Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260679 04.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3811 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК ********* против М.Р.К., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9,
чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 86 и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.03.2017 г. между ответника и трето лице –
кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен
договор за кредит № *********. Била предоставена сумата от 300 лева, която
следвало да бъде върната в срок от 30 дни –29.04.2017 г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за
присъждане на сумите от: 300 лева –
главница; 86,66 лева – обезщетение
за забава за периода 30.04.2017 г. –
04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в
съда до окончателното погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Твърденият
договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността
за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между
страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не
чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление,
чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването
на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора.
Съобразно ангажираните доказателства – договор, ОУ,
разписка и СТЕ, която се кредитира изцяло от съда – като компетентна, ясна и
неоспорена от страните, съдът приема, че соченото облигационно отношение е
възникнало.
Тъй като договорът за кредит № ************ е сключен
под формата на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по
делото на хартиен носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са
посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорени са –
предоставена сума от 300 лева, конкретни лихвен процент, ГПР, срок за връщане
на сумата – 29.04.2017 г.
В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по
искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Прието е заключение на СТЕ, според което - след
справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „Вивус”/ - www.vivus.bg, е установено, че
е наличен профил на ответната страна М.К. от 22.11.2016 г., с посочени лични
данни. След регистрация в системата, последната генерирала персонален
идентификационен номер на потребителя. Вещото лице е установило, че от същия
профил е направена заявка на 30.03.2017 г. за втори кредит по ред на стойност
300 лева. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на заемната
сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който се преминавало
към следващия етап от кандидатстването, където се изписвали параметрите на
договора и условията към него. След запознаване с тях потребителят следвало да
натисне бутон “подпиши”, с което изразявал своето съгласие за сключване на
договора. Сочи, че системата е изградена по начин, според който – ако клиентът
не е прочел всички условия /заредени СЕФ, ОУ и проект на договор за кредит/,
нямало да бъде позволено да натисне бутона „подпиши“. След като изцяло отворил
предоставените му документи, потребителят натиснал бутона за подписване и
изпратил своята заявка. Така в системата на кредитора се отбелязвало, че
клиентът е кандидатствал за кредит, което в случая – се състояло като процедура
на посочената по – горе дата. В таблицата, обективирана в заключението, са
посочени действията, които били извършени от потребителя и, които вещото лице е
изследвало и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията,
описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от
който това действие е осъществено. Заключението е ясно, подробно,
безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.
По делото е приета разписка за получаване на пари в
брой от „Изи пей“ АД, като според предоставената от дружеството информация –
процесната сума е получена лично от ответника на 30.03.2017 г. в конкретен офис,
с представен документ за самоличност. Обстоятелството относно получаване на
заемната сума не е оспорено в процеса и се установява от представените
документи.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му,
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят
му”.
В случая каквито
и да е оспорвания липсват, като на база писмените доказателства и СТЕ,
съдът приема, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание.
Ответникът през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване на договора и е генерирал сключването чрез
натискане на бутона „подпиши“. Заявката с посочване на параметрите на договора
е направена от профила на потребителя М.К., след което от този профил при
следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, с който вещото лице се е запознало и, който е приет от потребителя с
натискане на бутона “подпиши”.
Сключване на договора, с предоставени парични
средства от 300 лева, се доказва по несъмнен начин и от анализа на
предоставената от третото лице „Изи пей“ АД информация и представена разписка. Разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се
счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради
което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е
възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване
финансов ресурс в размер на сумата от 300 лв. при условията и за сроковете,
установени в договора и общите условия към него.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на
краен падеж – 29.04.2017 г., до когато е следвало да бъде погасена.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018 г. и
приложение №1 към него /л.17, в което фигурират вземанията към ответника под № 4090/
се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена
изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично съгласие
на насрещната страна. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените
задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.21/ за
извършената цесия /л. 19/, адресирано до длъжника, което е получено преди
процеса /л.20/. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й
и в хода на процеса, т.к.:
Изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея /а в случая – и преди
нея/, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи
цесионера - Решение № 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното
право, извършеното и по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът
е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност -
наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена
паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по
силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за
главница, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Претендира
се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. Главният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от 300 лева, ведно
със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване,
като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
Вземането е изискуемо на краен падеж – 29.04.2017 г. След настъпването му и съгласно
чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД – ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва /чл. 33, ал. 2 ЗПК/. Ответникът е в забава, считано
от 30.04.2017 г. /деня след падежа/, от когато се претендира лихва в процеса. Изчислена
от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он – лайн калкулатор, акцесорната претенция
за обезщетение възлиза именно на претендираната сума от 86,66 лева за исковия
период, поради което следва да бъде присъдена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива от: 100 лева – ДТ; 180 лева – депозит СТЕ, като се дължи и юрк.
възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност, извършените
процесуални действия, съдът определя в размер на минимума от 100 лева. Дължат
се разноски от общо 380 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните
суми: 300 лева /триста лева/ –
главница, дължима по договор за кредит № *********** от 30.03.2017 г., сключен
с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ България” ЕООД с договор за
цесия от 23.11.2018 г.; 86,66
лева /осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ – обезщетение за
забава за периода 30.04.2017 г. –
04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на исковата молба в съда -
09.03.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 380 лева /триста и осемдесет лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
IBAN: *** – „Банка ДСК“ ЕАД
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ