О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на единадесети януари
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело № 2080 по
описа
за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В срока за постановяване на решението Съдът
констатира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което производството
по настоящото дело подлежи на прекратяване като недопустимо.
Съображенията на съда за това са следните:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано
по искова молба, подадена от П.Я.Н., действащ чрез временния си попечител А.Д.С.,
починал в хода на настоящото дело, след завеждане на исковата молба на
17.02.2015 г. и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон А.Д.С.
срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото се установява, че ищецът е изпаднал в кома
веднага след процесното ПТП на 16.01.2015 г., поради което пълномощното на адвокат
Н. е подписано от А.Д.С.-внучка на ищеца, назначена за временен попечител с
Определение № 233/10.02.2015 г. по гр.д. № 118/2015 г. по описа на Русенския
окръжен съд. Настоящият иск е заведен в съда на 13.02.2015 г.
Както с отговора си, така и в хода по същество, в
представените писмени бележки ответникът поддържа възражението си за
недопустимост на предявения иск, което се явява основателно.
Съдебният акт по чл. 339 ГПК няма обратно действие и
до влизането му в сила лицето се счита за дееспособно т.е. решението има
конститутивно действие от момента на влизане в сила, поради което извършените
правни действия от лицето до поставянето му под ограничено запрещение са напълно
валидни. Съгласно разясненото в ППВС № 5/79 г. до влизане в сила на решението
за поставяне под запрещение, лицето за което се иска това, е дееспособно и
участва в производството по чл. 336 ГПК лично. Ако съдът прецени за необходимо,
може да му назначи временен попечител по чл. 337, ал.2 ГПК, който да се грижи
за личните му и имуществени интереси. Сама по себе си душевната болест не прави
болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да
се грижи за своите интереси са основание за поставяне под запрещение.
Недееспособност на пълнолетно лице по право няма, а тя се установява и настъпва
с влязлото в сила решение за поставяне под запрещение. Функциите на временния
попечител са да защищава личните и имуществените интереси на физическото лице,
докато трае производството за поставянето му под запрещение.
Представителството, което има временният попечител, е такова по ЗЗД, а не
процесуално.
В този смисъл Решение № 760 от 12.III.1980 г. по гр.
д. № 112/80 г., II г. о., Решение № 740 от 12.III.1980 г. по гр. д. № 112/80
г., II г. о.
Следователно временният попечител не е процесуален
представител на ищеца, т.е. не би могъл еднолично и без съгласие на лицето да
упълномощи адвокат за образуване на производство по чл. 226 КЗ /отм./.
С оглед гореизложеното съдът намира, че извършените
без представителна власт процесуални действия по депозиране на иска не могат да
бъдат надлежно санирани в хода на настоящото производството и след смъртта на
ищеца, с когото не е възникнало валидно процесуално правоотношение към 13.02.2015
г. Неговите наследници не могат да го заместят и потвърдят действията до
момента.
С писменото си становище адвокат Н. евентуално моли Съда
да отмени хода по същество, като се даде възможност за саниране на действията
извършени в хода на производството, но това искане следва да бъде оставено без
уважение, тъй като лицето, което единствено би могло да санира действията на
адвоката вече е починало, а внучката му не е назначена за настойник. Предвид
настъпилата смърт, настойник изобщо не е назначаван.
Така мотивиран съдът намира, че ще следва да бъде
отменено определението, с което е даден ход по същество на делото, а
производството по делото прекратено като недопустимо.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от
него разноски в хода на настоящото производство: 500 лв.-депозит вещи лица, 5
лв.-такса съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, или разноски в общ размер на
955 лв.
Предвид горното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от 28.11.2017 г., с което е
дал ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр.дело
№ 2080/2015 г. по описа на СГС, І-6 състав.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********,*** да заплати на
основание чл.78, ал.4 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 955 лв. /деветстотин петдесет и
пет лв./
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: