№ 901
гр. Варна, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900391 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Постъпила е искова молба от Б. П. А., чрез адв. М. К., с която са
предявени обективно, кумулативно и евентуално съединени искове срещу
„Юробанк България" АД, ЕИК ********* (предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България"АД).
По редовността на сезирането и размяната на книжа:
Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Ответникът поддържа възражение за нередовност на
сезирането поради пропуск на ищеца да посочи основанието за нищожност,
както и конкретни клаузи, които счита за неравноправни. Съдът намира, че
наведените в искова молба твърдения за неравноправност на клаузите по
договора относно валутата на кредита и валутния риск, които клаузи спадат
към основния предмет на договора, очертават в достатъчна степен редовна
претенция за нищожност на общото договаряне.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище по предявените искове и направените
доказателствени искания, като на свой ред е формулирал доказателствени
искания.
Относно сроковете за размяна на книжа и редът за разглеждане на спора
съдът се е произнесъл с определение № 559/14.04.2025г.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за
правоотношение по договор за предоставяне на кредит от банка, с който
ищецът е поел задължение за периодично заплащане на вноски за погасяване
на усвоена главница, ведно с уговорени такси и лихви за ползване на заема и
неравноправност на клаузите, част от основния предмет на договора, относно
валутата на кредита и валутния риск.
По предварителните въпроси:
1
Варненският окръжен съд е родово компетентен да разгледа иска с оглед
цената на иска за нищожност, евентуално унищожаемост, на договора,
формирана от сбора на вземанията за главница, възнаградителна лихва и
такси -чл. 104 т.6 ГПК (така Определение № 60389 от 3.12.2021 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 790 от 18.11.2013 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2946 /2013 г., I т. о., ТК) и обусловената претенция за връщане на
даденото по договора.
По аргумент от нормата на чл. 113 ГПК, по отношение на местната
подсъдност съдът отчита, че регистрираните съвпадащи настоящ и постоянен
адрес на ищеца- потребител, попадат в района на сезирания съд.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че представените от ищеца и ответника в исковата молба,
уточнителната към нея молба, както и към отговора на исковата молба
писмени доказателства са относими и допустими, поради което следва да
бъдат допуснати до приемане.
Касателно представената с исковата молба рекламна брошура на
„Юробанк България" АД, съдът намира, че следва същата да бъде приета по
делото като писмено доказателствено средство. Последното следва да бъде
ценено, по смисъла на чл. 187 ГПК, като печатен материал. Съответно съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника касателно приемането на
документа, още повече, че в обстоятелствената част на исковата молба
ответникът е признал верността на обстоятелствата по брошурата.
Ответникът е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
каквато следва да се назначи с включване на допълнително формулирани от
съда въпроси. Въпросите на ответника, формулирани с отговора след т.2.9,
обаче или са неотносими, или не предполагат специални знания.
Искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели, при
условията на довеждане, е относимо към твърденията за отказ от
преддоговорен процес от страна на банката, съответно относно изложените от
служител на ответника обстоятелства относно възможностите за увеличаване
на лихвите. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
спрямо доказателственото искане, доколкото от една страна са изпълнени
изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК ,а от друга страна – не е налице някое от
ограниченията по чл. чл. 164, ал. 1 от ГПК.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО
ОБЩИЯ РЕД (част II ГПК) редовна искова молба от Б. П. А., ЕГН
********** чрез адв. М. К., с която са предявени обективно, кумулативно и
евентуално съединени искове срещу „Юробанк България" АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България"АД), както следва:
за прогласяване нищожността на сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №*****************., изменен с Допълнително
споразумение от 08.09.2011 г., сключен между „Юробанк България”АД и Б. П.
А., с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, евентуално за прогласяване
унищожаемост на сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№*****************., изменен с Допълнително споразумение от 08.09.2011
г., сключен между „Юробанк България”АД и Б. П. А. при умишлено
въвеждане в заблуждение, на осн. чл. 29, ал.1 от ЗЗД, и
осъдителен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за сумата от 207 378.01 швейцарски франка, от които: 74
525.40 шв.франка главница; 124126.64 шв.франка-възнаградителна лихва за
периода 01.08.2008г.- 26.06.2024г.; 6545.43 шв.франка- такса обслужване;
2180.54 шв. франка- такса управление при усвояване на кредита,
представляващи платени при начална липса на основание суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №*****************., изменен с
Допълнително споразумение от 08.09.2011 г.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание на 2.10.2025г. от 9,00 часа.
На осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните възможността от
доброволно уреждане на спора: В случаите на постигната спогодба между
страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от
дължимата държавна такса в исковото производство ще бъде опростена.
Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно
споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други
отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се
ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде
изпълнителен лист. С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно
кредитиране, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която
трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението.
Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина
и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е
3
резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е
поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат
и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно
изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на основание чл.
140, ал. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 ГПК:
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК):
По безспорните между страните твърдения:
Между Б. П. А. и „Юробанк България" АД, ЕИК (предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България"АД) е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №*****************. По силата на
сключения договор е предоставен на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове
на 88 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита. На дата 26.08.2008 г. сума в размер на 145
369.00 швейцарски франка е прехвърлена по блокирана сметка, водена на
името на кредитополучателя, а със следваща счетоводна операция сметката в
евро на ищеца е заверена със сума в размер на 88 000 евро.
По спорните факти:
Ищецът поддържа, че не е бил запознат с договорните клаузи преди
сключване на договора. Договорното съдържание е било предварително
изготвено от ответника и върху него потребителят е нямал възможност да
окаже влияние. Сочи, че съдържанието на договора е оставило убеждение у
страна, че заемният финансов ресурс се предоставя във валута швейцарски
франк, докато реално той е усвоен в евро. Усвояването на кредита е
реализирано чрез заверка на блокирана сметка със сума в швейцарски
франкове, която сума впоследствие е превалутирана в евро по
разплащателната сметка на кредитополучателя.
Поддържа, че клаузите за валутния риск, като част от основния предмет
на договора, са били наложени едностранно от банката, без информирано
съгласие на потребителя. В тази връзка акцентира на неравнопоставеното
положение на кредитополучателя спрямо банковата институция, разполагаща
с експертна компетентност по въпросите за валутните колебания. В
допълнение намира, че клаузите за валутния риск, възлагат върху потребителя
риск, който не е съразмерен с този, който поема ответникът и водят до
резултат, при който само кредитополучателят понася разходите от промяната
4
на валутните курсове за срока на действие на договора. Счита още, че
информацията за валутния риск не е представена на ясен и разбираем език.
С оглед неравноправността на договорното съдържание, прехвърлящо
валутния риск върху потребителя, поддържа, че следва да се отрече изначално
действието на договора. Като резултат от недействителността искането е да се
възстанови правното и фактическо положение, в което ищеца би се намирал,
ако тези клаузи не съществуваха.
Евентуално се позовава, че сделката е унищожаема, като сключена при
измама. Счита, че като потребител е въведен в заблуждение, тъй като е
получил невярна информация относно съществените елементи на договора.
Твърди, че служители на банката в клон в гр.Варна, чрез разпространяване на
рекламни материали и проведени разговори при искането за кредитиране, са
го убедили, че предлаганият му банков продукт е изключително финансово
изгоден. Въпросните служители са посочили на кредитоискателя, че франкът е
най- стабилната валута, която не подлежи на валутни колебания, съответно, че
вноската му по кредита няма да бъде увеличавана, както и че ползването на
продукта е икономически най- изгодно за него в дългосрочен аспект. Позовава
се, че не би сключил договора, ако му е била предоставена цялата необходима
информация, вкл. за по- високата цена, която ще бъде принуден да плаща, след
прилагане на курсови разлики. Твърди, че действията на служителите по
подвеждането му в заблуждение са осъществени при условията на умисъл.
Ответникът оспорва иска. Оспорва твърденията, че заемната сума е
отпусната и усвоена в евро, а кредитополучателят е извършвал погасявания в
швейцарски франкове (по- долу „шв. фр.“). Сочи, че погасяването на кредита в
шв. фр. не е наложено принудително на кредитополучателя, а е резултат от
двустранно и индивидуално договаряне. Оспорва сумата по договора да е била
само деноминирана в швейцарски франкове и че кредитът е отпуснат в евро
чрез индексация в швейцарски франкове. Твърди, че кредитът е отпуснат в
чуждестранна валута- швейцарски франк, но не е индексиран в чуждестранна
валута.
За разлика от процеса на индексация, при който кредитополучателят
няма възможност да погасява вноските си в чужда валута, тъй като не само
отпускането на кредита, но и погасяването му е задължително е обвързано с
курса на финансиращата банка, в настоящия случай кредитополучателят е
свободен да избере от къде и как да се снабдява с чужда валута, без да е
обвързан да я купува от банката. Сочи, че ищецът е имал възможност да усвои
и ползва сумите в друга валута, различна от франковете, а превалутирането е
извършено само с цел погасяване на задължение за продажната цена на
финансирания чрез кредит имот.
Поддържа, че в хода на изпълнение на договора кредитополучателят не е
имал претенции към начина на изчисляване и погасяване на задълженията му
в швейцарски франкове. Предвидената в чл. 21, ал. 1 от договора възможност
ищецът да поиска превалутиране, представлява ефективна защита за него,
5
като компенсира и до голяма степен намалява обективно носения от него
валутен риск.
Счита, че дори и при установяване на неравноправни клаузи, не следва
целият договор да се прогласи за нищожен/ съгл. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, чл. 146,
ал. 5 от ЗЗД и чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13./, тъй като не е налице
увреждане в необходимата, според закона съществена степен за интересите на
някоя от двете страни. При прогласяване цялостната нищожност на договора,
ответното дружество би се оказало санкционирано два пъти- веднъж като
върне надвзетите суми за валутни разлики и втори път- чрез връщане на
всички лихви и такси. Санкцията за ответника би се превърнала в източник за
неоснователно обогатяване за ищеца, който би се оказал ползвател на
безлихвен кредит в продължение на 17 години. Поддържа, че договорът би
могъл да бъде изпълняван от страните и след премахването на евентуално
прогласените за неравноправни негови клаузи относно валутата и
разпределението на валутния риск, доколкото тези клаузи могат да се заместят
със съответстващите им правила на вътрешното право или да се приеме, че
уговорките относно усвояването във франкове са привидни и да се допусне
заместването им от действителна договореност за усвояване в евро съгл. чл.
17 от ЗЗД.
Оспорва се ищецът да има качеството на потребител. Поддържа, че
кредитният ресурс е използван за търговски цели на дружествата
„Резонанс.БГ" ЕООД, ЕИК *********, съответно „Сървис. БГ" ЕООД,ЕИК
*********, чиито адрес на управление- гр. Варна, п.к. 9009, ул. „Топола" №11,
ет. 5, ап. 10 съвпада с адреса на закупения с процесния кредит недвижим
имот. Евентуално се сочи, че ищецът не може да се окачестви като среден
потребител, тъй като към датата на сключване на договора е упражнявал
професия „системен администратор“ и е заемал длъжност ръководител звено
„Информационно обслужване“ в ТУ, гр. Варна, изискваща висока
квалификация
Оспорва доводите за неинформираността на потребителя за съществени
условия на договора, в това число за размера на кредита в швейцарски
франкове; факторите, определящи курса на франка, както и икономическите
последици от погасяване на кредит с вноски, определени в швейцарски
франкове. Информация относно обективните фактори, влияещи върху курса
на шв. фр. намира, че изобщо не е била необходима, тъй като вноските са
определени във франкове и не зависят от промяната на курса на еврото
спрямо франка. Кредитополучателят може да погасява директно в шв.
франкове и без да се прилага превалутиране по курс на банката. От друга
страна информация относно движението на обменните курсове е била
публично достъпна от информационните източници на БНБ, т.е. ищецът е
имал и собствен достъп до нея. Поддържа, че в вследствие промяната на курса
общата стойността на задълженията по договора за кредит не се е увеличила.
Оспорва твърденията за поставяне на ищеца умишлено в заблуждение. В
6
тази връзка сочи, че информацията, данните и тенденциите към м. август
2008 г., с които и банката е разполагала, са били еднозначно положителни.
Аргументира се, че банката, въпреки своя експертен потенциал и капацитет,
нито е могла да предположи такава драстична промяна, нито е съществувало
нормативно изискване, което да й вмени задължение за предвиждане, въз
основа на което да информира и кредитополучателя за подобни рискове.
Оспорват се твърденията на ищеца за разпространяване на рекламни
материали, които да съдържат неверни твърдения относно тенденциите в
курса на швейцарския франк. Оспорва, че представената от ищеца „брошура"
представлява рекламен материал, изхождащ от ответната банка.
Същевременно твърди, че всички обстоятелства, отразени в брошурата
отговарят на действителността спрямо предполагаемата дата на нейното
издаване и разпространяване. Така към 20 август 2008 г. се сочи, че не са се
наблюдавани съществени колебания в курса евро/ шв. франк, а отклоненията в
средните стойности са били от около 5 %; договорните лихви на банката по
отпускани кредити в шв. фр. са били по-ниски oт лихвите в евро с около 150
базисни точки; швейцарската валута е била считана от специалистите за
спасително убежище във финансови и борсови операции по време на кризи.
По отношение размера на претендираните за връщане като недължимо
платени суми от ищеца, ответникът намира, че ищецът не е обеднял
неоснователно с част от сумите за вноски по кредита, респ. не може да
претендира тяхното връщане, тъй като вноски са правени и от трето лице, а не
само от ищеца, а именно от Н. В. К..
Възразява, че по отношение претендираните за връщане като недължимо
платени суми е изтекла 3- годишна погасителна давност, тъй като се касае за
периодични плащания, съдържащи се в ежемесечни погасителни вноски, а при
условията на евентуалност- прави възражение за изтекла 5-годишна давност.
До 18.07.2024 г. / датата на исковата молба/
не са извършвани действия по прекъсване на давността. Намира, че
евентуално началният момент на давностния срок е 17.06.2010 г., респ. най-
късно на 29.08.2011 г., тъй като на посочените дати ищецът е депозирал
искания за намаляване на лихвения процент, съответно към тези дати същият
е знаел за евентуалния неравноправен характер на клаузите, свързани с
валутата и разпределението на валутния риск.
По отношение на предявения осъдителен иск за връщане на суми в общ
размер на 207 378,01 шв. фр. по процесния договор за кредит, за периода от
01.08.2008 г.- 26.06.2024г., ответникът прави възражение за прихващане с
вземането на банката за обезщетение в размер на 80 118,00 шв. франка,
представляващо лихва върху усвоената главница за периода 26.08.2008 г.-
18.07.2024 г., при прилагане на средноизчислен лихвен процент по кредити в
евро на четирите банки в страната с най-големи активи (извън ответната) в
индикативен размер от (по курс 1,651914 шв. франка за 1 евро към датата на
сключване на договора и усвояване на главницата). Намира, че вземането на
7
Банката не е погасено по давност, доколкото датата на влизане в сила на
решението за прогласяване евентуалната недействителност на договора за
кредит от 2008 г. ще постави началото на давностния срок по смисъла на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на основната претенция като установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал.
1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №*****************., както и осъдителен иск с правно
основание чл. 34 във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на
суми, получени без правно основание.
Предявен е при условията на евентуалност иск на основание с чл. 29,
ал.1 от ЗЗД за прогласяване унищожаемост на сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №*****************., изменен с Допълнително
споразумение от 08.09.2011 г., сключен между „Юробанк България” АД и Б.
П. А., при умишлено въвеждане в заблуждение.
Към процесния договор са приложими действащите към момента на
договарянето правила за защита на кредитополучателя като потребител и по-
специално императивната закрила срещу неравноправно договаряне,съгласно
чл. 143, т. 3, 5, 9, 10, 11, 12, както и чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 146, чл. 147 ЗЗП.
Тези норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, независимо от
позоваването на страните. При издирване на точното съдържание на
императивните закрилни норми, следва да се приложи и тълкуването им
според духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното
право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща
страните- членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни
клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за
потребителя и че договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищецът е да докаже, че действително са извършени
плащания в претендираните размери във връзка с предявения осъдителен иск,
както и че умишлено е въведен в заблуждение от служители на банката за
условията по договора.
В тежест на ответника е да докаже индивидуалното договаряне или
добросъвестно предлагане на клаузи, предоставящи право на банката да
променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на
задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен
8
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен процент,
възраженията че кредитът е уговорен и усвоен за търговски цели; основанието
от което произтича вземането, с което претендира прихващане и неговия
размер.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това, че кредитът е
отпуснат и усвоен за стопански цели, на осн.чл. 146, ал. 2 от ГПК.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба, уточнителните молби към нея, както и към отговора на
исковата молба, писмени доказателства.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА, вещото
лице по която, след запознаване с материалите по делото и извършване на
необходимите за изготвяне на заключението справки, да отговори на
въпросите по т. 2.3-2.9 вкл. от отговора на исковата молба(л. 145 от
делото) , както и на следните въпроси:
1. Каква сума и в каква валута е предоставила банката за усвояване от
кредитополучателя?Извършено ли е превалутиране на отпуснатата за
усвояване главница, кога и по какъв начин?
2. Блокира ли е била сметката на Б. А. в швейцарски франкове, кога и
по какво причини? Могъл ли е титулярът на блокираната сметка да се
разпорежда със средствата по нея?
3. С какви парични средства са били погасявани задължения на
кредитополучателя с посочване на отделните плащания според начина на
постъпването им, като се разграничат средствата, усвоени като наличност от
посочена в чл. 2.1 от процесния договор сметка във швейцарски франкове от
евентуално ползвани други такива средства чрез служебно превалутиране на
средства в евро или лева от други сметки в банката на това лице или чрез
служебно усвояване на наличности и/или превалутиране на средства от
сметки на други лица, като в последния случай се посочат тези сметки и
титулярите им и конкретните размери на ползваните от банката суми;
4. Как са формирани наличностите в сметката на Б. А. в швейцарски
франкове, усвоени от банката за погасяване на задължения на
кредитополучателя, с посочване на конкретните лица- вносители на
средствата, предназначени за погасителни вноски, валутата и размера им;
5. Как са били отнесени от кредитора конкретни наличности, усвоени в
швейцарски франкове за покриване на задължения по процесния договор, с
разграничаване по отделно на
-Суми за изискуеми вноски по договорени текущи (възнаградителни)
лихви, вкл. с посочване на размер и период,
9
-Суми за наказателни (мораторни) лихви или неустойки върху
просрочени вноски или ползвана главница, вкл. с посочване на размер и
период;
-Суми за изискуеми вноски по главница ;
-Суми за начислявани такси;
-Суми за други задължения ( с конкретно посочване, ако имат различни
основания).
Съответно какъв е размерът поотделно за заплатените по договора във
франкове главница, възнаградителна лихва за периода 01.08.2008г.-
26.06.2024г., такса обслужване и такса управление при усвояване на кредита.
6. Каква е равностойността на така установените по т.3 ползвани от
банката във франкове суми във евро по курса на банката „купува“ франк към
евро към 20.08.2008г.(оповестен в приложение № 1) и съответно
равностойността на така получените еврови стойности в лева по фиксиран
курс на БНБ за лева.
7. Какъв е погасеният размер на възнаградителна лихва, за която е
изтекъл петгодишен период от датата на погасяването, съответно размерът,
за който не е изтекъл петгодишен период от датата на погасяването;
8. Какъв е погасеният размер на възнаградителна лихва, за която е
изтекъл тригодишен период от датата на погасяването, съответно размерът,
за който не е изтекъл тригодишен период от датата на погасяването;
9. На коя датата кредитополучателя е заплатил такса управление при
усвояване на кредита и такса управление при усвояване на кредита.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 2000
лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от уведомяването с
представяне на доказателства за това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице А. В. К., който да се уведоми
за поставените му задачи след представяне на доказателства за внесен депозит
от ищеца.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-
късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно
разпоредбата на чл. 199 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по ССчЕ възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредба за вещите лица.
ДОПУСКА до разпит, поисканите от ищеца, двама свидетели, при
условията на довеждане, за установяване твърденията за отказ от
преддоговорен процес от страна на банката- ответник, съответно относно
изложените от служител на ответника относно възможностите за увеличаване
на лихвите.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
10
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор- чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба.
Ищецът, депозирал исковата молба чрез ЕПЕП, да се призове чрез
ЕПЕП, на осн.чл. 38 a,ал. 3 от ГПК.
Ответникът да се уведоми на ел. поща – **********
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11