№ 356
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело
№ 20215330203745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. С.К., в качеството му на повереник на Р.М.Я.,
ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната П.Р.Я., ЕГН
********** срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.05.2021 г. по досъдебно производство № 1554/2020 г. по описа на РП Пловдив,
както и ДП 16/2020 по описа на с- р „РПТ“ при ОД на МВР Пловдив на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 343
ал. 1 , б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат
се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като не било
обсъдено нарушение на чл. 117 от ЗДвП.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на
наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, имащо право на обжалване, поради липса на данни за връчване на
постановлението съдът приема че жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен
срок.
От фактическа страна съдът установи следното:
Досъдебно производство № 16/2020 г. на с-р РТП при ОД на МВР Пловдив е
образувано на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, с първо действие по разследването
оглед на МП, за това че на 09.02.2020 г. около 16 ч. на ул. „Лев Толстой“ срещу № 1 в
гр. Пловдив при управление на МПС – лек автомобил е нарушил правилата за
движение и е причинил средна телесна повреда на П.Р.Я., престъпление по чл. 343,
ал.1 , б. „б“ предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Фактите по делото, така както са приети от прокурора са следните: На
1
09.02.2020 г., в ранния следобед семейството на пострадалата П.Я. - на * години, а
именно баща й Р.М.Я.. майка й М.Е. Я.. Сестра й С. и малкото й братче се намирали на
паркинга на игрална зала "Ескалибур" в гр. Пловдив. След като св. Р.М.Я. паркирал
семейния им автомобил на паркинга отстрани на залата, на ул. "Лев Толстой"в
гр.Пловдив, св. М.Е. Я. и С. пресекли ул. Лев Толстой и се отправили към парка, който
се намирал там. П.Я. останала за малко до семейния автомобил заедно с баща си, който
в този момент взимал по-малкото си дете, след което П.Я. решила да отиде при майка
си и сестра си. Тя рязко се насочила към края на тротоара, огледала се и видяла, че от
двете й страни не се задават автомобили като в този момент светофарът светел червено
за пешеходците. Тъй като преценила, че може да пресече, св. П.Я. направила една
крачка извън тротоара, към пътното платно. Това се случило за изключително кратко
време. В същия момент при движение направо от кръстовището на ул. Лев Толстой с
бул. „Санкт Петербург“ в посока север-юг по ул. "Лев Толстой", преминала св. А.А.А.
с управлявания от нея лек автомобил "Ауди А4", с peг. № ***. Тя можела да
възприеме пострадалата Я., която стояла на тротоара, но едва след като същата се
намирала в опасната зона на автомобила. Св. А. преминала кръстовището на
разрешителен за нея сигнал на светофара. Малко след като А. преминала
кръстовището, настъпил удар между св. П.Я.. която в този момент била предприела
пресичане на платното за движение и автомобила, управляван от св. А.. От удара П.Я.
паднала на тротоара. Св. А. чула звук като от удар, от дясната страна на автомобила си
и спряла. Излязла от колата си и видяла падналото дете, но решила да премести
автомобила си от платното за движение и го паркирала на близкия паркинг.
Инцидентът бил видян от свидетелите П.А.А., който подал сигнал на ЕЕН 112 и
от Х.М.М..
В хода на извършените ОИМ не са били установени камери за видео
наблюдение в района на местопроизшествието, както и не са били установени други
свидетели- очевидци.
По делото е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 51/2020 г. която е дала заключение, че на П.Я. е било причинено
счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната част - над глезена. Описаното
увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по време и
начин да е причинено, както се съобщава в материалите по досъдебното производство
и както обяснява пострадалата - при станалото пътнотранспортно произшествие, с
което е в пряка причинна връзка. Причинено е трайно затрудняване движенията на
долен ляв крайник за около 5-6 месеца - т.е средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По делото е била назначена и изготвена автотехническа експертиза, която е дала
следното заключение: Лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с peг. № ***,
управляван от А.А.А. потегля на зелен разрешителен сигнал направо по ул. „Лев
2
Толстой“ и преминава през кръстовището с бул. „Санкт Петербург“. В същото време
пешеходката П.Р.Я. предприема пресичане на пътното платно на ул. „Лев Толстой"
срещу № 1 в посока запад-изток със скорост от 4,3 км./ч. Пешеходката изминава не
повече от метър по западното пътно платно. В резултат на тези действия настъпва удар
между нея и лекия автомобил на около:
4,20 м. - южно от Ориентира;
0,90 м. - източно от Ориентира:
Ударът настъпва в предната и страничната дясна част на лекия автомобил и в
лявата част на тялото на пешеходеца, ляв крак.
Скоростта на движение на лек автомобил модел „Ауди А4", с peг. № *** от 30
км./ч. по време на произшествието е била съобразена с безопасността за движение в
конкретната пътна обстановка и климатични условия, както и с действащата към
момента хоризонтална и вертикална сигнализация на пътя.
След удара, водачът задейства спирачната система и го установява на място , но
в последствие го паркира в близост, за да не пречи на движението.
Заключението на експертизата още посочва, че според експерта, техническите
причини за настъпване на произшествието са: Пешеходката П.Р.Я. е предприела
пресичане на платното за движение на ул. .“Лев Толстой" на забранителен за
пешеходците, червен сигнал, на светофарната уредба. Пешеходката П.Р.Я. е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Лев Толстой" без да се
съобрази с приближаващия се лек автомобил и с неговата скорост.
Водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4", с per. № ***, А.А.А. не е
имала възможност да предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
при движение с установената скорост от 30 км./ч., тъй като при навлизане на платното
за движение пешеходецът П.Р.Я. се е намирал в опасната зона на автомобила.
По делото били извършени допълнителни разпити на свидетелите П.Я., Р.Я., М.
Я., Х. М., П.А., А. А., както и е била назначена комплексна тройна съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертиза.
От разпита на свид. М. и А. се установява, че пострадалата внезапно се е
спуснала измежду колите където е била с баща си към пътното платно без да се огледа
и е оставила впечатление у двамата независими свидетели, че се е спуснала.
От комплексната тройна експертиза се установява, че автомобилът се е движил
със съобразена скорост, нямало е обекти препятстващи видимостта към опасността, но
същата е възникнала в опасната зона на автомобила и водачът въпреки съобразената
скорост не е имал възможност да спре. Това се потвърждава и от местоположението на
настъпилия удар, а именно в страничната предна част на автомобила. Според
експертите причините за настъпилото ПТП се заключават единствено в поведението на
пешеходката.
Прокурорът е извършил обстоен анализ на доказателствата, като е приел, че от
3
така събраните доказателства може да се направи извод за липса на престъпление, тъй
като не се установило А. да е извършила нарушение на правило за движение по
пътищата, а причините за деянието били, че пострадалата неправилно предприела
пресичане на червен сигнал, не се е съобразила с приближаващия се към нея автомобил
и се намирала в опасната зона на автомобила.
От правна страна съдът намира следното:
В производството по чл. 243 от НПК компетентността на съда обхваща пълна
преценка на обосноваността на акта за прекратяване на досъдебното производство,
както и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали
изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства,
без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо
място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и
пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства. Ако в доказателствения материал не се
съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, тогава съдът следва да приеме,
че прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички
допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия
извършител. Оттук нататък съдът трябва да провери дали правилно е приложен
материалният закон.
В конкретния случай съдът намира, че след извършването на допълнителните
процесуално-следствени действия е извършено всестранно и пълно разследване.
Съдът не намира основание да се съмнява в извода на прокурора за липса на
данни за нарушение на правилата за движение по пътищата.
При събраната доказателствена съвкупност и изчерпани процесуално-
следствени въззможности за събиране на други доказателства не са събрани такива,
които да доказват с достатъчна степен на категоричност, че Я. се е намирала на
тротоара и е представлявала опасност по смисъла на закона и съдебната практика за
движението извън опасната зона на автомобила. Експертизата е категорична, че
водачът се е движил със съобразена скорост за безопасността на движение в
конкретната пътна обстановка като не е имал задължението да се движи с по-ниска
скорост до момента на възможност за възприемането на пешеходката. Няма
доказателства за това пешеходката да се е намирала на платното за движение или
тротоара извън опасната зона на автомобила, за да възникне задължението на водача да
съобразява правилото по чл. 117 от ЗДвП.
Не са събрани доказателства за това водача да е възприел детето или да е бил
длъжен да го възприеме по време на движението, тъй като то не се е намирало на пътя
или в близост до него, а между паркиралите коли и внезапно се е отправила към
платното. Съгласно ТР 61/1983 г. на ВС при появяване на дете в опасната зона за
спиране на моторното превозно средство, което е излязло от закрито място, от което
4
предварително обективно не е могло да се възприеме, при настъпване на вредни
последици не е налице виновно нарушаване на изискванията на чл. 117 ЗДвП.
Следователно според предписанията на закона децата трябва да се намират на пътя или
в близост до него, за да могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент
да възникне за него задължението да вземе необходимите мерки за тяхната
безопасност, а такива доказателства по делото не са събрани, въпреки положените и
преценени за достатъчни от настоящия състав на съда процесуални усилия на
държавното обвинение.
Проведени са необходимите процесуално-следствени действия за изследване на
въпросите дали водачът на превозното средство е могъл или не е могъл да възприеме
детето, предприел ли е необходимото, за да спази изискванията на чл. 117 от ЗДвП,
представлявало ли е детето опасност на пътя, с която водачът е бил длъжен да се
съобрази или опасността е възникнала в един по-късен момент, когато водачът не
е имал възможност за реакция и въпреки това доказателства за категоричен извод в
тази насока не са събрани.
Отговорността на водача при настъпване на ПТП с деца, не е обективна. Всяка
опасност за движението има своята характерна особеност и степен, от които поотделно
и задно зависят мерките за безопасност, които водачът на моторното превозно средство
е длъжен да предприеме за избягване на опасността. Не при всички случаи, когато
край пътя има деца водачът е длъжен да спре и да не се движи въобще, а само тогава
когато от конкретните фактори може да се направи извод, че само това поведение би
съответствало на опасността. Не случайно разпоредбата на чл. 117 ЗДвП не указва във
всеки случай водачът да спре, когато забележи деца край пътя, а само когато
опасността е толкова голяма, че няма друга възможност. След като не са събрани
доказателства за противното съдът намира, че изводът за липса на престъпление е
обоснован и законосъобразен. Не се касае в конкретния случай за недоказаност на
обвинението, тъй като в случая се касае за невъзможност за формиране на извод
изобщо за наличие на престъпление, а не за неговата доказателствена необезпеченост.
Според настоящия състав на съда не се доказва деянието да изпълнява всички
съставомерни признаци, на което и да е престъпление предвидено в НК, което именно
и е релевантното прекратителното основание, прието от прокурора, а именно това по
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, поради
липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което
е образувано досъдебното производство.
Така мотивиран съдът намира, че следва да потвърди постановлението на РП
Пловдив за прекратяване на наказателното производство съгласно правомощията си по
чл. 243, ал. 6 т. 1 от НПК.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив
за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2021 г. по досъдебно
производство № 16/2020 г. по описа на сектор „РТП“ на ОД на МВР Пловдив, пр.пр.
1554/2020 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6