№ 3444
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110103105 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
369476 от 21.12.2023 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, чрез управителя Д. М. М., с която се иска съдът да измени постановеното
по делото решение № 20105 от 06.12.2023 г. в частта за разноските, с искане
да му бъде увеличено присъденото възнаграждение за безплатна правна
помощ с още 480 лв. с ДДС, т.е. в пълен размер от 960 лв. с ДДС, без да бъде
намалявано възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответната страна по молбата „СИТИ КЕШ“ ООД, взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са
присъдени според действащата нормативна уредба. Счита, че по делото не е
налице фактическа и правна сложност, а предявените искове – установителен
и осъдителен са в условията на кумулативност и акцесорност, което не налага
самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от съотношението, в което
са предявени. Позовава се на практика на СЕС, основана на изискванията за
справедливост и разумност на съдебните разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана
по същество за неоснователна.
С решение от № 20105 от 06.12.2023 г. съдът е уважил предявените
искове и е признал за установено по отношение на ищеца Д. Г. Г., че е
нищожна клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по чл. 6 от сключения между страните Договор за потребителски
кредит № 596346 от 24.11.2021 г., както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е осъдил “Сити кеш” ООД да заплати на Д. Г. Г. сумата от 182,44 лв.,
представляваща недължимо платена сума за неустойка по Договор за
1
потребителски кредит № 596346 от 24.11.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда -19.01.2023 г., до
окончателното й изплащане. По отношение на разноските на ищеца съдът е
намерил, че ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ
размер от 1310 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 300 лв. депозит за вещо
лице по съдебно-счетоводна експертиза, както уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. за безплатна правна помощ. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждание по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът е
намерил за основателно, предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото са два
обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по делото е приложимо
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено на 480 лв. с ДДС, с оглед представените доказателства за
регистрация по ДДС. Възнаграждението следва да бъде платено на ЕАД Д. М.
БУЛСТАТ № .., с оглед договора за правна помощ, представен по делото, от
който е видно, че същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, а именно предоставена е безплатна правна помощ.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК не се сочат
конкретни основания, а молителят се позовава на чл. 2, ал. от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
съдебната практика по въпроса дали страната има право на възнаграждение,
изчислено за материален интерес по два броя искове в пълен размер. Съдът
2
намира, че по конкретното дело е присъдил именно възнаграждение по два
иска, но е намалил възнаграждението, като е съобразил решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната
организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за
възнаграждение под приетия минимум, още повече, че ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая и
доколкото се касае за дело, което е без фактическа и правна сложност, което
се е решило в две открити съдебни заседания /без ищецът да е представляван
в което и да било от тях/ и чиито предмет са били искове в размер на общо
182.44 лв., т.е. дори и така присъдено възнаграждението от 480 лв. с включен
ДДС превишава размера на исковете. В таза насока съдът съобразява и че с
влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на
човека, по делото „..“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е
прието, че националните съдилища не са извършили преценка за
пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените
възражения. В обобщение е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати
разноски в по – висок размер от присъденото му обезщетение. А в конкретния
случай се иска присъждане на възнаграждение в повече от пет пъти по –
висок размер от размера на исковете.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 369476 от 21.12.2023 г.,
подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез управителя Д. М.
М., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №
20105 от 06.12.2023 г. в частта за разноските.
3
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4