МОТИВИ към присъда по НОХД№211/2019г.по описа на
РС-Берковица
По отношение на подсъдимия М.П.И. - роден на ***г***, ЕГН ********** е предявено обвинение от Районна Прокуратура
гр.Берковица,по внесен обвинителен акт,ЗА ТОВА, че през м.ноември 2015г. в
гр.Вилдесхаузен, Република Германия, пред служители на полицейските власти,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно Свидетелство
за управление на МПС с № ********* и дата на издаване 18.03.2010г. /макар и
привидно да носи белезите на легитимен документ, то същият не е изготвен върху
оригинална заготовка – бланка и не е изготвен в поделение на ПП при МВР/, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -престъпление
по чл.316 във връзка с чл.308, ал., предложение 5-то, във връзка с ал.1 от НК .
Представителят на РП-Берковица пледира подсъдимия И.
да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,което наказание да бъде изтърпяно
ефективно ,както и да му бъдат възложени
разноските ,направени на ДП.
Подсъдимият И. не се явява в с.з.Производството по
отношение на него е разгледано при условията на чл.269,ал.3,т.4,б.”а” от НПК .В
с.з.се представлява и защитава от адв.П.Д., назначена за служебен защитник .
Адв.Д. пледира за налагане на наказание в размер по
преценка на съда ,което да бъде изтърпяно ефективно ,който размер на
наказанието би бил справедлив и обоснован и би изпълнил целите на чл.36 от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното
следствие по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Производството по настоящото дело е разгледано при
условията на чл.269,ал.3,т.4,б.”а” от НПК,като подсъдимият се намира извън пределите на Република България ,а
именно в Република Германия,съгласно призовката ,върната в цялост по делото
,където местоживеенето му не е известно.На ДП М.И. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършеното престъпление,признал е вината си и е дал обяснения.
През 2015г. подсъдимият М.П.И. ***, Република
Германия. При случаен разговор с непознати за него лица, И. приел предложение
от същите, срещу заплащане да получи отнетото му Свидетелство за управление на
МПС с № *********/25.03.2012г. М.И. платил поисканата му сума, предал и
документа си за самоличност, а именно личната си карта, като след време получил
СУМПС на негово име. Подсъдимият И. си е мислел, че е получил СУМПС с №
*********/25.03.2012г. от непознатите хора, на които дал парите за документа.
Прибирайки се вкъщи в град Вилдесхаузен,
Република Германия, заедно със съпругата му установили, че полученото СУ МПС №
********* с дата на издаване 18.03.2010г. е бланка, върху която са прехвърлени
данните от личната му карта. Подсъдимият М.И. разбрал, че е подведен и
предаденото му СУМПС е фалшиво. След употребен алкохол решил, че ще отиде с
автомобила да си закупи още алкохол. Спрян е за проверка от местни полицейски
служители, на които след поискване представил СУ МПС № ********* с дата на
издаване 18.03.2010г..Документа съответно е иззет и е изпратен на ГД“Национална
полиция“ в Република България.
В сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Монтана е получена
преписка с № 328р-40986/20.10.2016г. на ГД“Национална полиция“, по която било и
иззетото СУ МПС № *********, издадено на 18.03.2010г. от ОД МВР-Монтана. След
извършена справка в АИС-БДС е установено, че на лицето М.П.И. има издадено СУ
МПС с № *********/25.03.2012г. от ОД МВР-Монтана, което обаче е било отнето на
01.03.2012г. Причина за принудителната административна мярка е отнемането на
всички контролни точки на лицето. Не са установени данни за документ СУ МПС №
*********. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. Севделинов М., инспектор в КАТ
при ОД МВР-Монтана.
На ДП е изготвена справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Монтана ,от
която е видно, че на подсъдимия М.П.И. не е издавано СУ МПС № *********,
издадено на 18.03.2010г. от ОД МВР-Монтана.
От заключението по назначената и изпълнена
съдебно-криминалистическа експертиза е видно, че СУ МПС № *********, издадено на 18.03.2010г. от ОД
МВР-Монтана на името на М.П.И., ЕГН ********** ***, не е изготвен върху
оригинална заготовка-бланка, използвана в поделенията на МВР в Република
България за изготвяне на СУ МПС и изобщо не е изготвено в поделение на МВР.
Снимката върху процесното СУ МПС №
********* на името на М.П.И., ЕГН ********** *** е идентична със снимката върху
личната карта, издадена на името на М.П.И., ЕГН ********** ***.вещото лице
поддържа заключението си.
В ДП И. е разпитан в качеството на обвиняем,като се
признава за виновен и обяснява,че е работил в Република Германия ,където се снабдил
с въпросното СУ МПС № ********* с дата на издаване 18.03.2010г.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие и приети от съда на
осн.чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства- постановление за привличане
на обвиняем; протокол за разпит на обвиняем;показанията на св.М.,справката за
съдимост.
В хода на досъдебното производство съдът не констатира
нарушения на правилата на НПК,от категорията на съществените ,при събирането и
анализа на доказателствата.Разследването е проведено в рамките на законовите
срокове,от компетентен разследващ орган .По отношение на подсъдимият е
предявено обвинение,с Постановление за привличане в качеството на обвиняем,с
последващ разпит.Дадена му е била възможност да изрази становище по
доказателства ,както и да сочи такива.
Казаното от свидетеля Р.М. в с.з. изцяло кореспондира
с възприетата от съда фактическа обстановка и казаното от него и в хода на
ДП.Показанията му съдът кредитира изцяло,като счита същите за обективни и
безпротиворечиви,дадени в следствие на преките им впечатления и възприятия
относно случилото се.
Всички доказателства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните изводи:
От обективна страна подс.И. е осъществил фактическият
състав на престъплението по чл.316,във вр.с чл.308,ал.2,пр.5 във вр. с ал.1 от НК.,т.к. през м.ноември 2015г. в гр.Вилдесхаузен, Република Германия, пред
служители на полицейските власти, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ, а именно Свидетелство за управление на МПС с № ********* и дата на
издаване 18.03.2010г. /макар и привидно да носи белезите на легитимен документ,
то същият не е изготвен върху оригинална заготовка – бланка и не е изготвен в
поделение на ПП при МВР/, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Използваният от подсъдимият документ по дефиниция е
официален такъв ,съгл.чл.93,т.5 от НК,т.к.се издава от съответните
регламентирани в ЗДвП органи,по съответния ред
и форма,в кръга на службата им.
В случая представеното СУМПС,като легитимация за
наличие на правоспособност и право да управлява МПС,документ,не е бил издаден
от съответните длъжностни лица ,от органите които са овластени за неговото
издаване по закон , поради което и съгласно дефиницията на чл.93,т.6 от НК е неистински такъв.
Същият безспорно е и удостоверителен ,т.к. чрез него
се засвидетелства наличието на придобитата правоспособност за управление на
МПС,което квалифицира деянието като
по-тежко наказуемо,респ.се явява съставомерно по квалифицирания състав на
чл.308,ал.2,във вр.с ал.1 от НК.
С чл.316 НК е прогласено, че престъпното съзнателно ползване на
документи-официални или частни-които са неистински, с преправено съдържание,
или с невярно такова, винаги представлява престъпление.
Ползването на такива документи е престъпно и тогава,
когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от
използвалия ги. Така текстът на цитираната норма затвърждава преди всичко
идеята, че поначало криминализирането на съставянето на неистински документи,
преправянето съдържанието на съставени документи, както и съставянето на документи
с невярно съдържание, цели предотвратяване използването на такива документи.
Тази идея следва от съдържанието на всички текстове, отнасящи се за
документните престъпления като дори целта за ползване е достатъчна, когато
деянието има за предмет официален документ, а е особено подчертана именно в
чл.316 НК с предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените
и тогава, когато ползващият документа не може да носи наказателна отговорност
за съставянето му. В случая няма категорични доказателства по делото, че подс.И.
е съставил документа, но несъмнено същият го е използвал пред проверяващите
органи, за да докаже наличието на правоспособност да управлява МПС ,а именно
със СУМПС, (документ, който той като водач на МПС е винаги длъжен да носи и да
представя при проверка в изпълнение на задълженията си по чл.100 от ЗДП), и
затова като ползвател ще носи наказателна отговорност, въпреки че "от него
за самото съставяне" не може да се търси такава, а връзката на чл.316 НК с
чл. 308,ал.2,пр.5 във вр.с ал.1 НК е предпоставена от характеризирането на
документа като официален.
Престъплението е резултатно и е довършено, доколкото
престъпният му резултат се изразява в узнаването за документа от лицето
(лицата), на които се представя- органите, осъществяващи контрол по ЗДвП.
От субективна страна подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние виновно,при форма на вината пряк умисъл.Деецът е
съзнавал че е неправоспособен водач на МПС,съзнавал е че притежаваният от него
и представен пред съответните органи документ е неистински и е издаден не по
законоустановеният ред,но въпреки това го е представил пред органите на МВР във
вр.с извършвана проверка ,с цел да удостовери пред тях правоспособност,с която
не разполага,като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и
пряко ги е целял.
Инкриминираният документ ,като изявление е достигнал
до знанието на адресата-служителите,пред които е представено СУМПС,по повод
проверка на документи ,като ирелевантен е начинът на материализирането му и
съставителя му.Това е така т.к. неистинността на документа касае авторството на
изявлението, а не вида в който е представен и неговият автор по съставянето му.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът не
констатира наличие на многобройни и изключително смекчаващи вината
обстоятелства налагащи приложението на чл.55 от НК.
За престъплението по чл.316,във вр.с чл.308,ал.2,във
вр.с ал.1 от НК законът предвижда наказание Лишаване от свобода до осем години.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прие като смекчаващи вината обстоятелства единствено направените от И.
самопризнания на ДП.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие ,че
със снабдяването на СУМПС което е неистинско
и което ако не му е била извършена проверка, последният би управлявал
МПС без да притежава реално необходимата
за това правоспособност,вследствие на липсата на която би могла да доведе до
тежки правни последици,вкл. до настъпване на ПТП,в различни варианти на вреди и др.,както и наличието на предходни осъждания.
Настоящият състав прие,че наказанието от осем месеца
лишаване от свобода,от една страна е необходимо ,а от друга достатъчно за да
бъде поправен и превъзпитан осъдения към спазване на законите в страната
,поради което и в съответствие с чл.54 от НК осъди подсъдимият на наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца,което да изтърпи ефективно при
първоначален “Строг” режим .
Ефективното наказание, което определи съда счита, че ще окаже
необходимия превантивен и въздържащ ефект.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови ВД- 1бр. свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено на 18.03.2010г. на името на М.П.И. предвид
неистинският му характер да се отнеме в полза на Държавата и след влизане в сила
на присъдата да бъде унищожено от органите които следва да издават СУМПС, а
именно от сектор ПП при ОД на МВР-Монтана.
При този ход на делото съдът,на
осн.чл.189,ал.3 от НПК осъди подсъдимият И. да заплати и направените в ДП
разноски,в размер на 256.71 / двеста
петдесет и шест лева и 71ст. / лева.,по сметка на ОД на
МВР-Монтана и по сметка на РС-Берковица сумата от 26лв. за възнаграждение на
вещо лице и 5лв. ДТ
за последната сума в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: