Р Е Ш Е Н И Е
№143 10.04.2019 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание
на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
секретар Цветанка Арнаудова
като разгледа
докладваното от съдията Динкова
гр.дело № 725 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес в гр. София 1000, ул. „Княз Борис Г” № 134, ет. 1, ап. 2, против „Електра”
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк
„Изгрев“, бл. ЗА, ет. *, ап. *, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
фрактура на глезена на левия крак при злополука, настъпила на 10.10.2017
год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане, както
и сумата от общо 1 399,78 лв. имуществени вреди от същата злополука, ведно със
законната лихва, образувана от следните отделни разходи: 1100 лева със
законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане - стойност на 1/3
тубуларна плака; 34.80 лева със законната лихва от 16.10.2017 г. до
окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 75 лева със
законната лихва от 11.10.2017 г. до окончателното плащане - заплатена
проходилка; 55 лева със законната лихва от 25.10.2017 г. до окончателното
плащане — закупени санитарни материали; 33.48 лева със законната лихва от 17.10.2017
г. до окончателното плащане - закупени лекарства; 58.90 лева със законната
лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане - закупени лекарства; 1 лев със
законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното плащане - заплатена
потребителска такса за лечение; 40.60 лева със законната лихва от 09.03.2018 г.
до окончателното плащане - заплатена потребителска такса за лечение; 1 лев със
законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното плащане - заплатен чаршаф.
Ищцата твърди в исковата молба, че на
10.10.2017 г. гр. Поморие, на ул. „Булаир“ пред № *, паднала в изкоп и претърпяла фрактура на глезена на левия крак с
произтичащите от това последващи оперативни интервенции, лечение и
рехабилитация. Твърди, че злополуката е настъпила в резултат на извършвани от
работници/служители на „Електра“ ЕООД работи, свързани с полагане на кабел за
уличното осветление в изкоп на тротоара, които не са отговаряли на установените
изисквания и са били необезопасени. Заявява се, че работите са били извършвани
от „Електра“ ЕООД, след сключен договор с ОП “ „Благоустройство, комунални и
строително-ремонтни дейности“ - Поморие.
Твърди се, че непосредствено след
инцидента, поради силни болки в левия крак, на ищцата била оказана спешна
медицинска помощ в Център за спешна медицинска помощ Бургас - филиал Поморие.
Впоследствие била приета за по-нататъшно лечение в „УМБАЛ-Бургас“ АД, Отделение
по ортопедия и травматология, като след въвеждане в анестезия е била извършена
кръвна репозиция на фрактурата на левия глезен под рьо контрол и е поставена
метална остеосинтеза. Сочи се, че ищцата
била изписана с указания за домашно амбулаторно лечение, като е предписано
сваляне на конци след 14 ден и антикоагулант за още 20 дни. Твърди се, че след
изписването самостоятелното й придвижване било възможно само ако ползва две
помощни средства. Заявява се, че на 03.01.2018 г. ищцата отново постъпила в
същото болнично заведение за изваждане на синдезмален винт. По време на втория
болничен прием, след въвеждане в анестезия е извършена екстракция на
синдезмалния винт. Заявява се, че на
09.03.2018 г. ищцата Д. постъпила в „Специализирани болници за рехабилитация -
Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Поморие, където до 16.03.2018 г. провела
рехабилитация по повод болки и затруднени движения в ляв глезен.
Твърди се, че в резултат на злополуката
ищцата претърпяла сериозно увреждане на телесната цялост и здравето, търпяла и
продължава да търпи болки и страдания, както и силно влошаване на качеството на
живот, поради ограниченията и неудобствата, наложени й от претърпяната травма.
Заявява се, че понастоящем походката й е нарушена, а движенията на левия глезен
– ограничени, не е възстановена от претърпяното увреждане. Ищцата претендира
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. Заявява се, че
същевременно ищцата претърпяла и имуществени вреди в резултат на инцидента - за
потребителска такса за болнично лечение, за 1/3 тубуларна плака, проходилка,
други медицински изделия и лекарства, в общ размер 1399.78 лв.
В съдебно заседание ищцата
поддържа претенцията си, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва претенцията като неоснователна. Оспорва се причинно-следствената връзка
между вредата и извършваните ремонтни дейности и се твърди, че вредата е
настъпила единствено поради виновното поведение на пострадалата. Оспорват се
фактическите твърдения на ищцата, че вредата е настъпила при извършването на
необезопасени ремонтни работи. Ответникът твърди, че на 09.10.2017 год. е
започнала работата по полагане на кабел за улично осветление по ул.“Булаир“ в
гр.Поморие, бил направен изкоп с дълбочина 80 см., широчина 40 см. и дължина 65 м., като всички
живущи били предупредени и бил поставен мост за преминаване пред всяка врата. На
следващия ден – 10.10.2017 год. започнало полагането на кабела, били премахнати
мостовете и по дължината за изкопа започнало засипване. Твърди се, че
едновременно с полагането на кабела и засипването на изкопа, на обекта са
работили и служители на общината, които поставяли тротоарните плочки. Заявява
се, че с цел осигуряване безопасността на преминаващите и живущите, бил
поставен служител, който да ги предупреждава да не прескачат изкопа, а да го
заобиколят. Твърди се, че ищцата излязла от дома си около 10.30 ч. и не се
съобразила с предупреждението на служителя. Изкопът бил полузасипан, с
дълбочина около 40 см. Ищцата решила да премине през изкопа, като стъпи върху
две успоредни тръби на слаботоковата инсталация, при което левият ѝ крак
се подхлъзнал и пропаднал между тях, а от това пропадане се получило счупване
на глезена. Заявява се, че вредоносните последици са настъпили не поради
извършването на ремонтните дейности, а само поради вината на пострадалата.
При условията на евентуалност ответникът твърди, че ищцата е съпричинила
за настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да се приложи
чл.51 ал.2 от ЗЗД. Заявява се, че като не се е съобразила с указанията да
заобиколи изкопа, тя се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане.
Твърди се, че поведението на пострадалата е с много по-голяма тежест в
причинния процес, довел до увреждане на здравето ѝ , поради което
обезщетението следва да бъде намалено значително в полза на ответника.
Твърди се,
че не е налице противоправност на извършеното деяние и всички
строително-ремонтни работи са извършени при спазване на изискванията за
безопасност. Заявява се, че ответникът не е имал виновно поведение – предприел
е необходимите действия по обезопасяване на изкопа и е поставил специален
служител.
Заявява се, че ако все пак отговорността
на ответника бъде ангажирана, размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишен и е недоказан. Твърди се, че от представените
писмени доказателства става ясно, че ищцата е пролежала в болница 6 дни, през
които е претърпяла операция на глезена и е изписана с подобрено общо състояние.
След това е пролежала още 3 дни, за премахване на синдезмален винт. Отделно е
прекарала 7 дни в „Специализирани
болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, където е провела
рехабилитация. Ответникът твърди, че получените от ищцата увреждания не са с
продължителност и интензитет, различен от обичайните за подобни травми,
увреждането не е трайно, а медицинската прогноза за неговото развитие е добра.
Ответникът заявява, че претендирания размер е прекомерен и надвишава значително
справедливия и достатъчен размер, необходим за обезщетяване на конкретно
претърпените неимуществени вреди.
Оспорва се и претенцията за обезщетяване
на имуществените вреди. Ответникът заявява, че фактурата за сумата от 1100 лв.
– стойност на 1/3 тубуларна плака, е издадена в деня, следващ операцията на
ищцата, поради което се оспорва, че фактурата и касовия бон се отнасят до тубуларната
плака, закупена от ищцата. Сочи се, че всяка плака има идентификационен номер,
който в случая изобщо не е посочен. Според ответника, представените документи
не доказват нито стойността, нито сумата, която ищцата е заплатила при
покупката на тубуларната плака.
В съдебно заседание
оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Третото лице-помагач на
ответника оспорва претенцията, не ангажира доказателства. Чрез процесуалния си
представител заявява, че ищцата не е доказала противоправно поведение на ответното дружество и
причинно-следствената връзка между
същото и настъпилия вредоносен резултат. Алтернативно, в случай, че
бъдат установени пропуски в изпълнението на строителните работи и тези пропуски
могат да бъдат вменени във вина на служители на ответника, третото лице въвежда
възражение да допринасяне на противоправния резултат от ищцата, която не е
съобразила поведението си с обективните обстоятелства и е допуснала да бъде
увредена.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
че на 10.10.2017 год. ищцата е претърпяла злополука, от която е получила
счупване на глезена на левия крак и че на същата дата са били извършвани от
работници/служители на ответника строително-ремонтни работи по полагане на
кабел по ул.“Булаир“ в гр.Поморие, където е настъпила злополуката.
Претенцията е квалифицирана
от съда по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД включва противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
служители/работници на възложителя, настъпили вреди, причинна връзка, възлагане
на определена работа, при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат.
В конкретния случай не се спори и ответникът
признава, че по договор, сключен с ОП“БКСРД“ Поморие, е изпълнил строителни и
електроремонтни работи на ул.“Булаир“ в гр.Поморие по направа на улично
осветление. От приложените документи се установява, че на 09.10.2017 год. е
подписан протокол между възложителя и изпълнителя за предаване на строителната
площадка в почистен вид и с отстранена тротоарна настилка. Ответникът е
представил акт обр.19, подписан на 06.11.2017 год., от който се установява
обема на извършените дейности, включително направа на изкоп със зариване и
трамбоване 0.8 х 0.4 с дължина 65 м. От представените документи и най-вече от
протокола за предаване на строителната площадка може да се направи извод,
че строителни и електроремонтни са
започнали на 09.10.2017 год. – в деня преди злополуката.
Всички свидетели – и тези на
ищцата, и тези на ответника, еднозначно заявяват, че ищцата е пропаднала в
изкопа сутринта на 10.10.2017 год., непосредствено след като излязла от дома
си. От медицинската документация и от експертизата става ясно, че при
пропадането в изкопа ищцата получила счупване на лявата подбедрица в дисталната
част (левия глезен).
Ответникът, като строител по
смисъла на чл.74 ал.1 от ЗУТ, е имал задължение да вземе необходимите мерки за
обезопасяване на изкопа, като направи ограждения и прелези и постави
предупредителни знаци. Според показанията на св.Я. и К., водени от ответника, в
деня преди инцидента работниците на ответника направили изкопа, като оставили
пътеки за преминаване пред входните врати на домовете. На следващия ден –
10.10.2017 год., към 9 часа, започнали да копаят мостовете за преминаване за
един час, за да може да се положи кабела. В тази част показанията на
свидетелите следва да бъдат ценени, тъй като кореспондират с показанията на св.П.
– пряк свидетел на инцидента, който заявява, че работниците завършили няколко
участъка и се пръснали към 10 часа. Според самите служители на ответника
премахването на мостовете е било необходимо, за да се положи кабела. Горното
означава, че към момента на злополуката на живущите не са били осигурени
никакви прелези, за да преминат, и единствената възможност е била да се
заобиколи изкопа от двете му страни. Никой от свидетелите не съобщава, че
изкопът е бил обезопасен с ограждения, които да ограничават достъпа до него. От
това съдът прави извод, че служителите на ответника не са изпълнили
задължението си за обезопасяване на изкопа по какъвто и да било начин – чрез
прелез или с ограждения, а човешкото присъствие на работници очевидно не е било
достатъчно за обезопасяване, след като е настъпил такъв инцидент с пропадане.
При доказано противоправно
поведение на работници на ответника и настъпил вредоносен резултат, е налице
деликт по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД, а виновното поведение на служителите на
възложителя на работата се предполага. Ангажираните от ответника доказателства
не са достатъчни за оборване на законовото предположение за вина. Свидетелските
показания на ангажираните от ищцата свидетели сочат, че в момента на нейното пропадане изкопът е бил с максимална
дълбочина от 80 см., след като тя е потънала поне до таза и са били необходими
усилията на няколко души, за да бъде измъкната. Тезата на ответника, че в
момента на пропадането изкопът е бил полузасипан и е било възможно да се стъпи
в него и да се прекрачи, не се възприема от съда като достоверна. Показанията
на водените от него свидетели в тази им част не следва да бъдат кредитирани,
поради тяхната заинтересованост и поради вътрешното противоречие в показанията
на св.К. – той съобщава,
че не е успял да измъкне ищцата и е повикал помощ, което не би се случило при
полузасипан изкоп. Освен това, дори и изкопът да е бил полузасипан, това не
отменя задължението на служителите на ответника да го обезопасят до пълното му
заравяне чрез ограждения или прелези.
В обобщение съдът намира, че
са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл.49 от ЗЗД - в резултат на бездействие на негови служители при изпълнение на
възложени работи на ул.“Булаир“ в гр.Поморие ищцата е пропаднала в изкоп и е
получила травма – счупване на глезена на левия крак, като вредоносния резултат
е в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на работниците на
ответника – той не би настъпил в случай, че на ищцата е било осигурено място за
преминаване над изкопа при входната врата на дома ѝ.
Както ответникът, така и
неговият помагач – „ЗАД Армеец“ АД, който е застраховал професионалната му
отговорност, са направили възражение за съпричиняване на увреждането от
пострадалата – те твърдят, че ищцата е създала реална опасност за настъпването
на вредата, тъй като вместо да заобиколи изкопа самонадеяно се е опитала да го
прескочи.
С молба от 25.01.2019 год.
ищцата е уточнила, че след като излязла от входната врата на дома си, решила да
прескочи изкопа – стъпила с десния крак пред изкопа и при първата крачка
пропаднала в изкопания ров. Твърди, че десният ѝ крак пропаднал в изкопа,
левият ѝ крак останал на повърхността на земята, чуло се изпукване и
кракът от глезена надолу останал настрани. Описанието на фактите, дадено от
самата ищца, сочи, че тя не е пропаднала в рова внезапно и без да го забележи, напротив
– взела решение да го прескочи. В същия смисъл са и показанията на св.П., който
заявява, че след като излязла от къщи, ищцата се засуетила накъде да тръгне и
предприела прескачане на изкопа. Същият свидетел съобщава, че ищцата прекрачила
изкопа с десния си крак и след като стъпила от другата страна, пръстта се
свлякла и десният ѝ крак пропаднал. Не следва да се ценят показанията на
свидетелите на ответника за това, че ищцата стъпила на тръбите на слаботоковата
инсталация и кракът ѝ се заклещил и счупил, тъй като нито един от тях не
е пряк очевидец – и двамата в момента на инцидента са изпълнявали служебните си
задължения и не са видели механизма на пропадането. От друга страна, всички
свидетели нееднозначно заявяват, че откъм фасадите на къщите е имало пътека, по
която е било възможно изкопът да се заобиколи – по около 20 м. във всяка
посока. Тезите на страните за ширината на тази пътека и за възможността да се
премине по нея се разминават. Според свидетелите, водени от ищцата, ширината на
пътеката била 30-40 см., същата ширина се препредава от служителя на МВР в
докладната записка на л.7 от делото въз основа на данни, събрани от друг
служител в докладна записка, която не се представя. Както се установява от
документацията, изкопът е бил предназначен за направа на улично осветление, ето
защо е нелогично той да бъде направен до фасадите на къщите. По-вероятно е да е
бил направен в близост до улицата, където се монтират стълбовете, в най-лошия
случай е бил направен в средата на тротоара, както сочи св.П.. При ширина на
тротоара от 1.60 м. (показания на св.Я.) и ширина на изкопа 40 см.
(акт обр.19), откъм фасадите на къщите е останала пътека от 60 см., която е
била напълно достатъчна за преминаване и заобикаляне на изкопа, включително за
заобикаляне на препятствията. Ищцата е имала възможност за преценка и вземане
на решение, огледала е мястото, но е решила да прескочи, вместо да заобиколи.
Тротоарът е бил с отстранени плочи, пръстта е била рохка, а от другата страна,
където ищцата стъпила, е имало насип – свидетелят Джамбазов сочи, че заварил
майка си седнала на купчината пръст откъм бордюра. Именно свличането на пръстта
от насипа е станало причина за пропадането. Ищцата е осъществила грешна
преценка на възможностите си да прескочи безопасно, не е съобразила поведението
си с обективните обстоятелства и така е допуснала да бъде увредена. Съпричиняването
на вредоносния резултат е значително, тъй като, както се каза по-горе, ищцата е
имала време и възможност за преценка,
осигурен обходен маршрут или е имала възможност да изчака и да потърси
помощ за преминаване. При това положение съпричиняването от страна на
пострадалата е в размер на 50 на сто.
Според чл.51 ал.1 от ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди (имуществени и неимуществени), които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, а неимуществените вреди се
обезщетяват по справедливост.
Засегнатите от деликта
неимуществени блага нямат парична оценка, а тяхното обезщетяване, което съдът е
длъжен да определи по справедливост, не
ги възстановява, а ги компенсира. Затова още с т.11 от ПП №4/1968 год. на ВС са
маркирани обективно съществуващите обстоятелства, които следва да бъдат взети
предвид при определяне на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възраст и т.н. С по-новата практика се приема, че при определяне
на обезщетението следва да се вземат предвид не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при
съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
От медицинската документация и от експертизата се
установява, че ищцата е постъпила в УМБАЛ Бургас на 10.10.2017 год. с диагноза
фрактура крурис синистри ин партис дисталис и е била изписана на 16.10.17 год.
Била е оперирана на 10.10.17 год, като под анестезия е била извършена кръвна
репозиция на фрактурата под рьо контрол с поставяне на метална остеосинтеза.
Ищцата е била изписана в подобрено общо състояние, в деня на изписването е била
с гипс и се е придвижвала с две помощни средства (фиш на л.11). Постъпила е
отново на 03.01.2018 год. до 06.01.2018 год., оперирана е отново под анестезия
и е изваден синдезмалния винт. Провела е рехабилитация в „СБРНК“ ЕАД Поморие,
за времето от 09.03.18 год. до 16.03.2018 год.
От експертизата се установява, че обичайния
оздравителен процес при тази травма е в рамките на 4-5 месеца. След травмата
ищцата е имала болки и страдания, затруднение в придвижването, които постепенно
в хода на оздравителния процес са затихнали. Към момента на прегледа,
осъществен от в.л.д-р Парасков на 31.01.2019 год., е установено придвижване без
помощни средства и без накуцване. Установено е възстановяване на движенията на
глезенната става с непълна дорзофлексия. В съдебно заседание вещото лице е
уточнил, че дорзофлексията е в рамките на 85-90 % най-вероятно поради наличната
плака, която все още не е отстранена. Заявил е, че ще се предприеме изваждане
на плаката отново с операция, като се очаква след това пълно възстановяване на
движението на глезенната става. Според заключението, ищцата се оплаква от болки
при натоварване на глезена, но те завбъдеще ще отшумят, тъй като костите се
възстановяват 100%. Възможно е да има оплакване от болки при застудяване, но не
и при затопляне.
От показанията на св.Д., син на ищцата, се установява, че след
злополуката в болницата майка му се чувствала зле, не можела да става от
леглото, когато близките ѝ я посещавали те я водили до тоалетната.
Свидетелят съобщава, че кракът ѝ бил гипсиран и останал така поне седмица
след изписването. Получила усложнения – кракът ѝ посинял, появили се
мехури и се наложило да се поставят инжекции в продължение на 15 дни. Първата
седмица след изписването ищцата се придвижвала само с придружител, след около
10 дни започнала да се придвижва с помощта на проходилка. След проходилката
ищцата ползвала бастун, започнала да се оправя що-годе сама към края на
декември. В края на февруари започнала да ходи самостоятелно, оплаквала се от
болки при лошо време, че глезенът ѝ е по-къс, особено като се качва и
слиза от стълби.
От събраните доказателства според съда несъмнено
се установи, че от телесните наранявания ищцата е претърпяла болки и физически
страдания непосредствено след инцидента, по време на болничния престой и след двукратно
проведеното оперативно лечение. Установява се, че събитието е повлияло
отрицателно на качеството на живот на ищцата – последвали са продължителна
изолация, трудности във възстановяването, свързани с продължително долекуване и
смяна на превръзки, затруднения в
общуването, в придвижването, в обслужването. Не се възприема от съда довода, че
травмата уронила достойнството на ищцата самочувствието ѝ на пълноценен
човек, тъй като в отделението тя не можела да стане от леглото и била с
памперси. Показанията на св.Д. в
тази им част не следва да се кредитират, тъй като противоречат на медицинската
документация и експертизата – ищцата е била в болницата от 10.10. до 16.10.17
год. и е изписана със самостоятелно придвижване, а както се установява от
заключението, счупването на глезена е причинило затруднение на движението, а не
невъзможност за движение като при лежащо болен. Към настоящия момент функцията на крайника е
възстановена, движенията на глезенната става са запазени, единствено пасивната
дорзофлексия не е в пълен обем, но се очаква след премахване на металната
остеосинтеза пълно възстановяване на глезенната става, включително и на
костите. Възможно е ищцата да чувства дискомфорт само при влошаване на времето.
Съобразявайки вида, характера и продължителността
на телесните увреждания, обратимия им характер, причинените психически и емоционални
неудобства, напредналата възраст на ищцата, която предполага по-трудно
възстановяване, и икономическата конюктура, съдът приема, че на ищцата следва
да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000
лв., а за разликата до предявения размер от 50 000 лв. претенцията следва
да бъде отхвърлена. В съответствие с възприетата степен на съпричиняване,
обезщетението следва да бъде намалено с ½, или на ищцата се следва
обезщетение в размер на 15 000 лв.
Претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди също е основателна, предвид разпоредбата на
чл.51 ал.1 от ЗЗД. Ищцата е направила разходи за лечението си, за които
представя документи. Ответникът е оспорил единствено разхода за метална
остеосинтеза, с твърдения, че фактурата е издадена в деня след операцията и не
е посочен идентификационен номер на вложената плака. Според съда тези
възражения са неоснователни, тъй като от показанията на св.Д. става ясно, че в деня на операцията е била
вложена налична в болничното заведение плака, а след това на другия ден е била
оформена документацията с доставчика. Освен това от приложената снимка на л.9
от делото и от експертизата е ясно, че в крака на ищцата е вложен имплант,
чийто идентификационни данни са без значение за делото. От заключението се
установява също, че всички направени разходи са били необходими и са във връзка
с оздравителния процес. При това положение и като се съобрази степента на
съпричиняване, претендираните от ищцата разходи следва да ѝ се присъдят
като обезщетение за имуществени вреди в половин размер.
И двете страни са поискали присъждане на разноски и
има право на такива съразмерно на уважената/отхвърлена част от претенциите.
Ищцата е представила списък и документи за сторени
разноски в размер на 5 205,60 лв., от които възнаграждение на адвокат в
размер на 2 829,60 лв. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което, предвид минималния размер
по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС (2030 лв.), се явява
основателно. След редуцирането на възнаграждението до минималния размер от 2030
лв. поради липса на фактическа или правна сложност на настоящото дело,
разноските на ищцата са в размер на 4 856 лв. От тях, съобразно уважената част
от претенциите, ищцата има право на 1483,25 лв.
Ответникът е направил разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете следва да му се присъдят 1389,10 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електра” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, жк „Изгрев“, бл. ЗА, ет. *, ап. *, представлявано от управителя И.Т., да заплати на В.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, по сметка *** в „***“ АД, обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от фрактура на глезена на левия крак при злополука, претърпяна на 10.10.2017 год. в
гр.Поморие, в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.10.2017 год. до окончателното ѝ
изплащане, като в останалата част до предявения размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „Електра” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, жк „Изгрев“, бл. ЗА, ет. *, ап. *, представлявано от управителя И.Т., да заплати на В.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, по сметка *** в „***“ АД, обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди от злополука, претърпяна на 10.10.2017 год. в гр.Поморие, в
размер на 699,89 лв., представляващи разходи за лечение, както следва: 550
лева със законната лихва от 11.10.2017 г. до
окончателното плащане – ½ стойност на тубуларна плака; 17,40 лева със
законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното плащане – ½ заплатена
потребителска такса за лечение; 37,50 лева със законната лихва от 11.10.2017 г.
до окончателното плащане – ½
стойност на проходилка; 27,50 лева със законната лихва от 25.10.2017 г.
до окончателното плащане — ½ стойност на закупени санитарни материали; 16,74
лева със законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното плащане – ½
стойност на закупени лекарства; 29,45 лева със законната лихва от 16.10.2017 г.
до окончателното плащане – ½ стойност на закупени лекарства; 0.50 лева
със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното плащане – ½ от заплатена
потребителска такса за лечение; 20.30 лева със законната лихва от 09.03.2018 г.
до окончателното плащане – ½ от заплатена потребителска такса за
лечение; 0.50 лева със
законната лихва от 09.03.2018 г. до окончателното плащане – ½ стойност
на заплатен чаршаф, като в останалата част до предявения размер от 1399,78 лв. ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди
ОСЪЖДА „Електра” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, жк „Изгрев“, бл. ЗА, ет.*, ап.*, представлявано
от управителя И.Т., да
заплати на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, по сметка *** в „***“ АД, разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1483,25 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и три 0.25 лв.).
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Електра”
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк
„Изгрев“, бл. ЗА, ет.*, ап.*, представлявано от управителя И.Т. разноски в
първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1389,10 лв. (хиляда триста осемдесет и девет 0.10 лв.).
Решението е постановено при
участието на ЗАД „Армеец“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, ет.5, представлявано от М.И. като помагач на
ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: