№ 272
гр. Плевен, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430101255 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба ЮтеКредит България ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, против К. В. Л., ЕГН **********, от ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 271,52 лева изискуема главница, 6,71 лева
изискуема лихва за възнаграждение за периода 24,01,2022 г. – 13,08,2022 г., 142,34 лева
изискуемо обезщетение за забава за периода 24,06,2022 г. – 20,07,2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 21,07,2023 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№5196/2023 г. на ПлРС. Предявен е и осъдителен иск за сумата от 44,80 лева на основание
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че на 24,01,2022 г. между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит №60540, съгласно който на ответницата е отпуснат кредит в
размер на 400,00 лева, при ГЛП в размер на 12,27%, със срок на кредита – 24,01,2023 г.
Посочва се, че изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок за
погасяване на кредита. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца посочените суми, както и да уважи осъдителния иск.
Претендират се разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. В становище, депозирано
на 04,02,2025 г. моли съда да уважи исковете и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.Е.М. от ПАК, сочи, че искът е допустим, а по основателността ще вземе
становище след събирането на всички доказателства. В с.з. особения представител на
ответника сочи, че възразява по отношение предявения осъдителен иск, а за главницата и
лихвата за забава искът се явява основателен с оглед събраните доказателства.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№5196/2023 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2873/13,09,2023 г., връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за съществуване на вземането си.
От представения с исковата молба договор за потребителски паричен кредит
№60540/24,01,2022 г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в
размер на 400,00 лева, при общ размер на кредита 494,18 лева, с годишен лихвен процент
12,27%, и начин на връщане: 12 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване –
24,01,2023 г., при ГПР от 49,87%. В чл.3.4. от Договора е уговорено при просрочие на
плащането на дължими суми по договора, освен възнаградителна лихва, и заплащането на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието. В чл.6.1. от Договора е уговорено заплащането на еднократна такса за
разглеждане в размер на 67,20 лева. В погасителния план към договора са посочени
падежите на отделните вноски и техния общ размер, включващ главница, лихва и такса.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Кредитодателят „ЮтеКредит България“ ЕООД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1.наличието
на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит;
2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана
като главница по договора; 3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя,
касаещо връщане на главницата и договорната лихва, респективно обявяване на
задължението по кредита за предсрочно изискуемо, и 4.неизпълнение на това задължение,
като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.
Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че между него и ответницата е била налице облигационна връзка, възникнала по
силата на сключен между тях договор за потребителски паричен кредит №60540/24,01,2022
г., по силата на който на ответницата, като потребител, е предоставен кредит в размер на
400,00 лева, със срок на кредита – 24,01,2023 г., а кредитополучателят е поел задължение да
погасява кредита на 12 месечни погасителни вноски.
След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се
прецени дали този договор е действителен - в изпълнение на служебните задължения за
преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
2
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците
са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече
нищожност на целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери
съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответникът има качеството
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с
отпускането на кредит в размер на 400,00 лева, в полза на ответника като физическо лице му
е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител,
ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на
ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице
категорично установена съдебна практика /например решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по
т.д.№3686/2014 г., І т.о./, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение
№1/09,12,2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на
ВКС по гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.
№2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с
неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 – 148
от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни –
чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за
3
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това съгласно
Тълкувателно решение №1/27,04,2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г., ОСГТК и с разпоредбата
на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи
служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично
задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в
заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.
Съдът счита, че процесният договор за кредит е нищожен на следното основание - нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл.19, ал.1 и Приложение №1 към
ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в
договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен
начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на
разходите. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19,12,2019 г. по дело №С
290/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Окръжен съд Търнава, Словакия. Това разбиране трябва да се тълкува в смисъл, че не се
допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде
посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална
ставка. Посочените изисквания на закона да се посочат взетите предвид допускания при
изчисляване на ГПР не са самоцелни, необходимо е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, като в този смисъл е и изискването на чл.10, параграф 1, б.“ж“ от Директива
2008/48/ЕО - да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 49,87% като абсолютна процентна
стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
4
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая ГПР е посочен
единствено като процентна стойност в цифри. Поради липсата на яснота относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени
дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и
обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
за потребителя начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/. Поради това, че не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение №1 начин, не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Ето защо
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на
кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Тази разпоредба от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите и на двете страни. В случая липсва ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, т.10 от ЗПК, което
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита.
Липсата на каквато и да е яснота за начина по който е формиран ГПР прави невъзможна и
преценката дали той е действителния такъв, съответно дали общата, дължима от
потребителя сума е действително в посочения размер от 494,18 лева.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по него. Тази разпоредба е императивна и урежда последиците от
сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и
приложена от съда. Действително по този въпрос е съществувало колебание в практиката на
съдилищата, което е преодоляно с постановени решения на ВКС – решение №
50174/26,10,2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., ІV г. о. по правния въпрос, по който
касационното обжалване е допуснато - Допустимо ли е предявен по реда на чл.422 от ГПК
иск да бъде уважен на основание чл.23 от ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите,
при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла
на чл.22 от ЗПК, е даден положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът следва да установи
с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
5
на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Разрешението, че при установена в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл.23 ЗПК, предявеният иск
следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е
необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл.55 от
ЗЗД, е споделено и в решение № 60186/28,11,2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., І т. о.,
както и в решение № 50259/12,01,2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че процесният договор е недействителен на
основание чл.22, вр.с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.23 от
ЗПК, в случай че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само непогасената главница
по договора. При това положение настоящият съд намира, че предявения установителен иск
следва да бъде уважен, но само до размера от 271,52 лева главница, а исковете за договорна
възнаградителна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение предявения осъдителен иск за сумата от 44,80 лева, представляващи такса за
разглеждане – в чл.6.1. от договора е посочено, че кредитополучателят дължи еднократна
такса за разглеждане в размер на 67,20 лева, дължима в деня на подписване на договора и
платима заедно с месечните вноски. По гореизложените съображения за недействителност
на договора за кредит, същата се явява недължима и искът следва да бъде отхвърлен. За
пълнота следва да се посочи, че систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК
разкрива волята на законодателя да раздели таксите, дължими за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по
усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Таксата за
разглеждане на искането за кредит не е действие по усвояване или управление на кредита,
тъй като предхожда сключването му. Тази такса не спада и към допълнителните услуги.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации,
които при договора за кредит са предоставяне на парична сума и връщане на същата, заедно
с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж. Такива са издаването на
различни удостоверения от банката, включително заверени копия от договора /погасителен
6
план, известяване със СМС или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за
плащане, и др/. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им кредитодателят да въведе такса, тъй като не са
предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по
отпускането или управлението на един кредит. Таксата за разглеждане на искането за кредит
няма пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна
точка може да бъде определено като допълнителна услуга. Но тъй като предхожда по време
сключването на договора и по същността си е цена за разглеждането на самото искане за
кредит, тази услуга не е свързана с договора за потребителски кредит.
По отношение на разноските в исковото производство
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер на 175,00 лева за ДТ /от
които 50,00 лева за предявения осъдителен иск/, 300,00 лева за особен представител и му се
дължат според съда 100,00 лева за юрк.възнаграждение, или общо разноски в размер на
575,00 лева. От тях ответницата му дължи разноски в размер на 341,25 лева, съразмерно с
частта от вземането, която се установи, че съществува.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18,06,2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора ответницата дължи на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за заповедното производство в размер на общо 48,75
лева /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че К. В. Л., ЕГН
**********, от ***, ДЪЛЖИ на ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, сумата 271,52 лева главница по договор за
потребителски паричен кредит №60540/24,01,2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
21,07,2023 г., до окончателното изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5196/2023 г. на ПлРС, като за разликата
до претендираните 6,71 лева изискуема редовна възнаградителна лихва за периода
24,01,2022 г. – 13,08,2022 г. и 142,34 лева изискуемо обезщетение за забава за периода
24,06,2022 г. – 20,07,2023 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, против К. В. Л., ЕГН **********, от ***, иск с
7
правно основание чл.79 вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 44,80 лева, представляваща такса за
разглеждане съгласно договор за потребителски паричен кредит №60540/24,01,2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 05,03,2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. Л., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, направените в исковото производство съдебни разноски в
размер на 341,25 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че
съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. В. Л., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, направените в заповедното производство разноски в размер на
48,75 лева съразмерно с частта от вземането, която се установи, че съществува.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8