Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1035/20.09.2022 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1151 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от Ловис 21 ЕООД,
ЕИК: 206499149, представлявано от Г.М.М.,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 155,
против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-22-0071339/18.04.2022
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
Оперативни дейности, ГД ФК, ЦУ на НАП, потвърдена с решение №
ГДФК-41/09.05.2022 г. на директора на дирекция ОД в ГД ФК в ЦУ на НАП.
С
оспорената заповед, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на
търговски обект – фреш бар „Бъбъл“, находящ се в гр. Бургас, Морски плаж
„Север“, позиция 110, стопанисван от дружеството жалбоподател и е забранен за
достъпът до
обекта
за срок от 14 дни“.
Жалбоподателят намира, че
издадената заповед е незаконосъобразен административен акт. Изложени са
съображения за липса на нарушение, допуснати нарушения
административнопроизводствените правила. Изтъква се нарушаване правото да се
ползва възможността, предоставена от чл.187, ал.4 от ЗДДС. Сочи се липса на
мотиви и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят не се представлява.
Ответникът – началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД ФК, ЦУ на НАП,
редовно призован не се явява и не се представлява. Представя писмено становище,
в което излага подробни съображения относно законосъобразността на оспорената
заповед. Не сочи доказателства. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Фактите:
На
10.04.2022 г. в 11,46 ч., от органи по приходите, била извършена проверка на
търговски обект – фреш бар „Бъбъл“, находящ се в гр. Бургас, Морски плаж
„Север“, позиция 110, стопанисван от „ Ловис 21” ЕООД. Била извършена контролна
покупка на 1 бр. кафе и 2 бр. фреш на стойност 18 лв., заплатена в брой от
проверящия служител преди легитимация. За извършената продажба не била издадена
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство – Eltrade А1
KL ИН на ФУ: ED 354853 и ФП № 4435853, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по
приходи беше отпечатан Дневен финансов отчет № 0003095/10.04.2022 г. от който
било видно, че извършената продажба не е регистрирана чрез фискалното
устройство. Обектът бил с работно време 10 ч. до 19 ч. и заето едно
самоосигуряващо се лице. Била установена разлика в размер на 216 лв. между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Среднодневен
оборот – 30 лв.
При
тези обстоятелства административният орган издал процесната заповед. Същата
била връчена срещу подпис на управителя на дружеството на
21.04.2022 г. и била обжалвана по административен ред пред директора на
дирекция ОД, ГД ФК, ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-41/09.05.2022 г. отхвърлил
жалбата. Решението било съобщено на дружеството на 08.06.2022 г.
Правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство
е депозирана на 21.06.2022 г., чрез административния орган.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за
това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, който е оправомощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на
НАП. Видно от представената заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, началниците на отдели са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за
издаване.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на обжалвания акт.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата
разпоредба
условията, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ
най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е
посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Алинея 6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При
продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния
дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва,
че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на
посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството
жалбоподател е било задължено да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба – 1 бр. кафе и 2 бр. фреш на стойност 18 лв.
Въпреки твърденията в
жалбата, че нарушение не е извършено, по делото не е представено доказателство
за издаден касов бон за извършената в хода на проверката контролна покупка на 1 бр. кафе и 2 бр. фреш на стойност 18 лв., което
мотивира съда да приеме, че нарушението
е безспорно установено. В този случай, компетентният орган, в условията на
обвързана компетентност, прилага принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ за срок до 30 дни.
Макар
законодателят да е предоставил определянето на срока за прилагане на ПАМ в
оперативна самостоятелност, ответният орган следва да изложи надлежни мотиви
относно срока, за който налага мярката, а в конкретния случай такива, които да
обуславят необходимостта от определянето й 1 ден под средния размер – 14 дни. Конкретните факти, които според органа
обосновават определения срок, са отсъствието на фискален бон за покупка на
стойност18 лв., наличие на касова разлика в размер на 216 лв. и среднодневни
обороти от 30 лв. (нереално ниски с оглед установената разлика в касовата
наличност само за конкретния ден). Съдът намира, че при определяне срока на ПАМ
от съществено значение е вида и местонахождението на обекта. Касае се за фреш
бар, находящ се на морски плаж Север в гр. Бургас, където е обичайно търсенето
на предлаганите в обекта продукти, което обстоятелство ведно с установената
касова разлика и то само четири часа след началото на работното време правилно е
възприето от органа като създадена организация, която позволява част от оборота
да не се отчита през фискалното устройство, както и възможност за многократно
проявление на установеното нарушение. Съвкупно посочените обстоятелства са
обосновали размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството,
че размерът е около и под средния, като в тежест на жалбоподателя е било доказването
на сочените от него смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно дадените
от съда указания, което не е било сторено. В същото време следва да се отчете и
фактът, че се касае за търговец, който стопанисва обекта от лятото на 2021 г.,
т.е. с оглед периода на работа в конкретния обект, следва да е изградил и да
спазва система на законосъобразно отчитане на продажбите си.
Съдът счита, че определената
продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за
жалбоподателя, предвид сочените невисоки дневни обороти – 30 лв. Това определя
мярката и като съразмерна, въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока.
С оглед изложеното,
обжалваната заповед за налагане на ПАМ е законосъобразна и жалбата следва да
бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването
обуславя възлагане на разноските върху жалбоподателя, предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника (л.48). Затова, на
основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът приема, че „Ловис
21“ ЕООД, ЕИК: ********* следва да заплати на НАП сумата от 100 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ловис
21“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Г.М.М., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 155, против ЗПАМ №
ФК-22-0071339/18.04.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Финансов контрол“, ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ловис 21“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 155 да
заплати на НАП сума в размер на 100 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред ВАС.
Съдия: