№ 39
гр. гр.Несебър, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201045 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Г. СТ. с ЕГН **********, постоянен адрес град
**********, срещу Наказателно постановление № 21-0304-000343 / 27.04.2021г., издадено
от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър,
с което на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са му наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управляна МПС” за срок
от 24 (двадесет и четири) месеца.
Жалбоподателят счита, че постановлението е несправедливо, тъй като е в
противоречие с материалния закон и е издадено в нарушение на процесуалните правила и
като такова моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено
становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя
нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
1
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
Около 20:30 часа на 05.04.2021г. свид. Д. Г. Д. – “младши автоконтрольор” при РУ
Несебър, и колегата му, които по това време са изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул по КАТ, са били повикани за съдействие от други свои колеги – П.М.Е. и свид.
КР. Д. ИВ., тъй кат последните двама, когато са спрели за проверка лек автомобил в град
Несебър, по улица Свети Власий, до хотел “Джулия”, движещ се в посока към град Несебър,
са се усъмнили, че водачът на автомобила е употребил алкохол и/или наркотични вещества.
При пристигането на място свид. Д.Д. е установил, че спреният от колегите му за проверка
лек автомобил е “БМВ 525 Д” с рег.№ ****, а след като установили и самоличността на
водача, и че това е С.Г. С. – жалбоподателят, същия е бил поканен в сградата на РУ
Несебър да му бъдат извършени проверки с технически средства и тест, съответно за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества или техни аналози. След
пристигането на място в сградата на РУ Несебър, проверката за употреба за алкохол е била
отрицателна, но жалбоподаелят – водачът на автомобила, е отказал да бъде изпробван с тест
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което свид. Д.Д. е съставил
талон за изследване № 0067812, в който е бил удостоверен този отказ на водача, и в който
му е указано, че трябва да се яви в срок д 120 минути, считано от съставянето и връчването
на талона за изследване – 21:00 часа, във ФЦСМП-Несебър за медицинско и химико-
токсикологично изследване. Водачът е отказал както да подпише талона за изследване, така
и да получи екземпляр от него, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел по
смисъла на чл.6, ал.8 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно КР.
Д. ИВ..
След издаване на талона за изследване, Д. Г. Д. е съставил АУАН серия GA №
349230 от 05.04.2021г., в който същият е описал нарушението като е посочил, че на
05.04.2021г. в 20:30 часа в град Свети Влас, улица Свети Власий, до хотел “Джулия”, посока
към град Несебър, СТ. Г. СТ., като водач на лек автомобил “БМВ 525 Д” с рег.№ ****,
собственост на И.Б.П., отказва извършване на проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARJJ
0041; отказва талон за изследване номер 0067812. Нарушението е квалифицирано от
актосъставителя по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта са били иззети от
жалбоподателя СУМПС ********* и Контролен талон № 6589818. След съставянето на
акта, същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и нарушението,
както и от жалбоподателя СТ. Г. СТ., на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са постъпвали.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността и не се е явил в медицинското
заведение в рамките на указания в талона за изследване час за даване на биологични проби
за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
2
от него констатации, които е отразил в издадените от него документи при проверката.
В качеството му на свидетел, единият от полицейските служители, които са спрели
автомобила за проверка и който е удостоверил с подписа си отказа на водача да получи
талона за изследване, уточнява в показанията си, че в спрения от тях автомобил е била и
приятелката на водача, последният в началото се е съгласил да бъде изпробван, като в
изпълнение на разпореждането на полицейските служители той ги е последвал до сградата
на РУ Несебър, където отказал да бъде тестван.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкциите.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на
18.10.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 25.10.2021г.
В хода на осъществувания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът
провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата
административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното
производство, не са констатирани нарушения на процесуалните правила. Описанието на
нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на
закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере
какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на изършване на
нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва
да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказва
да изпълни предписанието за медицинско изследване за вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Предвид на това настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и
законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение и при изяснена фактическа обстановка.
Така констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното
НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил и като такъв спрямо него е
била предприета проверка, включително и за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, се потвърждава от показанията, дадени от актосъставителя и от единия от
полицейските служители спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя,
която описана фактическа обстановка дори не се оспорва от жалбоподателя.
Субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е водач, включително на МПС, като
изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ
за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични вещества
3
или техни аналози (предл.1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско и
химическо или химико-токсиколгично изследване (предл. 2-о). В разглеждания случай от
фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, С. е управлявал
лек автомобил “БМВ 575 Д” с рег.№ ****, т.е. притежава качеството на водач по смисъла на
§ 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият е
отказал да бъде изпробван с тест, показващ употребата на наркотични вещества или техни
аналози чрез тест. Член 174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности,
които контролният орган следва да предостави на проверявания водач на МПС, с цел да
бъде установено дали управлява превозното средство след употреба на наркотични
вещества. В случай, че водачът е отказал само медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с тест, тогава той
не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи
дали е употребявал наркотични вещества и едва при установена такава употреба, той би
носил наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, а ако не се установи такава употреба,
деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва за изпълни
предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Същите
изводи се налагат и в обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с тест, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. По тази причина изброяването на
методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества
ли техни аналози не предсавлява две различни хипотези на административни нарушения, а
се касае за едно едиствено нарушение, изразяващо се в това, че водчът на МПС е отказал да
му бъде извръшена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
независимо чрез кой от алернативно предвидените методи.
Очевидно съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на
водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с тест
или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, т.е. не невъзможостта да се установи употребата
на наркотични вещества от водача като последица от едновременния му отказ да се извърши
както проверка с тест, така и медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ
да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него
задължително предписание.
Нарежданияа на определените от Министъра на вътрешите работи органи по
контрол относно изълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им,
установени в чл.165 от ЗДвП, са задължителни за техните адресати. В този смисъл според
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – Наказва се с лишаване от право да управляна
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е
общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да
4
бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението. В този контекст правилото
на чл.174, ал.3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане
на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет
конкретно – отказ да се извърши проверка за упореба на алкохол, наркотици или техни
аналози с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване.
С това се обосновава и извода, че ако водачът беше извършил една от двете
алтернативни хипотези на нормата – да бъде изпробван с тест или да му бъде извършено
медицинско и химическо лабораторно изследване, то тогава не би извършил съставомерно
деяние. Затова като е заявил и двата отказа, в случая е налице доказаност на вмененото в
отговорност на жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Деянието, което СТ. Г. СТ. е извършил на 05.04.2021г., безспорно съставлява
нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност, а издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размера на наложените
му административин наказания, като се има предвид, че срокът на наказанието “Лишаване
от право да управлява МПС”, както и глобата са с фиксирани от законодателя размери и не
могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед неоснователността на жалбата, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.9, във връзка с ал.2, т.5 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0304-000343 / 27.04.2021г.,
издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър, с което на СТ. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес: град **********, община
Поморие, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
“Глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца, и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г., издадена от министъра на вътрешните работи, са му отнети 12 (дванадесет)
контролни точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6