Решение по дело №874/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 967
Дата: 14 октомври 2009 г. (в сила от 11 февруари 2010 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20092120200874
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1364                                    13.11.2009 година                                  гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС                                   ХІІІ наказателен състав

На тринадесети октомври                        през две хиляди и девета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХІІІ наказателен състав

 

при секретаря ХІІІ наказателен състав

като разгледа докладваното от съдия ХІІІ наказателен състав

н.а.х.дело № 874 по описа за 2009 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „*****” ЕООД, рег. по ф.дело № 2634/2003 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.”*****, чрез процесуален представител, против наказателно постановление № 295-А/05.01.2009 г. на началник Митница – Бургас. С атакувания акт на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 13 865 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоката 9432,132 кг. линеен полиетилен на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ и на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ дружеството е осъдено да заплати 13 865 лева, представляващи равностойността на стоката – предмет на нарушението по митническа стойност.

В жалбата се твърди, че не са взети под внимание важи за установяване на административното нарушение обстоятелства. Твърди се, че тъй като производството на основния компенсаторен продукт – фолио за селскостопански цели е ново производство за дружеството, за настройка на машините се е наложило извършването на много проби, които в крайна сметка са довели до получаването на голямо количество ( повече от обичайното ) негодна стока и отпадък, подлежащи на бракуване. Изтъква се, че този отпадък е наличен, а това е констатирано от проверяващите, което не е взето под внимание от наказващия орган. Според дружеството наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е преценил доказателствата и възраженията, като това е съществено процесуално нарушение.

На следващо място се изтъква, че наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.234а, ал.3 от ЗМ, тъй като в случая не може да се говори за контрабанда на стоки. Релевира се, че липсва „отклонение” на стоката, както и, че сумите на дължимите държавни вземания – мито, ДДС, продуктова такса за стоките, предмет на наказателното постановление, са платени ведно с дължимите лихви и няма причинена щета на държавата. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на дружеството поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

Ответната страна по жалбата Митница – Бургас чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.

 Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :

На основание заповед № 60/03.04.2008 г. на директора на РМД – Бургас е извършена проверка в рамките на последващия контрол, която констатира следното :

Издадено е с титуляр „*****” ЕООД разрешение за митнически икономически режим/специфично предназначение № BG1000/51/000307 от началник на ТМУ – Бургас на 18.11.2005 г., като в него е посочен срокът на валидност на разрешението – от 18.11.2005 г. до 06.10.2006 г. включително ; митническият режим е активно усъвършенстване по системата с отложено плащане ( АУ/ОП ) ; срокът за приключване на всеки един митнически икономически режим, учреден на база горецитираното разрешение, е 12 месеца ; посоченият метод за определяне на рандемана на основания компенсаторен продукт е „на основата на производствени данни съгласно чл.123 от ЗМ и чл.334о от ППЗМ” ; във връзка с рандемана на основания компенсаторен продукт в кл.16 „Допълнителна информация”, т.9 е вписано „титулярът на разрешението е длъжен да уведомява писмено надзорното митническо учреждение за всяка промяна на рандемана и разходните норми при съобразяване с условията на чл.123 от ЗМ и чл.334о, ал.2 от ППЗМ”.

Дружеството не е декларирало пред митническите органи получаване на вторичен компенсаторен продукт, а изрично е посочило 100 % безотпадна технология. В хода на проверката е предоставена заповед от представляващия дружеството, в която също не е предвиден процент за отпадък.

На 10.07.2006 г. на основание чл.91 от ЗМ и разрешение № BG1000/51/000307 дружеството с ЕАД 1000/5-1953/10072006 поставя под митнически режим АУ/ОП „линеен полиетилен LDPE183 ( плътност 0,918)” с тарифен код ********* от Митническата тарифа на Република България за 2006 г. и с нето тегло 47 400 кг. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, т.1 от ЗМ и част от условията, посочени в кл.7-9 от разрешението при прилагането на митнически режим АУ/ОП за 47 400 кг. линеен полиетилен ниска плътност ( тарифен код ********* ) в резултат на операциите по усъвършенстването му трябва да се получат вписаните в кл.8 първо и второ подразделение на цитираното разрешение основни компенсаторни продукти с тарифен код ********* от Митническата тарифа на РБ за 2005 г. и допълнително описание „полиетиленово фолио с плътност по-малка от 0,94 за селскостопански цели” с цветове съответно черно, черно-бяло, черно сребристо, сиво, бяло и прозрачно.

При проверката на месечни справки за материалите, вложени в различните видове фолиа, предоставени от „*****” ЕООД с писмо вх.№ РД-2601-0007/30.04.2008г. е установено, че за периода 01.01.2007 г. до 30.09.2007 г. включително в сравнение с предходния период ( календарната 2006 г. ) има промяна в използваната в производството на полиетиленово фолио разходна норма на линеен полиетилен ниска плътност ( ЛПЕНП ) с тарифен код *********, поставен под митнически режим АУ/ОП, и съответно в рандемана на получавания в резултат на операциите по усъвършенстване основен компенсаторен продукт ; за периода 01.10.2007 г. до 02.04.2008 г. няма производство на полиетиленово фолио ( основен компенсаторен продукт ).

На основата на тези месечни справки счетоводно е отразяван разходът на ЛПЕНП по кредита на счетоводна сметка *** „Материали”, аналитично отчитане по вид и количество ( приложение № 1 към доклад № 18/30.05.2008 г. ). Дружеството не е уведомило писмено надзорното митническо учреждение ( ТМУ Бургас ) за настъпила промяна в разходната норма на ЛПЕНП, прилагана при производството на различните видове полиетиленови фолиа през периода 01.01.2007 г. до 30.09.2007 г. включително. Промяната на разходната норма на ЛПЕНП оказва влияние върху рандемана на основния компенсаторен продукт и съответно върху приключването на митнически режим АУ/ОП, за което надзорното митническо учреждение не е уведомено в съответствие с условието, регламентирано в кл.16, т.9 от разрешението.

От „справка за приключване на режим активно усъвършенстване с отложено плащане по ЕАД 1000/5-1953/10072006”, вх.№ 2601-0544/13.06.2007 г., подадена от дружеството жалбоподател, и от списъците към кл.40 „Митнически манифест/Предшестващ документ” на митническите декларации за даване на допустимо митническо направление, описани в тази справка за приключване на митнически режим АУ/ОП е видно, че въпреки промяната на разходната норма за ЛПЕНП през периода 01.01.2007 г. до 30.09.2007 г. включително и съответстваща промяна на рандемана на основния компенсаторен продукт, дружеството осъществява приключването на митнически икономически режим АУ/ОП ( ЕАД 1000/5-1953/10072006 ) при рандеман определен на база разходна норма 78 % за ЛПЕНП.

Въз основа на данните, изложени в приложение № 31 към доклад № 18/30.05.2008 г. е установено, че в рамките на срока на приключване на режим АУ/ОП, учреден с ЕАД 1000/5-1953/10072006, а именно от 10.07.2006 г. до 10.07.2007 г. включително, дружеството в съответствие с разпоредбите на чл.95, ал.1 от ЗМ е дало допустимо митническо направление реекспорт на 69402,660 кг. основен компенсаторен продукт, произведени от 37 967,868 кг. ЛПЕНП. Количеството компенсаторен продукт, който би се получил при влагане на 37 967,868 кг. линеен полиетилен LDPE183, при предварително посочената разходна норма – 78 %, следва да бъде 29 614,94 кг.

В резултат на променената разходна норма на ЛПЕНП, поставен под режим активно усъвършенстване, при производството на основен компенсаторен продукт за периода 01.01.2007 г. до 30.09.2007 г. включително е променен и рандемана на основания компенсаторен продукт.

В счетоводството на дружеството жалбоподател липсва осчетоводен брак. При промяна производствената разходна норма в посока намаление е произведено от конкретната суровина и заприходено по-голямо количество готова продукция. Установената разлика представлява количеството суровина, с което би се произвел готов продукт, при декларирана разходна норма 78 % и останалото количество готова продукция, произведено следствие на занижената разходна норма 54,706 % и реализирано по начин, различен от приключване на учредения митнически режим „АУ/ОП”.

Предвид изложено дружеството е нарушило едно от условията, определени от митническите органи при поставяне на 47 400 кг. ЛПЕНП под митнически режим АУ/ОП и е осъществило приключването на митнически режим АУ/ОП при рандеман на основния компенсаторен продукт, който не е определен на основата на производствени данни съгласно чл.123 ЗМ и чл.334о от ППЗМ, като за това не е уведомило надзорното митническо учреждение. За 9 432,132 кг. ЛПЕНП от общото количество 47 400 кг. ЛПЕНП, поставени под митнически режим АУ/ОП с ЕАД 1000/5-1953/10072006, режимът не е приключен с даване на допустимо митническо направление на стоката, поставена под този режим или на получени от нея компенсаторни продукти в резултат на операции по усъвършенстване. Това количество ЛПЕНП не е налично в складовата и производствената база на дружеството нито като стока в непроменено състояние, нито като стока, вложена в производството на основен компенсаторен продукт.

Тъй като на място в производствената база на дружеството в с. Равда има материал, който видимо изглежда на отпадък, и който г-н Д.Г., представител на дружеството, също определя като такъв и двете страни са съгласни, че той е около 5 тона, такъв е вписан в протокол за посещение. В счетоводството на дружеството липсва осчетоводен отпадък.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен на г-н Д.Г., упълномощен представител на дружеството.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите А. И., Д.К., Р.С., писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-счетоводната експретиза.

От правна страна съдът приема следното:

Съгласно приетата за установена фактическа обстановка се налага изводът, че дружеството е осъществило административно нарушение по чл.234а, ал.1 от ЗМ, като е отклонило 9432,132 кг. линеен полиетилен с плътност по-малка от 0,94 и тарифен код ********* от Митническата тарифа на РБ за 2006 г. от митнически режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане   ( ЕАД 1000/5-1953/10072006 ). Отклоняването на стоки, на които е даден митнически режим, е деяние изразяващо се в допускане липсата на същите стоки по особен начин, отразен в хипотезата на същата разпоредба, а именно чрез неизпълнение на установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия. В конкретния случай, събраните по делото доказателства в целостта си установяват провеждане на режима на митническо усъвършенстване на „линеен полиетилен ниска плътност” при разходна норма, различна от разходната норма, декларирана от *****” ЕООД, гр. Бургас при определяне на рандемана на основния компенсаторен продукт въз основа на производствени разходни норми. По този начин дружеството не е изпълнило императивното условие, определено от митническите органи в издадено от Началник на ТМУ – Бургас разрешение за митнически икономически режим № BG1000/51/000307, кл.16 „Допълнителна информация”, т.9, във вр. чл.8, трето подразделение „Рандеман”, чието определяне е на основата производствени данни и титулярът на разрешението е длъжен надлежно да уведомява надзорното митническо учреждение за всяка промяна на рандемана, съгласно разпоредбите на чл.123 от ЗМ и чл.334о от ППЗМ.

За да достигне до извод идентичен с този на АНО, БРС взема предвид - разпоредбите на чл.599, т.1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 относно реда за приключване на митнически режими АУ/ОП, прилагани на основание едно разрешение и с няколко митнически декларации, одобрения от митническите органи метод за определяне на рандемана на основния компенсаторен продукт, а именно на основата на производствени данни при спазване на разпоредбите на чл.123 от ЗМ и чл.334о, ал.2 от ППЗМ и определеният в кл.13 на разрешението срок за приключване ( 12 месеца ) на всички митнически режими АУ/ОП, прилагани въз основа на него, както и липсата на декларирани от страна на нарушителя изменения в последните обстоятелства.

Следва да бъде отбелязано и това, че оспореното НП е съставено изцяло съобразно императивните правила на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Определената на дружеството-жалбоподател санкция е законосъобразна по вид, а предвид обстоятелството, че е наложена в предвидения от закона минимум /от 100% от митническата стойност на стоката/, като нарушението е извършено от жалбоподателя за първи път, се явява и справедлива по размер.

В чл.234а, ал.3, вр. ал.4 на чл.234 ЗМ е предвидена и допълнителна санкция – отнемане в полза на държавата. Самият институт е въведен с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН и заменя предходната санкция „конфискация” по старата редакция на ЗАНН. Видно от самата разпоредба, тази санкция следва да бъде постановена единствено в случаите когато стоки принадлежащи на нарушителя, са послужили за извършване на умишлено административно нарушение или притежаването на които е забранено, или вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението и то ако това е предвидено в съответния закон или указ. Безспорно такова отнемане чл.234, ал.4, вр. чл.233, ал.4 и ал.5 ЗМ предвиждат. Тази хипотеза обаче следва да се тълкува не само граматически, но и систематически, както и сравнително, като се имат предвид общите разпоредби на ЗАНН, които специалният закон не може да дерогира.  Обратното би означавало без съмнение незаконосъобразност на самата противоречаща му норма. В крайна сметка става ясно, че за да бъде допустимо отнемането на вещи или тяхната равностойност в полза на държавата, би следвало тези вещи да отговарят на някое от горните условия. В конкретният случай това означава да са били предмет на административно нарушение. Предмет на нарушението „отклоняване на стоки, на които е даден митнически режим” е самата липсваща стока, за приключването на режима на която е отговорен именно жалбоподателят. След като на негово поведение се дължи липсата й и стоката отсъства фактически /ако бе налице не би имало административно нарушение/, то наказващият орган правилно е присъдил нейната парична равностойност в полза на държавата, изцяло в съответствие с чл.20, ал.1 ЗАНН.

По разноските :

Дружеството следва да бъде осъдено да заплати в полза на Районен съд Бургас сумата от 100 лева, представляваща разликата от определения първоначален депозит за изготвяне на назначената съдебно-счетоводна експертиза от 200 лева и окончателно определеното възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 295-А/05.01.2009 г. на началник Митница – Бургас, с което на „*****” ЕООД, рег. по ф.дело № 2634/2003 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.”*****, е наложена имуществена санкция в размер на 13 865 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоката - 9432,132 кг. линеен полиетилен, на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ и на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ дружеството е осъдено да заплати 13 865 лева, представляващи равностойността на стоката – предмет на нарушението по митническа стойност.

ОСЪЖДА „*****” ЕООД, рег. по ф.дело № 2634/2003 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.”*****, представлявано от И.З, да заплати по сметка на БРС сумата от 100 ( сто ) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХІІІ наказателен състав

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Т.Т.