РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330113013 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. В.,
ЕГН ********** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *********.
Предявен са искове за прогласяване за недействителна клаузата за
неустойка в размер на 575,62 лв. по договор за кредит от ***, сключен между
страните, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона, а
именно: чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит, по който ответникът е кредитополучател, а ищецът
кредитоискател. В договора била уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на горното задължение за предоставяне на обезпечение, която
счита, че е недействителна на посочените по-горе основания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
заявява неоснователност на исковете. Претендира разноски.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 3 и
пр. 2 ЗЗД.
Между страните не е е налице спор, че са сключили договор за
потребителски кредит от ***, с посоченото от ищеца съдържание, в който е
договорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 575,62 лева.
1
От представения по делото договор за потребителски кредит № *** към
искане № ***, сключен на *** в град П. между, „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК
********* като кредитор, и С. М. В., ЕГН **********, като
кредитополучател, е видно, че на ищеца е била предоставена сумата от 1000
лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05%, ГПР в размер на
49,81 %, общ размер на всички плащания от 1103,38 лева, срок на кредита –
23 седмични вноски в размер на 2 по 7,79 лева и 21 по 51,80 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка във фиксиран размер от 575,62 лв. Съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената
клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер
като неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в
договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и
срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
2
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от
50 % от заетата сума. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още 50 % от предоставената главница. Доколкото
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
Ето защо иска за прогласяване на нищожността на неустойката ще се
уважи като основателен.
Разноски са дължими на ищеца, които са в размер на 50 лева държавна
такса, дължими от ответника. На адвокат Е. И. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА ще
се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лева, платими от
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в
договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, сключен на *** в
град П. между „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* като кредитор, и С. М.
В., ЕГН **********, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* да заплати на адв. Е.
Г. И., АК-Пловдив с личен № ********** на осн. член 38, ал. 2 от ЗА адв.
възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ********* да заплати на С. М. В.,
ЕГН ********** сумата от 50 лева държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3