Решение по дело №1550/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3561                        13.12.2019 г.                                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На деветнадесети ноември             две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж.С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №1550 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в ........................, подадена чрез пълномощник – юк.С.П., срещу Д.Б.М., ЕГН **********, адрес ***, с искане за постановяване на решение от съда, с което да приеме за установено в отношенията между страните, със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към ответника М., както следва: 481,36 лева, представляваща стойността на консумирана в обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г., 33,08 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 13.02.2018 г. – 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължнеието, за  които суми има издадена по ч.гр.д.№8435/2018 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4292/19.11.2018 г.

                                Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски номер ................ във връзка с продажба на ел.енергия за обект, находящ се в ......................., както и че е изправна страна по договора, тъй като в исковия период е доставило до обекта на ответника ел.енргия, която последният не е заплатил и до настоящия момент.

                                В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

                                В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощник – адв.В., която поддържа иска и моли за уважаването му.

                                В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител – адв.Т.У. от БАК, оспорва иска по основание и размер с твърденията, че между страните няма данни да съществуват облигационни отношения по повод продажбата на ел.енергия, при все, че справката за лице, издадена от служба по вписванията не установява ответницата да е собственик или ползвател на обекта. Наред с това оспорва представените от ищеца фактури и в тази връзка твърди, че същите не установяват дали енергията е била доставена, съответно консумирана в обекта. На подробно изложените в отговора аргументи се иска охвърляне на исковете.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител.

                                ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК.

                                Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                Към настоящото производство е приложено ч.гр.д.№8435/2018 г. по описа на БРС, видно от което по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД съдът е издал на 19.11.2018 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4292, срещу длъжника Д.Б.М., ответник в настоящето производство, за сумата от 481,36 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия по партидата на длъжника с клиентски номер .........................., отнасяща се за обект на потребление в ..........................., за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г., както и за сумата от 33,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.02.2018 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на заявлението на 16.11.2018 г. до окончателното плащане на вземането.

                                Настоящата искова молба съдът намира за допустима, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземането за главница и мораторна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

                                Между страните не се спори, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електрическа енергия и продава такава на клиентите си при публично известни общи условия.

                                По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от препис-извлечение от сметка за дължими суми по фактури от ответника М. за обект на потребление в ............................, според което същите възлизат на сумата от 514,44 лева, от която 481,36 лева е главницата за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г., а 33,08 лева са лихвите за периода от 13.02.2018 г. до 15.11.2018 г.

                                Представени и приети като доказателства по делото са издадени от ищеца фактури с №№1185578497/31.01.2018 г. за отчетен период 23.12.2017 г. – 22.01.2018, №**********/28.02.2018 г. за отчетен период 23.01.2018 г. – 22.02.2018 г., №**********/31.03.2018 г. за отчетен период 23.02.2018 г. – 22.03.2018 г., в които като основание за издаването им е посочено от ищеца консумирана електрическа енергия.

                                По делото е изготвената от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че издадените фактури са осчетоводени по дебита на сметка 411 /Клиенти/ по партида на ответника и по кредита на сметка 701 /Приходи от продажби на продукция/ и кредита на сметка 453002 /Начислен ДДС на продажбите/ и са включени в дневника му за продажби по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Видно от заключението е още, че стойността на фактурите възлиза на обща стойност 481,36 лева.

                                По делото е извършена от в.л.инж.С.Т. и съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че фактурираната ел.енергия съвпада с тази по показанията на електромера.

                                При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

                                При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№8435/2018 г. по описа на БРС Заповед №4292/19.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                                За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на кредитор на ответника за доставена и потребена електроенергия.

                                Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с покупко-продажбата на електрическа енергия, но с оглед на представената като доказателство справка по лице от Служба вписвания при РС-Бургас за периода 01.01.1992 г. до 11.02.2019 г., в която се съдържат достатъчно данни, индивидуализиращи обекта, то изводът който се налага, е че в периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г., ответникът се е легитимирал като собственик на недвижим имот, находящ се в .................... и следователно е имал качеството на потребител на електрическа енергия в този обект.

                                Предвид на изложеното, съдът приема, че между страните действително е възникнало облигационно отношение, поради което и отношенията между тях следва да се уреждат по силата на приетите от ищеца ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г.

                                Доставката на електроенергията е извършвана от ищеца за недвижим имот, находящ се в ..................... в периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г., когато ответникът е бил негов собственик.

                                Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе, по несъмнен начин се установи възникването на парични задължения на ответника за процесния период, за който са издадени процесните фактури на ищеца, въз основа на редовно водено счетоводство – чл.182 от ГПК. Вземанията по фактурите се основават на реална доставка и потребена електроенергия, без данни за рекламационна претенция на ответника-клиент или за неправилно функциониране на електромера. Съгласно изложеното, стойността на консумацията възлиза на сумата от 4814,36 лева, за която сума главният иск е основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 16.11.2018 г.

                                Основателността на главницата налага извода, че за периода 13.02.2018 г.-15.12.2018 г. ответникът дължи и обезщетение за забавата си, чийто размер възлиза на 33,08 лева, поради което и акцесорната претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана по размер.

                                Основателността на исковете налага присъждане направените от ищеца в настоящия процес деловодни разноски, като същите са в общ размер на 625 лева, от които 75,00 лева е платената по делото държавна такса, 150,00 лева е депозита за особен представител и 400,00 лева е възнаграждението за вещи лица.

                                При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75,00 лева.

                                Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                          

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Д.Б.М., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца  „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК................., със седалище и адрес на управление в ............................., сумата от 481,36 лева (четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща стойността на консумирана в обекта на потребителя, находящ се в ................................. електрическа енергия за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г. и сумата от 33,08 лева (тридесет и три лева и осем стотинки), представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 13.02.2018 г. – 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължнеието, за  които суми има издадена по ч.гр.д.№8435/2018 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4292/19.11.2018 г.

                                ОСЪЖДА Д.Б.М., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца  „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК......................., със седалище и адрес на управление в ........................., сумата от 625,00 лева (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                                Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.