Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Й.
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2676 по описа за 2019 година на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. Д. срещу
Заповед № 365з-4333/28.08.2019г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР –
Варна, с която на основание чл. 194, ал.1 и ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.
199, ал.1, т.3 предложение трето, чл. 204, т.4 и чл. 206, ал.1, ал.2, ал.3 и
ал.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене“ за срок от 1
месец, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят счита, че заповедта е
неправилна, незаконосъобразна и издадена в противоречие с материално-правните
разпоредби и целта на закона. Твърди, че в хода на проведеното дисциплинарно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с непълен
и некоректен анализ и оценка на събраните доказателства, довели до неправилност
на фактическите констатации. Изтъква, че не е спазен двумесечния срок за
налагане на наказанието. Поради изложените съборажения моли съда да отмени
обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли. Счита, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна, издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и
при стриктно спазване процедурата по ЗМВР. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Варна, след като съобрази доводите на страните и събраните и приети по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа
страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на процесната заповед,
което разполага с правен интерес да я оспори. Заповедта е връчена срещу подпис
лично на оспорващия Н.К.Б. на 29.08.2019г. видно от копието на административния
акт. От изложеното се налага извод, че 14-дневният срок за оспорването й,
съгласно чл.149, ал.1 от АПК, изтича на 12.09.2019г. В настоящия случай жалбата
е депозирана в ОД на МВР-Варна на 10.09.2019г., следователно е подадена в срок.
По
фактите:
От
представената по делото кадрова справка рег.№ 365р-43750/23.08.2019г.
/стр.17 от преписката/ е видно, че оспорващият Н.К.Б. е започнал работа в
системата на МВР от 13.01.2016г. – първоначално като „стажант“ в РДПБЗН-Варна
при ГДПБЗН-МВР. Считано от 21.04.2017г. е прекратено служебното му
правоотношение в РДПБЗН-Варна и от 03.08.2017г. е назначен като стажант в ОД на
МВР-Варна. В МВР последователно е преназначаван на следните длъжности -
„полицай“ в група „Охранителна полиция“ „Общинска полиция“ на сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по ДЩ
на ОД на МВР-Варна, считано от 14.03.2018г., която длъжност заема и към
момента. По време на службата си в МВР мл. инспектор Н.Б. е награждаван през
2018г. с индивидуална парична награда с МЗ №8121з-1556/13.12.2018г. и МЗ
№8121з-1575/19.12.2018г. Не са му налагани дисциплинарни наказания.
В сектор
ООРТП при ОД на МВР- Варна е постъпила докладна записка с рег.
365р-31292/21.06.2019г. на началник група „Общинска полиция“ ст. инспектор В. Н.,
с която докладва, че на 05.06.2019г. съгласно утвърден месечен график с УРИ 365р-28661/2019г.
е провел инструктаж на служителите от група „Общинска полиция“, работещи дневна
смяна от 08.00ч. до 20.00ч. По време на инструктажа разпоредил устно на всички
служители при съставяне на АУАН или фиш в присъствието на водачите на репатрираните
автомобили, задължително да изготвят и протоколи за полицейско предупреждение,
като резултата от написаните глоби с фиш следва да отговаря и на съставените
протоколи за полицейско предупреждение. Към проверката са приобщени сведения,
дадени от 13 служители на група „Охранителна полиция“, присъствали на
инструктажа, които потвърждават изложеното в докладната записка от ст. инспектор
Н.. На проведения инструктаж ст. инспектор Н. лично се обърнал към мл. инспектор
Н.Б., който бил определен да изпълнява служебните си задължения на работно
място „Репатриране на автомобили“ в гр. Варна, под „Аспарухов мост“, като го
запитал за смяната му на 04.06.2019г. колко съставени АУАН и фиша има и колко
са съставените протоколи за полицейско предупреждение. От отговора на полицай Б.
е станало ясно, че броя на протоколите за предупреждение са по-малко от
съставените АУАН и фишове. Б. му обяснил, че не можел да пише толкова много
протоколи, а ст. инспектор Н. пред всички служители, му обяснил, че не му се моли,
а му разпорежда да съставя протоколи за полицейско предупреждение на всички
водачи на МПС, на които се съставя глоба с фиш, като бройката трябва да е
равна. След извършена проверка от ст. инспектор Н., същият е установил, че на
05.06.2019г. има пропуски в дейността, извършена от мл. инсп. Б.. От
приложените към преписката информационна карта за дейността на наряда № Б125108, копия на протоколи за полицейско
предупреждение и глоби с фиш, както и копие на докладна записка рег. № 365р-28742/10.06.2019г. от мл. инсп. Б., е видно, че
на 05.06.2019г. служителят Б. е съставил 20 глоби с фиш, от които 18бр. в
присъствието на водача, като също така е съставил 11 протокола за полицейско
предупреждение, което е със 7 бр. по-малко от разпореденото от ст. инсп. Н.. На
мл. инсп. Б. е връчена покана за даване на писмени обяснения № 365р-42972/19.08.2019г., в която са посочени
конкретни въпроси, на които следва да отговори. В обясненията си, регистрирани
с № 365р-43324/21.08.2019г. отговаряйки на конкретните
въпроси оспорващият заявява, че на 05.06.2019г. му е била издадена устна
заповед от ст. инсп. Н., при съставяне на АУАН или фиш в присъствието на
водачите на репатрираните автомобили, задължително да изготвя протокол за
полицейско предупреждение. Устната заповед на ст. инсп. Н. не била възприета
като неправомерна или незаконосъобразна от мл. инсп. Б.. Като уважителни
причини за ненаписването на 7 протокола за полицейско предупреждение изтъква
своята лична преценка след като е взел предвид поведението на водачите по време
на съставяне на фишовете и личността им. Счита, че след като те добросъвестно
признавали вината си и изказвали съжаление за допуснатото от тях нарушение, той
не сметнал за необходимо да им състави протокол за полицейско предупреждение, а
само устно да ги предупреди да не извършват нарушения на ЗДвП.
Дисциплинарното
производство срещу младши инспектор Н.К.Б. е образувано със Заповед № 365з-3947/09.08.2019г. на Началник сектор ООРТП при
ОД на МВР – Варна. Със заповедта е определена комисия за извършване на
проверката и е определен срок до 23.08.2019г. Комисията, на която е възложено
да извърши проверката, е предложила на административно-наказващия орган да
ангажира дисциплинарната отговорност на мл. инспектор Н.Б..
След като се запознал с цялата дисциплинарна
преписка, дисциплинарно-наказващият орган е приел за доказано, че мл. инспектор
Н.Б. не изпълнил устно разпореждане на началник група „Общинска полиция“ ст. инспектор
Н., при съставяне на АУАН или фиш в присъствието на водачите на репатрираните
автомобили, задължително да изготвя и протоколи за полицейско предупреждение.
Описаното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо
се в неизпълнение на служебните задължения - чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за
което на основание чл. 199, ал.1, т.3 от ЗМВР /небрежност в служебната дейност,
забавено или лошо изпълнение на заповед/ е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че в конкретния случай отклонението от
изискванията е незначително, като допуснатото нарушение е преценено като
маловажно по смисъла на чл. 198, ал.2 от ЗМВР и с оглед тежестта на нарушението
и факта, че няма настъпили от него последици, както и с оглед цялостната
дейност на служителя е наложил наказание в минимален размер.
На
28.08.2019г. е издадена процесната Заповед № 365з-4333 от Началник на сектор ООРТП
при ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал.1 и ал.2, т.2, чл. 197,
ал.1, т.1, чл. 199, ал.1, т.3, предложение трето, чл. 204, т.4 и чл. 206, ал.1,
2, 3 и 4 от ЗМВР, на оспорващия Н.К.Б. е наложено дисциплинарно наказание
"мъмрене за срок от 1 месец".
Към
доказателствата по делото е представена цялата дисциплинарно-наказателна
преписка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Редът за
налагане на дисциплинарни наказания на служителите от състава на МВР е
установен в Глава VІІІ на ЗМВР. Съгласно чл.215а ЗВМР организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информацията за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика на МВР се уреждат с
Инструкция на министъра на вътрешните работи. В случая това е Инструкция №
8121з-470/ 27.10.2015г.
В случая
процесната заповед е издадена от компетентен дисциплинарно наказващ орган.
Дисциплинарно наказващите органи в системата на МВР са определени с чл. 204,
т.1-4 от ЗМВР диференцирано според йерархичното ниво на заеманата длъжност и
видове наказания по чл. 197, ал.1, т.1-6 от ЗМВР. В рамките на това нормативно
разпределение с чл. 204, т.4 от ЗМВР е предвидено служители на висши ръководни
и ръководни длъжности да издават заповеди за налагане на наказанията по чл.
197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР. Без да са посочени изрично държавните служители в
МВР, които могат да се накажат по този ред, предвид йерархичния характер на
администрацията на МВР и задължителната за всяка дисциплинарна власт
субординация, овластяването важи за тези държавни служители, организационно
подчинени в съответната структура на МВР на органа по чл. 204, т.4 от ЗМВР.
Процесната Заповед е издадена от началника на сектор "ООРТП" при ОД
на МВР-Варна. Според Класификатора на длъжностите в МВР по чл. 143, ал.2 от ЗМВР
длъжността "началник на сектор" /т. IX.8/ е ръководна по чл. 143,
ал.1, т.3 от ЗМВР. Следователно с оглед вида на заеманата от него длъжност,
началникът на сектор "ООРТП" при ОД на МВР-Варна е овластен с чл.
204, т.4 от ЗМВР да наложи наказание по чл. 197, ал.1, т.1 от ЗМВР -
"мъмрене" на оспорващия.
Поради
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в т. ч.
фактическите и правните основания за издаването й.
В хода
на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на
дисциплинарно-наказващия орган, с която оспорващият се е запознал. В хода на
проверката служителят се е запознал и с всички изготвени справки и е дал
обяснения, които дисциплинарно-наказващият орган е приел в изпълнение на
задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в срока по чл.
195, ал. 1 във вр. с чл. 196 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на
оспорващия, че дисциплинарното наказание е наложено извън двумесечния срок по
чл. 195, ал.1 от ЗМВР предвид наличието на докладна записка рег. №365р-31292 от
21.06.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР изрично е
посочено, че "дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя", а ал. 2 предвижда, че
"дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган", т.е. нарушението е открито, когато органът го е установил, а това
става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, докладна записка
рег. № 365р-31292 от 21.06.2019г. е подадена до
Директора на ОД на МВР-Варна, а
извършеното нарушение и самоличността на извършителя са станали известни
на компетентния дисциплинарно-наказващ орган, който в случая е началник сектор
ООРТП на 11.07.2019г. с получаване на докладна записка рег.
№365р-35107/10.07.2019г. /видно от резолюция върху същата л.23 от преп./ Именно
от тази дата следва да бъде изчислен 2-месечния срок по чл. 196, ал. 1 от ЗМВР,
тъй като именно на 11.07.2019г. са осъществени и двете обстоятелства, посочени
във фактическия състав от хипотезиса на цитираната норма. Предвид това
дисциплинарното производство е следвало да приключи не по-късно от два месеца
от тази дата, т.е. до 11.09.2019г. Заповедта е издадена на 28.08.2019г. в
рамките на този срок и преди да е изтекла една година от извършване на
нарушението, с оглед на което възраженията на жалбоподателя в тази насока се
явяват неоснователни.
Относно
материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:
От
събраните по делото доказателства категорично се установява извършването на
дисциплинарното нарушение, като това дори не се оспорва от служителя. В
дадените писмени обяснения мл. инсп. Б. е посочил, че е получил устна заповед
от ст. инспектор Н., която не му се е сторила неправомерна или
незаконосъобразна и водеща до извършване на престъпление или други нарушения, а
мотивите за неизпълнението й са свързани с негова лична преценка относно
необходимостта от издаването на предупредителни протоколи. Правилно и законосъобразно
дисциплинарно наказващият орган е приел, че оспорващият не е изпълнил даденото
му разпореждане, свързано с изпълнение на служебните му задължения, като не е
предвиден специален ред за действие от подчинения служител, преценил, че
издаденото разпореждане е неправомерно. Издаденото разпореждане от ст.инспектор
Н. отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г., съгласно който,
„разпореждането е устно или писмено указание чрез резолюция, издадено от орган
на подчинените му държавни служители, което е свързано с изпълнение на
функционалните им задължения или със заповед на горестоящ началник“. В
конкретния случай разпореждането е издадено само във връзка със службата и не
уронва честта и не накърнява достойнството на подчинения служител в лицето на
оспорващия. Твърденията в жалбата относно наличието на качество на
административен орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност не
намира опора в действащата нормативна уредба. Подчиненият служител не може да преценява
дали да наложи писмено или устно предупреждение по чл. 65, ал.1 от ЗМВР предвид
изричното устно разпореждане за съставяне на писмени протоколи за полицейско
предупреждение, което е задължително за долустоящия орган. С отказа си да
изпълни горното служителят не е изпълнил служебното си задължение да състави 7
бр. протоколи за полицейско предупреждение на водачите на МПС, в изпълнение на
взетите превантивни мерки на МВР за противодействие на пътния травматизъм,
което е видно от събраните по делото писмени доказателства /дадените в хода на
дисциплинарното производство писмени сведения и показания/. С това свое
поведение в служебната си дейност оспорващият е проявил лошо изпълнение на
устно разпореждане, поради което законосъобразно е подведен под дисциплинарна
отговорност. С оглед разпоредените му задължения от прекия ръководител на 05.06.2019г.
да извърши действия по съставяне на предупредителни протоколи, той е трябвало
да ги състави, а не да търси оправдание с лична преценка. Неправилно е
застъпеното от пълномощника на оспорващия становище, че наложеното
дисциплинарно наказание е несъобразено с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани на служители от
системата на МВР са изчерпателно изброени във възходящ ред /от най-лекото към
най-тежкото/ в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР, като в т. 1 е посочено
"мъмрене". Анализът на разпоредбата сочи, че в случая дисциплинарно
наказващият орган е наложил най-лекото дисциплинарно наказание за най-кратък
срок от 1 месеца, именно защото с оглед преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е
преценил процесното дисциплинарно нарушение като маловажно. Именно в
обстоятелствената част на оспорената заповед при определяне на вида и размера
на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е взел предвид
тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата, съгласно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР,
като с обжалвания индивидуален административен акт на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание, съответстващо на извършеното дисциплинарно нарушение
/аргумент от чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР/, чийто размер е
определен в законоустановения минимален срок от един месец.
В
контекста на гореизложеното неоснователно се явява и релевираното възражение за
неизследване на въпроса за вината на оспорващия. Обратно на това правилно
поведението на оспорващия е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което съобразно конкретно
установените факти, при форма на вината "небрежност", на основание
чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
"писмено предупреждение" за срок от три месеца до шест месеца, което
поради незначително отклонение от изискванията е прието за маловажно.
Не е
налице и несъответствие на акта с целта на закона. Процесната Заповед е издадена
с единствената цел да бъде наказан служител на МВР, извършил дисциплинарно
нарушение, с оглед оказване на правомерно
въздействие върху нарушителите за спазване на служебната дисциплина и
предупреждение да не се извършват последващи нарушения, което
представлява осъществяване на лична и
генерална превенция съгл. чл. 6 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
г.
В
обобщение на гореизложеното съдът намира, че жалбата срещу Заповед №
365з-4333/28.08.2019г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР – Варна е
неоснователна, поради което оспорването следва да се отхвърли.
С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, оспорващият следва да бъде осъден
на основание чл.143, ал.4 от АПК да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Б.,
ЕГН ********** *** срещу
Заповед № 365з-4333/28.08.2019г. на Началник сектор ООРТП при ОД на МВР –
Варна, с която на основание чл. 194, ал.1 и ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.
199, аал.1, т.3 предложение трето, чл. 204, т.4 и чл. 206, ал.1, ал.2, ал.3 и
ал.4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене“ за срок от 1
месец.
ОСЪЖДА Н.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 100лв. / сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.211 от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: