Р Е Ш Е
Н И Е
№ 74
гр.Варна, 07.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
16-ти състав в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и
двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. 4046/2018г. по описа на
ВРС, 16 състав за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане ответниците
Д. Н.Г. ЕГН ********** и Д.И.Ж. ЕГН ********** да заплатят на ищцата М.Т.А.
ЕГН **********, обезщетение в размер на 5000
лв. - всеки по 2500 лв., което
се явява частично такова от сумата
от 20000 лв., по 10 000лв. за всеки от ответниците, за причинените й болки и страдания, уронване
на доброто име и достойнството, ведно с мораторна
лихва върху тази частично предявена сума, считано от извършване на деянието -
23.08.2017г. до окончателното й изплащане.
Моли, да й бъдат присъдени разноските
по делото.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: На
23.08.2017г. двамата ответници подават жалба до РП - гр.Варна с искане по отношение
на ищцата да бъдат приложени принудителни мерки по
закона за здравето. Искането си мотивират с това, че е уронвала доброто им име
и им създавала стрес. От снетите й обяснения в полицията, а и при разпита й в
о.с.з. по наказателното производство, което е образувано срещу нея, Г. твърди,
откровени неистини, дори би казала лъжи, че
му се заканвала, постоянно е звъняла на тел.112 и отправяла закани срещу
него, че хвърля храна на животни /кучета и котки/ пред магазина му, че му изпращала всякакви проверки, като в
следствие на всичко това започнал да приема „Диаксид"
по лекарско предписание и „вдигнал" кръвно. Напротив, именно Г. е
разрушавал общинска собственост и отправял обидни думи към нея без да е
провокиран. По повод това има образувана преписка под № 10796/2017г. по описа
на ВРП, като прокуратурата приема, че извършеното от Г. престъпление е
маловажно и по тази причини не му е наложено наказание. Освен това никога не
храни бездомните животни пред магазините на ответниците,
тъй като същите са разположени на оживени улици и това е опасно както за тях,
така за преминаващите, а и за самите животинки. Посочени са и думи, които не са
характерни за речника й и за начина й на изразяване. Счита, че изобщо няма
никакъв дядо Димитър, който живее в блока срещу магазина на първия ответник,
както и не са истина преразказаните реплики уж разменени между него и нея. Освен това не носи рокли, т.к. са й извършвани
7бр. онкологични операции за период от седем месеца, което прави носенето на
рокли изключително неудобно.
Втората ответница - Д.Ж. също е
заявила неистини - че кучетата, които храни са ухапали момиче пред магазина й,
както и че е подавала жалби срещу нея,
че е продавала наркотици. Желае да заяви, че същата не притежава магазин на
пазар „Орехчето" като собственик, нито държи такъв под наем. Освен това от
години не говори с нея.
Всички тези твърдения, освен, че са
неверни я злепоставят пред съседите и приятелите й и са унизителни за честта и
достойнството й. А като се прибави и целта - да бъда настанена в лечебно
заведение и да бъда „озаптена" по този начин,
счита, че надхвърля нормалното поведение.
От 2015г. до получаването на
съобщението за заведено производство срещу нея по закона за здравето не е
приемала лекарства и не е посещавала специализирано лечебно заведение. Чувства
се добре здравословно и психически. Била постигнала баланс в себе си и с
обкръжаващата я среда. Когото узнава за
заведеното срещу нея производство , отново се чувства зле и започва да приема
медикаменти, сърцето й излиза извън ритъм, кръвното й налягане става нестабилно
- започва рязко да се вдига и да пада. Чувства
се унизена и омерзена.
Моли съда да вземе под внимание факта,
че е публична личност и новината за искането да бъда настанена в лечебно
заведение се разнася много бързо.
В крайна сметка съдът отказва
настаняването й в лечебно заведение и
прилагане по отношение на нея на мерки за принудително лечение, тъй като не са
налице нито социален, нито здравен критерий, нито застрашава живота и здравето
на който и да е. Въпреки резултата от съдебното производство, обаче, унижението
и омерзението от изнесените лъжи остава, а и всичко това продължава да влияе
негативно на здравето й.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответницата
Д.И., чрез адв.В.Б. от ВАК, депозира отговор на
исковата молба.
Исковата молба намира за нередовна,
тъй като фактическо действие или
действия, за които се твърди да съставляват елемент от състава на деликта, са останали неуточнени. Излагат се твърдения за
различни действия, осъществени поотделно от всеки от двамата ответници, но не става ясно от кое конкретно действие - или
съвкупност от действия - са настъпили вредите. От една страна се сочи, че
ответницата била заявила неистини по
отношение на ищцата, а от друга - че за ищцата вредите са настъпили вследствие
от заведен сигнал от ответниците до прокуратурата,
довел до производство за настаняване на принудително лечение. Тази неуточненост
затруднява защитата срещу иска и препятства навеждането на конкретни фактически
твърдения, доводи и възражения по основателността му.
Становище по основателността на иска:
Предявения иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, счита за недоказан и неоснователен. Не се установява наличие на нито
една от предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответниците - противоправно
деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Преди всичко смята, че поведението на
ответницата не може да бъде прието за противоправно.
Подаването на сигнал до държавна институция е право, прогласено с основния
закон, а упражняването на конституционно закрепени субективни права не може да
се счита за противоправно действие. В този смисъл от
него не могат да произтекат вреди за трети лица. Отделен е въпросът, че след
подаването на сигнала до ВРП ответницата не може да въздейства върху нататъшния
ход и развитие на производството. Самата молба до компетентния за настаняването
в лечебно заведение Районен съд се подава от съответен прокурор, а не от
гражданин. По тази причина в случая не може да се говори както за наличие на противоправно поведение, така и за вина. Следва също да се
посочи че подаването на сигнала с вх. № 10675/23.08.2017г. е било мотивирано от
трайното конфликтно държание на ищцата.
Липсват и реално понесени вреди. От
твърденията в исковата молба се извежда, че ищцата счита, че в резултат на
подаването на сигнала са й били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания. Не са налице доказателства такива действително да са
претърпени. Липсват и доказателства за твърденията на ищцата, че е публична
личност и че искането за настаняване се е разгласило в обществените среди по
начин, който да я омерзи или унизи.
На последно място счита, че
предявените при условията на разделност частични
искове са с твърде завишени размери. Те не кореспондират с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения моли за
оставяне производството по исковата молба на М. А. без движение и при последващо неотстраняване на нередовностите
в срок и в цялост - за прекратяване на делото. Алтернативно моли искът
срещу ответницата да бъде отхвърлен. И в двата случая моли за
присъждане на сторените от нея съдебни разноски, изразяващи се в изплатен в
брой адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Моли последното изявление да бъде
ценено като представяне на списък по чл.80 ГПК.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК,
ответникът Д. Н.Г., чрез назначения от съда особен представител, депозира
отговор на исковата молба.
Навежда идентични с доводите на
ответницата, действаща чрез адв. Б.,съждения, относно
нередовност на исковата молба.
По основателността на претенцията:
Така предявена претенцията по чл.45 ЗЗД, счита за неоснователна. Не се установява наличие на предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника Д. Н.Г.
ЕГН **********.
Типични са случаите, в които гражданин
се обръща към прокуратурата на РБ, когато е пострадал от престъпление или е
свидетел на престъпление, както и когато лица, за които има данни, че страдат
от психични заболявания създават опасност за здравето и живота си или тези на
околните. Поведението на ищцата и неудобствата, които му създавала, очевидно са
мотивирали ответника да се обърне към
Прокуратурата на РБ. Това е негово право, не противоправно
деяние. В този смисъл ответникът няма
вина за образуването и воденето на частно наказателно дело № 4767/2017г. по
описа на Районен съд - Варна, 38 състав. В хода на частното наказателно дело от
изготвеното заключение по съдебно-психиатричната и психологическа експертиза е
установено, че ищцата М.Т.А. е с поставена диагноза БАР (биполярно афективно разстройство) - сегашен епизод смесен, като до
момента на освидетелстването й по делото е провеждала лечение по повод
поставената й психиатрична
диагноза, видно от мотивите на съдебното решение. Ищцата в
исковата си молба излага противоположни твърдения - сочи, че не била приемала
лекарства, чувствала се добре здравословно и психически. Излага, че когато узнала
за заведеното срещу нея дело се почувствала зле, започнала да приема
медикаменти, и т.н. описала е болките и чувствата си, т.е. вредите, които е
претърпяла. Дори и да се установи причинна връзка между образуваното дело за
принудително лечение и вредите, които твърди да се претърпени от нея, счита, че
те не са в резултат на противоправното и виновно поведение на Д. Н.Г. .
По отношение претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди: Счита претенцията за
неоснователна и несправедлива по смисъла на чл.52 Закона за задълженията и
договорите, както и водеща до неоснователно обогатяване. В подобни случаи
самото осъждане на деликвента за непозволено
увреждане има основен репарационен ефект, а не размерът на присъденото
обезщетение. В подобни случаи в практиката се претендира и присъжда обезщетение
в символични размери, например от 1 лев.
Възраженията на проц.представители
на ответниците за нередовност на исковата молба,
настоящият съдебен състав не споделя.
Видно от обстоятелствената част на
исковата молба е, че извършеното от страна на ответниците
фактическо действие, в резултат на което ищцата търпи неимуществени вреди е
подаване на 23.08.2017год. от двамата ответница на жалба, с искане по отношение
на ищцата да бъдат приложени принудителни мерки по закона за здравето.
Останалите наведени фактически твърдения, представляват обяснения за
отношенията между страните, преди подаване на жалбата, но те не изключват
извода , че конкретното фактическо действие е подаването на жалба до ВРП за
образуване на производство за принудително лечение.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител адв. Б.Д. поддържа иска и моли за неговото уважаване, както
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците в съдебно заседание
поддържат писмения отговор. В хода по същество на делото адв.Б.
моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Адв.
Д. , като особен представител на ответника Д. Г. моли за отхвърляне на
исковете. В срок депозира писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото решение №2119/23.11.2017год., постановено от ВРС по
ЧНД №4767/2017год. се установява, че съдът е отказал да постанови задължително
настаняване и лечение при стационарна форма на М.Т.А..
Приобщена към доказателствата по делото е жалба от Д. Н.Г. и Д.И.Ж. до ВРП.
В жалбата са изложени деяния, осъществени от ищцата, според твърденията на ответниците.
По така депозираната жалба е отказано образуването на досъдебно производство
за престъпление от общ характер и прекратена пр.пр.№10796/2017год.
по описа на РП-Варна/Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство/.
Приобщени към доказателствата по делото са договор за покупко-продажба на
модулен магазин/л.54/, приемно-предавателен /л.55/, служебна бележка, издадена
от Община Варна/л.56/ и справка за платени суми за наем и сметоизвозване
на Фирма „Даяна 2009“ ЕООД.
Приета към доказателствения материал по делото е представената
медицинска документация от личния лекар на ищцата – от лист 142 до лист 181,
както и писмени документи, ангажирани от ищцата от лист 182 до лист 214.
В полза на ищцата са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите М. И. П. – без родство и дела със страните и М. Р. Д. – без родство
и дела със страните.
Показанията на свидетелите съдът цени в частта, която съдържа относими към делото факти и се явява непротиворечива при
съвкупната преценка с останалите доказателства по делото.
Гореизложената фактическа обстановка мотивара съда да
изведе следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим-заявен е от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес.Ищцата твърди, че в резултат на противоправни
деяния под формата на действия от ответниците е претърпяла
неумиществени вреди, чието парично възмездяване
претендира. Налице са твърдения от страна на ищцата за спорно, смутено право,
което обуславя допустимостта на процеса.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки
– противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки
води до неоснователност на предявения иск. Доказателствената тежест в процеса
по иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъществяване на обективните
елементи от фактическия състав-деяние/действие или бездействие/, притовоправност на това деяние, причиняването на
вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност
на деянието с настъпилия резултат е на ищеца – по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК. Ответникът носи доказателствената тежест, относно субективния елемент, да
опровергае вината-чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Ищцата претендира обезщетение за вреди в резултат на извършено от страна на
ответниците фактическо действие, изразяващо се в подаване на 23.08.2017год. на
жалба, с искане по отношение на ответницата да бъдат приложени принудителни
мерки по закона за здравето, в резултат на което същата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
на доброто име и чест на ищцата пред обществото, с подаване на 23.08.2017год. от двамата
ответница на жалба, с искане по отношение на ищцата да бъдат приложени принудителни
мерки по закона за здравето, вследствие на което ищцата е претърпяла болки и
страдания с негативни последици върху здравето й.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е доказала първия елемент от фактическия
състав, а именно, че ответниците са извършили противоправни
деяния, под формата на действия, т.е. осъществили са действия, нарушаващи правна повелителна норма,
задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само
противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност./Решение №567 от 24.11.1997год. на ВКС
по гр.дело №775/96год./.
Очевидно е, че подаването на жалбата по своята
правна същност не представлява противоправно
деяние.
С жалбата ответниците
са отправели искане до компетентния за проверка и вземане на отношение орган, с
цел търсене на защита. Същата не е
разгласена и обявена публично, за да са
налице основанията да се счете, че същата би могла да урони честта и достойнството
на ищцата.Липсват доказателства , че ответниците по
някакъв начин са дали публична разгласа на жалбата в резултат на което да
злепоставят ищцата. Това, че впоследствие изложените в жалбата факти са станали
достояние на по-широк кръг от лица по никакъв начин не може да бъде вменено във
вина на ответниците, доколкото ефектът на узнаване е
бил постигнат в резултат от действия на трети лица или на самата ищца.
В настоящия случай ответниците са
упражнила едно свое конституционно право на жалба/сигнал/. Съгласно чл.45 от Конституцията гражданите имат право на жалби , предложения и петиции до държавните органи.По аргумент от чл.57,ал.2
от Конституцията с това права не може да се злоупотребява. Злоупотребата с
право е институт на всички клонове на правото и при установяване на такава
съдът и другите държавни органи не следва да дават защита на титуляра на
правото/чл.8,ал.2,изр.2 от ЗЗД/.
Защитата на права , включително и чрез подаване на сигнал до компетентните
органи не представлява злоупотреба с право, която следва да бъде санкционирана.Принципно
превратното упражняване на субективните права е укоримо
с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като
в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото
се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване
на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността
е налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. В
случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че страните в настоящото
производство не са в добри отношения. Ищцата
осъществявана дейност за защита
на животните,същата твърди и доказва в настоящото производство,че е председател
на Сдружение за защита на животните. В резултат на така осъществяваната
дейност, ответниците се считат със засегнати права при
осъществяване на бизнеса си,с оглед на което същите търсят защита и съдействие
от компетентните органи. Следователно не
е налице противоправно поведение и в този случай е
изключена отговорността за деликт, като
добросъвестността на жалбоподателите изключва приложението на презумцията
за виновност по чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Деликтната отговорност се поражда
при наличието на конкретно установено противоправно
деяние, което се намира в причинна връзка с виновното поведение на дееца и
настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай ищцата не установи, че
сочените от нейна страна действия са противоправно
осъществени от ответниците. С оглед на това се явява липса
на един от кумулативно дадените елементи от състава на непозволеното увреждане,
което аргументира съда да постанови решение с което отхвърли иска в цялост.
При изхода на делото пред настоящата
инстанция , следва да се уважи искането
на ответницата за присъждане на сторените по делото разноски и такива, следва
да се възложат на ищеца. Съгласно представения списък на разноски , претендираните от ответницата разноски възлизат в размер
от 405лв. и се изразяват в следното:
400лв.адв.възнаграждение и 5лв. държавна такса за
съдебно удостоверение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.Т.А.
ЕГН ********** срещу Д. Н.Г. ЕГН **********
и Д.И.Ж. ЕГН **********, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата, обезщетение в размер на
5000 лв. - всеки по 2500 лв., което се явява частично такова от сумата от 20000
лв., по 10 000лв. за всеки от ответниците, за
причинените й болки и страдания, уронване на доброто име и достойнството, вследствие
на подаване на жалба за принудително настаняване на ищцата, което не е
допуснато от ВРС,предвид решение по НЧД №4767/2017год., ведно с мораторна лихва върху тази частично предявена сума, считано
от извършване на деянието - 23.08.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Т.А. ЕГН ********** да заплати на Д.И.Ж. ЕГН
**********, сумата 605 лв.,
представляващи сторени по делото разноски, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/