Решение по дело №37/2022 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 23
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20225420200037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Златоград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20225420200037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ц. М. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „П.м.“ № * против Наказателно постановление № 22-0371-000101
от 11.07.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР-С., с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 и по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че НП е издадено след изтичане на 6-
месечния срок по 34, ал. 3 ЗАНН. На следващо място се излагат съображения
за приложението на чл. 28 ЗАНН, т.е., че е налице маловажен случай, поради
което жалбоподателят следва да бъде предупреден, а не наказан. Твърди се
още липса на задължителен реквизит в съдържанието на НП, предвиден в чл.
57, ал. 3 ЗАНН, както и посочване на неправилно основание за издаването му,
като според жалбоподателя правната квалификация на процесното нарушение
следва да бъде по чл. 140, ал. 7, но не и по ал. 1 на чл. 140 ЗДвП. По тези
съображения моли НП да бъде отменено и претендира разноски за
производството.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения –
1
непосочване на точната длъжност, заемана от издателя на НП; смесване на
два отделни състава предвидени алтернативно за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата – управление на
нерегистрирано МПС, респ. управление на МПС без поставени
регистрационни табели на определените за целта места и неизлагане на
собствени мотиви от страна на АНО. Жалбоподателят сочи още, че в
случая липсва вина при извършване на нарушението, доколкото е налице
изпълнение на неправомерна заповед по служба.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В изпратеното по делото придружително писмо към
АНП е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2021 г. свидетелите И. З. Т. – мл. полицейски инспектор в РУ-
З. и Б. В. Т. – мл. автоконтрольор в РУ-З., изпълнявали служебните си
задължения на територията на община З. Около 09,15 часа, свидетелите се
намирали в гр. З., на ул. „Б.“ № *, където осъществявали контрол на
скоростния режим. Същите забелязали, че на около 50 метра от мястото на
което се намирали, от складова база стопанисвана от „Е. Г.“ ЕООД, излязъл и
се включил в движението по ул. „Б.“ – в посока изхода на гр. З. - към гр. М.,
колесен багер, който нямал поставени регистрационни табели. Полицейските
служители изчакали багерът да премине покрай тях и след няколко метра го
спрели за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че
водач на процесното МПС е жалбоподателят Ц. М. Е.. На мястото на
проверката и извършения оглед, пристигнал свидетелят В.Е., който е
работодател на жалбоподателя и едноличен собственик на „Е.Г.“ ЕООД –
дружеството собственик на процесния багер.
За констатираното нарушение св. Б. Т., съставил АУАН № 250 от
04.12.2022 г., бл. № 918552. За случая полицейските служители докладвали
на ОДЧ при РУ-З. и на място пристигнала оперативна дежурна група, която
извършила оглед на местопроизшествието – първо действие по разследване
въз основа на което било образувано и досъдебно производство № 166/2021 г.
по описа на РУ-З., пр.пр. № 3267/2021 г. на РП-С.
С постановление от 14.02.2022 г., прокурор при Районна прокуратура –
С. е прекратил наказателното производство по ДП № 166/2021 г. по описа на
РУ-З., образувано и водено срещу Ц. М. Е. за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е разпоредил материалите по делото да се изпратят на
началника на РУ-Златоград, за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето. За да постанови цитирания акт, прокурорът е приел,
че в конкретния случай са налице основанията по чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК
осъщественото деяние разкрива изключително занижена степен на
обществена опасност, която е явно незначителна.
2
На осн. чл. 36, ал. 2 ЗАНН е издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-0371-000101 от 11.07.2022 г., с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 и по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
В приложената към наказателното постановление разписка е
отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 17.07.2022 г., лично и
срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели - И. З. Т. – мл. полицейски
инспектор в РУ-Златоград, Б. В. Т. – мл. автоконтрольор в РУ-З. и В.С.Е. –
едноличен собственик на дружеството притежаващо собствеността върху
процесния багер – „Е. Г.“ ЕООД, както и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства:
НП № 22-0371-000101/11.06.2022 г.; Докладна записка с рег. № 371р-
7016/21.07.2022 г.; Писмо от РП-С., изх. № 3267/28.02.2022 г.; Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Постановление
за прекратяване на наказателно производство с № 3267/2021 г. от 14.02.2022
г. на РП - С.; Опис на материалите по ДП № 166/2021 г., съгласно приложен
опис - 34 л. и Справка за нарушител/водач на жалбоподателя Ц. Е.
Показанията на разпитаните свидетели, са последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите
фактически констатации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на
17.07.2022 г., а жалбата е от 18.07.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съобразно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, а именно началник група в ОДМВР-С., РУ-
З. Лицата, заемащи посочената длъжност са надлежно оправомощени
3
съгласно цитираната заповед да издават наказателни постановления на
територията обслужвана от съответната ОДМВР. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото без значение е дали АНО е началник група
„Охранителна полиция в РУ при ОДМВР или началник група „Пътен контрол
в РУ при ОДМВР, доколкото и в двата случая същият е материално и
териториално компетентни да установи нарушението и да наложи за него
административно наказание.
На следващо място, съдът констатира, че НП е в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото атакуваното НП е издадено
при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – нормативно установено изключение
при което административно-наказателната преписка се образува въз основа на
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство и в този случай, дори не е необходимо съставяне и прилагане на
АУАН. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва
да се извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да се
образува наказателно производство и изпращането на материалите на
съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай
прокурорското постановление е от 14.02.2022 г., поради което наказателното
постановление, издадено на 11.07.2022 г. се явява постановено в рамките на
законоустановения срок
Императивно установените реквизити, които наказателното
постановление задължително следва да съдържа са изчерпателно изброени в
чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушило правото му на защита, изразяващо се в неизлагане на
мотиви от страна на АНО. Макар и лаконично, в констативно-
съобразителната част на НП е посочено, че органът е направил самостоятелен
анализ на доказателствените материали и е достигнал до извод за наличие на
всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за неправилна правна квалификация на нарушението.
Процесният багер “Komatsu” представлява моторно превозно средство –
самоходна машина и може да се придвижва по пътищата отворени за
обществено ползване, след като бъде регистриран, в случая в Областна
дирекция „Земеделие“ – С., за което следва да му бъде издадено свидетелство
за регистрация, талон за технически преглед о табела с регистрационен
номер. В този смисъл съгласно чл. 1, ал. 3 на Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за
реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника, движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се
4
извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание
подзаконови нормативни актове.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от събрания
по делото доказателствен материал се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна соченото в НП
административно нарушение.
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и
място, жалбоподателят Ц. М. Е. е управлявал на път отворен за обществено
ползване, колесен багер “Komatsu”, модел PW-180-11, жълт на цвят, с рама №
KMTPW035CMHH75317, който не е бил регистриран по надлежния ред. Това
обстоятелство се установява безспорно от приложеното по делото (на л. 45)
писмо с от ОД „Земеделие“ С., съгласно което, към 06.12.2021 г., процесното
четириколесно МПС не е регистрирано в дирекцията.
От субективна страна, нарушението е извършено виновно.
Жалбоподателят в качеството си на правоспособен водач на МПС е запознат с
разпоредбите на ЗДвП, поради което е могъл и е бил длъжен да съобрази
поведението си със забраната за управление на МПС, по път отворен за
обществено ползване, след като същото е без поставени регистрационни
табели и не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя, доколкото същият следва да откаже да
изпълни неправомерна заповед, която очевидно води до извършване на
нарушение (респ. престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК).
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. Следователно наказанията са определени
в предвидения от закона минимален размер.
По приложението на чл. 28 ЗАНН.
С новата разпоредба на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.), законодателят изрично изключи приложението на чл.
28 ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП. В случая обаче нарушението е
извършено преди приемане на соченото изменение на закона, поради което
посоченото ограничение не следва да намери приложение.
В случая съдът намира, че възражението на жалбоподателя за
маловажност на извършеното нарушение е основателно и приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №
5
1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В случая, с издаването на атакуваното НП, АНО
е приел, че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, за което липсват
изложени мотиви, но доколкото същите не са задължителен реквизит на НП
съобразно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, непосочването им не представлява нарушение
на административно-производствените правила. Настоящият съдебен състав
обаче, намира тази преценка за неправилна, доколкото допуснатото
административно нарушение изцяло попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 28, ал. 1, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложим на осн. чл. 11 ЗАНН,
маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В същия смисъл е и законодателното изменение - съгласно
текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв. За да достигне до този извод съдът
взе предвид, че съвкупността от обстоятелства, при които е извършено
нарушението и личността на нарушителя, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с типичната за дадения вид нарушение.
Преценката, дали извършеното административно нарушение е маловажен
случай, е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки конкретен
случай.
В случая конкретно проявените в обективната действителност
особености на процесното нарушение откъм време, място, обстановка, форма
на вина и причини за извършването му и на неговия извършител, водят до
еднозначен извод за маловажност на извършеното. Жалбоподателят е
изминал кратка дистанция и малко след напускане на складовата база на своя
работодател е бил спрян от полицейските служители. Съдът взе предвид и
факта, че Е. е изпълнявал (макар и неправилно взето решение) възложена от
дългогодишния му работодател (18-19 години) – В.Е., задача. Като най-
съществено обстоятелство, съдът взе предвид изключително добрите
характеристични данни на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС –
видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, Ц. Е. е
правоспособен водач от 1986 г., като за целия срок до момента (период от 36
6
години) е наказван веднъж, за нарушение извършено преди 10 години. В тази
връзка настоящият съдия-докладчик отбелязва, че такива справки са рядкост
при активни шофьори с продължителен стаж и сочат на примерно поведение
на водача, съобразено със закона, което следва да бъде взето предвид и
поощрено. По тази причина и при съвкупна преценка на посочените факти и
обстоятелства, съдът намира, че случаят е маловажен и представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, а НП –отменено.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН, право на разноски
възниква единствено за жалбоподателя. Такива се претендират за адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 450 лв., изплатени изцяло в брой,
съгласно ДПЗС , представен с о.с.з на 06.10.2022 г. и следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемия. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност, доколкото съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 4, и чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. преди изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г.)
минималният размер на възнаграждението за наложената глоба е 300 лв. и
съответно също толкова е възнаграждението за лишаване от правоуправление,
поради което хонорарът не е прекомерен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0371-000101 от
11.07.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР-Смолян, с което на Ц. М.
Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „П. м.“ №*, на основание чл. 53 и по
реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на
сумата от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „П.
м.“ № *, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на настоящия съдебен акт, ще му бъде наложено административно
наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Смолян, с адрес: гр. С., бул. "Б." №* да заплати
на Ц. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „П. м.“ № * сумата от 450 лв.
– разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – З. ___________В.Д.____________
7
8