№ 29958
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110113963 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „НК“ ООД, ЕИК: 2***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „ЛЛС“ № 3 (ЛТ), ет. 10, срещу
ответника Р. М. Г. с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. "РЛ" № 10, ет.9,
ап.11, общ. Столична, обл. София (столица), с правно основание по чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване
съществуването на следните вземания на ищеца: 2 300,00 лева (двe хиляди и
триста лева), представляващи главница по договор за потребителски кредит
№ 20200305207260102/05.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от
23.10.2024 г. до изплащане на вземането; 814,00 лева (осемстотин и
четиринадесет лева), представляващи възнаградителна лихва за период от
06.04.2020 г. до 06.09.2021 г., 849,74 лева (осемстотин четиридесет и девет
лева и 74 стотинки), представляващи обезщетение за забава за период от
07.09.2021 г. до 18.10.2024 г., както и разноски по делото. В обстоятелствената
част на молбата се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на
установителната претенция, тъй като в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника, като
последният възразил срещу нея по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. Обосновава се,
че вземането на ищеца е на основание сключен на 05.03.2020 г. между
страните в производството договор за потребителски кредит, в резултат на
което в полза на заемополучателя е предоставена главница в размер на 2 300
лева, но длъжникът не извършил нито едно плащане, поради което изпаднал в
забава. Претендира на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноски.
1
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответника
Р. Г., действащ чрез адвокат М. М., САК, в който отговор се настоява, че
ответникът не е страна по сочения договор, същият е неподписан, като
последният не получил сочената заемна сума. На следващо място се
възразява, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, респективно на основание чл. 22 ЗПК. Във
връзка с последното възражение се настоява, че посоченият в договора ГПР не
отговаря на реалния такъв, доколкото в неговия размер не била включена
предвидената в чл. 6 от договора неустойка. Аргументира се, че неустоечната
клауза възлагала в тежест на ответника неосъществими изисквания, поради
което по този начин кредиторът целял обогатяване, заобикаляйки и нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на договорната връзка не ставало ясно
кои всъщност разходи се вземат под внимание при определяне на крайния
размер на ГПР. С тези аргументи се иска отхвърляне на предявения
установителен иск и се отправя претенция за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след като съобрази твърденията в исковата молба и отговора към
нея, намира следното:
Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 63162 по описа за 2024 г. на СРС, ведно с
намиращите се в него писмени доказателства, като делото бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА настоящото производство в открито съдебно заседание на
26.08.2025 г. от 10:20 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
ПРЛГА към делото ч.гр.д. № 63162 по описа за 2024 г.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО ПО РЕДА
НА ЧЛ. 146, АЛ. ГПК
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения: ищецът твърди сключване на 05.03.2020 г. на договор за
потребителски заем, въз основа на който предоставил на ответника заемна
сума в размер на 2 300 лева, като длъжникът не изпълнил задължението си по
2
чл. 3, ал. 1 от договора и не направил нито една погасителна вноска;
ответникът твърди, че процесната сума не му е предоставена, евентуално
излага доводи за недействителност на облигационната връзка поради
противоречие с добрите нрави, респ. на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1,
т. 10 ЗПК;
- правна квалификация: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9
ЗПК, а възраженията на ответника са с правна квалификация по чл. 26, ал. 1,
предложение трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД и чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
- обстоятелства, които се признават и не подлежат на доказване: няма
такива;
- разпределение на доказателствена тежест: ищецът следва да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало
въз основа на договор за предоставяне на кредит №
20200305207260102/05.03.2020 г., сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно изискванията на ЗПФУР - достигане на
волеизявлението за сключване на договора за кредит на длъжника до
кредитора; 2. ответникът да е усвоил реално кредита; 3. размера на
непогасените задължения по процесния договор за кредит (главница и
договорна лихва); 4. настъпване на изискуемостта на задълженията и размера
на дължимата за исковия период мораторна лихва; ответникът следва да
докаже фактическите обстоятелства, изграждащи въведените с отговора
възражения за недействителност на облигационната връзка.
- на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не предоставя
доказателства за сключване на процесната сделка при условията на ЗПФУР и
реалното предоставяне на главницата по предвидения в чл. 3 от договора
начин;
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните до датата на откритото съдебно
заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в
договора, за което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК;
СЪДЪТ приканва страните към медиация и спогодба, като им РАЗЯСНЯВА,
че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
3
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg ). Към Софийски районен
съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните с призовката за
заседанието, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а, ал. 1 ГПК) и
не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4