РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Пазарджик, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20215200100762 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба вх. № 3912/05.11.2021 г., предявена от Д.
Й. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д.“ № ** против П. Р. Б. ,
представлявана от главния прокурор И. Г., гр. С. ****, бул. „В.” № ** с която
е предявена претенция по реда на чл.2б от ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното :
Срещу ищеца било водено ДП № ***г. по описа на *** на ***, преписка
вх. № ** ***. по описа на **, образувано във връзка с извършен грабеж на
движими вещи – престъпление по чл.199, ал.1 от НК, което ищецът бил
извършил в съучастие, заедно с още две лица. Изложени са твърдения, че в
продължение на една година и шест месеца той бил задържан под стража, бил
държан в пренаселени килии, с под 3 кв.м. нетна площ на човек, нямало
условия за раздвижване и чист въздух, нито обособен санитарен възел и
течаща вода, а за **********
С постановление от 02.03.2021 г. наказателното производство било
прекратено поради изтекла давност. Обобщено е, че същото продължило 24 г.
и условията, в които бил задържан му причинили значителни неимуществени
вреди, които оценя в размер на 100 000 лв.
1
Уточнено е, че преди настоящото дело ищецът инициирал гр.д. №
276/2021 г. по описа на ПзОС, което било прекратено поради това, че същият
не бил изчерпал предхождащата административна процедура. Това вече било
сторено към настоящия момент – по заявление № *** г. му било предложено
обезщетение в размер на 3 500 лв., което ищецът не приел в предоставения
едномесечен срок.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати посочената сума
от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С допълнителна уточняваща молба подадена съобразно указанията на
съда, ищецът е пояснил, че не предявява претенция по реда на чл. 2, ал.1,т.1
от ЗОДОВ или такава във връзка с лошите условия на задържането. Твърди,
че воденето на наказателното производство в продължение на 24 години, в
нарушение на всякакви разумни срокове са му причинили значителни
неимуществени вреди, а именно силни и постоянни притеснения, обида,
възмущение и т.н., които траели през цялото време на делото и не отшумели и
към настоящия момент.
Заявен е петитум да се осъди ответника на основание чл. 2б от ЗОДОВ
да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди поради водене на наказателното
производство извън разумните срокове, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски в размер на 10 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Изразено е становище, че предявеният иск е недопустим, като са
посочени няколко основания: На първо място от ищеца не били представени
доказателства, от които да е видно било ли е образувано въпросното ДП -
кога и за какво престъпление; имал ли е същият качеството обвиняем - от кога
и за какво престъпление; вземана ли му е мярка за неотклонение; отменена ли
е същата; приключило ли е наказателното производство конкретно спрямо
ищеца - кога и на какво основание и т.н. На следващо място, липсвали
доказателства дали в едномесечния срок от получаване на предложението от
2
МП, ищецът е изчерпал инициираната административната процедура по глава
3а от ЗСВ. Отделно се оспорва, че ПРБ не притежавала пасивна
материалноправна легитимация да отговаря за условията в арестите, каквато
принадлежала на ГДИН към МП.
По същество се оспорват, като недоказани, описаните от страна на
ищеца обстоятелства и негативни изживявания и се акцентира, че той не
представил доказателства в подкрепа на твърденията си, в т.ч. и относно
обема на реално претърпените неимуществени вреди.
Сочи се, че в конкретния случай продължителността на производството
не надхвърляла разумния срок за неговото разглеждане и решаване, като се
вземе предвид сложността на делото, периодите на спиране на досъдебното
производство, поведението на ищеца, допринасящо за увеличение на
продължителността и своевременните действия на компетентните органи.
Възразява се, че посоченото ДП е продължило толкова продължително
време, колкото се твърди от ищеца, тъй като по отношение на него то било
прекратено още на 23.03.2011 г. Преди частичното му прекратяване спрямо
ищеца, ДП било спряно за около 12 г. и 6 месеца, както и за почти 10 г. –
преди окончателното му прекратяване на 02.03.2021 г., поради изтекла
давност. В периода, когато делото било спряно, а и когато по отношение на
обвиняемия било прекратено с окончателен процесуален акт, спрямо ищеца
не били извършвани каквито и да са действия, поради което той обективно
нямало как да търпи вреди от неразумна продължителност на висящо спрямо
него производство.
Твърди се наред с това, че според приложената справка за съдимост,
ищецът бил многократно осъждан за престъпления от общ характер - едни
извършени преди образуването, а други - и в течение на процесното ДП, за
които бил осъден и респ. изтърпял наказание лишаване от свобода (в периода
******г.), което предполагало значително по-нисък интензитет на
отрицателните преживявания.
Оспорва се пълния размер на иска, който бил изключително завишен и
прекомерен, а освен това не съответствал на принципа за справедливост,
установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за
аналогични случаи, на стандарта на живот и икономическите условия в
страната.
3
С отговора изрично е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявената претенция, тъй като въпросното ДП
било прекратено спрямо ищеца с постановление от 23.03.2011 г., а исковата
молба е депозирана на 05.11.2021 г., т.е. извън 5-годишния срок по чл.110 от
ЗЗД. Възразява се още и че в случая органите на прокуратурата не следвало
да отговарят по реда на ЗОДОВ с оглед разрешенията, описани в хипотезата
на т.8 на ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Акцентира се, че в конкретната хипотеза не били налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника и по реда на чл. 2, ал.1, т.1 или по т.3
от ЗОДОВ. Сочат се съображения.
Страните по делото в първото по делото съдебно заседание са изразили
становища, че подържат подадените от тях искова молба и отговор на същата,
както и са представили доказателства в подкрепа на твърденията и
възраженията си.
След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване
доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на чл.235 и
чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Претендира се от ищеца обезщетение на вреди, причинени му от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията - чл.2б от ЗОДОВ.
В хода на процеса, ищеца проведе успешно пълното главно доказване
на всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза отговорността
на Държавата в сочената от него хипотеза, а именно:
Страните в процеса не спорят относно факта, че срещу ищеца и още две
лица е образувано ДП № ***г. по описа на ****, преписка вх. № ** **г. по
описа на **. От материалите по него, се установява, че с постановление от
10.04.1997г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.199,ал.1,т.1 НК - тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93,т.7 НК, в
съучастие с още две лица, и взета мярка за неотклонение.
На 12.08.1997г. било съставено заключително мнение по разследването.
С определение от ***г. по н.д. № ***г. на ***, молбата на В. за
изменение на мярката за неотклонение, била оставена без уважение.
С постановление от 29.09.1997г. на ** наказателното производство
4
било частично прекратено и преквалифицирано за престъпление по чл.
198,ал.1 НК спрямо В. и останалите обвиняеми и изпратено по компетентност
на ***
С постановление от 09.10.1997г. на ** досъдебното производство било
върнато за допълнително разследване с конкретни указания вкл. за разпит на
пострадалия.
С определение от 18.02.1998г. по ЧНД №***г. на ***, марката за
неотклонение „Задържане под стража“ взета на В. била изменена в по - лека.
На 10.09.1998г. следователя съставил заключително мнение за спиране.
С постановление от 25.09.1998г. на *** наказателното производство
било спряно на осн. чл.239,ал.1,т.3 НПК /отм/, поради отсъствие на свидетел -
пострадалия от деянието / данни за неустановено местонахождение
документирани в писмо от 24.08.1998г. по ДП/.
С постановление от 23.03.2011г. на ** наказателното производство
било възобновено и частично прекратено срещу В. и другите обвиняеми по
обвинение по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК, мерките за неотклонение
отменени. Със същото постановление наказателното производство било
спряно на осн. чл. 244,ал.1,т.2 НПК / поради неразкриване на извършителя на
престъплението/ с изрично разпореждане, да се води срещу Неизвестен
извършител за престъпление по чл.198,ал.1ПК и възложено извършване на
оперативно издирвателни мероприятия за разкриване на автора на
престъплението.
Препис от постановлението, съобразно разпоредителната част, следвало
да бъде съобщено на страните, вкл. и на ищеца В., като била указана
възможността за неговото обжалване, както в прекратителната част, така и в
частта за спиране на наказателното производство.
Видно от представената Справка от 13.12.2021г. изготвена от Зав.
служба ** при * - М. П. постановлението за частично прекратяване от
23.03.2011г. деловодно изведено на 29.03.2011г. е изпратено на В. на
29.03.2011г. с обикновена поща, като видно от приложеното копие на
Описната книга то е изпратено на всички страни в производството - тримата
обвиняеми и пострадалия, като при преглед на делото не са намерени върнати
или неполучени писма за посоченото постановление. Това обаче не е
достатъчно основание да се приеме, че постановлението е съобщено на
5
ищеца, а тъкмо напротив. В този смисъл следва да се съобрази, че с
последващо постановление от 03.02.2021г. на *** наказателното
производство водено срещу ищеца и останалите две лица по чл. 198, ал.1 НК
било възобновено и прекратено на осн. чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.З НПК
поради изтекла давност за наказателно преследване, като и в мотивите и
диспозитива на посочения прокурорски акт изрично е посочено, че ДП е
водено срещу лицата и се прекратява срещу същите тези лица, а не срещу
неизвестен извършител, както се твърди от ответната прокуратура.
Пак от ДП се установява, че фактически процесуални действия с ищеца
са извършвани само в периода от привличане в качеството му на обвиняем -
19.04.1997 г. до съдебното производство по изменение на МНО -18.02.1998 г.,
а именно 10м.,8д. В останалия период на висящност на ДП липсват данни да
са извършвани такива действия.
Пак от ДП се установява, че пречка за неговото приключване,
респективно за първото му спиране, е била необходимостта от разпит на
свидетел очевидец - пострадалия от престъплението, който въпреки
разясняване на необходимостта от неговото активно участие в процеса е
напуснал пределите на страната, което е наложило спиране на наказателното
производство. Липсват данни в ДП наблюдаващият прокурор да е положил
усилия да установи точното адрес на пострадалия, както и евентуално същият
дали не се е завърнал в страната, което би довело до преодоляване пречките
за правоприлагащите органи да продължат действията си по разкриване на
престъплението.
Обощено, установи се, че общата продължителност на наказателното
производство, образувано по отношение на ищеца е 23г., 9м., 24д., като
същото е започнало на 10.04.1997г. с постановление на следовател за
привличането му в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение
и приключило на 03.02.2021г. с постановление за прекратяване на
наказателното производство, с което е сложен край на наказателното
преследване спрямо него.
При така установеното в процеса от фактическа страна, от правна се
налага извода, че предявеният иск по чл.2б от ЗОДОВ е основателен и
съгласно чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата дължи на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, тъй като е осъществен фактическият
6
състав на посочената правна норма.
Константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.2б от
ЗОДОВ визира национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и
е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени
на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Като абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на този иск, съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ е
изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по
реда на Глава Трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В
този смисъл от приетата административна преписка с рег. №*****г. –
заявление на Д. Й. В. се установява, че в настоящият случай
административната процедура е проведена и на ищеца е предложено от
Министерство на правосъдието изплащане на обезщетение в размер на 3 500
лева, което обаче същия е счел за недостатъчно и затова и е отказал
получаването, като е предявил настоящия иск. Следователно предявеният иск
с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ е допустим.
По основателността му съдът съобрази, че съгласно разпоредбата
на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ примерните критериите, въз основа на които съдът
прави преценка дали е допуснато нарушение на правото за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок са общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Така, установи се в процеса, че общата продължителност на
досъдебното производство е 23г., 9м., 24д..
Съгласно ТР № 35 от 06.11.1990 г. постановено по н. д. № 26/1990 г. на
ОСНК на ВС признаците, които определят делата с фактическа или правна
сложност се извеждат от фактическия състав и тежестта на престъплението по
конкретното дело.
Като взема предвид посочената практика на ВКС и установените факти
по делото съдът намира, че фактическата и правна сложност на досъдебно
производство не е с висока степен. В този смисъл съдът съобрази, че от
приложеното ДП се установява, че не са събрани голям обем доказателства,
7
както и не са извършени многобройни действия по разследването. Липсват
данни за многообразие на обвиненията, усложнена форма на съучастническа
дейност, квалифициращи признаци на престъплението. Ето защо съдът
приема, че първият от критериите – фактическа и правна сложност, в случая
не е налице.
Относно критерия поведение на страните и това на ищеца съдът
приема, че от събраните по делото доказателства не е установено с действията
си същият да е допринесъл за забавяне хода на досъдебното производство.
Налице е обаче третият критерий - поведението на органите на
досъдебното производство и най - вече допуснатите от тях слабости в
работата им е довело до забавяне на производството. Така, в случая от
съществено значение за надвишаване на разумния срок за провеждане и
приключване на досъдебното производство е необоснованото му спиране за
периода от 25.09.1998 г. до 23.03.2011 г. и от 23.03.2011 г. до 03.02.2021 г. или
общо е 22 години 5 месеца и 14 дни. Установи се, че през този период от
време компетентните органи не са извършвали каквито и да е било действия
по разследването, вкл. с издирването на пострадалия за извършване на разпит
на същия предвид наличните данни, че е напуснал страната. При повторното
спиране на ДП отново няма данни в същото да са изпълнени от ****
указанията, дадени от наблюдаващия прокурор за разкриване извършителя на
престъплението. Така, настоящият съдебен състав, съобразявайки и
практиката на ВКС, която споделя, спирането на наказателното производство
не оправдава забавата, допусната от Прокуратурата по наказателното
производство, тъй като през времето, през което производството е спряно
разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да извършват
активни действия за отстраняване пречките по движение на делото. Ето защо
се налага извода, че и по време на спиране на досъдебното производство,
макар да не текат срокове, висящността на производството продължава и при
липса на предприети активни действия за отстраняване пречките по
движението на производството, то е забавяне на делото във фазата на
досъдебното производство по вина на органите на разследването. Вярно е, че
оперативно-издирвателните мероприятия са от компетентността на органите
на МВР, но през времето, през което досъдебното производство е било спряно
извършването на тези мероприятия е под ръководството и надзора на
Прокуратурата. Поради това е следвало да се вземат всички необходими
8
мерки спряното наказателно производство да се възобнови и приключи.
Нещо, което не се е случило в рамките на установения времеви период до
изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, което е и
основанието за окончателното прекратяване на производството по отношение
и на тримата обвиняеми измежду които е и ищеца. Така, с оглед изложеното
до тук, съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на РБ.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, решаващия съд съобрази следното:
В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо
да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, когато досъдебното производство е продължило
извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за
неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради
забавяне на производството (в т. см. Скордино срещу Италия пар. 203-
204; Смирнова срещу Русия, пар. 100 и др. решения на ЕСПЧ, а също
и решение № 6 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г., решение № 272 от
27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. и решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. №
1610/2019 г., и трите на IV г. о. на ВКС и др.).
С оглед на това и доколкото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял
претендираните от него неимуществени вреди – притеснение, обида,
възмущение и др. В процеса не се събраха каквито и да е било доказателства,
сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните
такива от неразумната продължителност на следственото дело. Не се
установява по делото продължителността на воденото производство пряко да
е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други
неудобства, вън от обичайните, тъй като липсват доказателства той да се е
интересувал от движението на делото след 1998 г. Съобразно така
изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл.2б от ЗОДОВ, е частично
основателен и че справедливото обезщетение за неимуществени вреди от
9
нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок е в размер на 4
000 лева, до който размер следва бъде уважен, като за горницата над тази
сума до претендираните 100 000 лева ще следва да се отхвърли като
неоснователен.
По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава:
Обезщетението се дължи заедно със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на прекратителното постановление на прокуратурата, т. е.
от 04.03.2021 г., както се установява от приложеното ДП. Тези съображения
са с оглед постановеното в т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че с
окончателния акт, с който производството се прекратява или обвиняемите се
оправдават, обвинението е признато за незаконно по надлежния процесуален
ред.
Разноски не са искани от страните и затова и такива не се присъждат.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА Б., гр.С., бул."В." №
**, представлявана от Главения прокурор И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й.
В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д.“ № **, на основание чл.2б от
ЗОДОВ сумата 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на ДП №*** г. по описа на ***, прокурорска
преписка №***. по описа на *** в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
04.03.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2б
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 4
000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10