждена земеделска
територия с площ 11,018 дка.
Във връзка с оспорването на размера на
обезщетението съдът е назначил основна и допълнителна съдебно-оценителни
експертизи, които да дадат заключение за равностойното парично обезщетение,
определено в два варианта: Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС въз
основа на пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост
до отчуждавания, при съобразяване с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на
ЗДС. При липса на пазарни аналози поради липса на извършени по-малко от две
сделки в съответната служба по вписванията обезщетението да се определи по реда
на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС; Вариант 2 – въз основа на пазарни цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, при
съобразяване с разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, § 1а, т. 2 и т.4 от ДР на
ЗДС, но при вземане предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди
07.04.2022 г. - датата на постановяване на обжалваното решение на МС, т.е.
съобразно актуалните пазарни цени към датата на издаване на оспорения акт. При
липса на пазарни аналози поради липса на извършени по-малко от две сделки в
съответната служба по вписванията обезщетението да се определи по реда на чл.
32, ал. 3, т. 2 от ЗДС.
По вариант определяне по реда на чл. 32,
ал. 3, т. 2 от ЗДС /Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските
земи/, ***е установило пазарна цена от 4 440,25 лв. за 11,018 дка и за
двата указани от съда времеви периода, т.е. близка до тази, определена в
обжалваното решение.
Във вариант по основната експертиза, при
използвани данни от извършени сделки в периода 11.03.2020 г. – 11.03.2021 г., ***е
отразило, че е взело предвид 2 сделки със земеделски земи в землището на с.
Дичин, едната от които в съответствие с
изискванията на § 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, а втората с предмет идеални
части от имоти, поради липса на достатъчно сделки, отговарящи на посочените
изисквания. По този начин ***е установило осреднена цена от аналози за
землището в размер на 1 341,95 лв. за декар и е определило парично обезщетение
за процесната част от имот, в размер на 14 785,65 лева.
Във вариант по допълнителната
експертиза, при използвани данни от извършени сделки в периода 07.04.2021 г. –
07.04.2022 г., ***е посочило, че е взело предвид 3 сделки със земеделски земи в
землището на с. Дичин, едната от които е с участието на търговец, но с предмет
идеални части от имот, а другите две са в съответствие с изискванията на § 1,
т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС, но са сключени между физически лица, поради липса на
достатъчно сделки, по които една от страните да търговец. По този начин ***е
установило осреднена цена от аналози за землището в размер на 961,71 лв. за
декар и е определило парично обезщетение за процесната отчуждена част от
имот, в размер на 10 596,00 лева.
При така посочените варианти на
заключението на оценъчната експертиза, съдът намира, че при определяне на
обезщетението административният орган не е допуснал нарушения, като е взел
предвид липсата на относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни
аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имоти на
жалбоподателите, съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и е определил размера на обезщетението в съответствие с приложимите
разпоредби на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските
земи. Тоест оценката е извършена законосъобразно, а размерът й се потвърждава
от доказателствата по делото, вкл. варианти 1.1 и 2.1 от заключението на
съдебната оценъчна експертиза.
Същевременно съдът не може да игнорира
обстоятелството, че както в периода периода 07.04.2021 г. – 07.04.2022 г. за
землището на с. Дичин са били налице сделки със земеделски земи, като макар и
да са сключени между физически лица, са годни да представляват пазарни аналози
и използвани при изготвяне на оценката
на отчуждаваните имоти л. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В тази връзка
следва да се отбележи, че взетите при изготвянето на съдебната експертиза
сделки между физически лица, са за имоти с площи надвишаващи няколкократно тези
по сделката, по които страна е търговец, но която пък според закона, също е
недопустима за аналог, тъй като е с предмет идеални части от недвижим имот. От
друга страна, общоизвестно е обстоятелството за наличието на значителни
инфлационни процеси в страната и повишаване на цените на земеделските земи през
този период.
При тези факти съдът счита, че е налице
хипотеза аналогична на разгледаната от Европейския съд по правата на човека, по
делото К.и други срещу България, по жалба № 66581/ 2012 г. и № 25054/ 2015
година. В постановеното Решение от 14.05.2020 г. по посоченото дело на ЕСПЧ
изрично е отбелязано, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз
основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е
загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите е посочено, че условията за обезщетение
съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката
дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали
тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без
плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява
непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение,
който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. С тези
мотиви ЕСПЧ приема наличието на допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от
КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
Неоснователни са възраженията на
ответника за неотносимост на цитираното решение на ЕСПЧ към разглеждания спор,
доколкото от материалите по делото се установява противоречие на законовите
изисквания относно определянето на равностойно обезщетение, с чл. 1 от Протокол
1 от КЗПЧОС. При това положение следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България, като бъде отдадено предимство
на нормите на международния договор, пред тези на вътрешното законодателство.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана
със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992
г./ и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., а съгласно Решение
№ 8/ 15.11.2019 г. на Конституционния съд по к.д. № 4/ 2019 г., е интегрирана в
националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните
законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и
органите на публичната власт. Следователно за настоящия състав възниква
задължението за приложение на Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, и спазване на посочените от ЕСПЧ принципи за равностойно
обезщетяване на отнетото от държавата право на собственост. При това положение
и с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че
определянето пазарната стойност на съответния имот следва да се извършва
максимално близо до момента на отчуждаването му, като съобразно датата на обжалваното
решение, в случая периодът на изследваните сделки следва да е от 07.04.2021 г.
до 07.04.2022 година. При определянето на обезщетението следва да се
съобразяват правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. с § 1а, т. 2 от ЗДС, но със
забележка, че при актуалната икономическа ситуация в България, определения с
посочената разпоредба 12-месечен период преди датата на възлагането на
оценката, практически не позволява адекватно определяне на пазарна цена и
равностойно парично обезщетение. Също така „подобни характеристики“ следва да
се тълкува в съответствие с целта на закона и при съобразяване на разпоредбата
§ 1, т. 4 от ДР на ЗДС, без да се стига до абсолютизирането му с аргумента, че
имотите по чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да са с напълно идентични характеристики.
На последно място, при действащата нормативна уредба и липса на сделки с
участие на търговец, не съществува пречка дължимото обезщетение да бъде
определено въз основа на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти,
сключени между физически лица. Аргумент за това на първо място е възможността
физическо лице да осъществява дейност като земеделски производител и да
използва земеделските земи по стопански начин, но да не представлява „търговец“
по силата на изричното изключване на чл. 2, т. 1 от Търговския закон. Пример за
това представляват и взетите от съдебната експертиза по настоящото дело, сделки
между физически лица през периода 07.04.2021 г. до 07.04.2022. Предвид обема им
/съответно за 18 дка и за 22 дка, с предмет по няколко имота при всяка сделка/,
те сочат на упражняване на стопанска дейност поне от една от страните по тях и
не следва да бъдат а приори изключвани при установяване действителната пазарна
цена на свободния пазар на недвижимите имоти. Що се отнася до възможността за
определяне на равностойни обезщетения на база сделки, при които договаряната
между физически лица цена е с оглед личността на страните или по някакви
причини е документирана цена различна от действителната, тя може да бъде
избягната, чрез прилагане на съответен коригиращ коефициент, както в случая ***е
преценило, че няма основание за прилагането на такъв /осреднената цена на декар
при продажбите между физически лица е по-висока спрямо тази по сделката с
участието на търговец/.
Действително, при двете сделки между физически
лица, част от имотите са с отбелязан начин на трайно ползване (лозе и/или
зеленчукова градина), различен от този на процесния имот – нива. Същевременно
при сделката в която един от имотите е отбелязан като зает с трайни насаждения
/лозе/, площта на този имот е пренебрежимо малка спрямо общата площ на имотите
– предмет на сделката, поради което съдът приема, че цената на този имот не би
могла да окаже съществено влияние върху общата стойност на покупко-продажбата.
Що се отнася до имотите, отбелязани като „зеленчукови градина“, те също са с
площ относително малка спрямо общо продадените, а при изрично отбелязаната в
оценителския доклад липса на годни за експлоатация поливни съоръжения, вкл. в
землището на с. Дичин, фактическото ползване на даден имот като зеленчукова
градина, не повишава стойността му, спрямо такъв, използван като нива.
От друга страна, от практиката се
установява фактът, че дори при сделки само между физически лица /за които
законодателят презюмира, че не сочат действителна цена/, документираната цена
при продажби е по-близка до тази при сделки с участието на търговци, от
оценките, извършени по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи. Пример за това е и разглежданият случай, в който оценките,
определени от административната и съдебната експертизи в съответствие с
наредбата, са в пъти по-ниски от тези по пазарни аналози, а освен това не
отчитат наличните инфлационни процеси, поради което трудно биха могли да се
определят като „равностойно“ парично обезщетение.
По тези съображения настоящият състав
възприема оценката съгласно вариант едно /т. IV.1/
от заключението на допълнителната експертиза, представено с вх. № 5384/
14.10.2022 г. – изготвено въз основа на посочените по-горе сделки за землището
на с. Дичин, сключени в периода 07.04.2021 г.- 07.04.2022 г. /на практика до
14.09.2021 г./, при елиминиране ефекта от сделката по НА № 193/ 19.04.2021 г.,
доколкото последната е с предмет единствено идеални части от имот и на практика
не съответства на никое от изискванията по § 1а, т. 2 от ДР към ЗДС. Броят на
сделките между физически лица удовлетворява изискването на чл. 32, ал. 3, вр. с
ал. 2 от ЗДС, съответно на § 1а, т. 2 от ДР към ЗДС, а по изложените по-горе
съображения съдът намира, че при липса на сделки с участието на търговец,
същите представляват годен аналог за определяне на пазарни цени. При посочени
от ***осреднени цени на декар при всяка от сделките /л. 376, гръб/,
определянето на осреднена цена при елиминиране ефекта на сделката 19.04.2021 г.
изисква единствено аритметически изчисления и е определяема от настоящия
съдебен състав. При ползване като аналози единствено на сделките по НА № 202/
17.06.2021 г. и НА № 690/ 14.09.2021 г.
на нотариуси с район на действие ВТРС, се установява осреднена цена от аналози
за землището на с. Дичин в размер на 981,25 лв. за декар, съответно при площ на
отчуждаваната част от имота на жалбоподателите 11,018 дка, равностойното
парично обезщетение за същата е в размер на 10 811,41 лева.
Предвид изложеното решението на МС в
оспорената му част е незаконосъобразно, тъй като определеното с него
обезщетение за процесния имот на М.И. и Е.К., е неравностойно по смисъла на
ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената
част от ПИ с идентификатор 21244.4.6 по КК и КР за землището на с. Дичин, се
увеличи размера на определеното парично обезщетение.
При този изход на спора неоснователни са
претенциите за присъждане на разноски, заявени от ответника и заинтересованите страни
АПИ – гр. София и МРРБ. Основателно се явява искането на жалбоподателите за
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък с
разноските и наличието на доказателства за действителното им заплащане – три
броя платежни нареждания и Договор за правна помощ от 12.07.2022 г. /л. 8 от
делото/. Или на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство в размер общо на 940,00 лв., от които 20,00 лв. –
внесени държавни такси за разглеждане на делото, 320,00 лв. – депозити за вещо
лице и 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Изменя по жалба на М.И.И.
с ЕГН **********, адрес *** и Е.Й.К. с ЕГН **********,
адрес ***, Решение на Министерски съвет на Република България № 211/ 07.04.2022
г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от от км 189+344
от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км 190+771.67 по техническия проект от 2020 г.
до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426.75 по техническия проект
от 2020 г. (след пресичането с път I-5), в частта му, касаеща определянето на
размера на паричното обезщетение за отчуждаването на земеделска територия
от 11,018 дка - част от поземлен имот с
идентификатор 21244.4.6 в землището на с. Дичин, общ. Велико Търново с обща площ от 13,582 дка, за която е определено
парично обезщетение от 4 099,00 лв.,
като увеличава размера на паричното
обезщетение на М.И.И. и Е.Й.К., на 10 811,41 лв. /десет
хиляди осемстотин и единадесет лева и четиридесет и една стотинки/.
Осъжда Администрацията на Министерски съвет на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, да заплати на М.И.И.
с ЕГН **********, адрес *** и на Е.Й.К. с ЕГН **********,
адрес ***, разноски по делото в размер на 940,00 /деветстотин и четиридесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :