№ 11
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000516 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх.№ 284328/05.05.2022год. , подадена от „ Софийска вода
„ АД срещу Решение № 260279/15.04.2022год., постановено по т.д.№ 2470/2020год. на СГС, с
което е признато за установено по иска по чл.124, ал.1 от ГПК ,предявен от Стор Брез“ АД против
„ Софийска вода „ АД ,че „ Стор Бейз“ АД не дължи на „ Софийска вода“ АС сумата от
90 544.87лева с ДДС по фактура № **********/11.06.2020год. , издадена от „ Софийска вода“ на „
Стор Бейз“ АД съгласно протокол на „ Софийска вода“ АД от 02.06.2020год. за имот, находящ се в
гр.София , район „ Надежда“, ул.“ Петър Панайотов“ № 10А и с което „Софийска вода „ АД е
осъдено на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Стор бейз“ АД сумата от 8 067.41 лева
разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се ,че първоинстанционният съд е
направил погрешна преценка на събраните по делото доказателства ,което е довело до неправилни
правни изводи относно дължимостта на процесната сума. В тази връзка се сочи представен по
делото КНВ № 0016805/02.06.2020год. ,който неправилно бил приет от първоинстанционният съд
за неотговарящ на изискванията на Наредба № 4 /14.09.2004год. и ОУ на ВиК дружеството и оттук
че не доказва отразените в него обстоятелства , писмените доказателства по делото ,
удостоверяващи факта на незаконно свързване на имота на „ Стор Бейз“ АД на новото СВО и
инсталирането на нерегистриран измервателен уред. Поддържа се ,че по делото са налични
доказателства , установяващи че ищцовото дружество , на собствено основание, е прекъснало
съществуващото сградно водопроводно отклонение и го е изместило по свое усмотрение,
изграждайки ново такова и монтирайки нов водомер, който не е узаконен по надлежния ред. Сита
се ,че ищецът в първоинстанционното производство черпи права от своето неправомерно
поведение и че в случая основание за отговорността на ищцовото дружество е качеството му на
потребител, което произтича от спецификата на съответната услуга и нейната организация.
Излагат се доводи за несъобразяване от първоинстанционния съд с приложимата в конкретния
1
случай разпоредба на чл.50 от ОУ на „ Софийска вода“ АД, създаваща презумпция за едногодишно
незаконно използване на водата , за приложението на която било достатъчно установяването на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи, без да се издирва
субективното отношение на потребителя, а именно такова било налице и в конкретния случай.
Отклонението било изградено без присъствие на представители на експлоатационното дружество и
без своевременно уведомяване за тези действия по установения в ОУ и Наредба № 4/2004год. ред.
По изложените съображения се счита ,че първоинстанционният съд е стигнал до погрешен
правен извод за основателност на исковата претенция, което налага отмяна на постановеното от
него решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения от „ Стор Бейз“ АД
отрицателно установителен иск. При уважаване на жалбата се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и направените пред двете съдебни инстанции разноски като се
прави и възражение по чл. 78, ал.8 от ГПК касателно адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна ,в хипотеза на потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и претенция за неговото заплащане.
В подаден писмен отговор от „ Стор бейз“ АД са изложени доводи за неоснователност на
въззивната жалба и за липса на основания за отмяна на обжалваното решение. Прави се искане то
да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Твърди се, че правилно първоинстанционният
съд не бил кредитирал представения от дружеството-ответник констативен протокол, тъй като
същият не отговарял на законовите изисквания относно неговото съдържание и като такъв не
можел да се ползва с доказателствена сила. Подписът на изпълнителния директор на „Стор бейз“
АД върху него удостоверявал единствено получаването на протокола , но не изразявал съгласие с
отразените в него констатации. Именно поради несъгласието с тези констатации бил предявен и
иска по чл. 124 от ГПК , като се сочи и друга причина за подписването на протокола- опасността
от преустановяване на водоснабдителните и канализационни услуги. Подписът на изпълнителният
директор не съставлявал извънсъдебно признание за фактите, отразени в протокола, а и подписът
само на единият от изпълнителните директори на „ Стор бейз“ АД не обвързвал дружеството
.Оспорва се твърдението , че чл.50 , ал.1 от ОУ на Софийска вода установяват оборима
презумпция и основавайки се на неустойчния характер на цитираната разпоредба, обосновава
твърдение за необходимост от доказване от страна на ползващия се неустойчната клауза на
реализацията на фактическия състав, който поражда неустойчното задължение. В тази връзка се
поддържа , че дружеството-жалбоподател в настоящото производство не било доказало нито
наличието на извършено от „ Стор бейз“ АД нарушение, нито неговата продължителност. Дори и
да се приемело ,че неустойката по чл.50, ал.1 не се изчислявала на база на реално потребление на
клиента на Софийска вода на водопроводни и канализационни услуги ,то периодът следва да бъде
доказан, тъй като той бил определящ за размера на неустойката. Правилни били констатациите на
първоинстанционния съд във връзка с установяването на нарушението и компетентностите на лица
,сторили това , както и във връзка с осъществяваното отчитане на потреблението.
Апелативен съд-София намира ,че въззивната жалба е подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването и срещу валиден и допустим съдебен акт.
Пред СГС е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК от „ Стор бейз“ АД срещу „Софийска
вода „ АД. По изложените в исковата молба съображения ищецът е поискал да бъде установено по
отношение на ответника ,че не дължи на „ Софийска вода“ АД сумата по фактура № ********** от
11.06.2020год. в размер на 90544.87 лева с ДДС .При условията на евентуалност е поискал да бъде
установено по отношение на ответника ,че не дължи на „ Софийска вода“ АД сума в размер на
89 814.87лева с ДДС, която съставлява част от сумата по фактура № ********** от 11.06.2020год.
в размер на 90544.87 лева с ДДС и при условията на евентуалност –че не дължи сумата от
90 179.87лева с ДДС , представляваща част от сумата по фактура № ********** от 11.06.2020год.
в размер на 90544.87 лева с ДДС .
В исковата молба е твърдяно, че „Стор бейз „ АД е собственик на ПИ, находящ се в
гр.София , район“ Надежда“, местност „ Военна рампа-изток“, запад - Илиянци „, ул.“ Петър
Панайотов“ № 10 А, с идентификатор № 681134.1374.1220, в който имот поради извършване на
ремонтна подземни комуникации и съгласно изискванията за противопожарна безопасност за
монтиране на хидрантни кранове , се наложило промяна на водопровода и преместване на
отчитащите устройства. По тази причина и на основание чл. 50 ал.1 във вр. с чл.49 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ Софийска вода “ АД , възпроизвеждащи
2
съответно чл.37, ал.1 във вр. с чл.35, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи „ Софийска вода“ АД съставила протокол № КНВ 0016805 от 02.06.2020год. на „ Стор
бейз“ АД за начисляване на дължима сума в размер на 75 468.84 лева без ДДС / 90 562.61 лева с
ДДС. Посочената сума съответствала на количество от 35748 кум., което е определено за период на
едногодишно потребление /15.10.2018год.-15.10.2019год-/.Въз основа на протокола била издадена
фактура № **********/11.06.2020год.за сумата от 90 544.87лева с ДДС срещу заплащането на
която сума било подадено възражение от „ Стор бейз“ АД ,на което не бил даден конкретен
отговор. Ищецът е поддържал , че не дължи на ответното дружество сумата по цитираната фактура
, позовавайки се на нищожност на клаузата на чл.50 във вр. с чл. 49 от ОУ поради накърняване на
добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от
Закона за защита на потребителите. В тази връзка се твърди ,че начислената в протокола
неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
респ. като противоречаща на добрите нрави е недължима и няма основание за нейното заплащане.
Твърди се ,също така клаузата на чл. 50 от ОУ не е индивидуално уговорена ,че е част от общите
условия и задължава потребителя /какъвто се явява „ Стор бейз“ АД/ да при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка съобразно обезщетението , което
би било дължимо се за евентуално предвидимите от забавата вреди, което било в разрез с
принципа за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията
търговеца и потребителя на услугата. Твърдяно че в случая са приложими разпоредбите на чл.83,
ал.1 от ЗЗД и чл.83, ал.2 от ЗЗД, доколкото „Софийска вода“ АД е съставила протокол с няколко
години закъснение и че ако го била съставила през 2018год. щяло да липсва основание за
начисляване на дължимата сума на основание чл.50 във вр. с чл. 49 от ОУ. Това ,както и отказът на
Софийска вода да се отзове своевременно за констатиране на нарушението и издаване на
протокола следвало да се разглежда като неизпълнение от страна на кредитора и изключващо
отговорността на „ Стор бейз“ АД за заплащане на процесната сума. Поддържано е също така ,че
неустойката по чл.50 във вр. с чл. 49 от ОУ е прекомерна ,поради което подлежи на намаляване
съгласно чл. 92, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД.
В подаден писмен отговор ответникът- „ Софийска вода „ АД е изложил доводи за
неоснователност на исковите претенции. Поддържал е , че между него и ищеца са били налице
трайни установени фактически отношения, свързани с предоставянето и ползването на В и К
услуги за имот с адрес: гр.София, район „ Петър Панайотов“ № 10а, регулиращи се от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2004год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и действащите по силата на чл.8 от Наредба № 4 публично известни
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В иК оператор „ Софийска
вода“ АД. Твърди се ,че след извършения последен отчет на водомера на ищеца ,такъв не бил
извършван през периода 26.06.2018год.-25.09.2018год.,но при извършен оглед от проверител било
констатирано ,че сградното водопроводно отклонение в процесния имот преди измервателния
уред било прекъснато,поради което за времето от 26.06.2018год. до 22.05.2020год. не бил таксуван
разход и по партидата на ищеца0 с клиентски номер **********не били формирани задължения.
Във връзка с това и липсата на отчет била извършена проверка на 15.10.2019год.,при която било
установено че за имота има изградено ново сградно водопроводно съоръжение с инсталиран
измервателен уред, нерегистриран в база данни на дружеството. При повторна проверка на
05.08.2020год. бил описан водомер с фабричен номер 18316015 и № ********* и са отчетени
неговите показания. Било констатирано също така, че сградното водопроводно отклонение не
отговаря като местоположение и диаметър на отразеното в ГИС на „ Софийска вода“ АД . За
прекъснатото съществуващо сградно водопроводно отклонение и изграждането на ново с
монтиран нов водомер, нерегистриран в експлоатационното дружество ,без съгласуван проект,
нито заявка за договор за присъединяване и съгласуване с В и К оператора бил съставен
констативен протокол КНВ № 0016805/02.06.2020год., в който и съгласно чл.37 от Наредба № 4
/14.09.2004год. и чл.50 от Общите условия за предоставяне на Ви К услуги на потребителите на „
Софийска вода“ АД бил начислен разход за вода по пропусквателната способност на
водопроводното отклонение ,при 6 часа потребление в денонощието и скорост на изтичане на
водата 1 М/С за едногодишен перифо или 35748 куб.м на стойност 90544.87лева , за което била
издадена фактура № ********** от 11.06.2020год. Посочено е ,че ищцовото дружество ,в
качеството си на потребител на В и К услуги е бил в неизпълнение на задължението по чл.5, т.2 от
3
Общите условия, консумирал е вода извън нормативно установения ред без да се отчита и плаща.
Поддържа се ,че за таксуване на разход съобразно посочените по горе нормативни разпоредби е
достатъчно констатираните на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи, че за приложението им е ирелевантно субективното отношение на потребителя и
неговото знание и /или вина , че начислената сума е санкция и тя не е изчислена и определена на
база потребената вода, а се дължи като компенсация за неотчетена въобще или отчетена в по-
малки стойности за определен период консумация на вода. Оспорват се твърденията на ищеца за
нищожност на клаузите , обективирани в чл.50 вр. чл.49 от ОУ и твърденията за наличие на
основания за намаляване на предвидената с тях неустойката.Изложени са доводи за това ,че
клаузата на чл.50 вр. с чл.49 от ОУ не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави,поддържайки , че обезпечават изпълнението като едновременно с това обезщетяват
оператора и санкционират неизпълнението на договорните задължения. Поддържано е ,че
предвидените неустойки не са самоцел на Ви К оператора, а обезпечават изпълнението на
договорното задължение. Оспорва се възможността на ищеца като юридическо лице да се позовава
на нищожност на клаузата като неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите и поддържа недопустимост /невъзможност/ да се претендира намаляване на
неустойката ,предвид разпоредбата на чл.309 от ТЗ.
По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
В допълнителна искова молба е поддържано ,че страните не спорят по фактите по делото
, а върху наличието или не на основание за приложение на клаузата на чл. 50 във вр. с чл. 49 от ОУ
и нейната действителност .
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа наведените от него доводи по
оспорване на исковите претенции.
По така предявените искове СГС е постановил обжалваното в настоящото производство
решение, с което е признал за установено ,че „ Стор Бейз“ АД не дължи на „ Софийска вода“ АД
сумата от 90 544.87 лева с ДДС по фактура № **********/11.06.2020год. , издадена от „ Софийска
вода“ на „ Стор Бейз“ АД съгласно протокол на „ Софийска вода“ АД от 02.06.2020год. за имот,
находящ се в гр.София , район „ Надежда“, ул.“ Петър Панайотов“ № 10А.За да постанови този
резултат съдът е приел ,че клаузите на чл.50 вр. с чл.49 от Общите правила за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на „ Софийска вода“ АД не е нищожна на основание чл. 26, ал.1
,предл. трето от ЗЗД, че ищецът ,като ЮЛ , не може да търси закрила по ЗЗП срещу неравноправни
клаузи на общите условия на Ви К оператора и че в случая е неприложима и разпоредбата на
чл.92, ал.2 от ЗЗД за намаляване на неустойката поради прекомерност предвид забраната по
чл.309 от ТЗ . Приел е обаче ,че процесната сума ,като начислена на основание чл.50 вр. с чл.49 от
ОУ , не се дължи ,тъй като не било установено извършеното от ищеца нарушение в процесния
период 15.10.2018год.-15.10.2019год., за който му е начислена нестойката и поради
неизправността на „ Софийска вода“ АД като ответната страна по правоотношението , доколкото
дружеството- чрез неговите служители, не са констатирали своевременно прекъсването на
съществуващо СВО в имота и изграждането на ново.
Така постановеното решение е допустимо, но неправилно.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът в първоинстанционното производство е собственик на ПИ, находящ се в гр.София,
район „ Надежда“, местност „ Военна рампа-изток, запад-Илиянци“, с адрес : гр.*** , ул.“ ***“ №
*** с идентификатор № 68134.1374.1220 и е клиент на ответното дружество- „ Софийска Вода“
АД с клиентски номер **********.
На 02.06.2020год. представители на „ Софийска вода“ АД са извършили проверка в имота на
ищцовото дружество , за което е съставен Протокол № КНВ 0016805/2020год. При проверката е
констатирано и това е отразено в протокола, че в имота на ищцовото дружество- клиент с кл.номер
********** е „ изградено ново СВО и изместена водомерна шахта и че „ няма документи за
новото СВО“. Протоколът е съставен на основание чл.50 от Общите условия за предоставяне на В
и К услуги от „ Софийска вода“ АД и в него е посочено ,че за нерагламентираното ползване на
ВиК ищцовото дружество следва да заплати за периода от 15.10.2018год. до 15.10.2019год. „по
пропусквателна способност на водопроводната инсталация преди водомера или общо за 35 748
куб.м.“ сумата от 75 468.84 лева без ДДС или 90 562.61лева с ДДС. Протоколът е подписан от
4
посочените в него представители на „Софийска вода“ АД и от представител на клиента -
Изпълнителния директор на „ Стор Бейз“ АД.
Въз основа на така съставения протокол е издадена фактура № **********/11.06.2020год. за
сумата от 90 544.87лева с ДДС.
На 16.07.2020год. в „ Софийска вода „ АД е подадено възражение от „ Стор Бейз“ АД по
така съставения протокол № КНВ 0016805 и начислената въз основа на него сума.
По делото е представен Контролен лист № 0129945 от 08.05.2020год. , съдържащ отчетени
показания на водомер в процесния имот- собственост на ищеца. В контролния лист е отразено ,че
при направена проверка на водоснабдяването на имота и водомерния възел СВО ,нанесено в ГИС,
не отговаря на местоположения и диаметър . Представен е и контролен лист №
0129704/12.05.2020год.,съдържащ отчетени показания на водомер в процесния имот. В контролния
лист е отразено ,че по информация на г-н П. , старото СВО с регистрирания водомер е прекъснато
и новото е изградено от ф-ма Пътстрой.Представен е и Контролен лист № 0129710/13.05.2020год.,
съдържащи отчетени показания на комбиниран водомер в имота на ищеца,в който се съдържа
констатация, че няма проверка след контролен лист от 12.05.2020год., че водомер 1-не е
регистриран в програмата и водомерна шахта не отговаря на нанесеното положение в ГИС и че е
уговорена среща за 02.06.2020год.
По направено искане от Изпълнителния директор на „ Стор Бейз“ АД, от 27.10.2020год. е
изготвена информация относно подадени сигнали в „ Софийска вода“ АД във връзка с
водоснабдяването и канализацията в имота на „ Стор Бейз“ АД. От приложено писмо М-
4159/05.11.2020год. се установява ,че в периода от 15.10.2018год. до 02.06.2020год. са постъпили в
„ Софийска вода „ АД десет сигнала относно водоснабдяването в имота като е отразена и
причината за тях- „ без вода „ и „ теч на водопровода“. Няма сигнали във връзка с
канализационната мрежа.
По делото са представени фактури за цена на доставени от „ Софийска вода „ АД в имота
водопроводни и канализационни услуги за периода от 17.05.2017год.- 26.06.2018год.
От изготвена по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се
установява ,че сумата от 90 544.87 лева по фактура № ********** е формирана от сбор от суми,
представляваща цена за доставяне на питейна вода, цена за отвеждане на отпадъчни води и цена за
пречистване на отпадъчни води. Установява се ,че за периода от 21.06.2017год. до 26.06.2018год. е
извършван отчет на потреблението на процесния имот с водомер № 145780, по който за периода е
отчетена консумация от 149 куб.м. , за която са издадени фактури на обща стойност 279.47 лева
или 335.36 лева с ДДС. В експертизата е посочено ,че ако се приеме ,че дневното потребление в
процесния имот възлиза на 0.4 куб.м. на ден, то потреблението за 12 месеца през процесния период
би следвало да е 146 куб.м. При това потребление и за тези 12 месеца цената за доставяне,
отвеждане и пречистване на питейна вода би била 369.80 лева с ДДС.
По делото е изготвена и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която
се установява ,че потреблението на питейна вода, отвеждането и пречистените количества вода в
процесния имот за едногодишен период от време , изчислено по реда на чл.35, ал.6 от Наредба №
4/ 14.09.2004год. възлиза на 35 748 куб.м.
Като свидетел по делото е разпитана Магдаленка Ангелова Караиванова - счетоводител на
ищцовото дружество „ Стор Бейз“ АД. Свидетелката сочи , че в края на 2018год. започнала да
звъни в „ Софийска вода“ АД ,тъй като установила че липсват фактури за осъществените от тях
услуги. В началото на 2019год. направила регистрация за получаване на електронни такива и
тогава констатирала , че след регистрацията фактурите били нулеви поради липса на отчет.
Отново звъняла на „ Софийска вода“ АД ,но без резултат. Последното позвъняване било в
началото на 2020год., когато обяснили че вече е извършен отчет на водомерите в имота на
дружеството в Илиенци. Засичането било осъществено през м. март 2020год., след което се
получил и протокол, но фактурите продължавали да бъдат нулеви. Свидетелката твърди ,че тя
лично не е подавала сигнал към „ Софийска вода“ АД ,че обектът в Илиенци е без вода, а причина
за обажданията й към „ Софийска вода“ АД била липсата на фактури.
От изготвената по делото от инж.В. съдебно-техническа експертиза се установява по
категоричен начин , че в имота на ищцовото дружество и имало старо сградно водопроводно
съоръжение / СВО / , което е било разрушено и на негово място било изградено ново СВО.
5
Последното било изградено преди 06.02.2019год., като към тази дата нямало данни за предприети
действия от страна на ищеца по проектиране и изграждането му в съответствие с изискванията и
разпоредбите на ЗУТ. Такива действия били предприети едва през 2021год. като е изготвен
инвестиционен проект , депозирано било искане за издаване на скица и такава е била издадена.
Депозирано било на 15.04.2021год. до „ Софийска вода“ АД и искане за съгласуване на СВО, като
проектът бил съгласуван на 23.07.2021год. Подмяната на водопровода била съгласувана във
връзка със заявени за ползване по –големи водни количества.
В с.з. вещото лице е заявило ,че старото сградно водопроводно отклонение / СВО/ е било
прекъснато като новата водопроводна шахта била видима и инкасаторът би могъл да я
констатира. Категоричен е ,че към момента на изграждане на новото СВО не са били спазени
изискванията и разпоредбите на ЗУТ. При отваряне на новата шахта би могло да се отчетат
показанията на водомера , с оглед местоположението на шахтата, но не и да се констатират други
дейности във връзка с изграждането на отклонението.
При тези фактически констатации, настоящата инстанция прави следните правни изводи :
Съгласно чл.50, ал.1 от Общи Условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „
Софийска вода“ АС при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл.49 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. Според алинея трета на този текст, незаконното присъединяване
към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен
и подписан от длъжностно лице на оператора потребителя. Отказът на потребителя да подпише
протокола или отсъствието му в деня на съставянето на протокола се удостоверява от
длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
оператора.
Съставеният на 02.06.2020год. констативен протокол отговаря на изискванията на горната
разпоредба, доколкото е подписан от съставилия го служител на дружеството, и от представител на
дружеството-потребител –Изпълнителния директор на „Стор Бейз“ АД и то без възражения. В
цитираната разпоредба на чл.50 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „
Софийска вода“ АД липсва изискване в хипотеза на присъствие на потребителя на проверката и
подписване на протокола от негова страна ,той да се подписва и от свидетел . Последното е
предвидено единствено в хипотеза на отсъствие на потребителя или при отказ от негова страна да
подпише протокола, каквато не е налице в настоящия случай . Предвид на това липсата на
отразяване на данни за свидетеля / трите му имена и ЕГН / по аналогия на чл. 25, ал.4 от ОУ, дори
и да се приеме ,че изискването по чл. 25, ал.4 от ОУ е приложимо и при констатиране на незаконно
присъединяване към водоснабдителните и канализационни системи , се явява ирелевантно при
преценката на доказателствената стойност на протокола . Както се посочи вече ,същият е изготвен
в съответствие с изискванията на чл. 50, ал.3 от ОУ и противно на възприетото от
първоинстанционния настоящият състав на въззивната инстанция намира ,че той е годно
доказателствено средство за установяване незаконното присъединяване на ищцовото дружество
към водопроводните и канализационни системи по смисъла на чл. 50, ал.1 от ОУ за предоставяне
ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД. И тук , с оглед мотивите на
първоинстанционния съд следва да се отбележи , че протоколът , като доказателство установяващо
незаконното свързване и ползващо ответника- „ Софийска вода“ АД , не е оспорен от ищцовото
дружество. Протоколът е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК и като такъв съставлява
пълно доказателство средство за авторството на материализираното в него изявление. Предвид на
това и липсата на успешно оспорено в хода на производството по делото авторство, следва да се
приеме , че автор на документа е именно лицето , посочено в протокола. Безспорно като частен
документ протоколът няма материална доказателствена сила , поради което съдържанието му
следва да се прецени по вътрешно убеждение на съда във връзка с останалите доказателства ,
събрани по делото. Процедирайки по този начин и имайки предвид отразените констатации в
приложените по делото три броя контролни листове от 08.05.2020год., 12.05.2020год. и
13.05.2020год. , разгледани във връзка с данните на обсъдената по-горе съдебно-техническа
експертиза, настоящата съдебна инстанция приема ,че отразените в протокола от 02.06.2020год.
факти са действително осъществени, тоест съответни са на обективната истина.
Установяването на незаконно присъединяване е предвидено в чл.50 от ОУ като единствено
условие за служебно начисляване на изразходваното количество питейна вода и пречистени
6
количества вода .В случая това условие е налице , поради което за „ Софийска вода“ АД е
съществувало основание за служебно начисляване на изразходваното количество питейна вода за
имота на „ Стор бейз“ АД .
В чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ,респ. в чл.50 ,
ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ Софийска вода“ АД е
предвидено при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват , а изразходваните , отведените и
пречистените количества вода е определят по реда на чл.35, ал.6 за едногодишен период , освен
ако се докаже, че периодът е по-малък. В чл.35, ал.6 от наредбата ,респ. в чл.49 от ОУ е
предвидено ,че от при отказ на потребителя, установен с протокола по чл.24, ал.4 да осигури
достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът
на вода се изчислява по пропусквателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1 м/с за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.Посочената норма
регламентира частна хипотеза на неоснователно обогатяване и цели в случай на установено
нарушение (присъединяване към В и К мрежата не по законовия ред), в резултат на което са
потребени В и К услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде
преустановено, а В и К операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без измервателен
уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено
количеството изразходвани, отведени и пречистени води. В този смисъл – Решение № 124 от
9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о., Решение № 320 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 231/2010 г., IV г. о.
В настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства и от констатациите на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е видно ,че начислението като изразходвани ,
отведени и пречистени с Протокол от 02.06.2020год. количества вода е извършено в съответствие с
чл. 35, ал.6 от Наредбата , респ. чл.49 от Общите условия и наведените от ищеца в
първоинстанционното производство доводи за противното се явяват несъстоятелни. При
осъществено от „ Стор бейз“ АД незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационни системи и реално ползване на услугите на „ Софийска вода“ АД , без възможност
за остойностяването им чрез предвидения за това измервателен уред / законно поставен и
регистриран/ , правилно размерът на обезщетението е определен по методиката ,залегнала в чл. 49
от Общите условия и за едногодишен период от време съобразно момента на констатиране на
нарушението и момента на прекъсване на старото СВО и изграждането на новото СВО,
лимитиращ периода на ползване на неизмерената вода. При тези данни липсва основание
корекцията да бъде извършена за по-кратък период от време от предвидения в чл. 50, ал.1 от ОУ
едногодишен период и доводите за неправилно остойностяване на изразходваните количества
вода се явяват несъстоятелни .Такива са и доводите във връзка с базата за нейното изчисляване и
извод за това съдът прави въз основа на констатациите на цитираната допълнителна съдебно-
икономическа експертиза,за това ,че служебно начислените количества вода са определени при
спазване на разпоредбата на чл. 35, ал.6 от Наредба № 4 / 14.09.2004год. и предвиденото в чл.49
от ОУ.
Обективираното в протокол № КНВ 0016805/02.06.2020год. служебно преизчисление на
разход за вода е извършен въз основа на валидни и действителни клаузи от ОУ за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от „ Софийска вода“ АД .Мотиви за това са изложени от
първоинстанционния съд и те напълно се споделят от настоящата инстанция напълно споделя
,която препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Гореизложеното налага извод, че при наличие на предпоставките на чл.50, ал.1 ОУ за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от „ Софийска вода“ АД законосъобразно В и К
операторът е извършил служебно начисляване на изразходваното количество питейна вода в имота
на „ Стор бейз“ АД като начисленото количество се определено в съответствие с чл. 49 от ОУ.
Стойността на начисленото количество питейна вода възлиза на сумата по фактура №**********
от 11.06.2020год. или в размер на 90 544.87 лева с ДДС и доколкото липсват твърдения или данни
по делото тя да е платена, същата се явява дължима и респ. предявеният главен отрицателно
установителен иск за недължимост на сумата от 90 544.87лева с ДДС се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
7
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се отмени като вместо него се постанови ново за
отхвърляне на предявения от „ Стор Бейз“ АД срещу „ Софийска вода“ АД като главен
отрицателно установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за сумата от 90 544.87 лева с ДДС.
Горното предпоставя разглеждане на предявените от ищеца при условията на евентуалност
искове по чл.124, ал.1 от ГПК. По изложените по-горе съображения за наличие на основания за
служебно преизчисляване на изразходваното в имота на „ Стор Бейз“ АД количество питейна вода
поради осъществено от дружеството незаконно присъединяване към водопроводната и
канализационни системи с оператор „ Софийска вода“ АД и размера на служебно начисленото
количество като определен съответствие с чл.49 от ОУ , предявените при условията на
евентуалност отрицателно установителни искове се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на дружеството –
жалбоподател следва да се присъдят направените и на двете съдебни инстанции разноски , а
именно сумата от 1050 лева , представляващи направени разноски в първоинстанционното
производство и 1811.40 лева разноски във въззивното производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК въззиваемото дружество следва
да заплати на въззивника и юрисконсултско възнаграждение, което за всяка една от съдебните
инстанции е в размер на по 480лева , определен съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.2 от
НБПП.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София , ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260279/15.04.2022год., постановено по т.д.№ 2470/2020год.
по описа на СГС, ТО, VI-състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ СТОР БЕЙЗ“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична Община, район „ Оборище“ , ул.“ Искър“
№ 9 за признаване за установено по отношение на „ СОФИЙСКА ВОДА „ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община , кв.“ Красно село“ ,“ Бизнес център
Интерпред Цар Борис“, бул.“ Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, че „ Стор Бейз“ АД не дължи на „
Софийска вода „ АД сумата от 90 544.87лева с ДДС по фактура № **********/11.06.2020год.,
издадена съгласно протокол № КНВ 0016805 от 02.06.2020год. за имот ,находящ се на адрес:
гр.София, район „ Надежда“, ул.“ Петър Панайотов „ № 10А.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ от „ СТОР БЕЙЗ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична Община, район „ Оборище“ , ул.“ Искър“ № 9 за признаване за установено по
отношение на „ СОФИЙСКА ВОДА „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична община , кв.“ Красно село“ ,“ Бизнес център Интерпред Цар Борис“, бул.“ Цар
Борис III“ № 159, ет.2 и 3, че „ Стор Бейз“ АД не дължи на „ Софийска вода „ АД сумата от
89 814.87 лева с ДДС ,която съставлява част от сумата 90 544.87лева с ДДС по фактура №
**********/11.06.2020год., издадена съгласно протокол № КНВ 0016805 от 02.06.2020год. за имот
,находящ се на адрес: гр.София, район „ Надежда“, ул.“ Петър Панайотов „ № 10А.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ от „ СТОР БЕЙЗ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична Община, район „ Оборище“ , ул.“ Искър“ № 9 за признаване за установено по
отношение на „ СОФИЙСКА ВОДА „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична община , кв.“ Красно село“ ,“ Бизнес център Интерпред Цар Борис“, бул.“ Цар
Борис III“ № 159, ет.2 и 3, че „ Стор Бейз“ АД не дължи на „ Софийска вода „ АД сумата от
90 179.87 лева с ДДС , която съставлява част от сумата 90 544.87лева с ДДС по фактура №
**********/11.06.2020год., издадена съгласно протокол № КНВ 0016805 от 02.06.2020год. за имот
, находящ се на адрес: гр. София, район „ Надежда“, ул.“ Петър Панайотов „ № 10А.
8
ОСЪЖДА „ СТОР БЕЙЗ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична Община, район „ Оборище“ , ул.“ Искър“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на „ СОФИЙСКА
ВОДА „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община ,
кв.“ Красно село“ ,“ Бизнес център Интерпред Цар Борис“, бул.“ Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3
сумата от 1050 лева , представляващи направени разноски в първоинстанционното производство и
1811.40 лева разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ СТОР БЕЙЗ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична Община, район „ Оборище“ , ул.“ Искър“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на „ СОФИЙСКА
ВОДА „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община ,
кв.“ Красно село“ ,“ Бизнес център Интерпред Цар Борис“, бул.“ Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3
сумата от 960 лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9