Р E Ш Е Н И Е
№ 469
гр.Плевен, 23.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно
дело № 627 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР
– Плевен, представлявана старши комисар В. В., депозирана чрез Г. А. –
главен юрисконсулт и процесуален представител на ОДМВР - гр. Плевен, против
Решение № 369 от 20.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 1299/2021 г. по описа
на Районен съд – Плевен.
С
обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 19-0938-001084/17.04.2019г.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с
което на И.Т.Т. с ЕГН ********** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС “за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от с. з.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното решение е неправилно и
противоречи на материалния закон. Сочи се, че неправилно въззивният съд е
приел, че в конкретния случай липсва субективния елемент – водачът да знае, че
управлява МПС с изтекъл срок на регистрация. Твърди се, че по делото не е било
спорно, че нарушителят е знаел за това обстоятелство, поради което неясно защо
съдът приема за недоказани факти, които самият жалбоподател не оспорва. На
следващо място се излагат твърдения, че въззивният съд не е изпълнил
задължението си за пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и
разкриване на обективната истина. Намира
за неоснователна и недоказана версията на жалбоподателя, че е спрян на път за проверка и му е съставен
АУАН, когато отивал да регистрира лекия автомобил. В тази връзка представя
справка пред касационната инстанция, от която е видно, че МПС- то е
регистрирано на 06.06.2019г.- около три месеца след датата на съставяне на
АУАН.
По изложените в жалбата съображения
касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане
за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с
което да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът - ОД на МВР Плевен - редовно
уведомен, не изпраща представител.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от адв. Пламен
Вълов от АК- Плевен, които моли да се остави без уважение касационната жалба, а
решението на Районен съд Плевен, като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Плевенска окръжна прокуратура счита касационната жалба
за допустима, но неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда
касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка
до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на
настоящото касационно производство съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол във въззивното
производство е наказателно постановление
№ 19-0938-001084/17.04.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – Плевен,
сектор „Пътна полиция“, с което на И.Т.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от с. з. за това, че на 20.03.2019г. в 08:34 часа в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ с посока на движение ул.“Гренадирска“ е
управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ********,
който не е регистриран по надлежния ред, видно от разрешение за временно
движение №*********. Изтекъл срок на регистрация на 01.11.2018г.Водачът е
запознат, че автомобила е с изтекла регистрация.
Въз основа на констатациите за управление
на лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред по материали от
ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“
била образувана преписка №В-4127/2019г. по описа на РП –Плевен за престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК. Преписката приключила с постановление на РП-Плевен за отказ да се образува досъдебно
производство от 29.03.2019г., като материалите били изпратени на началника на
сектор „ПП“ при ОДМВР, който издал процесното наказателно постановление.
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, въззивният съд приел за безспорно
установено, че вмененото на И.Т.Т. административно нарушение е осъществено от
обективна страна, но същото е несъставомерно от субективна страна. В тази
насока съдът е посочил, че МПС- то е
било регистрирано с валидно поставени табели на определените за това места като
задължението за регистрация е имал собственикът на автомобила, а именно Л. С. Т.
– Г.. Съдът е направил извод, че към момента
на проверката И.Т., е управлявал автомобил, собственост на трето лице, поради
което за него не е съществувало задължение да знае, за какъв срок са валидни
издадените регистрационни табели, нито
да поиска да бъде продължен срока на временните регистрационни табели по реда
на чл.14- 17 от Наредба №1-45 от
24.03.2000 година, ако са с изтекъл срок на валидност. Не се доказвало това обстоятелство да е било
известно на водача на МПС, което изключвало субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили
да ги управляват по пътищата за обществено ползване, след като са регистрирани.
В обобщение съдът е заключил, че вмененото
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от жалбоподателя от
субективна страна. Така мотивиран въззивният съд отменил наказателното постановление.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на въззивното съдебно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са
исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло
изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно
споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените
въз основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и
постановения с обжалваното решение краен резултат.
Плевенският административен съд намира за
неправилен извода на районния съд, че привлеченото към административно
наказателна отговорност лице – ответникът по касация в настоящото производство И.Т.Т.,
не е осъществил състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. В тази връзка съдът
съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Съгласно § 6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията
и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред е установен с
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
По делото не е спорно обстоятелството, че
на посочените в НП дата и място, И. Т. Т. е управлявал лек автомобил, марка „БМВ
Х5“ с рег. № ********, поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е
безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено
ползване, както и че това МПС, към датата 20.03.2019г. не е регистрирано по
надлежния ред, тъй като срокът за временното разрешение за движение на МПС е
изтекъл на 01.11.2018г. Установено е и че автомобилът е собственост на друго лице.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че като собственик на лекия автомобил в
регистрационните талони е вписан Л. С. Т. – Г.. Същевременно, в писмено сведение
(лист 10 от а.н.д.№1299/2021г. по описа на РС-Плевен ), дадено в деня на проверката, И.Т.Т.
собственоръчно е записал следното: “На
19.03.2019г. отидох в КАТ за да попитам дали са готови всички проверки по
надлежният ред, за да регистрирам автомобил „БМВ Х5“. Тъй като проверките текат
от 6 месеца, Началникът на КАТ, господин
И. обясни, че още не са приключили. Попитах го дали може да се кара този
автомобил между временно, тъй като стои от 6 месеца в гаража. Началникът каза
да закарам колата на следващият ден сутринта за издаване на нови номера. На
20.03.2019г. бях спрян от полицаите. От разговора предния ден в КАТ останах с
впечатлението, че не е проблем да закарам колата от гаража до КАТ на самоход,
единствено с цел издаване на нови номера и документи.“ В настоящия случай от
приобщените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че на процесната дата, час управляваното от жалбоподателя МПС не е било
регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на разрешение за
временно движение, респективно с изтекъл срок на временните регистрационни
табели. В този смисъл следва да бъде прието, че същото не е било регистрирано
по надлежния ред. Въпреки това жалбоподателят, съзнавайки посочените
обстоятелства, е управлявал лекия автомобил. Надлежният ред за регистрация на
МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. В конкретния случай на процесната дата управляваното МПС е
имало издадени транзитни табели с регистрационен номер по реда на чл. 27, ал.
1, т. 1 от цитираната наредба, чийто срок на валидност обаче е бил изтекъл
преди проверката. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на срока
на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба за
продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, тъй като няма данни
за такава, същите не могат да се използват. Поради това и с оглед на
определението за "регистрация" в § 6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът не е
имал разрешение да участва в пътното движение, поради което и същият не е бил
регистриран по надлежния ред към момента на извършване на нарушението – 20.03.2019г
Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава
извод, че И.Т.Т. е осъществил виновно вмененото му нарушение.
Всякакво друго разбиране би означавало
лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е
недопустимо.
Като е стигнал до обратните правни изводи,
районният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде
решен по същество от касационната инстанция.
Настоящият съдебен състав не споделя изводът
на първоинстанционния съд, че след като Т.
не е собственик, нито постоянен ползвател на автомобила, той не е лице, което следва да е запознато
по презумция със срока на Разрешение за временно движение на МПС, поради което не е извършил нарушението от субективна
страна.
По делото не се спори, че И.
Т. е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй
като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното
нарушение се носи от водача на превозното средство.
Всеки водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на водач“ и т.
н.
Касационният състав приема, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в
минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок
от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на И.Т., съгласно
правилото на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното Плевенският административен съд приема, че при
постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК – не е приложен правилно материалният
закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 80 лева на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното И.Т.Т. следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на МВР Плевен разноски по делото в размер на 80 лева.
Водим
от горното Плевенският административен съд, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №369/20.07.2021 г.,
постановено по АНД № 1299/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-001084/17.04.2019г.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с
което на И.Т.Т. с ЕГН ********** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС “за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от с. з.
ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Плевен
деловодни разноски в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/