Решение по дело №455/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. Т. Й., с адрес [населено място], [улица]подадена чрез адв. Т. Л., от АК-С. против заповед № 24-1158-000273 от 12.07.2024 година, издадена от А. Р. на длъжност – Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП-изземване на свидетелството за управление МПС поради отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е немотивирана и в същата не е посочен срок за какъв период се отнема свидетелството на управление на водача. От това прави извод за допуснати съществени нарушения и за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта, както и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. адв. Т. Л.. В съдебно заседание проведено на 21.03.2025 година се явява адв. Х. Н., от АК-С. надлежно преупълномощен от адв. Т. Л.. Пледира жалбата да се уважи по изложените в същата доводи и да се присъдят направените по делото разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата – А. К. Р. на длъжност – началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва жалбата като неоснователна. Пледира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати процесуални нарушения. Счита, че правилно е приложен материалния закон, тъй като на жалбоподателя са отнети всичките контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и същият не е върнал свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение, с доводи за несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП № 24-1158-000273 от 12.07.2024 година, издадена от А. Р. на длъжност – Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление МПС. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с наказателни постановления с: № 18-0328-000744 от 14.08.2018 година; №19-0328-000158 от 27.03.2019 година; № 20-1158-003594 от 17.08.2020 година; № 22-1158-000979 от 27.04.2022 година; № 22-1158-003098 от 27.09.2022 година и № 23-1158-000167 от 09.02.2023 година, като същият е загубил правоспособността си и не е върнал свидетелството си за управление, с което е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

От наказателни постановления приети по делото като доказателства се установява, че:

- с Наказателно постановление 18-0328-000744 от 14.08.2018 година, издадено от началник група при РУ-Р., при ОД на МВР-П. са отнети общо 12 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 19.12.2018 година и е влязло в сила на 28.12.2018 година;

- с Наказателно постановление 19-0328-000158 от 27.03.2019 година, издадено от началник РУ-Р., при ОД на МВР-П. са отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 05.04.2019 година и е влязло в сила на 13.04.2019 година;

- с Наказателно постановление 20-1158-003594 от 17.08.2020 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. са отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 15.10.2020 година и е влязло в сила на 23.10.2020 година;

- с Наказателно постановление 22-1158-000979 от 27.04.2022 година, издадено от началник РУ-Б., при ОД на МВР-П. са отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 18.05.2022 година и е влязло в сила на 02.06.2022 година;

- с Наказателно постановление 22-1158-003098 от 27.09.2022 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. са отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 17.10.2022 година и е влязло в сила на 01.11.2022 година;

- с Наказателно постановление 23-1158-000167 от 09.02.2023 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник са отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 30.03.2023 година и е влязло в сила на 14.04.2023 година.

От справка картон на водача е видно, че на 03.06.2019 година на жалбоподателя е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* валидно до 03.06.2024 година.

От данните по делото е видно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* не е върнато след изтеклия срок на валидността му.

На 12.07.2024 година е издадена заповед № 24-1158-000273 от 12.07.2024 година, с която е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление МПС.

По делото е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповеди за принудителни административни мерки по ЗДвП, началниците на групи в сектор „ПП“ при Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П..

По делото е представена и служебна бележка, издадена от директора на ОД на МВР-Перник, от която е видно, че издателят на оспорваната заповед е назначен на длъжност Началник на група в сектор „ПП“ при Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник, считано от 29.09.2023 година, като тази длъжност изпълнява, и към настоящия момент.

В хода на съдебното дирене, от страна на жалбоподателя се иницира съдебно производство пред районен съд-Радомир с искане за прогласяване на нищожност на Наказателно постановление 20-1158-003594 от 17.08.2020 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник. По искането е образувано АНД № 303/2024 година по описа на районен съд-Радомир, поради което производството по настоящето се спря по взаимно съгласие на страните. Искането за прогласяване на нищожност е оставено без разглеждане. След влизане в сила на съдебен акт по АНД № 303/2024 година, настоящето производство се възобнови.

Други доказателства и доказателствени искания, в хода на съдебното дирене не са ангажирани от страните, поради което горната фактическа обстановка се възприе изцяло от представените до делото документи от административния орган, които са приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

По силата на чл. 23 от ЗАНН - Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-Перник, са определени длъжностни лица, на които е възложено издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. В т. 1.3 от посочената заповед са посочени началниците на групи в сектор „ПП“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П.. Видно от приетата по делото служебна бележка именно на тази длъжност е назначен издателят на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и поради това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в съответствие с изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването. Предвид това, настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административният орган е издал оспорения акт, след като е изяснил всички относими към случая факти и обстоятелства, съгласно чл. 35 от АПК, като е изпълнил и задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени. Следователно не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание да се отмени заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е материално законосъобразна. По силата на чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Според нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В конкретиката на казуса и видно от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на оспорващия са отнети всички контролни точки, по силата на влезли в сила наказателни постановления с № 18-0328-000744 от 14.08.2018 година, издадено от началник група при РУ-Радомир, при ОД на МВР-П., с което са отнети 12 контролни точки и е влязло в сила на 28.12.2018 година; с № 19-0328-000158 от 27.03.2019 година, издадено от началник РУ-Р., при ОД на МВР-П., с което са отнети 6 контролни точки и е влязло в сила на 13.04.2019 година; с № 20-1158-003594 от 17.08.2020 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което са отнети 6 контролни точки и е влязло в сила на 23.10.2020 година; с № 22-1158-000979 от 27.04.2022 година, издадено от началник РУ-Б., при ОД на МВР-П., с което са отнети 6 контролни точки и е влязло в сила на 02.06.2022 година; с № 22-1158-003098 от 27.09.2022 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което са отнети 6 контролни точки и е влязло в сила на 01.11.2022 година и с № 23-1158-000167 от 09.02.2023 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-П., с което са отнети 6 контролни точки и е влязло в сила на 14.04.2023 година. В хода на настоящето производство не е постъпило оспорване под каквато и да е форма касателно влизането в сила на посочените наказателни постановления. Търсената нищожност на наказателно постановление № 20-1158-003594 от 17.08.2020 година е отклонена от компетентния районен съд, като съдебният му акт е влязъл в сила. При това следва, че наказателните постановления са надлежно връчени на настоящият жалбоподател, не са оспорвани и са влезли сила, видно и от отбелязването направено върху тях.

По отношение на конкретния казус приложение намира Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година - за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена по законовата делегация на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 3 от наредбата, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39. Броят на отнеманите контролни точки за извършено нарушение на ЗДвП е изрично разписан в чл. 6 от наредбата.

В разглеждания случай и с оглед разпределената по делото доказателствена тежест се приема, че по делото е установено по категоричен начин, че с влезли в сила наказателни постановления на оспорващия са отнети общо 42 контролни точки /12+6+6+6+6+6/ - при максимален размер на контролните точки - 39. За извършените нарушения на ЗДвП, изразяващи се в неизползване на обезопасителен колан, жалбоподателят е наказан по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП и за използване на мобилен телефон по време на управление без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, е наказан на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, т.е. ангажирана е административно наказателната отговорност на настоящия жалбоподател с процесните наказателни постановления и са отнети съответния брои контролни точки разписани в чл. 6, ал. 1, т. 17 и т. 18 от наредбата, в редакцията и към дата на извършване на нарушенията. Отнетите точки са изрично посочени във всяко едно от наказателните постановления. По делото няма данни и твърдения настоящият жалбоподател да е преминал допълнително обучение, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 2, ал. 7, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за възстановяване на контролни точки. Проследявайки влизането в сила на процесните наказателни постановления се налага еднозначен извод, че служебно, възстановяване на контролни точки, разписано като правна възможност в чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година не може да се направи, тъй като при нито едно от наказателните постановления не са изтекли две години, от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Следователно към дата на издаване на атакуваната в настоящето производство заповед са отнети всички контролни точки и настоящият жалбоподател е изгубил правоспособността си. Поради това същият е дължал връщане на свидетелството си за управление още към 14.04.2023 година, така като е приел и административният орган.

По аргумента на защитата, за допуснато съществено нарушение изразяващо се в неяснота за какъв период се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство, настоящият състав не забелязва такова нарушение. Мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП не е ограничена с конкретен срок, а и няма как да се ограничи с такъв срок. По своя характер същата има временен характер, защото на волята на лицето, чието свидетелство за управление е иззето е предоставена възможността да прецени дали да изчака служебно възстановяване на контролни точки или да се яви на допълнително обучение.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Въз основа на изложеното се приема, че елементите на фактическия състав по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП са налице - отнети всички контролни точки и невърнато свидетелство за управление. Напълно законосъобразно е издадена принудителна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която е иззето свидетелството му за управление. С оглед на изложеното съдът намира, че материалния закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има преустановителен характер и цели осуетяване на възможността жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. С налагането на ПАМ всъщност се реализира и целта предвидена в чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171 от ЗДвП, а именно да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата, като не се допуска управление на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си.

По изложените съображения се приема, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, които са предвидени в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Оспорения административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основания, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и с неговата цел, предвид което подадената жалба ще се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на К. Т. Й., с адрес [населено място], [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000273 от 12.07.2024 година, издадена от А. Р. на длъжност – Началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР-П..

ОСЪЖДА К. Т. Й., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.