№ 125
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512963 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20065420/12.03.2021 г. по гр. д. № 30998/2020 г. по описа на СРС,
128 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 ЗЕ, чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. Г., ЕГН **********, дължи на „Т.-С.“ ЕАД,
ЕИК *******, следните суми: сумата от 3 183. 14 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
за абонатен № 251750, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 09.03.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 428. 71 лв. - лихва за
забава върху горната главница за периода от 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г.
С решението исковете са отхвърлени за лихва за забава върху главницата за ТЕ
над размер от 428. 71 лв. до предявения размер от 430, 13 лв., както и изцяло за сумите
за дялово разпределение - главница от 49. 33 лв. за периода от 01.02.2017 г. до
30.04.2019 г. и за 9. 01 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до
25.02.2020 г. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното
производства.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете, е останала
ответницата Е. Г. Г., която го оспорва с множество доводи, че е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно постановено в уважената част. Излага
съображения, че ищецът не е представил писмен договор за доставка на ТЕ в имота, а
липсата на договор опорочава проведеното заповедно производство. Съдът не е
посочил правното основание, на което ответницата е обвързана с договор за доставка
на ТЕ в имота. Сочи, че не е получавала извлечения, фактури или отчети, поради което
1
не е обвързана от договор с ищеца. Поддържа, че са налице неравноправни клаузи в
договора за доставка, тъй като единствено наличието на договорни отношения не може
да е основание за възникване на задължения за заплащане на ТЕ. Неоснователно съдът
приема, че ответницата е потребител, като се обосновава с нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Поддържа, че абонатната станция за имота не е узаконена, а СТЕ и ССчЕ са изготвени
въз основа на документи, съставени от ищеца, които не са представени по делото, за да
се установи дали отразеното в тях съответства на ЗЕ. Оспорват се заключенията
относно установените в тях размери на дължими суми за ТЕ. Сочи, че по делото не са
представени документи за главен отчет. Поддържа още, че не се установява реалното
потребление за периода, като съдът неправилно е кретидирал СТЕ. По тези и
допълнителни съображения, моли да се отмени решението в оспорените части и
исковете да се отхвърлят, като не се уважават претенциите за разноски на ищеца.
Претендира разноски.
Ищецът - въззиваема страна „Т.С.“ ЕАД, не е подала писмен отговор в срока по
чл. 263 ГПК. В молба от 09.12.2022 г., преди съдебно заседание, ищецът поддържа, че
решението, в оспорената от ответницата част, е законосъобразно постановено, в
съответствие с материалния закон, представените доказателства. Моли жалбата да се
остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ответницата за адвокат.
Третото лице помагач на ищеца „Н.“ АД не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил в
мотивите си установената по делото фактическа обстановка, която настоящият състав
не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272
ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.
Производството се развива след подадено от ответницата Е. Г. Г. възражение по чл.
414 ГПК.
Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от
ищеца.
Във връзка с поддържаните в жалбата съображения настоящият състав приема,
че в съответствие със събраните доказателства в цялост СРС е направил извод, че
страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във
вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за
периода.
Следва да се посочи освен това, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото
2
тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС, което е
задължително за съдилищата следва, че страна по договора за доставка на топлинна
енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или
лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до
доставчика.
В случая договорното отношение между страните е възникнало от качеството на
ответницата на собственик на процесния имот, което се установява от приетия като
писмено доказателство нотариален акт № 64, т. LLLXI, дело № 31490/23.10.1997 г.,
съставен от нотариус при Нотариална служба към Софийски районен съд, за покупко -
продажба и нот. акт № 22/т. 245, дело № 48195/22-12-1997 г., с което ответницата е
придобила собствеността върху процесния имот по дарение от родителите си.
Следователно, в съответствие с материалния закон и практиката на съдилищата,
вкл. тълкувателна такава, СРС е приел, че ответницата е потребител на ТЕ з процесния
период по смисъла на чл. 153 от ЗЕ - като собственик на имота. Възраженията на
ответницата в жалбата в обратния смисъл са изцяло неоснователни.
Освен изложеното, в отговор на доводите в жалбата следва да се посочи, че
законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от
страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не
са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца
ОУ в периода.
Безспорно сградата, в която се намира имота, е етажна собственост и в исковия
период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е било възложено на „Н.“ АД.
Въззивният съд споделя изводите, че не се установяват неравноправни клаузи в
ОУ на договора за доставка. Освен това нито пред СРС, нито във въззивното
производство ответницата е посочила кои клаузи счита за неравноправни.
Съдът намира, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот,
както и стойността на топлинната енергия се установява от всички събрани и обсъдени
от СРС писмени доказателства в съвкупност, в това число - от приетата и неоспорена от
страните СТЕ, която е работила с документите, касаещи дяловото разпределение за
периода за процесната сграда, които са изготвени от ФДР и са приети като
доказателства пред СРС. Неоснователно в жалбата се прави възражение, че
експертизата е работила само по документи, изходящи от ищеца.
В отговор на съображенията по въззивната жалба, съдът констатира, че от
заключението на съдебно - техническата експертиза, което е компетентно и
непротиворечиво и не е оспорено от ответницата пред СРС се установява, че ищцовото
дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като
технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Вещото лице е
3
посочило, че извършеното разпределение на топлинната енергия е направено
съобразно приложимата методика към Наредба № 16 - 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Експертът е съобразил и обстоятелството, че в процесния имот в периода е
имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и 1 бр. водомери за топла вода за
отчитане на БГВ. Съгласно изготвената от вещото лице таблица за дължимите суми за
използвана ТЕ в процесния имот за периода м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. е в размер на
общо 3 232, 47 лв. за отопление и БГВ.
Въззвният съд също намира, че не са налице основания да не се кредитират
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, доколкото
те са изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани,
пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал. Ответницата не е
възразила срещу двете заключения пред СРС. Предвид изложеното обосновано СРС е
приел, че стойността на доставената в имота на ответницата топлинна енергия за
периода м. 05.2016 г. - м. 04.2019 г. е в претендирания за установяване в исковата
молба и заповедта по чл. 410 ГПК общ размер от 3 183. 14 лв.
По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху
главното вземане за ТЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното :
В жалбата не са изложени конкретни съображения срещу вземането за лихви за
забава, за това съдът намира, че то също е установено по основание и размер. Само за
пълнота следва да се посочи, че за забавата на длъжника ще намери приложение
нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, според която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията, неплатени в посочения срок. Предвид изложеното, съгласно ОУ от 2016
г., изпадането в забава има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на
периода, за които се отнасят съответните месечни задължения.
СРС е определил лихвата за забава за периода 15.09.2017 г. – 25.02.2020 г. в
размер на 428, 71 лв., като е съобразил заключението на ССчЕ, и е уважил иска до този
размер. Въззивният състав не намира основание за промяна в изводите на СРС и в тази
част от решението.
В заключение и по изложените до момента съображения, в оспорената
уважителна част, решението на СРС е съобразено с материалния и процесуален закон
по отношение на признатите задължения за главницата и лихви за забава и следва да се
потвърди в тази част.
След като изходът от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди
и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответницата.
Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за
4
въззивното производство има ищеца. Доколкото обаче ищецът не е депозирал отговор
на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК, нито от негово име е осъществено
процесуално представителство във въззивната инстанция, съдът не присъжда разноски
в негова полза за юрисконсултско възнаграждение в негова полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20065420/12.03.2021 г. по гр. д. № 30998/2020 г.
по описа на СРС, 128 с-в, в частите, в които е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. Г., ЕГН
**********, дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от 3 183. 14
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за абонатен № 251750, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 09.03.2020 г. до изплащане на вземането и
сумата от 428. 71 лв. - лихва за забава върху горната главница за периода от 15.09.2017
г. до 25.02.2020 г., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12746/2020 г. на СРС, 128 с-в, и Е. Г. Г., ЕГН ********** е осъдена за разноски в
исковото и заповедно производства.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца отхвърлена
част на исковете
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.“ АД, като трето лице
помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5