Решение по дело №17/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260036
Дата: 26 ноември 2021 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20191700900017
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         № 260036                      26. 11. 2021г.

 

                                                град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 26. 10. 2021г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                             Съдия :  Методи Величков

Секретар : Катя Станоева,

като разгледа докладваното от съдия Величков търговско дело № 17 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство са два иска: главен иск на „Банка Пиреос България“ АД срещу В.Ц.И. и насрещен иск на В.Ц.И. срещу банката.

          I.По първоначалния иск. Същият е с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. По съображения изложени в исковата молба ищецът „Банка Пиреос България“ АД, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Ц.И., че му дължи сумата 179 986 швейцарски франка и сумата 144,00лева, по договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., /изменяван с 6 броя анекси/, както следва :

-         160 861,45 CHF изискуема остатъчна главница по договор за кредит,

-         15 833,45 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05.2017г.,

-         947,08 CHF изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29. 05. 2017г.,

-         2 434,59 CHF изискуеми такси по обслужване на кредита за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05. 2017г.

-         144,00 лева, представляващи нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение на кредитополучателите и солидарния длъжник, дължими съгласно Общите условия по договора.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Направено е евентуално искане към съда – в случай, че бъде установено, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, предпоставките за обявяването й не са били налице, то да се приеме за разглеждане осъдителен иск за заплащане на процесните суми срещу ответника с правно основание чл. 430 – 432 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 288 от ТЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. Производството по евентуалния иск е прекратено от съда като недопустимо.

Банката ищец основа иска си с твърдението, че Договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., /изменяван с 6 броя анекси/ поради неплащане на дължимите суми, е обявен за предсрочно изискуем, като срокът за доброволно плащане е изтекъл на ***г., поради което датата на предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на ***г.

Ответникът В.Ц.И., чрез адвокат К.С., е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените разноски. Навежда довод, че кредиторът не е уведомил длъжника В.И. за обявената предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в тази насока твърди, че връчването чрез нотариалната покана е извършено незаконосъобразно. Навежда довод, че липсва погасителен план към договора, изискуем съгласно чл. 14 и чл. 23 от договора, а освен това то води и до невъзможност за установяване наличието на изискуемите се задължения до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради липса на размер и падеж на месечните вноски. Навежда довод, че процесният договор касае предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитните институции по смисъла на п-ф 13, т.12 от ДР на ЗЗП , поради което се позовава на неравноправни клаузи от договора, които са нищожни :

-чл.28, б. „В“ вр. с чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 вр. с чл.1 от договора;

-чл.13, ал.3 вр. с чл.1 от договора;

-чл.15, б.“В“ вр. с чл. 25 вр. с чл. 23, ал., вр. с чл.1 от договора;

в резултат на което ответникът В.И. е надплатил на банката 18 492,57лв., което е размера на оскъпяване на кредита в резултат на увеличилия се валутен курс на българския лев спрямо швейцарския франк и поради тази причина ответникът не е изпаднал в забава.

 По същество моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

 Ищецът „Банка Пиреос България“ АД е подала допълнителна искова молба. С нея пояснява, че уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита е станало с три нотариални покани. Не оспорва, че към договора няма изготвен погасителен план, но има изготвени два погасителни планове - към Анекс № ***г. и към Анекс № ***г., които представя. Позовава се на разпоредбите на чл.4, ал.1, т.3 от Закона за потребителския кредит  - разпоредбите не се прилагат за договори за кредит с цел придобиване право на собственост върху недвижим имот, на чл.4, ал.1, т.2 – разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека, поради което ответникът не може да се позовава на нищожност на клаузи от договора, поради тяхната неравноправност. Сочи, че в договора е изрично уговорено, че операцията за превалутиране не може да доведе до неравноправност на клаузи по договора. Счита, че възраженията за неравноправност на клаузи, определящи размера на лихвата са неоснователни, тъй като определеният базов лихвен процент се формира на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън волята на страните по договора. Счита, че вземането е станало изискуемо в претендирания размер.

Ответникът В.И., чрез адвокат К.С., е подал отговор на допълнителната молба, с който изцяло я оспорва като неоснователна. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО, която е транспонирана в ЗЗП и на съдебна практика – че така регламентираната защита на потребителите обхваща и случаите на отпуснати кредити за придобиване на недвижими имоти.

 

II. По насрещния иск. Така предявения насрещен иск е с правно основание чл. 307 от ТЗ. По съображения изложени в насрещния иск на В.Ц.И., същият моли на основание чл.307 от ТЗ да бъде прекратен Договор за жилищен кредит № ***г., по силата на който „Банка Пиреос България“ АД е предоставила на В.Ц.И. банков кредит в размер на 180 000 швейцарски франка, за покупка и ремонт на недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ парцел *** по плана на селото, с площ от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., с разпределение : мазе с гараж, 1-ви етаж – кухня, столова, дневна и сервизни помещения, 2-ри етаж – три спални помещения и сервизно помещение, тавански етаж – антре, две стаи и чардак.

Ищецът основава насрещния си иск на  клаузите на чл.13, ал.1, чл.13, ал.3, чл. 15, б.“в“, чл. 18, ал.1, чл.21, чл. 23, ал.3, чл. 24, чл. 25 и чл. 29а от договора; на твърдения за трайна тенденция за покачване стойността на швейцарския франк спрямо българския лев за периода от 2009г. до 2019г. включително и твърдението, че ищецът по този начин е надплатил в повече на банката 18 492,57лв.; твърдението за наличието на настъпването на непредвидими факти и обстоятелства, довели до внезапно и прогресивно повишаване на стойността на швейцарския франк спрямо българския лев; че изпълнението на задълженията на И. би довело до неоснователно обогатяване на банката и за сметка на обедняването на кредитополучателя и поставянето му в затруднено материално и финансово положение за срок от 25 години; като всичко това води до несправедлив и социално неоправдан резултат, независимо, че кредиторът има интерес от изпълнението на длъжника;  както и че при сключването на договора страните по него не са могли да предвидят глобалната финансова криза, превърнала се в глобална икономическа криза през 2008г.

Ответникът по този иск „Банка Пиреос България“ АД оспорва иска като нередовен, недопустим /които са оставени от съда без уважение/, а по същество и като неоснователен. Твърди, че ищецът се позовава на непоносимост, която се основава на нищожни според него клаузи от договора. Твърди, че промяната във валутните курсове е риск, който и двете страни по договора са приели в условията на пазарна икономика.

Преди провеждане на последното съдебно заседание, В.Ц.И., чрез адвокат К.С., е направил искане, ако бъде уважен установителния иск срещу него, то на основание чл. 241 от ГПК да бъде разсрочено изпълнението на решението.

Адвокат С. моли да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, за процесуално представителство на В.И., както по главния иск, така и по насрещния му иск.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното :

По предявения главен иск. С определение № 260075 от 13. 04. 2021г., съдът е приел, че предявения главен иск се явява процесуално допустим. Следователно същият подлежи на разглеждане по същество.

С договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., „Банка Пиреос България“ АД е отпуснала кредит на В.Ц.И., в качеството му на кредитополучател, в размер на 180 000 CHF /швейцарски франкове/ за финансиране на покупка и ремонт на недвижим имот, представляващ дворно, урегулирано, застроено място, находящо се в ***, съставляващо парцел № ***, от квартал ** по плана на селото, с площ от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ върху 60 кв. м., с разпределение  – гараж и мазе, първи етаж, втори етаж и тавански етаж. Договорът е подписан от „ВЕ – ГРУП“ ЕООД и „Ювекс – Индъстри“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници, както и от Н.И. К. и А. Б. К. в качеството им на ипотекарни длъжници. За обезпечаване изпълнението на договора кредитополучателят е учредил в полза на банка ипотека на гореописания недвижим имот с построената върху него къща в ***, а ипотекарните длъжници са учредили в полза на банката ипотека върху апартамент, находящ се в ***. Съгласно чл.5 от договора представеният банков кредит се усвоява едностранно от кредитополучателя, както следва :

1.              Транш за покупка до размера на сделката по нотариалния акт за договорна ипотека – безкасово, по сметка на продавача;

2.               Транш за ремонт до размера на кредита, като съгласно чл.6 от договора това става по безкасов пък по сметката на кредитополучателя открита в банката.

След усвояване на кредита в размер на 180 000 CHF, по нареждане на кредитополучателя В.И., на ***г. е прехвърлена сумата от 169 514 CHF по негова банкова сметка в евро и по този начин там е постъпила сумата 110 052,59 евро. Следователно превалутирането не е извършено въз основа на клаузи от договора, а по желание на кредитополучателя.

Съгласно чл. 24 от договора, крайният срок за издължаване на кредита е 300 месеца от датата на първо поред усвояване. 

По делото е представено влязло в сила решение № 103 751 от 25. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 74746 / 2017г. по описа на С. районен съд, което съгласно чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия съдебен състав по отношение на обстоятелствата, че са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на чл. 143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, следните клаузи от Договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г. :

чл.13, ал.3 : „Базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на 1м l LIBOR в швейцарски франкове“,

чл. 28, б.“в“ : „Кредитополучателят  декларира, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или в еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута –швейцарски франк) , при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев Банка Пиреос България не носи отговорност при на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев;

чл.15, б.“в“: „Във връзка с банковия кредит, предмет на този договор, кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за управление на кредита в размер на 0,065% върху размера на кредита, определен в чл. 1, платима ежемесечно от датата на падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата, включително и случаите по чл. 23 от договора“.

С решението, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е осъдена банката да заплати на В.И. сумата от 5000лв., представляваща недължимо платени  поради валутни разлики главница и възнаградителни лихви за периода от 20. 10. 2012г. до 24. 09. 2015г., ведно със законната лихва от 20. 10. 2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 1000лв. представляваща недължимо платени поради валутни разлики такси за управление на предоставения с договора кредит през периода 20. 10. 2021г. до 24. 09. 2015г., ведно със законната лихва 20. 10. 2017г. до изплащане на вземането.

При изготвяне на заключението по съдебно – икономическата експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, вещото лице Я.А. е съобразило прогласената нищожност на цитираните по – горе клаузи с решението на С. районен съд и е дало заключение само за сумите, които са дължими, без сумите по нищожните клаузи.

Съгласно чл. 23, ал.1 от договора е уговорено, че погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, включващи част от главницата, лихва и месечна такса, съгласно погасителен план, представляващ приложение № * към договора, освен в случаите когато банката определя кредита като предсрочно изискуем. По делото не се спори, че такъв погасителен план не е съществувал до подписването 12 дни по – късно на Анекс № ***г. от договора /но преди усвояването на кредита на ***г./, въведен с изменението на клаузата на чл. 13, ал.1, т.2 от договора, с който погасителен план са определени 271 погасителни вноски /л.86 – л. 91/.  Освен цитирания анекс № ***г. са подписани и Анекси № ***г., № ***г., № ***г. /на практика анекс № ***г. и № ***г.  С анекс № ***г. е определен нов погасителен план, с който са определени 300 погасителни вноски, последната от които с падеж ***г. /л.92 – л. 97/.

С т.1 от Анекс № ***г., са потвърдени текущите просрочени задължения на кредитополучателя в размер на 6 444,82 CHF  към банката.

Съгласно чл.27, б. „в“ от договора – банката има право едностранно да прекрати този договор за кредит когато кредитополучателят не е погасил в срок която и да от дължимите вноски по договора.

С три нотариални покани изпратени до солидарните длъжници „ВЕ – ГРУП“ ЕООД и „ЮВЕКС – Индъстри“ ЕООД /л. 10 – 13/ и до кредитополучателя В.Ц.И. на посочения от него адрес в договора за жилищен кредит и в декларациите представени от него за освобождаването му от заплащането на държавни такси – ***, залепена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 23. 01. 2007г. и непотърсена от И. /л.14 и 15/, се установява, че към ***г. последният има задължение към банката по договора за жилищен кредит в общ размер на 204 686,94 швейцарски франкове, подробно описани по отделни пера. С тях банката ги е уведомила, че към датата на изпращане на нотариалните покани е просрочено с повече от 90 дни изпълнението на изискуемите им задължения за плащане, съобразно договора за кредит и анексите към него. Банката ги е поканила в 7 дневен срок от датата на получаване на нотариалните покани да заплатят дължимите суми и лихви и всички вноски по падежите до ***г. С тях банката е посочила, че ако до 17.00ч. на последния работен ден не получи плащане на дължимите просрочени и изискуеми суми, ведно с лихвите за просрочие, както и пълния размер на текущите месечни вноски, чийто падеж ще настъпи до ***г. , то на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. с чл. 27, б. „в“ от договора, с нотариалната покана обявява цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичането на гореспоменатия срок и ще предприеме своевременни мерки за принудителното събиране на вземането си в това число и съдебни действия. Ответникът не твърди, да е извършено плащане на упоменатите в нотариалната покана суми, поради което съдът намира, че обявяването на кредита изцяло за предсрочно изискуем е извършено по надлежния ред.

По отношение позоваването на ответника на Директива 93/13/ЕИО, която е транспонирана в Закона за защита на потребителите и на съдебна практика – че така регламентираната защита на потребителите обхваща и случаите на отпуснати кредити за придобиване на недвижими имоти, съдът намира следното:

В решение № 295 от 22. 02. 2019г., по т. д. № 3539 / 2015г., II т.о. на ВКС и последващото решение № 384 от 29. 03. 2019г., по т. д. № 2520 / 2016г., II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на въпроса, заради който е допуснато касационното обжалване е даден следния отговор - "Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. " Именно в тази насока е постановеното решение на С. районен съд, с което се прогласяват за нищожни три клаузи от договора за потребителски кредит и тези нищожни клаузи са отчетени от вещото лице Я.А., при изготвяне на съдебно – икономическата експертиза за дължимия остатък от кредита.

Видно от отговора на въпрос № 3 от същото заключение /стр. 11/12/ за погасяване на кредита са платени общо 82 195,00 швейцарски франкове, от които остатък по сметката в размер на 10 486 швейцарки франкове, а за останалата сума от 71 709 швейцарски франкове, вноските са правени в левове и превалутирани по курс „продава“ на банката в деня на вноската. По този начин от разликите във валутните курсове /котировката лев към швейцарски франк/ при изплащането на сумата 71 709 швейцарски франкове кредитът се е оскъпил със 17 350,04 лева, равняващи се на 13 567,23 швейцарски франкове.

Видно от отговора на въпрос № 1 от заключението /стр.10/12/ неплатените суми към 25. 04. 2017г. и към датата на експертизата, са в размер на 166 985,38 CHF, подробно описани. Съдът като взема предвид, че цялата остатъчна неплетена сума е обявена за предсрочно изискуема, и след съответните преизчисления установяващи сборът между главница с настъпил падеж и главница с ненастъпил падеж, посочени по отделно от вещото лице, намира, че  дължимата сума е общо   166 985,38 CHF, от тях:

-         150 960,41 CHF изискуема остатъчна главница по договор за кредит,

-         15 370,64 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05.2017г.,

-         654,33 CHF изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29. 05. 2017г.,

Ответникът дължи и сумата от 144,00 лева, представляващи нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение на кредитополучателите и солидарния длъжник, дължими съгласно Общите условия по договора.

За горницата над 166 958,38 CHF до претендираните 179 986,57 CHF или по отделни пера :

 -        над 150 960,41 CHF  до 160 861,45 CHF изискуема остатъчна главница по договор за кредит,

-         над 15 370,64 CHF до 15 833,45 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09. 2019г. до 29. 05. 2017г.,

-         над 654,33 CHF до 947,08 CHF до изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29. 05. 2017г.,

-         и изцяло за сумата 2 344,59 CHF изискуеми такси по обслужване на кредита за периода от 16. 09. 20015г. до 25. 05 2017г.,

исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Следователно исковата претенция се явява основателна общо за сумата 166 985,38 CHF, която към настоящия момент е с котировка 1,85229 лева за един швейцарски франк, т.с. за 309 305лв.  След като към нея се прибави и сумата 144лв. за нотариални такси, то се получава сумата 309 449лв.  

Исковата претенция се явява неоснователна общо за сумата 9 901,04 швейцарски франкове, която към настоящия момент е с котировка 1,85229 лева за един швейцарски франк, т.с. за 18 339,59лв.

По насрещния иск. В.Ц.И. не е посочил от коя дата претендира, на основание чл. 307 от ТЗ,  да бъде прекратен  Договор за жилищен кредит № ***г. от ***г., по силата на който „Банка Пиреос България“ АД е предоставила на В.Ц.И. банков кредит в размер на 180 000 швейцарски франка, за покупка и ремонт на недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ парцел *** по плана на селото, с площ от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., с разпределение : мазе с гараж, 1-ви етаж – кухня, столова, дневна и сервизни помещения, 2-ри етаж – три спални помещения и сервизно помещение, тавански етаж – антре, две стаи и чардак, поради което съдът приема, че това е датата на предявяване на насрещния иск - 20. 05. 2019г. Като основание за предявяване на този насрещен иск, В. И. се позовава на световната финансова криза от 2008г., прерастнала в световна икономическа криза и нейните неблагоприятни последици. За да се уважи този иск следва да са налице комулативно изискуемите се предпоставки на чл. 307 от ТЗ /стопанска непоносимост/, а именно – да са настъпили такива обстоятелства,  които страните не са могли и на са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Към датата на сключване на договора ***г. котировката е била 1,278820 лева за 1 швейцарски франк.

Към датата на усвояване на кредита – ***г. котировката също е била 1,27882 лева за 1 швейцарски франк.

На стр.2 от насрещния иск е отбелязан курсът на един швейцарски франк към един български лев. За периода от месец януари 2009г. той е бил 1,315910лв. за един швейцарски франк, който през годините се е увеличавал, като най - ниска е била котировката на един български лев към началото на месец януари 2018г. – 1,821240 лева за един швейцарски франк, а към месец януари 2019г. тя е 1,735380 лева за един швейцарски франк. Към датата на предявяване на насрещния иск 20. 05. 2019г. тя е в размер на 1,745лева за швейцарски франк.

 В настоящия момент, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, тя е 1,85229 лева за един швейцарски франк.

 Както беше посочено по – горе, видно от отговора на въпрос № 3 от заключението на съдебно – икономическата експертиза  /стр. 11/12/ за погасяване на кредита са платени общо 82 195,00 швейцарски франкове, като при внасянето на сумата от 71 709 швейцарски франкове, вноските са правени в левове и превалутирани по курс „продава“ на банката в деня на вноската, като по този начин от разликите във валутните курсове /котировката лев към швейцарски франк/ при изплащането на сумата 71 709 швейцарски франкове кредитът се е оскъпил със 17 350,04 лева, равняващи се на 13 567,23 швейцарски франкове.

Следователно има трайно увеличаване стойността на един швейцарски франк спрямо един български лев.

Съгласно решението на С. районен съд е прогласена за нищожна разпоредбата на чл. 28, б. „В“ от договора. Пернишкият окръжен намира, че наведените в насрещния иск за основание за нищожност и на други клаузи от договора -  клаузите на чл.13, ал.1, чл.13, ал.3, чл. 15, б.“в“, чл. 18, ал.1, чл.21, чл. 23, ал.3, чл. 24, чл. 25 и чл. 29а от договора, са неоснователни.

При положение, че отпусната сума по договора, заедно с лихвите, следва да бъде погасена за един дълъг период, какъвто се явява 25 годишния период, то кредитополучателят е бил длъжен да предвиди, че биха настъпили изменения в съотношението български франк към швейцарски франк и то в полза на швейцарския франк, който се явява една от основните стабилни световни валути. Ноторно е известно, че световната финансова криза започна още през 2007г., когато първоначално има повишаване степента на фалити на кредитните институции, но ако през този период не е имало  ярко изразени външни проявления на същата в световен мащаб, то през дните от 14. 09. 2008г. до 19. 09. 2008г. е налице голяма нестабилност на фондовите пазари, в резултат на което фалират и банкрутират огромни международни кредитни компании в САЩ – нещо което е отразено многократно от всички световни средства за масова информация, включително и в България. При това положение  ответникът В.Ц.И., който тогава е бил на ** години, на ***г. е сключил договор за жилищен кредит № ***г., размер на 180 000 CHF /швейцарски франкове/ за финансиране на покупка и ремонт на луксозен недвижим имот, находящ се в престижно населено място. Следователно същият е бил длъжен да предвиди, че тази криза ще има неблагоприятни последици, включително и за самия него, каквито са неполучаването на дивиденти от „Ювекс – Индъстри ЕООД от ***г. и „Ве – Груп“ ЕООД   от ***г., както и на каквито и да било възнаграждения от тези две дружества, от които преди това е получавал суми, с които е погасявал дълга /л.285 и 286/.  Съшият обаче е започнал да получава доходи от горепосочените дати от „Ви джей ейси“ ЕООД и „Индустриал метал контракт“ , а от месец ***г. и от „Родстрой“ ЕООД за изследвания период от 01. 01. 2006г. до 31. 12. 2015г./л.205 – 208/.

Освен това съдът следва да отбележи, че към датата на сключване на договора – ***г., минималната работна заплата в България е била 220лв. /ПМС № 1 / 11. 01. 2008г./, а в момента тя е 650лв. /ПМС № 331 / 26. 11. 2020г./.  

С оглед изложеното, въпреки, че има значително повишение на швейцарския франк спрямо лева, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 307 от ТЗ и предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Освен това за яснота съдът следва да отбележи, че не се касае за периодични престации от страна на банката, а за еднократна такава, която е изпълнена на ***г.

По искането за разсрочване на изпълнението по реда на чл.241, ал.1  от ГПК.

Настоящият съдебен състав на Пернишкия окръжен съд, намира, че така направеното искане се явява неоснователно. Установителния иск е за установяване задължение на ответника по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Процесният недвижим имот, находящ се в *** и апартамент, находящ се в ***, са ипотекирани за обезпечаване задължението на кредитопололучателя и на двете дружества солидарни длъжници, а банката кредитор има правото да се удоблетвори по предпочитания от нея начин.

По разноските.

В заповедното производство банката заявител е направила разноски в размер на 6469,15лв. за държавна такса и е претендирала юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 764,57лв.

В заповедното производство стойността на заявените суми е 177 641,98, швейцарски франкове, която към настоящия момент е с котировка 1,85229 лева за един швейцарски франк, т.е. 329 044,46лв. След като към нея се прибави и сумата 144лв. за нотариални такси, се получава сумата 329 188,46лв.

С оглед уважената част от заявената претенция  ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 6081,23лв. държавна такса в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал.8 ГПК, в редакцията й към настоящия момент, която норма е процесуална, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката сумата 450лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

В исковото производство стойността на заявените суми е 177 641,98 швейцарски франкове, която към настоящия момент е с котировка 1,85229 лева за един швейцарски франк, т.е. 329 044,46лв. След като към нея се прибави и сумата 144лв. за нотариални такси, се получава сумата 329 188,46лв.

Исковата претенция се явява основателна общо за сумата 166 985,38 CHF, която към настоящия момент е с котировка 1,85229 лева за един швейцарски франк, т.с. за 309 305лв.  След като към нея се прибави и сумата 144лв. за нотариални такси, то се получава сумата 309 449лв. 

Исковата претенция се явява неоснователна общо за сумата 9 901,04 швейцарски франкове, която към настоящия момент е с котировка 1,85229 лева за един швейцарски франк, т.с. за 18 339,59лв.

В исковото производство ищцовата банка е била представлявана първоначално от адвокат Г.С., а впоследствие от адвокат Д.Д. и адвокат Д.Е.. По делото никъде няма приложена вносна бележка, от която да е видно, че на адвокат Е. му е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 764,57лв., както е посочено в молба от същия / л.249/. Единственото доказателство е за внесено адвокатско възнаграждение на адвокат Г.С. в размер на 200лв. /л.283 /

Следователно в исковото производство банката ищец е доказала, че е направила разноски в размер на 7 005,40лв., от които – 6205,40лв. за държавна такса, общо 600лв. възнаграждение за вещото лице и 200лв. възнаграждение за адвокат Г.С.. С оглед уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката сумата 6585,32лв. разноски.

В.И. е направил разноски в исковото производство в размер на 600лв. възнаграждение за вещото лице. С оглед отхвърлената част от исковата претенция в размер на 9 901,04 швейцарски франкове, с левова равностойност от  18 339,59лв., банката ищец следва да бъде осъдена да му заплати сумата 33,42лв. разноски.

Адвокат К.С. е представлявал безплатно  В.Ц.И. в настоящето производство. След като главният иск за сумата от 9 901,04 швейцарски франкове, с левова равностойност в размер на 18 339,59лв., е неоснователен, то банката следва да бъде осъдена да заплати на адвокат К.А.С., на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1  от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата 1080,18лв. за оказаната безплатна правна помощ за процесуално представителство пред Пернишкия окръжен съд. 

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по иска на ищеца „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, за установено по отношение на ответника В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***, че му дължи по договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., изменяван с Анекси № ***г., № ***г., № ***г., № ***г., № ***г. и № ***г., сумата общо 166 985,38 CHF, както следва :

-         150 960,41 CHF изискуема остатъчна главница по договор за кредит,

-         15 370,64 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05.2017г.,

-         654,33 CHF изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29. 05. 2017г.,

както и сумата от 144,00 лева, представляващи нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение на кредитополучателите и солидарния длъжник,

за което вземане е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. № 03017 / 2017г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***, че му дължи по договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., изменяван с Анекси № ***г., № ***г., № ***г., № ***г., № ***г. и № ***г., за горницата над 166 985,38 CHF до 179 986 CHF, както следва :

-         за горницата над 150 960,41 CHF до  160 861,45 CHF изискуема остатъчна главница по договор за кредит,

-         за горницата над 15 370,64 CHF до 15 833,45 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05.2017г.,

-         за горницата над 654,33 CHF до 947,08  CHF изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29. 05. 2017г.,

- и изцяло за 2 434,59 CHF изискуеми такси по обслужване на кредита за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05. 2017г.,

като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***, срещу „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, с който моли на основание чл. 307 от ТЗ да бъде е прекратен, считано от 20. 05. 2019г., Договор за жилищен кредит № ***г. от ***г., по силата на който „Банка Пиреос България“ АД е предоставила на В.Ц.И. банков кредит в размер на 180 000 швейцарски франка, за покупка и ремонт на недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ парцел *** по плана на селото, с площ от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., с разпределение : мазе с гараж, 1-ви етаж – кухня, столова, дневна и сервизни помещения, 2-ри етаж – три спални помещения и сервизно помещение, тавански етаж – антре, две стаи и чардак, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК осъжда В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, сумата 6081,23лева държавна такса в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, осъжда В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***,  сумата 450лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, осъжда  ответникът В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, сумата 6585,32 лева разноски в исковото производство пред Пернишкия октръжен съд, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК  осъжда „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, да заплати на В.Ц.И., с ЕГН **********, от ***,  сумата 33,42 лева разноски, пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1  от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, осъжда „Банка Пиреос България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, да заплати на адвокат К.А.С., сумата 1080,18лв. за оказаната безплатна правна помощ за процесуално представителство пред Пернишкия окръжен съд на В.Ц.И., с ЕГН **********

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в   двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.

                                                  Съдия :