Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.06.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12123 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 16.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 7626/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 157 състав, са отхвърлени предявените от Ю.Б.Г. /ЕГН **********/ и Ц.И.Г. /ЕГН **********/ срещу С.К.М. /ЕГН **********/ и П.Д.Х. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за установяване и
прогласяване нищожността на Решение № 166 от 27.01.2017 г., постановено по
гр.д.№ 1829/ 2016 г. на ВКС, II ГО,
поради постановяването му от съда като при производство по отмяна на влязло в
сила решение, без да е сезиран с такова искане. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ищците Ю.Г. и Ц.Г. са осъдени да заплатят на ответника С.М. сумата 600 лв. и на ответницата П.Х. сумата 300 лв.- разноски по делото
/за платени адвокатски възнаграждения/.
Постъпила е въззивна жалба от Ю.Б.Г.
и Ц.И.Г. /ищци по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване
на иска /исковете/ им по чл.270, ал.2 ГПК, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемите
страни С.К.М. и П.Д. Х./ответници по делото/ оспорват жалбата и
молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като
претендират разноски за въззивното производство.
Предявен е иск
/искове/ по чл.270, ал.2 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от Ю.Г.
и Ц.Г. иск /искове/ по
чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на постановено от ВКС решение,
като неоснователен- чл.272 ГПК.
Легално
определение за нищожност на съдебно решение или на друг съдебен акт в закона липсва
/чл.270, ал.1 ГПК/, поради което и съдържанието на понятието се извежда чрез
тълкуване. Според правната теория и съдебната практика нищожно е това решение,
което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради
липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато
решението е постановено от незаконен състав /не е постановено от съдебния
състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото- съгласно чл.235, ал.1 ГПК/, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи
на съдебния състав под съдебния акт /решението се подписва от всички съдии,
взели участие в постановяването му- чл.236, ал.3,
изр.1 ГПК/,
или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече
дори при тълкуване.
В
случая ищците целят прогласяване нищожността на постановено от Върховния
касационен съд, ІІ ГО, по гр.д.№ 1829/ 2016 г. решение № 166 от 27.01.2017 г.,
с което е оставено в сила въззивно решение от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 415/ 2014
г. на Софийския апелативен съд, в обжалваните му части. Твърди се, че с постановеното
от ВКС решение е отречен придобивният способ на ищците, признат им с Решение от
7.08.2009 г. по гр. дело № 3347/ 2009 г. на Софийски градски съд, като е прието,
че не са собственици на процесния имот, поради невъзможност да бъде възстановена
собствеността на техните праводатели. Нищожността на атакуваното съдебно
решение- според ищците, е последица от самосезирането и произнасянето на ВКС извън
пределите на правораздавателната му власт, като вместо в производство по отмяна
на влязло в сила решение, за каквото не е бил сезиран от заинтересувана страна,
се е произнесъл като трета инстанция по спора, признавайки противоречивите
последици от различни съдебни решения, а именно Решение от 7.08.2009 г. по гр.д.№
3347/ 2009 г. на СГС и Решение от 17.12.2015 г. по гр. д № 415/ 2014 г. на САС.
Не се твърдят от ищците, нито са ангажирани доказателства за пороци на формата
на атакуваното касационно решение.
В
действителност с атакуваното от ищците Ю.Г. и Ц. Г. решение
ВКС се е произнесъл в рамките на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 12123/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
осъществен по реда
на чл.290 и
сл. ГПК инстанционен
контрол на постановено от САС въззивно решение, като е
потвърдил /оставил в сила/ Решение № 2509 от 17.12.2015 г. по гр. д.№ 415/ 2014
г. на САС, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на П. Х.и С.М.
/ответници в настоящото производство/, че Ю.Г. и Ц.Г. /ищци в настоящото
производство/ не са собственици на процесния имот- УПИ с площ от 828 кв.м. Като
краен резултат е отречено придобивното основание на ищците, признато с влязло в
сила решение на СГС от 7.08.2009 г. по гр.д.№ 3347/ 2009 г., с което по предявени
от Ю.Б.Г. и Ц.И.Г. срещу С.Д.Г. и Г.Й.Г.искове по чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за
окончателен предварителен договор, сключен на 30.01.1999 г., изменен с анекс от
30.01.2007 г., по силата на който С.Д.Г. и Г.Й.Г.се задължили да прехвърлят на Ю.Б.Г.
и Ц.И.Г. правото на собственост върху свой съсобствен недвижим имот, придобит
по наследство, представляващ празно място, бивша нива, в регулация, с площ от 836
кв.м., за 8 кв.м. от тях- с неуредени сметки по регулация, съставляващ парцел
VIII- 63 от кв.4 по плана на София, вилна зона "Калфин дол- II част",
с. Бистрица, район Панчарево, гр. София, за цена от 20 700 евро, която сума е
изплатена изцяло от купувачите на продавачите.
Цитираното
касационно решение от 17.12.2015 г., с което е разгледан по същество
съществуващият между Ю.Г. и Ц.Г.- от една страна, и П. Х.и С.М.- от друга
страна, спор за собственост, е постановено след допускане на касационното
обжалване с Определение по чл.288 вр. чл.280 ГПК от 18.07.2016 г., при
констатация за допустимост на подадената от Ю.Г. и Ц.Г. касационна жалба- като
подадена от страна по делото, в срока по чл.283 ГПК, и насочена срещу решение
на въззивен съд, подлежащо /частично/ на касационно обжалване.
Независимо
от наличието на две противоречащи си съдебни решения /едното от които влязло в
сила/, цитираното касационно решение- предмет на иска по чл.270, ал.2 ГПК, е
постановено в резултат на проведен в рамките на визираната в ГПК
правораздавателна компетентност на ВКС инстанционен контрол на постановено от
САС въззивно решение, а не се касае за извънинстанционно производство по
чл.303, ал.1, т.4 ГПК /при отменително основание: наличие на постановено преди
атакуваното решение друго влязло в сила между същите страни, за същото искане и
на същото основание решение, което му противоречи/. Не е налице нито
„самосезиране“ на ВКС, нито произнасяне при наличен субективен и обективен
идентитет между посочените две дела и постановените по тях решения, вкл.
атакуваното решение на ВКС, тъй като са постановени по искове с различен
предмет. Предмет на разглеждане по гр.д.№ 3347/ 2009 г. на СГС е предявен от Ю.Г.
и Ц.Г. срещу С.Г.и Г.Г./трети за настоящия правен спор лица/ иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, при разглеждането на който по същество съдът се е произнесъл по
материално- правната легитимация на ответниците по посоченото дело- като
собственици на недвижим имот, сключили като продавачи предварителен договор за
покупко- продажбата му, а предмет на разглеждане по гр.д.№ 415/ 2014 г. на САС,
съответно- по гр.д.№ 1829/ 2016 г. на ВКС, е предявен от П. Х.и С.М. срещу Ю.Г.
и Ц.Г. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК /предявен като
насрещен/, целящ отричане правото на собственост на последните върху същия
недвижим имот. В първия случай съдът е дължал произнасяне по преюдициалния
въпрос принадлежи ли на С.Г.и Г.Г./продавачи по предварителния договор/ към
датата на приключване на устните състезания /5.06.2009 г./ правото на
собственост върху продаваемия имот, предпоставящ сключването на окончателен
договор за покупко- продажбата му- чл.298, ал.2 ГПК /отм./, а във втория случай
се цели отричане със сила на присъдено нещо /но не по преюдициален въпрос/ към 2012
г. /когато е образувано делото/ на правото на собственост на Ю.Г. и Ц.Г. върху
имота по отношение на П. Х.и С.М.. Противоречие между две съдебни решения по
смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК- според установената по приложението на тази
норма практика на ВКС, е налице само при пълен обективен и субективен идентитет
на двете дела, както и когато идентични преюдициални правни въпроси са
разрешени по различен начин, каквато фактическа и правна обстановка в случая не
се установява.
Предвид
изложеното, при съобразяване на релевантните за основателността на иска по
чл.270, ал.2 ГПК факти и обстоятелства, посочени по- горе, настоящият въззивен
съд намира, че постановеното от ВКС решение по чл.290 ГПК не страда от пороци,
обосноваващи извод за правната му невалидност, а именно пороци на формата
/липса на реквизити и подписи на съдиите от тричленния съдебен състав, участвал
в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото/, липса на
функционална и материална компетентност на съда, липса на надлежно
волеизявление и т.н., поради което и не е нищожно. Искът за прогласяване
нищожността му на основание чл.270, ал.2 ГПК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2
ЗАдв въззивниците дължат да заплатят на адв. Д.Д., осъществил безплатно процесуално
представителство на въззиваемия С.М., адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
16.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 7626/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА Ю.Б.Г. /ЕГН **********/ и Ц.И.Г. /ЕГН **********/ да заплатят на адв. Д.Д. от САК, осъществил безплатно процесуално
представителство на въззиваемия С.К.М. /ЕГН
**********/, сумата 300 лв. /триста лева/- адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.