Решение по дело №980/2020 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 25.06.2020 г., в състав:

 

Председател:  Красимир Кипров

 Членове: Марияна Бахчеван

                 Стоян Колев

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

касационно дело № 980 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по подадена чрез адв. Ев.К. жалба на И.А.М., против решение № 100/23.01.2020 г. по НАХД № 5099/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2978694 от 27.08.2019 г. на ОДМВР-Варна, с който на касатора  е наложена на основание чл.189,ал.4 във вр. с чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП глоба  в размер на 100 лв. 

Изложени са в касационната жалба  твърдения,с които не се споделят правните изводи на въззивния съд за допусната в електронния фиш техническа грешка при изписване номера на пътя,както  и  тези за законосъобразно използване на мобилна видеосистема за контрол. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за отмяна на електронния фиш.   

Ответникът  Областна дирекция на МВР -  Варна, редовно уведомен  не се  представлява  и  не  изразява  становище  по  кас. жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение  за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Процесният електронен фиш/ЕФ/ е издаден срещу И.А.М. в качеството му на законен представител на фирма „М-Строй” ООД – собственик на товарен автомобил „Нисан Кабстар” с рег.№ ***, по отношение на който е установено с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М601,че на 27.08.2019 г. в 12.06 ч. в с.Езерово,община Белослав се движи в посока гр.Белослав със скорост 67 км/ч при разрешена такава от 40 км/ч.   

За да потвърди електронния фиш, ВРС е приел, че при издаването му  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,като са спазени разпоредбите  на чл.57 от ЗАНН и чл.189,ал.4 от ЗДвП. По отношение приложението на материалния закон, съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за необходимост от съставяне на АУАН при установяване с мобилни АТСС на превишена скорост на движение,като се е позовал на изменението на чл.189,ал.4 от ЗДвП с ДВ,бр.19 от 2015 год.

Настоящият касационен състав намира за правилни изложените  в обжалваното решение правни изводи на ВРС. Наведените с касационната жалба твърдения сочат по съществото си на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Вярно е твърдението на касатора,че в мотивите си въззивният съд е квалифицирал грешно посоченият в електронния фиш номер на пътя 9008 като допусната техническа грешка. От значение обаче за законосъобразността на ел.фиш е дали действително грешното посочване на номера на пътя представлява съществено нарушение на процесуалните правила. То би било такова,ако грешката създава такава неяснота за мястото на нарушението имаща за последица невъзможност за ефективно упражняване на правото на защита. Според касационния съд такава последица в случая не е налице,тъй като с посочването в ел.фиш на населеното място с.Езерово,община Белослав и посочването на посоката на движение на МПС – посока гр.Белослав, то независимо от допуснатата грешка,мястото на нарушението е индивидуализирано  в достатъчно ясна степен,позволяваща ефективното упражняване на правото на защита,т.е. допуснато е процесуално нарушение,което обаче не е съществено.

Неоснователно е възражението на касатора по повод използването на мобилни АТСС – към датата на деянието 27.08.2019 г. е действащо изменението на чл.189,ал.4 от ЗДвП в посочената от въззивния съд редакция в ДВ,бр.19 от 2015 г. позволяваща именно този начин на контрол,което е ясно разписано в пар.6,т.65,б.”б” от ДР на ЗДвП,която разпоредба дава дефиниция на понятието за мобилни АТСС.

За останалите си възражения касаторът по недопустим начин препраща към тези наведени с въззивната му жалба – въззивното производство има за предмет законосъобразността на обжалваното НП,поради което присъщите за него правни аргументи са различни от тези в касационното производство,където предмет на проверка за законосъобразност е постановеното въззивно решение. Достатъчно е в тази връзка служебното извършване от страна на касационния съд на задължителната проверка за материална законосъобразност на обжалваното решение,при която касационният съд споделя като правилни всички правни изводи на въззивния съд,за което препраща съгласно чл.221,ал.2,изр.2 от АПК към мотивите на въззивното решение.  

Предвид гореизложеното,касационният съд намира,че като е потвърдил издаденият  при правилно приложение на процесуалния и материалния закон  електронен фиш, районният съд е постановил  решението си правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно,при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение,такива пороци не се установиха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/23.01.2020 г. по НАХД № 5099/2019 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :