№ 136
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по постъпила въззивна частна жалба лично от
осъдения К. И. Ш. и допълнение към нея против определение № 155 от
24.03.2022 г., постановено по ЧНД № 214/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание лишаване от свобода. Излагат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска
неговата отмяна като далото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд или въззивният съд ново определение, с което да постанови
условното предсрочно освобождаване на осъдения. Прави се и искане делото
да бъде разгледано от настоящата инстанция в открито съдебно заседание.
Окръжна прокуратура – Стара Загора, редовно уведомена за
постъпилата частна жалба и допълнението към нея, не изразява становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания, с приложените по делото материали и
атакуваното определение на окръжния съд, за да се произнесе, намира за
установено следното:
Преди всичко следва да се посочи, че направеното от осъдения
1
К.Ш. искане жалбата му да бъде разгледана в открито съдебно заседание е
неоснователно. Съгласно чл. 440, ал. 2 НПК определенията на окръжния съд,
постановени в производство за разглеждане на предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване, подлежат на обжалване по реда на глава
двадесет и втора от НПК. В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК (глава 22 от
НПК) е предвидено, че въззивната инстанция разглежда частната жалба в
закрито заседание, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с
призоваване на страните. В случая осъденият не сочи основателна причина
производството да протече по реда на чл. 345, ал. 1 пр. 2 НПК, а и настоящата
инстанция счита, че не е наложително събиране на други доказателства,
поради което и делото не следва да бъде разгледано в открито съдебно
заседание, включително и чрез видеоконференция.
Извън горното, частната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при разглеждане на делото от окръжния съд. Те касаят, на първо
място, краткия срок от получаване на призовката от осъдения (на 21.03.2022
г.) до разглеждане на делото в открито съдебно заседание (на 24.03.2022 г.),
който, според жалбоподателят, не му е позволил да организира пълноценно
защитата си. Този довод не може да бъде споделен. Производството пред
окръжния съд е образувано на 18.03.2022 г., в деня на получаване на молбата
на осъдения за условното му предсрочно освобождаване, подадена чрез
затворническата администрация на 08.03.2022 г. като по този повод са
изготвени и приложените в първоинстанционното производство становища от
началника на затвора – *, на зам. началника на РНОД, на и.ф. началник сектор
„СДВР“, както и доклад на инспектор „СДВР“ и експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на К. И. Ш. от инспектор –
психолог. В деня на образуването му, делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с разпореждане, копие от което е връчено на
осъдения Ш., ведно с призовка и с което му е разяснено правото на защитник
– по личен избор или служебен такъв. За последното му е изпратена и бланка
на декларация по образец на Националното бюро за правна помощ, която е
върната с направената от осъдения ръкописна отметка, че не желае служебен
защитник. В съдебното заседание пред окръжния съд на 24.03.2022 г.
2
осъденият се е явил и без упълномощен защитник, като не е направил
възражение, че срокът от призоваването до тази дата не му е бил достатъчен,
за да организира защитата си. Не е заявил и желание да му бъде осигурена
възможност да се запознае с приложените по делото материали, включително
и за отлагане на делото за тази цел. При тези данни и при положение, че
производството е било образувано по инициатива на осъдения, възраженията
му за ограничено право на защита са неоснователни.
Второто възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение се обосновава с довода, че при разглеждането на делото е взел
участие предубеден съдия. Същото е било поддържано и пред окръжния съд и
обосновано отхвърлено като неоснователно. Приложените по делото
материали не подкрепят изтъкнатите в тази насока аргументи на осъдения. Те
не попадат нито в обхвата на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НПК,
регламентираща абсолютните основания за самоотвод/отвод на състава на
съда или на негов член, нито в този на ал. 2 на същия текст, който предвижда
да са налице други обстоятелства, въз основа на които може да се приеме, че
по какъвто и да е начин той е предубеден или заинтересован пряко или
косвено от изхода на делото. Предубедеността на съдия С. К., участвала в
първоинстанционния съдебен състав разгледал настоящото дело, според
осъдения, била проявена от участието й в съдебния състав по ЧНД №
351/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в производство за
определяне на едно общо наказание, в което не било приложено най-
благоприятното за Ш. съчетание. Така изложените обстоятелства не
дискредитират участието на съдия С. К. в разглежданото в настоящото
въззивно производство първоинстанционно дело (образувано по реда на чл.
437 и сл. НПК), което е напълно различно от цитираното от осъдения друго
наказателно дело (образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 НК), по което същият е бил страна. Производствата по двете
дела и постановените по тях съдебни актове нямат обективна връзка помежду
си. Отказът да бъде уважено направеното пред окръжния съд доказателствено
искане – да се изиска характеристична справка от началника на Надзорно
охранителната дейност при затвора – *, също не попада сред обстоятелствата
по чл. 29, ал. 2 НПК. Както е известно съдът събира доказателства по
направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се
налага за разкриване на обективната истина. Съдът обаче има суверенното
3
право да прецени кои доказателствени искания да уважи с оглед на това дали
те са необходими и значими за изясняване на фактическите положения, пряко
свързани с предмета на доказване. Ако това не е било нужно, то и съдът след
като се аргументира, има правото да не уважи определени искания на
страните. В конкретния случай настоящият съдебен състав не установи
окръжният съд безмотивно да е отхвърлил направеното от осъдения
доказателствено искане. При липса на релевантни обстоятелства, очертаващи
предварително съставено убеждение по съществото на делото и обвързаност с
въпросите, които следва да бъдат решени, в случая, в производството за
условно предсрочно освобождаване, у съответния член от състава на съда, за
него не съществува задължение за самоотвод или за отвод. Ето защо,
направеното в тази насока възражение на осъдения е неоснователно.
От събраните и приложени по делото материали се установява
следното:
К. И. Ш. е осъждан, както следва:
С Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 01.11.2012 г., за престъпление
по чл. 339, ал. 1 НК, извършено на 09.12.2011 г. - на две години лишаване от
свобода, изтърпяването на което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е
отложено за срок от три години.
Със Споразумение от 08.04.2015 г. по НОХД № 1183/2014 г. по
описа на Специализирания наказателен съд, за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК, извършено в периода от началото на м. 01.2008 г. до
11.02.2009 г. - на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от пет години.
С Присъда № 77/14.04.2016 г. по НОХД № 2489/2015 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 04.05.2016 г., за
престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 07.03.2012
г. – 24.06.2013 г. - на пробация със следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и десет
месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от две години и десет месеца; безвъзмезден
труд в полза на обществото от 100 часа годишно в рамките на една
календарна година.
4
Със Споразумение № 155/04.06.2019 г. по НОХД № 1901/2018 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр.
ал. 1 НК, извършено на 11.09.2017 г. - на пробация със следните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
С Присъда № 4/04.02.2019 г. по НОХД № 97/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 23.07.2020 г., за престъпление
по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК - на четири години
лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда,
на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение Присъда №
111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, като е постановено наказанието лишаване от свобода за срок от две
години да се изтърпи отделно и при първоначален „строг“ режим.
С Определение № 260033/25.09.2020 г., постановено по ЧНД №
351/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на
01.12.2020 г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено
общо наказание по НОХД № 1183/2014 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, НОХД № 2489/2015 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора и по НОХД № 97/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
което е лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален
„строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС. Със същото
определение е постановено, на основание чл. 68, ал. 1 НК, отделно
изтърпяване от така определеното общо най-тежко наказание на наказанието
лишаване от свобода за срок от две години, наложено с Присъда №
111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС. Със същото определение е постановено
отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено със Споразумение
№ 155/04.06.2019 г. по НОХД № 1901/2018 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, при посочената по-горе съвкупност от пробационни мерки. От така
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е зачетено
времето, през което Ш. е бил задържан, включително и с мярка за
неотклонение „домашен арест“ и изтърпяната част от наказанието
5
„пробация“, като общо зачетеното изтърпяно време е 2 години 5 месеца и 3
дни.
К. И. Ш. е постъпил в затвора на 04.02.2019 г., като от същата
дата е започнало изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Наказанието по НОХД № 422/2012 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора в размер на две години лишаване от свобода е изтърпяно на
02.02.2021 г., от която дата е приведено в изпълнение наложеното му общо
най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода. Към
датата на влизане в сила на определението на Окръжен съд – Стара Загора,
при липса на протест и жалба – 01.04.2022 г., К. И. Ш. ще е изтърпял
фактически 1 година 1 месец и 29 дни; от задържане 2 години 5 месеца и 3
дни; от работа 1 месец и 21 дни; всичко - 3 години 8 месеца и 23 дни, а
неизтърпеният остатък е в размер на 3 месеца и 7 дни.
В становището на началника на затвора – * се посочва, че
изготвената първоначална оценка на правонарушител по отношение на Ш. е
регистрирала среден към висок риск от рецидив - 70 точки. Посочени са и
следните основни сфери на нужда: отношение към правонарушението,
управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди е
от средна степен, насочен към познато пълнолетно лице и към обществото. В
първоначалния план на присъдата е предвидена индивидуална и
специализирана корекционна дейност, насочена към изграждане на
мотивация за промяна в криминалното му поведение, създаване на
просоциални нагласи и подобряване на уменията за мислене и самоконтрол. В
становището се сочи също, че К.Ш. е със средно интелектуално ниво, стреми
се към по-висок статус в затворническата общност, че е инициативен,
увличащ останалите лишени от свобода. Постигал целите си, като
пренебрегвал норми и изисквания. Общувал с останалите лишени от свобода
в групата си, но при провокиране бил вербално агресивен. Контролирал
враждебните си и агресивни импулси, но същевременно бил и лесно
раздразнителен и импулсивен. Лишеният от свобода трудно съобразявал
поведението си с установените режимни изисквания и нормативно
наложените ограничения.
6
При престоя си в затвора Ш. три пъти е наказван за
дисциплинарни нарушения – Заповед № Л-277/06.02.2020 г., Заповед № Л -
543/05.03.2020 г. и Заповед № Л-782/06.04.2020 г., които наказания, на
основание чл. 109, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС и понастоящем не са заличени.
В становището на началника на затвора се сочи, че
отношението на К. Ш. към пенитенциарната администрация е негативно –
същият бил крайно претенциозен, на моменти вербално агресивен,
неуважителен и пренебрежителен. По време на изтърпяване на наказанието
лишеният от свобода се изявил като подател на множество неоснователни
жалби и оплаквания срещу затворническата администрация, медицинския
център и други звена от пенитенциарните служби.
Индивидуалната работа с този лишен от свобода началникът на
затвора е определил като трудна. За отделни положителни прояви през 2021 г.
Ш. три пъти бил поощряван с награди – два пъти с „писмена похвала“ и един
път с „удължено свиждане за срок от два часа“. За стимулиране в
положителна посока на поведението му, от 16.09.2021 г. му е било възложено
полагането на доброволен, неплатен труд по чл. 80 от ЗИНЗС. От м. февруари
2021 г. е бил включен в ежеседмичната дейност на „*“ към затвора, но от
04.03.2022 г. същият декларирал, че не желае повече да участва в работата на
клуба.
В актуалната оценка на риска от рецидив, изготвена след
подаване на молбата на Ш. за предсрочно условно освобождаване, нивата на
рисковете от рецидив и вреди са запазени и не е отчетено изменение в
положителна насока. Дефицитни зони продължават да са: отношение към
правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и
обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Според
началника на затвора, Ш. е формален в мотивацията си за положителна
промяна, продължава да не осъзнава вината и отговорността за извършените
престъпления, като омаловажава отговорността относно собственото си
поведение. В обобщение, в становището е посочено, че при цялостна
преценка на поведението на лишения от свобода, не може да бъде направен
обоснован извод за наличие на трайна устойчивост в поведението и нагласите
на същия, от което е изведено заключение, че корекционният процес спрямо
този лишен от свобода не е завършен. Сочи се, че корекционната работа с
7
лишения от свобода следва да продължи, с цел изпълнение на заложените
цели и задачи в плана на присъдата и затвърждаване на постигнатото.
От заключенията на депозираната по делото експертна оценка
на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения е видно, че до
момента спрямо него не са постигнати целите на наказанието.
При тази фактическа установеност обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че не са налице предпоставките
на чл. 70, ал. 1 НК за условното предсрочно освобождаване на осъдения К. И.
Ш. по отношение на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,
наложено му с определение № 260033/25.09.2020 г. по ЧНД № 351/2020 г. на
Окръжен съд – Стара Загора. Изложените в противния смисъл доводи в
жалбата на осъдения не могат да бъдат споделени. Действително, налице е
една от законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от
свобода. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото
поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички
обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Цялостното поведение на осъдения Ш. по време на престоя му в
пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричния извод за
настъпила положителна и при това трайна промяна у него. Налице е запазване
нивата по отношение риска от рецидив и риска от вреди и не се регистрира
позитивно изменение. Той продължава да не осъзнава вината и отговорността
за извършените престъпления, което се потвърждава и от изявленията му по
време на първоинстанционното производство. При тези данни не може да се
приеме, че досегашният престой на лишения от свобода в затвора има
отчетлив корекционен и превъзпитателен ефект. Необходимо е продължаване
на работата за коригиране на наличните проблемни зони, осъзнаване тежестта
на деянието, повишаване на правната култура, формиране на критично
8
отношение към извършеното закононарушение. Изтърпяното до момента
наказание не е постигнало целите си в пълен обем.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 155 от 24.03.2022 г.,
постановено по ЧНД № 214/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9