РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501191 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Й. Д. Г. –
ищец по иска, чрез процесуални представители адв. Мелконян и Кебеджиев, срещу
Решение №1100/27.05.22г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№7823/21г., с
което е отхвърлен иска на въззивника против К. Я. Я., за осъждането му за заплащане
на сумата от 2000 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижение, притеснение, влошаване на
здравето, вследствие действията на ответника, който на 19.04.2020 г., обедно време,
отправил към ищеца обидни думи, като го нарекъл „малоумник, тъпак, изрод, ще ти
счупя ръцете и ще ти ги навра в задника“, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на увреждането – 19.04.2020 г. и въззивникът е осъден да заплати
на К. Я. Я., сумата от 370 лв. за направените по делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Намира, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, същото е неправилно и следва да бъде отменено. Не е извършен
анализ на свидетелските показания на посочените от ищеца свидетели – дъщеря му –
пряк свидетел на инцидента и съпругата му – свидетел на емоционалното му състояние
след инцидента. Излага съображения, досежно достоверността на показанията на
свидетелите, посочени от ответника, за да обоснове извод, че същите не следва да
бъдат кредитирани.
Намира, че прекратяването на наказателното дело не може да води до изводи
по същество на настоящия спор, доколкото прекратяването е на процесуално
основание. Според въззивника, в отговора на исковата молба ответникът не е изложил
фактически твърдения за гостуването си на 19.04.20г. на свидетелката Д.. Това е
направил едва в съдебно заседание, в противоречие с останалите твърдения и
1
доказателства. Според въззивника, съдът не е извършил анализ и не е установил
противоречията в твърденията и доказателствата при формиране на крайния си извод.
Въззиваемият К. Я. Я. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В
него излага съображения за потвърждаване на решението. Намира, че съдът е обсъдил
всички доказателства и е съпоставил твърденията на страните, в т.ч. и относно
конкретния момент на осъществяване на твърдения деликт, поради което правилно и
само на това основание е отхвърлил иска. Намира, че съдът е извършил
законосъобразен анализ на свидетелските показания на двете страни и е обосновал
законосъобразни изводи. Въззиваемият оспорва твърденията на въззивника, относно
необходимост с отговора на исковата молба да се посочи какво ще е съдържанието на
свидетелските показания – с отговора следва да се направи искане за събиране на
гласни доказателствени средства, а показанията следва да се дадат пред съда.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно качеството на страните по делото на съседи в сграда, находяща
се на ***, между които от години са налице конфликти по повод ползване на дворното
място за паркиране. Тези отношения са провокирани и от двете страни, като всяка от
тях подава сигнали и инициира съдебни производства. В тази връзка на 26.08.21г.,
настоящият ищец подал съобщение до Началника на Първо РПУ Бургас, в което
изложил фактически твърдения, относно тук процесния инцидент, който датирал като
осъществен на 20.04.21г. С исковата молба, ищецът твърди, че инцидентът е
осъществен на 19.04.21г.
Въз основа на анализ на свидетелските показаният на свидетелите Н. Б. –
дъщеря на ищеца, С. Г. – негова съпруга, К. Я. – съпруга на ответника и Д. Д. –
работеща в съседен офис и приятелка на ответниците, съдът е намерил за недоказани
твърденията на ищеца за осъществена на 19.04.21г. от ответника спрямо него обида,
чрез изричане на думите „малоумник, тъпак, изрод, ще ти счупя ръцете и ще ти ги
навра в задника“. Въззивната инстанция споделя и препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: При извършване на анализ на свидетелските
показания, съдът намира, че с най - голяма степен на доверие следва да се кредитират
тези на св.Д. – трето незаинтересовано лице, която установява че на твърдяната от
ищеца в исковата молба дата – 19.04.21г., ответникът и семейството му са гостували на
свидетелката между 10.30 и 11.30 часа и са останали в дома й до следобяд.
Свидетелката е разпитана, с оглед установяване твърденията на ответника, изложени в
отговора на исковата молба, че на посочените ден и час „не се е намирал на процесното
място“. В тази връзка съдът намира, че с въвеждане на фактическо твърдение, че не се
е намирал на мястото на инцидента в инкриминираните ден и час, ответникът е имал
задължението да докаже този факт. Това той е направил, като чрез показанията на
свидетеля Д. е установил местонахождението си на друго място.
В показанията си св.Б. – дъщеря на ответника потвърждава, че е чула от
терасата на своя апартамент изречените от ответника думи, които са посочени в
исковата молба. Но в обясненията, дадени от нея пред органите на полицията, по повод
сигнала на баща й за същия инцидент, се излагат твърдения за трайно конфликтни
отношения между страните и се посочват други инциденти, но не се споменава нищо за
изложените в жалбата на баща й обидни изрази и думи за конкретния повод на сигнала.
Това разколебава показанията на свидетелката, дадени по настоящото дело и
въззивният съд ги кредитира с резерви.
Дори да се приеме, че между страните е възникнал описания в исковата молба
инцидент, налице е разминаване между твърденията на ищеца и представените от него
доказателства относно датата, на която се е осъществил. А датирането е от особена
2
важност за осъществяване защитата на ответника. При твърдение, че това се е
осъществило на 19.04.21г., ответникът е ангажирал доказателства за установяване, че
на посочената дата и времеви период се е намирал на друго място. В представените от
ищеца съобщение/жалба по РПУ, същият е датирал инцидента на 20.04.21г. Не могат
да се споделят оплакванията му във въззивната жалба, че това се дължи на
обстоятелството, че се е объркал от силно емоционално притеснение в следствие на
инцидента, т.к. сигналът е подаден на 26.08.21г. – четири месеца след инцидента.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази Закона, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Съображенията, изложени от съда също следва да бъдат споделени на осн.
чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Легалната дефиниция на понятието „обида“ се съдържа в разпоредбата на
чл.146 и чл.148 НК. При обида изпълнителното деяние може да се осъществи чрез
различни действия - говорене (словесно изразяване) или чрез извършване на друго
действие. Същото следва да е насочено срещу честта и достойнството на пострадалия.
От казаното, съпоставено с установените по делото факти, въззивната инстанция
намира, че по делото не е доказано, че на 19.04.21г. около обяд, по отношение на
ищеца Г., ответникът Я. е изрекъл обидни думи и/или изрази „малоумник, тъпак,
изрод, ще ти счупя ръцете и ще ти ги навра в задника“.
Поради изложените съображения Бургаският окръжен съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 370
лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1100/27.05.22г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№7823/21г.
ОСЪЖДА Й. Д. Г. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на К. Я. Я., адрес:
***, сумата от 370 лв. - направени по делото разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3