Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….08.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при участието
на секретаря ГАЛИНА СЛАВОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр.
дело № 830 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 410/28.01.2020 год., постановено по гр. дело № 13618/2019
год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищцата Ц.С.Я. ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258,
Варна Тауърс – Г, сумата от 4194, 85 лева, съставляваща стойността на
допълнително начислено количество електроенергия за периода от 15.08.2017 г. до
14.08.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в ***, с абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/21.08.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД –
Варна.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
4194, 85 лева, съставлява стойност на реално
потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни
отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 14.08.2018
год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след
„прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 22376
кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема),
но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени.
Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013
год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена,
преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел.
енергия от 22376 кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството –
доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Ц.С.Я.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален
представител, въззивникът (ответник по иска) поддържа жалбата си.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищцата Ц.С.Я. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в ***, с абонатен № **********, доставяна и́ от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на
сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. При проверка на
сметката си за ел. енергия установила, че дължи на ответника сумата от 4194, 85
лева по фактура № *********/21.08.2019 год. Ищцата счита, че
не дължи процесната сума, тъй като не е потребявала начисленото и́ количество
ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно
основание да и́ бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 4194, 85 лева по фактура № *********/21.08.2019 год., представляваща
стойност на начислено количество ел. енергия за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. за
обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № **********.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с
аб. № **********,
по който договор
дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки
непрекъснато необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.
На 14.08.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му
и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 22376 кВтч в отчетен
регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел.
енергия от 22376 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и
заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в
БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила
осъществена нерегламентирана намеса в тарифната му схема – наличие на преминала
ел. енергия от 22376 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите характеристики. Посоченото количество
ел. енергия от 22376 кВтч е остойностено с фактура № *********/21.08.2019
год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищцата ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013 год.),
вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 24-25
от делото на РС-Варна констативен протокол № 1104872/14.08.2018 год., на
посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили
техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0315 0076 5729, монтиран
на обекта на ищцата в ***,
с абонатен № **********, при която са
отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 2823 кВтч; 1.8.2 – 10444
кВтч; 1.8.3 – 22376 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч. Електромерът е демонтиран
и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 508695 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси,
подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
1919/16.08.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 22376
кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Съгласно представеното
по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на
горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването
на допълнително количество ел. енергия от 22376 кВтч за периода 15.08.2017 год.
– 14.08.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена
фактура с № *********/21.08.2019 год. за сумата от
4194, 85 лева.
От констативен протокол № 11162189/12.11.2015
год. (л. 38-39 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата обекта на
ищцата е монтиран електромера с фабричен номер 1115 0315 0076 5729. В протокола не е отразено какви са
били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4.
Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна
тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1115 0315 0076 5729, монтиран на обекта на ищцата,
е от одобрен тип; преминал е първоначална метрологична проверка през 2015 год. и
към датата на проверката на 14.08.2018 год. е в срок на метрологична годност. Налице
са данни за извършено вмешателство в софтеура на процесния електромер –
констатирано е наличие на показания в тарифа 3 – регистър 1.8.3, което не е
визуализирано на дисплея и съответно не е отчетено при редовните месечни
отчети. Това се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по конкретно – в тарифната му схема.
Според заключението електромерът е измерил цялото количество потребена от
обекта на ищцата ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3. Количеството
електрическа енергия от 22376 кВтч е математически правилно остойностено,
съобразно цената на електрическата енергия, определена от КЕВР за различните
подпериоди от процесния.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и
при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 14.08.2018 год. не са
част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд
на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата
на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ
проверка.
Анализът на доказателствата по
делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 22376
кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищцата по следните съображения:
По делото не е установено, че при
монтажа на електромера с фабр. № 1115 0315 0076 5729 на обекта на ищцата на дата 12.11.2015 год. регистър 1.8.3 е бил с
нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър
1.8.3 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при
монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на
тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да
бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна),
поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия от 22376 кВтч
в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена
от доставчика и потребена от обекта на ищцата, но неотчетена при регулярните месечни отчети
ел. енергия.
По тези съображения сумата
от 4194, 85 лева, представляваща
стойност на начислено количество ел. енергия за периода 15.08.2017 год. – 14.08.2018 год. за
обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № *********/21.08.2019 год.
Искът е основателен и
подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски
на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 550 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение от 550 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия
въззивник адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (1248 лева)
надвишава повече от два пъти заплатеното от въззиваемата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 410/28.01.2020 год., постановено по гр. дело № 13618/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на Ц.С.Я. ЕГН
********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 550 лева (петстотин и
петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.