Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
7.7.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на втори
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ В.
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2116 по
описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
432 от Кодекса на застраховането КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищците П.Г.И. и Д.Т.К. твърдят, че на 18.06.2016
год. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на пътя с. Милево - с.
Моминско, община Садово, пострадали децата им – В.П.И., починал на мястото на
произшествието и Н.Д.К., починал на 01.7.2016 год. от получените увреждания.
Произшествието се твърди да е причинено виновно от водача на мотоциклет „Ямаха“
с рег. № *******който се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка, загубил контрол върху управляваното моторно превозно средство (МПС)
и ударил пътно превозно средство (ППС) с животинска тяга, в което пътували
децата на ищците. Водачът на мотоциклета - А.Т.Б., имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което ищците
считат, че ответникът следва да обезщети настъпилите за тях вреди от смъртта на
децата им. Тези вреди ищците определят като безкрайна мъка от загубата на
невръстните им деца, засилвана от нелепия начин, по който те били отнети от
тях. Ищците преживели най-тежките дни в живота си – едното им дете загинало
непосредствено след ПТП, а другото се борило за живота си 12 дни. Тяхната мъка
била неописуема, те се чувствали обезнадеждени, обезверени, сломени духом,
непрекъснато плачели от безсилие, отчаяние и страдание, изпаднали в депресия,
всеки ден ходели на гробищата, но дори и там не намирали покой. Ищците станали
по-вглъбени, апатични и асоциални, изживявали стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност.
Те не можели да спят, да се хранят. Ищците нямали сключен брак, но живеели и
отглеждали децата си заедно. Детето В. не било припознато от ищеца К., поради
липса на финансови средства, но то също било отглеждано заедно от двамата му
родители. Ищците предявили претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди към ответника, но обезщетение не било
определено и изплатено. Ето защо те молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплати сумата от по 400000 за всеки един от тях
(съобразно увеличение, допуснато в открито съдебно заседание на 10.07.2020 г.,
като за смъртта на всяко едно от децата претенцията е в размер на 200000 лв.),
ведно със законната лихва, считано от 18.06.2016 г. до окончателното изплащане
на претендираната сума, заедно със законна лихва от датата, на произшествието
до окончателното изплащане на главницата. Претендират и направените по делото
разноски, включително и тези за адвокатска защита.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва предявените
искове. Счита, че исковете са частично недопустими, тъй като с договор за цесия
ищците са прехвърлили своето вземане към ответника в размер на по 150 000 лева
всеки от тях в полза на М.Д.Я.. За тази цесия ответникът бил уведомен на 17.2.2017
год., а исковата молба била подадена на 16.2.2017 год. По тази причина
ответникът счита, че ищците нямат право на иск срещу него за сумата от по 150 000
лева за всеки от ищците. По същество ответникът оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че водачът на мотоциклета не е причинил виновно
произшествието; последното било случайно деяние и от техническа гледна точка не
е могло да бъде избегнато от водача на мотоциклета и в този смисъл оспорва
механизма на ПТП. Оспорва ищците да са претърпели твърдените неимуществени
вреди, а детето Н.Т. да е починало вследствие на произшествието. Оспорва
правото на ищците да бъдат обезщетени за вреди от смъртта на двете деца, тъй
като не са законни наследници на починалите деца. При условията на евентуалност
оспорва правото на ищеца К. да бъде обезщетен за смъртта на детето В. И., тъй
като детето имало качеството заварено дете в семейството. При условията на
евентуалност ответникът оспорва исковете по размер, като намира за прекомерно
претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване, при условията на
евентуалност, поради неизпълнение на вменените със ЗДвП задължения на
пострадалите лица. Твърди, че е било налице съизвършителство
на произшествието от водача на мотоциклета и водача на ППС с животинска тяга. В
съдебно заседание на 27.04.2018 г. и 02.04.2021 г. ответникът допълва
възражението за съпричиняване като посочва, че наред с първоначално изложените
възражения следва да се отчете и че нито един от пътниците не е пътувал в
каруцата със светлоотразителна жилетка или дрехи,
снабдени със светлоотразителни елементи, каруцата не
е била снабдена със слетлоотразителни елементи или
бяла светлина. Оспорва за ответника да е възникнало задължение за заплащане на
лихва за забава от датата на произшествието. Такава лихва застрахователят
дължал, ако не е изплатил в срок застрахователно обезщетение, освен в случаите
когато увредения не е представил нужните доказателства. В случая ищците не били
представили изискани от тях документи, което и било основанието за отказ да се
изплати обезщетение. В случай, че производството по делото не бъде прекратено,
ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищците
М.Д.Я. оспорва възражението на ответника за липса на виновно противоправно
поведение на водача на мотоциклета, като счита, че той е могъл да предотврати
настъпването на произшествието. Твърди, че ищците са претърпели посочените от
тях неимуществени вреди, като оспорва ищците да са се съгласили с по-нисък
размер обезщетение. Счита, че възражението за съпричиняване е ненадлежно
въведено в процеса. Счита, че застрахователят дължи лихва за забава от датата на
настъпване на произшествието, като за него е било налице задължение да се
произнесе по отправеното искане за обезщетение при наличие на констативен
протокол за ПТП.
Трето лице-помагач на страната на
ответника А.Б. в становище от 26.04.2018 г. сочи, че няма вина за процесния
инцидент. Евентуално следва да се приеме, че вредоносният резултат е съпричинен от Д.К., който е управлявал незаконно
притежавано ППС с животинска тяга, което се е движело чрез недостатъчно обучен
за движение по шосе, без ветеринарно свидетелство, като вместо по обходния
черен път между двете населени места по
шосето нощем, без никаква сигнализация на каруцата и пътниците, чрез нанасяне
на удари на коня и движение на каруцата с криволичене наляво-надясно по пътното
платно.
В съдебно заседание ищците се явяват
лично. Чрез адв. Г., поддържат исковата молба. Представят писмени защити.
Ответникът, чрез юрк. М., оспорва исковете. Трето
лице-помагач на ищците М.Я. заявява становище за основателност на претенциите.
Трето лице-помагач А.Б. чрез адв. Д., оспорва
исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от
фактическа страна:
В.П.И., роден на *** г., е починал ******
г. Съставен е акт за смърт № 688/20.06.2016 г. В удостоверение за раждане,
съставено въз основа на акт за раждане № 294/28.11.2007 г. на гр. Първомай,
като родител е вписана П.Г.И.. Н.Д.К. е роден на *** г. Негови родители са П.Г.И.
и Д.Т.К.. В справка от Основно училище в с. Богданица е посочено, че през
учебната 2015-2016 г. В. И. е бил ученик във втори клас. Н.не е бил записван
като ученик.
При проведен разпит на П.И. в рамките на
досъдебното производство тя е посочила, че на 22.06.2016 г. заедно с Д.К. са
пътували с каруца от с. Милево за с. Поповица. Каруцата управлявал Д.К., до
него седял брата на П.И. – В. С.. Отзад в каруцата, на пода, седели децата на П.И.:
Г. (11 години), В. (8 години),Т.(5 години), Н.(6 години) и ищцата, която
държала в ръце най-малкото дете Й. (2 години). На каруцата нямало светлоотразители или фенери. Носели малки запалки с
фенерчета, които не използвали, защото по думите на свидетелката не се било
стъмнило. Обстоятелството, че каруцата не е снабдена със светлоотразители
или фенери е посочено и от Д.К. при проведения разпит на досъдебна фаза от
наказателното дело.
С присъда № 96 от 10.12.2018 г. по НОХД №
2436/2017 г. на ОС гр. Пловдив А.Т.Б. е признат за виновен в това, че на
18.06.2016 г. на главен път II-66, км.123+900 в посока с. Милево, обл. Пловдив
– с. Поповица, обл. Пловдив при управляване на МПС мотоциклет „Ямаха“ YZF R1 с peг. № ****** е нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2
от ЗДвП, чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 5 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно
лице, а именно е причинил смъртта на В.П.И., починал на 18.06.2016 г. и на Н.П.
И. починал на 01.07.2016 г. –
престъпление по чл. 343, ал.4. вр. с ал. 3 пр. 3 б. “б“ пр. 1 и б. “a“ пp. l НК. С решение по ВНОХД 71/2019 г. на Апелативен съд
гр. Пловдив е изменена присъдата като А.Б. е признат за невинен в нарушение на
чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е оправдан само по тези първоначално
повдигнати обвинения. С решение по КНД 780/2019 г. на ВКС е намалено наложеното
на подсъдимия наказание.
В мотивите към първоинстанционната присъда
по наказателното дело е прието, че на 18.06.2016 г. подсъдимият А.Б. е управлявал
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, към 21,40 часа по главен път И-66 в посока
от с. Милево за с. Поповица. По същото време, по този път и в същата посока се
движела каруца, управлявана Д.К., който седял в предната част на каруцата на
дъска, напречно разположена и от дясната страна на каруцата. От ляво и до него
седял В. С., негов шурей, а зад тях на пода на каруцата били седнали Г. И. на 11 години, В. И. на 8 години, Н.К. на 6
години,Т.И. на 5 години и П.И., рождена майка на починалите деца, която държала
в ръцете си най-малкото дете Й. И. на 2 години. Времето било топло, пътното
платно било с асфалтово покритие, сухо и право. Каруцата се движела в тъмната
част на денонощието без задължителните светлоотразителни
знаци - два жълти светлоотразителя в предната й част и два
червени светлоотразителя в задната част,
при липсата и на светещо тяло, което да е поставено в лявата
част на каруцата и да излъчва бяла или жълта добре различима светлина. Д.К. управлявал
каруцата като стоял изправен, държал юздите на коня и с едната си ръка нанасял
удари по тялото на коня с нещо, оприличено от свидетелите в наказателното
производство като летва или дървена тояга. В следствие на това движението на
каруцата било криволичещо по ширината на
пътя. Подсъдимият Б. подминал табелката на с. Милево и ускорил движението на
мотоциклета с много висока и неразрешена по закон скорост, като включил дългите
си светлини. В момента, в който достигнал до установеното по делото произшествие
на километър 123+900 от горе цитирания
път II-66 между с. Милево, той
застигнал инкриминираната каруца със
скорост около 130,08 км./ч. Поради високата скорост на мотоциклета и липсата на
каквато и да е осветеност и сигнализация по каруцата подсъдимият Б. не възприел своевременно каруцата като препятствие на пътя. На около
20 метра пред себе си вече я забелязал, което предвид скоростта му на движение,
не му дало възможност въобще да задейства спирачната система. В следствие на
това се ударил каруцата отзад, в задната й лява част, като ударът бил заден,
кос и приплъзгващ по отношение корпуса на каруцата.
При удара возещите се отпред на каруцата - водачът К. и В. С. били отхвърлени и паднали в
храстите отдясно и северно от платното за движение. Междувременно П.И., която
се намира на пода на каруцата, усвоила своевременно идващия с висока скорост
мотоциклет зад каруцата и с детето, което
държала в ръцете си скочила от каруцата преди да последва удара. Наредила преди
това на останалите деца също да скачат, което Г. И. изпълнила заедно с другите й две сестри. Но в
каруцата останали децата В. И. и Н.И.. Двете деца били отхвърлени напред и
паднали вляво на платното за движение. След удара мотоциклетът, управляван от
подсъдимия Б., паднал на лявата си страна
и по пътното покритие преминал
косо през южната лента за движение на плъзгайки се на пътното платно го
напуснал в затревената част намираща се от страната на южно платното за
движение. При този удар и предвид
последвалото падане върху пътното платно най-тежко пострадали децата В. и Н.. При
огледа и аутопсията на трупа на В. се установило счупване на черепа, контузия
на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и
белия дроб, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания
и охлузвания в областта на главата и горния ляв крайник. Като причина за смъртта е приета тежката черепно-мозъчна травма,
довела до разрушаване и парализа на жизнено важни мозъчни центрове, която е в
пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. При огледа и аутопсията извършени
върху трупа на Н.се установило наличие на тежка черепно-мозъчна травма,
изразила се с травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на
мозъка, контузия на белия дроб, състояние след оперативно отстраняване на слезката и наличие на ретроперитонеален хематом разположен
под и зад левия бъбрек. Като причина за смъртта на Н.се приема политравма, довела до развиване на полиорганна
недостатъчност и настъпилия в резултат на това остра дихателна недостатъчност и
сърдечносъдова слабост. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. На подсъдимия Б. била взета кръвна проба, като от заключението
на изготвената химическа експертиза не се установило наличието на алкохол в
кръвта му.
В решението на Пловдивски апелативен съд
се сочи, нормата чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП е обща и когато се нарушават специални
норми на ЗДП, не може да се приеме, че е нарушена и общата норма, каквато в
случая се явява тази по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП. Наред с това е прието, че нарушението,
което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат е именно по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, а не нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - двете разпоредби са в конкуренция.
За да намали наложеното наказание ВКС приема за доказано по делото, че
каруцата, управлявана от свидетеля Д.К. се е движела в тъмната част на
денонощието без светлинна сигнализация и светлоотразителни
знаци. Същевременно водачът на ППС с животинска тяга е извършил поредица от
специфични действия, които в съществена степен са предпоставили възникването на
инкриминирания пътен инцидент - бой и пришпорване на коня, довели до
неправолинейно и криволичещо в очертанията на пътното платно движение на
каруцата, чиято траектория трудно е могла да бъде контролирана и съобразявана
от всеки друг участник в движението.
За установяване на механизма на ПТП в
частта по отношение на твърдяното съпричиняване по настоящото дело са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Д.В. и Д.В.В..
Свидетелката В. сочи, че помни процесния
инцидент. Пътувала е от с. Милево към с. Поповица в л.а. „Форд“ заедно с П.Б.
(водач), баща й Д.В. и сина й. Помни, че се движели в неосветен пътен участък
на път с една лента в посока на движение. Това се случило на здрачаване, не
помни дали лекият автомобил се движел с включени къси или дълги светлини. Видели
каруца, която се движела на зиг-заг, криволичейки от
единия край на пътя до другия – включително в лентата за насрещно движение. Лекият
автомобил „Форд“ се наложило да я заобиколи, излизайки от лентата за насрещно
движение вляво от пътя. Преди да настигнат каруцата били предупредени от бащата
на свидетелката, че по пътя се движела каруца от водач, който стоял прав и биел
коня. Според показанията на свидетеля В. през 2016-та година отивали на събор в
с. Поповица заедно с дъщеря си, зет му и децата. Докато чакал дъщеря си да
излезе видял каруца да минава, поради това предупредил и зет си да кара бавно
по пътя. При наближаване на каруцата видели Д. отпред, заедно с още едно момче,
Д. биел коня и каруцата шарела по пътя. За да изпреварят каруцата се наложило
да навлязат в лентата за насрещно движение вкл. в банкета отляво, където имало
чакъл. Встрани, отдясно от асфалтовия път имало черен път. Каруцата се движела
по асфалта, не по черния път. На каруцата нямало светлоотразители
или фенер. В този участък от пътя нямало улични лампи. Това станало около 8-9
часа вечерта, свидетелят не помни точно. Няколко минути след като стигнали в с.
Поповица чули да се коментира станалата катастрофа с каруца и мотор. Вътре в
каруцата седели две жени и деца, но не на пейки, а на пода на каруцата. В хода
на разпита свидетеля посочва, че преди два месеца (съдебното заседание е
проведено на 06.10.2020 г.) отново видял Д. да управлява каруцата без светлоотразители и фенер.
Съдът не обсъжда съдебната автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Т., доколкото задачите й съвпадат с
механизма на ПТП, установен с влязлата в сила присъда.
В Автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А.П.А., приета и неоспорена от страните, вещото лице посочва,
че от събраните по делото доказателства може да се приеме, че каруцата се е
движела в посока от с. Милево към с. Поповица в дясна пътна лента, но поради
нанасяни удари на коня при управлението движението е било на зиг заг, с широка амплитуда,
свързана с навлизане и в лентата за насрещно движение. Фаровете на автомобила
осветявали на около 45 м. в лява пътна лента, 55-60 м. пред фронта на
автомобила и около 75 метра вдясно от оста. Късите асиметрични светлини,
независимо от вида на МПС, осветяват на 50-55 м. пред фронта. Виждането на
обекти и по-конкретно на каруцата зависи основно от нейния цвят – дали е
светъл, наличието на светлоотразителни елементи,
фенер в заден ляв ъгъл. Жилетки на пътниците в каруцата също биха се видели.
Така каруцата е разпознаваема над 150-200 м. Ако каруцата е била оборудвана със
светлоотразителни елементи и/или тяло, излъчващо
светлина, или ако пътуващите са били със светлоотразителни
жилетки, мотоциклетистът е могъл да види светлината като обект върху платното
за движение на не по-малко от 150-200 м. При действителна скорост над 120 км/ч
и опасна зона за спиране над 170 м. водачът на мотоциклета не е имал възможност
да спре и да предотврати удара. При допустима скорост от 80 км/ч е имал
възможност да спре, ако се е движел на дълги светлини, а при движение на къси
светлини е имал възможност да спре при скорост на движение до 50-60 км/ч. Мотоциклетистът
е имал възможност да не допусне удара при движение на дълги светлини при
допустима скорост от 80 км/ч. В съдебно заседание експертът допълва, че изводите
за технически безопасна скорост са за наличие на каруца без светлини и светлоотразителни елементи. При опасна зона от 170 метра и
светлини на каруцата – водачът би могъл да я възприеме дори със скорост над
допустимата. Тогава водачът на мотоциклета би имал възможност да види каруцата
от разстояние над 100-150 метра. При тези съображения експертът заключава, че
на прав пътен участък и при наличие на светлоотразителни
елементи на каруцата, дори при избраната превишена скорост, водачът е могъл да спре.
За установяване на претърпените от ищците
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М. С. Й., М. Й.Й., Г. Я.А., Л.К.Г. и Н.С.Д..
Свидетелката Й. дава показания, според които познава двамата ищци, омъжена е за
Н.И. – брат на П.И.. Посочва, че ищците живеят заедно от 13 години, в добри
отношения са, поради липса на средства Д. не признал децата. Заедно отглеждали
децата им: В., Н., Г.,Т.и С., сега имат и дете В., което не е било родено към
датата на ПТП. Д. казвал на В. „синко“. Грижели се за децата си, Д. ги водел и
взимал от училище, били весело семейство, гледал като купува да има за всички.
Работели „на частно“. След ПТП П. и Д. били съсипани: викали, плачели, не били
на себе си, П. си скубела косата. Първите месеци след погребението били в шок,
постоянно ходели на гробища. Започнали да се затварят в себе си, спрели да
общуват, нямали сили да работят отново, постоянно мислели и говорели за децата
– какво обичали, какво правели приживе.
Свидетелят Г. А. посочва, че познава Д. от
14 години, братовчеди са. Живеят в с. Христо Милево. До катастрофата П. и Д. се
грижели много добре за децата. Д. наричал В. „моето момче, сине“. Еднакво се
отнасял и към В., и към Н.. В семейството отношенията били добри. Водели децата
на училище в с. Богданица. След ПТП П. и Д. били много зле – плачели, падали,
свидетелят споделя, че плакал с тях. Според свидетеля ищците са отчаяни, не са
предишните хора. Казвали: „Децата ни отидоха, какво да правя?“
Свидетелката Кирилова сочи, че е омъжена
за брата на Д.К., познава и П.И.. Посочва, че ищците живеят заедно от 13
години, заедно се грижели за децата. Д. ги водел на училище, посрещал ги. Д.
наричал В. „Тате, татко“. Еднакво се отнасял към него и към другите деца, не ги
делял. След катастрофата родителите били много зле. Д. припаднал няколко пъти. Все
още Д. и П. не можели да преодолеят смъртта на децата им - пият лекарства,
продължават да плачат.
Според показанията на свидетеля Д. ищците
живеели заедно от 2003 г. Децата живеели заедно с ищците, били отглеждани с
много любов. Свидетелят не е чувал за пререкания или неразбирателства в
семейството. След смъртта на Н.и В. Д. плачел, пиел успокоителни. Преживяват
тежко смъртта на децата си – станали мълчаливи, загрижени, не били весели като
преди.
По делото е приета и неоспорена Съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от психолог Б.К..
Експертът сочи, че е възможно след процесното ПТП ищците да са претърпели остра
стресова реакция. Констатирана е депресивна симптоматика без особено повлияване
от медикаментозна терапия, каквато се твърди, че е била предписана на ищците.
Констатира се отчетлива депресивна симптоматика, тематично свързана със
загубата на двамата сина на ищците и необратимостта от случилото се. Според
вещото лице без специализирана психотерапевтична работа с всеки от ищците е
малко вероятно да настъпи пълно възстановяване.
С договори за цесия от 15.02.2017 г. Д.К.
и П.И. са прехвърлили на М.Д.Я. вземанията по щета № 10016100104313Н спрямо З.
„А.“ АД, съответно Д.К. – за неимуществени вреди от смъртта на Н.К., а П.И. –
за неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.К., които цедентите са посочили да
оценяват на 200 000 лв. Предмет на цесията е съответно вземане за сумата
от 150000 лв. за всяко едно от децата срещу сумата от 65000 лв. Не се спори, че
договорите са съобщени на ответното дружество на 17.02.2017 г., т.е. след
предявяване на исковата молба на 16.02.2017 г. и на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
същата е неотносима към настоящия спор.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на
мотоциклет „Ямаха“, рег. № ******, управляван от А.Б.. В това си качество той е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по делото
доказателства.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай
с присъда по НОХД 2436/2017 г. на ОС гр. Пловдив и в рамките на осъществения инстанционен контрол е прието, че на 18.06.2016 г. на
главен път II-66, км.123+900 в посока с. Милево, обл. Пловдив – с. Поповица,
обл. Пловдив в нарушение на правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП А.Б. е управлявал
мотоциклет „Ямаха“ и по непредпазливост е причинил смъртта на В. И. и на Н.И..
По отношение на механизма на ПТП наказателният съд приема, че пътният инцидент
е реализиран в тъмната част на денонощието (21,40 часа) като мотоциклетът се е
движил със скорост 130,08 км. час. Мотоциклетистът възприел каруцата, която се
намирала на пътното платно без каквато и да е осветеност и сигнализация, едва
на 20 метра пред себе си и ударът настъпил без водачът на мотоциклета да успее
да задейства спирачната система. Установено е, че в пряка причинна връзка с
удара е и последвалата смърт на децата В. и Н..
По възражението на ответника за липса на
пасивна материалноправна легитимация на ищеца Д.К.
съдът съобрази следното. С Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСГТНК на ВКС се
прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на
решението се прави позоваване на Директива 2012/29/ЕС относно дефинирането на
понятието жертва в контекста на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като се посочва, че съобразно чл. 2, § 1, буква „а” „жертва” означава
физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица
от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето.
Ето защо макар ищецът Д.К. да не е вписан
в акт за раждане като родител на В. И., събраните по делото доказателства
еднопосочно установяват, че ищците от 13 години преди инцидента са били във
фактическо съжителство и заедно са участвали в отглеждането на детето В., наред
с останалите им деца Н., Г., Н.П. и Й..
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства позволяват еднопосочно да се установи, че ищците са приели
изключително тежко смъртта на своите деца. Установява се чрез разпита на
свидетелите и приетата съдебнопсихологична
експертиза, че година след инцидента у двамата родители се открива депресивна
симптоматика, която не се повлиява медикаментозно. Тя е пряко свързана със
загубата на двете деца и необратимостта на случилото се. Ищците са в състояние
на протрахирана депресивна реакция.
По възражението за съпричиняване.
Твърдение пострадалите да са съпричинили вредоносния резултат е наведено от ответната
страна с отговора на исковата молба и конкретизирано в съдебните заседания,
проведени на 27.04.2018 г. и 02.04.2021 г., след събиране на гласни
доказателства и допълнителна автотехническа експертиза. Ето защо съдът не
приема изложеното в писмените бележки на ищците възраженията да са преклудирани (в този смисъл и Решение № 98/29.06.2016 год.
по т. дело N 1499/2015г. на ВКС). Третото лице-помагач на ответника също е
изложил твърдения евентуално доказаната вреда да е в резултат и на противоправно
поведение на ищците по спора (чл. 221 ГПК).
От събраните по делото доказателства, вкл.
показанията на П.И. и Д.К. в рамките на досъдебното производство, които съдът
цени като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, еднозначно се
установява, че пътното превозно средство, в което са се намирали ищците и
децата им В. и Н., не е съответствало на изискванията на чл. 71 ЗДвП. Съобразно
ал. 1 на цитирания текст всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва
да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и
при намалена видимост – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично
от двете страни на превозното средство. Чл. 10б в актуалната редакция на
закона, изискващ водача на ППС с животинска тяга да носи светлоотразителна
жилетка, не е бил приет към датата на процесното ПТП. По делото няма данни
пътният участък, където е настъпило ПТП, да е сигнализиран със знак В10 -
"Забранено е влизането на ППС, теглени от животни“, поради което няма
основание за извод, че движението на ППС с животинска тяга по платното за
движение е било в нарушение на закона.
Съгласно задължителните указания по
тълкуване на закона, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина.
С оглед принципа, че всеки следва да поеме
последиците от собственото си поведение законът установява като граница на
отговорността за обезвреда причинно-следствената връзка между поведението на
деликвента и причинената вреда (чл. 51 ал. 1 ЗЗД). Намесата на увредения в
причинно-следствения процес с поведение, което или създава предпоставки за
настъпване на увреждането, или като пряка последица води до увеличаване обема
на вредите, го ангажира да понесе последиците от неположената грижа към
собствения му интерес. Без значение остава дали увреденият разбира свойството и
значението на поведението си и дали може да ръководи постъпките си. Следователно
няма основание деликвентът да бъде считан за изключително отговорен за
причинените вреди, ако те са съпричинени с поведението
на увредения.
Въведеното от Кодекса за застраховането
разграничение между пострадал и увредено лице отчита спецификите на
регламентираното от този закон застрахователно правоотношение. Това
разграничение е неприложимо в контекста на деликтното правоотношение,
определящо обаче обема на отговорността и на застрахователя на деликвента –
ответника в настоящото производство (чл. 477 ал. 1 КЗ).
Законът предвижда конкретни правила,
следването на които охранява зачетените от него интереси. В тази връзка ЗДвП
въвежда конкретни изисквания, ограничаващи риска от пътно-транспортно
произшествие. В нарушение на цитираните разпоредби на ЗДвП ищецът Д.К. е предприел
управление на ППС с животинска тяга в тъмната част на денонощието без то да е било
надлежно обезопасено със светлоотразителни елементи и
светещо тяло. Както отбелязва и наказателният съд, пренебрегнатите изисквания
за обозначаване на превозното средство съществено е допринесло за настъпване на
сблъсъка, в резултат на който именно е настъпила и смъртта на В. и Н.. Освен
водач на пътно-транспортното средство ищецът е и родител на децата в указания
вече смисъл. Съгласно чл. 125 ал. 1 СК връзката родител-дете съвместява правото
на семеен живот със задължението на родителя да се грижи за детето си и
неговите интереси. Базов интерес за всяко дете е неговата сигурност и
безопасност. Родителят е в правото си да прецени как да се грижи за детето си,
но ако неправилният избор създаде предпоставки за прекъсване на отношението
родител-дете, произтичащото от това негативно преживяване е резултат и на
контролирана от самия родител причина. Затова и когато родителят неоправдано
поставя детето в риск допринася и за собственото си страдание. Следователно
няма причина в тежест на деликвента да бъде възложена пълната отговорност за
претърпените от ищеца негативни преживявания.
Качеството родител по отношение на
починалите деца има и ищцата. При все, че ЗДвП предписва конкретни задължения
за водача на ППС родителската грижа по смисъла на чл. 125 ал. 3 СК ангажира
ищцата да се увери, че минималните изисквания за обезпечаване сигурността на
децата и в крайна сметка съхраняване на връзката й с тях, е обезпечена (т.е.,
че надзорът е ефективен). Пренебрегнатите предпазни мерки – допуснала е децата да
бъдат превозвани в необезопасено превозно средство, е довело до невъзможност за
своевременно възприемане на превозното средство. Затова и настъпилият смъртоносен
сблъсък сочи на намеса и на ищцата в причинно-следствения процес, ангажиращо я да
поеме и част от неблагоприятните последици, произтекли от нарушеното й право на
семеен живот.
В обобщение следва да се посочи, че с
поведението си ищците са допринесли за прекъсната връзка родител-дете, поради
което следващото се обезщетение следва да бъде намалено съразмерно на степента
на съпричиняване. От събраните по делото доказателства се установява, че при
светлинно обозначаване на ППС-то А.Б. на прав пътен участък е могъл своевременно
да възприеме препятствието и да реагира на опасността включително и да
предотврати сблъсъка въпреки превишената скорост. При тези обстоятелства съдът
приема за изключителен приносът на ищците за настъпилото увреждане и определя 80
% съпричиняване.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди, доказания
интензитет на страданията на ищците и начина, по който те са приели приела
смъртта на децата им, вкл. засягането на психичното им здраве. Същевременно
обаче съдът отчита констатациите на вещото лице психолог травмата да бъде
положително повлияна чрез психотерапевтична работа, макар да не се очаква пълно
възстановяване. Не се твърди и не се установява подобна възможност да е
използвана от ищците. За размера на обезщетението от значение са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на процесното ПТП. Съдът
съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може
да бъде преодоляна и изключително близките и сплотени отношения на членовете в
семейството на ищците. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от
правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 150 000 лева отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди,
като предвид приетия процент съпричиняване искът на всеки един от ищците за
претърпени неимуществени вреди съответно от смъртта на В. и на Н.се явява
основателен за сумата от 60 000 лв. (2х30000 лв. за всяко едно дете за
съответния ищец). Искът до пълния предявен размер от 400 000 лева за всеки един
от ищците следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава от 05.02.2017 г., с изтичане на
3-месечения срок от сезиране на застрахователя на 04.11.2016 г.
По отговорността за разноски:
Сторените от ищците разноски са в размер
на 729,75 лв. (4865 лв.
х 0,15). Внесеният депозит за съдебномедицинска експертиза за д-р Г. не е
изплатен, подлежи на връщане и не следва да се взема предвид при определяне
задължението на ответника.
Съдът намира, че макар всеки от ищците да
е сключил договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл. 38 т. 2 ЗАдв с всеки от ищците, обемът на защитата и извършените
процесуални действия няма отлики, поради което следва да се определи при
интерес от 400000 лв., съобразно уважената част от иска (х0,15) или дължимото
адвокатско възнаграждение с ДДС е 1 715,4 (11436*0,15).
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
ищците дължат заплащане на разноски за ответника в размер на 1079,5 лв., в това
число депозити за вещи лица и свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, да заплати на П.Г.И., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ сумата от общо 60 000 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на застрахователно събитие, настъпило на 18.06.2016 г. по причина на
противоправното поведение на водача на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******,
довело до смъртта на В.П.И., ЕГН ********** и на Н.Д.К., ЕГН ********** (като
обезщетението е в размер на 30000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на
всяко едно от децата) ведно със законната лихва считано от 05.02.2017 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата от пълния претендиран размер от 400000 лв. (х200000 лв. за смъртта на
всяко едно от децата) и претенцията за законна лихва за периода 18.06.20216 г.
– 04.02.2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, да заплати на Д.Т.К., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ сумата от общо 60 000 лв. – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило
на 18.06.2016 г. по причина на противоправното поведение на водача на
мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, довело до смъртта на В.П.И., ЕГН **********
и на Н.Д.К., ЕГН ********** (като обезщетението е в размер на 30000 лв. за
неимуществени вреди от смъртта на всяко едно от децата) ведно със законната
лихва считано от 05.02.2017 г. до окончателното изплащане на претендираната
сума, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от пълния претендиран размер от
400000 лв. (х200000 лв. за смъртта на всяко едно от децата) и претенцията за
законна лихва за периода 18.06.20216 г. – 04.02.2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, да заплати на Д.Т.К., ЕГН ********** и на П.Г.И.,
ЕГН ********** на основание чл 78, ал. 1 ГПК
разноски съобразно уважената част от иска - 729,75 лв. за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******* да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ*******на
основание чл. 38 ЗАДв. сумата от 1 715,40 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН ********** и П.Г.И., ЕГН **********
да заплатят на ЗАД „А.“, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 1079,50
лв.
Решението е постановено при участието на
трети лица-помагачи М.Д.Я., ЕГН ********** и А.Т.Б., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа
на страните.
СЪДИЯ: