РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Варна, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500075 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, вх.№
85675/05.11.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 3387 от 21.10.2023г. по гр.д.
№ 12722/2022г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
„Енерго – Про Продажби” АД срещу К. Н. К., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 245,92 лева, представляваща сбор
от главници за незаплатени мрежови услуги по фактури № **********/04.03.2021г.; №
**********/15.04.2021г.; № **********/05.05.2021г.; № **********/19.05.2021г.; №
**********/20.05.2022г., както и сумата от 20,23 лева, представляваща сбор от мораторните
лихви по посочените фактури за периода от датата на падежа на всяка от тях до 03.06.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 о т ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3820/23.06.2022г. по ч. гр. д. № 7931 по описа за
2022г. на РС-Варна и „Енерго – Про Продажби” АД и жалбоподателят е ОСЪДЕН да
заплати на К. Н. К. сторени по делото разноски в размер на 700 лева, от които 400 лева –
1
адвокатско възнаграждение по исковото производство и 300 лева – адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. № 7931/2022г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда за
недоказаност качеството на ищеца на клиент и небитов потребител на предоставяните от
жалбоподателя услуги. Твърди, че неправилно съдът е формирал становище, че ответникът
по иска е прехвърлил имота, за който са начислени задълженията, чрез покупко-продажба и
на това основание са недължими претендираните от него суми. Посочва, че в периода от
17.10.2006г. до 30.06.2021г. К. К. е бил клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с кл.№
********** и до датата на предявяване на жалбата същият не е подавал искане за
прекратяване на договорното му правоотношение с дружеството за обект с аб.№
32Z410001621111W. Твърди, че дори да е настъпила промяна в собствеността, то ответникът
не е изпълнил задължението си да уведоми дружеството въззивник в 30 дневен срок за
извършената промяна с цел промяна на партидата. Поддържа изложените в исковата молба
твърдения, че цената за достъп до мрежовите услуги е дължима от потребителя и тя се
заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на ел.енергия
съобразно заявената мощност. Твърди, че цената за услугата „достъп“ се формира на база на
заявената от клиента и предоставена мощност при небитови клиенти и не зависи от
консумацията на ел.енергия в обекта на клиента. Дължимостта на сумата за услугата
„достъп“ се свързва с предоставената техническа възможност договорената мощност да бъде
ползвана във връзка с поддържането на мрежата и готовността да се престира ел.енергия.
Оспорва изводите на съда за недължимост на процесните суми поради липса на
договор за доставка така и поради липса на реални доставки на ел.енергия, която да е била
консумирана от абоната. Посочва се, че цената за достъп до електропреносната мрежа се
дължи поради предоставената възможност за потребление на ел.енергия, която е
реализирана чрез присъединяването на обекта към електропреносната мрежа и не зависи от
това дали се извършва реално потребление или не. Счита, че доколкото за процесния период
на абоната е била предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната
мрежа на обекта е налице правен интерес от предявения иск за заплащане на дължимите
суми.
Моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявените установителни искове бъдат уважени. Претендира се за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на жалбата въззиваемата страна К. Н. К., чрез процесуалния си
представител оспорва изложените във въззивната жалба аргументи и счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилен
анализ на събрания доказателствен материал и в съответствие с приложимите правни норми.
Поддържа, че по делото е останал недоказан факта на наличието на формално или
неформално правоотношение между ищеца и ответника по повод доставка и продажба на
ел.енергия в присъединен обект на потребление на К. К., по отношение на който той да е
2
собственик или ползвател. Излага, че липсват доказателства както за подадено заявление от
абоната за сключване на договор за доставка, така и заявление, с което да е заявена мощност
от 62 кВТч за обект с аб.№ 1621111. На това основание счита изводите на
първоинстанционния съд за липса на основание за начисляване на процесните суми като
парично задължение на ответника за правилни и законосъобразни. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - К. К., чрез процесуалния си представител поддържа заявеното
оспорване на жалбата предвид недоказаното му качество на собственик и небитов клиент,
поради което моли да бъде оставена без уважение. Заявява, че не претендира за присъждане
на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу ответника К. Н. К. искове с правно основание чл.415 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 245,92 лева, представляваща сбор от дължими суми за предоставена мрежова
услуга – достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект с аб.№
1621111 находящ се в гр. Б., област Варна, за които са издадени фактури както следва: №
**********/04.03.2021г.; № **********/05.04.2021г.; № **********/05.05.2021г.; №
**********/19.05.2021г.; № **********/20.05.2022г., сумата от 20,23 лева, представляваща
сбор от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на
вземането по всяка до 03.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда – 22.06.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 3820/23.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7931/2022г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника К. К. са в облигационни отношения
по продажба на ел.енергия за обект в гр.Б. с аб.№ 1621111. Посочва се, че обектът е небитов
и е присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната
мрежа в размер на 62 кВтч, поради което за процесния период е фактурирана стойността на
предоставената услуга в общ размер от 245,92 лева. Излага, че след 01.10.2020г. ищецът
като краен снабдител е преустановил снабдяването на небитови клиенти, поради което е
прекратен договорът за обекта с аб.№ 1621111. Посочва, че ответникът няма сключен
договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито е сключен типов
договор, поради което ответникът е преминал служебно към ищеца в качеството му на
търговец на свободния пазар. За процесния периода на ответника не са начислявани суми за
3
потребена ел.енергия, а единствено суми за мрежовата услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ изчислена на база предоставена мощност съобразно
резервираната мощност от 62 кВтч. Поради незаплащане в срок на дължимите суми за
начислената такса от ищеца се претендира и лихва за забава в размер на 20,23 лева. Моли
съда да уважи предявените искове и да установи дължимостта на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение № 3820/23.06.2022г. по ч.гр.дело № 7931/2022г. по описа
на ВРС.
Ответникът К. Н. К., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва предявените искове като неоснователни и
твърди, че за процесния период от 15.03.2021г. до 30.05.2022г. не е бил титуляр на партида в
гр.Б., не е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги, тъй като още през 2012г. е
продал собствени имоти в гр.Б.. На това основание моли предявените срещу него
установителни искове за дължимост на сумите по заповедта за изпълнение да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че по заявление на „Енерго-Про Продажби“ АД по чл.410
от ГПК в полза на дружеството срещу ответника К. Н. К., ЕГН ********** е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 3820/23.06.2022г. по ч.гр.д.№ 7931/2022г.
по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД сумата от 245,92 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови
услуги по фактури издадени за периода от 04.03.2021г. до 20.05.2022г. за обект с абонатен
номер 1621111 за адрес: Б. – Варна, 210 и клиентски номер **********; сума в размер от
20,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 03.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 22.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на общо
75 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В предоставеният срок по чл.414 от ГПК длъжникът К. К. е оспорил дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение, в следствие на което с разпореждане №
30411/23.08.2022г. съдът е дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване
на вземането.
Видно от представените по делото констативни протоколи № 2012219/26.08.2020г. и
протокол № 6107821/18.05.2021г., на 26.08.2020г. на обект с аб.№ 2621111 в гр.Б., ул.“Х. Т.“
е монтиран нов електромер с № 1127031900457920. На 18.05.2021г. същият е демонтиран и
на неговото място не е монтиран друг. С констативен протокол № 6202197/16.05.2022г. е
отразено монтирането на електромер № 1127032100541601 и възстановяването на
захранването на обекта. Т.е в периода от 18.05.2021г. до 16.05.2022г. на обекта с аб.№
1621111 не е имало СТИ, което да измерва потребление на ел.енергия.
4
По делото са представени и приети като доказателство процесните фактури №
**********/04.03.2021г. на стойност 45,83 лева; № **********/05.04.2021г. на стойност
44,29 лева; № **********/15.05.2021г. на стойност 47,35 лева; № **********/19.05.2021г. на
стойност 42,77 лева; № **********/20.05.2022г. на стойност 65,68 лева – всички издадени за
аб.№ 1621111, обект в гр.Б. и получател ответника К. К..
Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
26.08.2022г. за аб. № 1621111, видно от която не са начислявани суми за потребявана в
мястото на потребление ел.енергия.
По делото е представен нот.акт № 30, том 6, рег.№ 10534, дело № 832/19.12.2012г., с
който К. К. е продал на „Волжани“ ООД четири недвижими имота находящи се в гр.Б., сред
които имоти с ид.07598.305.1063; № 07598.305.1064; № 07598.305.1065 и № 07598.305.1066
всички по Кадастралната карта на гр.Б., област Варна. С нот.акт № 29, том 1, рег.№ 1055,
дело № 27/09.06.2021г. К. К. е продал на Р.Х. ПИ с ид.07598.305.1067 по КК на гр.Б., ул.“Х.
Т.“ № 10, ведно с построената в него жилищна сграда с ид.*** по КК със застроена площ от
70 кв.м., а с нот.акт № 181, том 5, рег.№ 12090, дело № 960/2021г. К. К., К.А.П. и М.Б.П. са
продали на Д.Б. ПИ с ид.***. по КК на гр.Б., ул.“Х. Т.“ № 8, ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда с ид.07598.305.1002.1 по КК. Последният имот е придобит от
продавачите чрез покупко-продажба с нот.акт № 67, том 1, рег.№ 534, дело № 67/2013г.
По делото е проведена комплексна Съдебно-техническа експертиза изготвена и
поддържана от вещите лица Л. Б. и Я. Л.. От заключението по нея се установява, че за
процесния период по партида на ответника е начислявана само такса за мрежови услуги
„достъп до електроразпределителната мрежа", като използваните цени са съгласно тези
определени от КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020г. - за достъп до разпределителна
мрежа за небитови клиенти - 0,02053 лева/кВтч на ден без ДДС. Общият размер на
начислените и незаплатени суми от ответника по процесните фактури за периода от
04.03.2021г. до 20.05.2022г. е в размер на 245,92 лева, а дължимата по тях лихва за забава
изчислена от деня следващ падежа до 03.06.2022г. е в общ размер на 20,23 лева. Вещите
лица са посочили, че измерването на мощността в обекта с аб.№ 1621111 е индиректно чрез
токови трансформатори 100/5А, КТ 20, като съгласно тях мощността е 62 кВтч.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и в рамките на законоустановения
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл.414 ГПК от заповедния
съд.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
5
вземане.
В тежест на ищеца „Енерго - Про Продажби“ АД, с оглед наведените в исковата молба
твърдения, е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение между него и ответника по повод доставка на
електроенергия за процесния обект на потребление, в това число качеството си на доставчик
/търговец, краен снабдител/ на ел.енергия, както и качеството на ответника на „небитов
клиент“ през процесните периоди; Следва да установи, че обектът на ответника в гр.Б., с аб.
№ 1621111 е съществувал и е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД при посочената резервирана мощност от капацитета на
мрежата в размер на 62 кВт в периода, за който са издадени фактурите, както и че мрежовата
услуга по достъп до ел. мрежа е осигурена и поддържана от ЕРП; В тежест на ищеца е да
установи също наличието на нормативно предвидено задължение за заплащане на цената за
въпросната мрежова услуга за достъп на база предоставена мощност, размерът и
изискуемостта на вземането си, както и забавата на ответника за заплащане на спорните
суми за главница и лихва.
Между страните е налице спор както по отношение наличието на облигационна връзка
по доставката и продажбата на ел.енергия и съпътстващите мрежови услуги за обект в гр.Б.
собственост на ответника, така и по въпроса за дължимостта на начислените суми за достъп
до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност.
Относимата и приложима в случая нормативна уредба е тази на Закона за
енергетиката /ЗЕ/; Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/; Наредба № 6 от 24.02.2014г.
за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или
разпределителните ел.мрежи; Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на
ел.енергия, както и от Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про Продажби"
АД и „Електроразпределение – Север“ АД.
Облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел.енергия може да
възникне както по повод сключването на индивидуален писмен договор между доставчика
на услугата и потребителя, така и в хипотезите, при които не е налице формален договор, но
е налице фактическия състав на същия – доставка на ел.енергия и потребление на същата
със задължение за заплащане на цената й.
Съгласно чл.4 от ОУ потребителят на ел.енергия следва да е собственик или ползвател на
обект снабдяван от крайния снабдител с енергия през електроразпределителната мрежа,
срещу възнаграждение. Според чл.4, ал.2 от ОУ „потребител на енергия за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната
мрежа, което купува ел. енергия за стопански нужди. Потребителите са такива, които
купуват ел.енергия за собствени битови нужди – „битов клиент“ съгласно легалната
дефиниция на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и такива, които купуват енергията за небитови нужди –
„небитови клиенти“ съгласно §1, т.33а от ДР на ЗЕ. Анализът на цитираните законови
разпоредби обуславя извод, че разграничението на двете категории потребители е направено
на база нуждите, за които електроснабденият имот се ползва – собствени битови или такива
6
по реализиране на стопанска инициатива и търговска дейност. И битовите и небитовите
клиенти обаче са „крайни клиенти“ по смисъла на § 27, б. „г“ от ДР на ЗЕ, тъй като купуват
възмездно електрическа енергия за собствено ползване.
Съгласно чл.28, ал.1 от ПТЕЕ крайните клиенти, в това число производители в режим
на потребление и оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия,
присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията за съответния
ценови период цени за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа и за други
мрежови услуги по електропреносната мрежа.
В случая предмет на претенцията на ищеца е вземането му за „мрежови услуги“,
които съгласно т.8 от ДР на ПТЕЕ са достъп, пренос и системно управление. Понятието
„достъп“ от друга страна е дефинирано в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ като правото на използване
на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ в редакцията към 05.05.2020г. /ДВ, бр.40 от 2020г./
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените
от комисията цени. Битовите клиенти заплащат мрежовите услуги върху фактурираните
количества ел.енергия и ведно с цената за тях, а цената на мрежовите услуги касателно
небитовите клиенти се определя на база предоставената мощност. Съгласно чл.33 от
Наредба 6/2014г., предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на
електрическа енергия.
Анализът на нормата на чл.29, ал.1 от ПТЕЕ и Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР
за определяне на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, водят на извод, че
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа при небитовите
абонати не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената
мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, за което потребителят
дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за
експлоатацията и обслужването на мрежата. Липсата на потребление на електроенергия в
свързания с електроразпределителната мрежа обект, не води до отпадане на задължението
на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, което следва пряко от обстоятелството, че задължението и отговорността на
оператора на електроразпределителната мрежа, да осигури и гарантира /резервира/
съответната предоставена мощност на разположение на клиента по всяко време, без оглед
на потенциалните искания от други клиенти, отразява правото и възможността във всеки
един момент, клиентите да ползват предоставената им мощност.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод за липса на
7
елементите от фактическия състав обуславящ основателност на претенцията на ищеца за
заплащане на цена за мрежовите услуги от ответника
На първо място не се установи ответникът К. К. да е в облигационно правоотношение
с ищеца „Енерго - Про Продажби" АД нито въз основа на писмен договор, нито въз основа
на неформална доставка и продажба на ел.енергия в присъединен към
електроразпределителната мрежа обект – собствен или ползван от него. Не се установи и
кой конкретно е електроснабдения имот на ответника посочен в базата му данни с аб.№
1621111 в гр.Б., какъв конкретно е неговият административен адрес, вид на обекта и
предназначение му.
Видно е от доказателствата по делото, че К. К. е бил собственик и съсобственик на
няколко имота в гр.Б., в това число и застроени такива, с които се е разпоредил
последователно през 2012г. и през 2021г., т.е преди и по време на исковия период. Не става
ясно кой точно от имотите е обектът с аб.№ 1621111, по отношение на който ищецът е
начислявал таксата за достъп до електропреносната мрежа, за да е възможно извършването
на преценка за вида му и собствеността му, с оглед предприетото оспорване от ответника за
липса на материална легитимация. По делото не са събрани доказателства, които да
установят и качеството на ответника на небитов клиент, т.е. такъв който в процесния период
е ползвал електроснабденият обект за реализиране на стопанска инициатива и/или търговска
дейност, с оглед задължението му да заплаща таксата за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност. Нещо повече, ищецът,
чиято е доказателствената тежест да установи основанието и размера на вземането си не е
ангажирал доказателства за подадено от ответника или негов праводател заявление за
сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, в което да е заявена мощност от 62 кВт, както и ниво на
захранване.
Съгласно § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.57 в сила от 26.06.2020г./, в 30-дневен
срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки
небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия считано от
01.10.2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30.09.2020г.
включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5. Доставчикът по ал.
2 сключва типов договор с клиентите, които до 30.09.2020г. включително не са сключили
договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 01.10.2020г. до
30.06.2021г. и до сключването му, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на
електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката.
На база изложеното съдът прави извод, че дори да е имало сключен между ищеца и
ответника договор за доставка и пренос на ел.енергия, то същият е бил прекратен по силата
8
на цитираната разпоредба считано от 01.10.2020г. Няма данни и доказателства ответникът
К. да е сключил договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов
договор с доставчика. При това положение, облигационно правоотношение е могло да
възникне само в случай, че доставчикът продължи да осигурява доставката на електрическа
енергия, при условие обаче, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във
връзка с доставката. Не е налице и тази хипотеза, доколкото доставки на ел.енергия не са
извършвани към ответника, видно от представената справка за потребление, а отделно от
това няма данни клиентът да е заплащал суми във връзка с доставката /издадените процесни
фактури за таксувани мрежови услуги не са заплатени от ответника/.
Следователно не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника, по повод на която последният да е
задължен за заплащане на суми за мрежови услуги. Не е доказано както основанието за
начисляване на сумите по процесните фактури, така и качеството на ответника на небитов
клиент, доколкото не се установи кой точно е обектът с аб.№ 1621111, както и че същият
има стопанско предназначение, а ответникът е бил негов собственик или ползвател. Тези
релевантни обстоятелства не се установяват и от заключението на проведената СТЕ.
Горното налага извод, че ответникът няма качеството на „небитов“ клиент, поради което
спрямо него е неприложима методологията на Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на
цените на ел. енергията, издадена от КЕВР за остойностяване на услуга, предоставена на
небитов клиент. По отношение на ответника е следвало да бъде приложена тарифата за
битови клиенти и цената да се начислява на база на отчетеното потребление, каквото обаче в
случая няма видно от справката за потребление и фактурираните услуги.
Дори да се приеме, че ответникът К. е потребител на ел.енергия и има качеството на
небитов клиент – обстоятелства, които настоящият съдебен състав намира за недоказани, то
в тежест на ищеца е било да установи размера на предоставената мощност, доколкото както
бе посочено по-горе заплащането на разходите за поддръжка и управление на мрежата от
небитовите клиенти, за разлика от битовите клиенти, не зависи от потреблението им, а от
заявената мощност. По делото липсват каквито и да било доказателства, че имот на
ответника е бил присъединен към електроразпределителната мрежа при заявена от
потребителя резервирана мощност от 62 кВт., дори принципно такава мощност да е
възможна съгласно заключението на проведената СТЕ.
С оглед на изложеното, съдът приема че предявените от ищеца „Енерго-Про
Продажби“ АД установителни искове за парично вземане по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение № 3820/23.06.2022г. по ч. гр. д. № 7931 по описа за
2022г. по описа на ВРС са недоказани и неоснователни както за главното вземане – цена на
мрежовата услуга, така и за обусловеното от него вземане за лихви за забава.
Настоящият съдебен състав достига до идентични изводи с тези на
първоинстанционният съд, поради което решението му се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на спора правото да получи съдебно-деловодни разноски
9
принадлежи на въззиваемата страна, която изрично е заявила, че не претендира такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3387 от 21.10.2023г. по гр.д. № 12722/2022г. по описа
на ВРС, 16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10