№ 31882
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110158728 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№224717/26.06.2025., подадена от името на адв. А. В. Ч.,
процесуален представител на ответника Т. В. Л. с искане за изменение на решение №
11284/12.06.2025г. по гр.д.№ 58728/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за
разноските.
В молбата, депозирана от адв. Ч. се излагат съображения, че съдът неправилно е
определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по реда на чл.38 ЗА, като не е присъдил в полза на процесуалния
представител възнаграждение в размер на 876.39 лева. Подчертава се, че в случая се касае за
предявени от Л. 2 кумулативно съединени насрещни искове, поради което на процесуалния
представител се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по всеки иск поотделно на основание чл. 2, ал. 5 Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В подкрепа на това становище
сочи и практика. Ето защо се моли насрещната страна да бъде осъдена да заплати
допълнително 876.39 лева – адвокатско възнаграждение за исково производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата . изразява становище за
неоснователност на подадената молба. Сочи се, че от дружеството своевременно е
релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подчертава се, че
не се дължи присъждане на възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.
Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на решението, доколкото препис от същото е връчен на ответника Л. 24.06.2025г.).
Същевременно от ответника е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изложеното,
съдът счита, че подадените в срок от процесуално легитимирана страна молби по чл. 248 от
ГПК са допустими. Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта на
1
разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на . срещу Т. Л. по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 2600 лева – главница по договор за паричен заем, сключен
между страните. В срока за отговор на исковата молба от Т. Л. са предявени като насрещни
искове отрицателни установителни исков за признаване за установено, че Л. не дължи на
ищеца сумата от 1763.96 лева и сумата от 394.04 лева.
По делото е постановено решение № 11284/12.06.2025г. по гр.д.№ 58728/2024г. по
описа на СРС, 153 ти състав, с което съдът е уважил изцяло предявените искове както на
ищцовото дружество, така и насрещните искове на ответника, поради което е присъдил в
полза на процесуалния представител на ответника Л. адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
По отношение на присъденото в полза на адвокат Ч. адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, настоящият съдебен състав приема, че не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в която е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете. Така цитираната разпоредба съдът намира, че не следва да намери приложение
в настоящия случай, доколкото при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/20024 г. минимални размери. В този смисъл е и разрешението по т. 1 от решение на Съда
на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело ., с което се приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр.
чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа (в този смисъл Определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IVг.о Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗА размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е и справедлив и обоснован. С
оглед на гореизложеното възнаграждението, определено по правилата на Наредбата, само и
единствено според броя на исковете и защитавания интерес, противоречи на изискването
на чл. 36, ал. 2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от
защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. В настоящия случай от адв.Ч. е депозирана искова молба по
2
насрещните искове /доколкото от значение за дължимите на адв.Ч. разноски в настоящата
хипотеза са единствено действията предприети във връзка с предявените насрещни искове/ и
същият се е явил в единственото проведено открити съдебни заседания, като делото не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Следва да се отбележи и че
насрещната искова молба по своята същност преповтаря изложените от адв.Ч. аргументи в
отговора на исковата молба по първоначалния иск, т.е осъществената дейност по защитата
по насрещните искове отчасти съвпада с извършените действия по главния иск. Ето защо
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съдът намира, че представлява справедлив
размер при съобразяване на извършената работа, правната и фактическа сложност на
делото.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че молбата по чл. 248 ГПК на адв.Ч.
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№224717/26.06.2025., подадена от името на
адв. А. В. Ч., процесуален представител на Т. В. Л. за изменение на решение №
11284/12.06.2025г. по гр.д.№ 58728/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за
разноските
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3