РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1421 по описа на 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.П.П.,
с ЕГН: **********,***, чрез адв. В.П. ***-002291/10.05.2017
г. на *** група към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с
което на жалбоподателя П. на основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни
точки, за това че на 29.04.2017 г. в 20.15 часа в гр. Плевен кръстовище на ул.
„***“ с бул. „***“ /***/ с, като водач на лек автомобил „Субару
Аутбек“ с рег. №***, движейки се в посока
Ж.П. Гара, управлява автомобила, като преминава през така образуваното кръстовище
на неразрешаващ сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Не
представя СУМПС и контролен талон към него.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят Х.П., който го обжалва в
срок като незаконосъобразно.
В даденият от съда срок
за представяне на писмено становище, процесуалният представител на
жалбоподателя, адв. В.П. излага подробно становище относно
незаконосъобразност. Оспорва се изцяло фактите изложени в НП, и че не
отговаряло на истината, че не е преминал на забранителен сигнал на светофарната
уредба. Предвид на гореизложеното моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.П..
Ответникът О.н.М. ***,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, взе предвид
доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С приложения към делото Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 967729/29.04.2017г. се констатира, че на същата
дата, около 20.15 часа в гр. Плевен, кръстовище на ул. „***“ с бул. „***“,
движейки се в посока Ж.П. Гара, управлява лек автомобил Субару
Аутбек“ с рег. №***, като извършва следните
нарушения: Преминава през така образуваното кръстовище на неразрешаващ сигнал
на светофарната уредба, работеща на нормален режим. Не представя СУМПС и
контролен талон, с което е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл.
100, ал.1, т. 1, пр.1 и 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта с възражение, като е
отбелязал, че е преминал на зелен светофар.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено Наказателно постановление № 17-0938-002291/10.05.2017 г.
на *** група към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което
на жалбоподателя П. на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в
размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
– глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
В хода на съдебното
следствие са разпитани полицейските ***и К.Ч.П. и А.М.Й..
По искане от страна на
жалбоподателя са допуснати до разпит в качеството на свидетели А.Т.Н. и П.Н.П.
– ***на жалбоподателя.
На следващо място е допуснат
до разпит в качеството на ***, *** от ОП “Център за градска мобилност“ към
Община Плевен – Б.П.Г..
Видно от приложените по делото писмени доказателства,
а именно: Справка за нарушител/водач на Х.П.П.; заверено
ксерокопие на Заповед рег. № 8121з – 746/01.06.2017 г.; Заповед № 8121з – 748/24.06.2015г.;
писмо от Общинско предприятие „Център за градска мобилност“ при Община Плевен с
изх. № К-2266-2/31.07.2018г., в едно с писмени доказателства - фази на движение
на кръстовището ул. „***“ с ул. „***“, - Циклограма
за синхронизация на светофарна уредба – времеви интервал на 29.04.2017г.; -
Справка сигналните програми на контролера, писмо от Общинско предприятие
„Център за градска мобилност“ при Община Плевен с изх. № К-2266-3/31.07.2018г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителя
К.Ч.П. се установява, че на процесната дата в екип с
колегата си А.Й. са изпълнявали служебните си задължения на кръстовището на
ул.п „*** и бул. „***“. Където свидетелите П. и Й. преди да позиционират
патрулния автомобил и изпълняват контрол на пътното движение, същите са
установили, че светофарната уредба е синхронизирана. В своите показания свидетелят
П. твърди, че не спират автомобили случайно преминали на жълт светлинен сигнал.
Следят светофарната уредба, когато светне червен сигнал и тогава спират за
проверка водачите на автомобилите. Свидетелят е категоричен, че съставят акт на
нарушителите, които навлизат на червен сигнал в кръстовището и излизат на същия.
В своите показания свидетеля А.М.Й. твърди, че е бил
в наряд с колегата си К.Ч.П., като са изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение на кръстовището на ул. „***“ с бул. ***“. Под
спирката за градски транспорт на бул. „***“ бил позициониран служебният
автомобил. Наблюдавали светофарната уредба, като свидетелят Й. в своите
показания твърди, че същата е синхронизирана.
От
разпита на свидетеля А.Н., се установява, че същият е бил пътник в автомобила
на жалбоподателя, като е пътувал на задната седалка в процесния
автомобил. В своите показания свидетелят Н. твърди, че жалбоподателят е
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, като след напускане на автомобила в
края на кръстовището са спрени от полицейски *** с палка. На следващо място в
своите показания свидетелят Н. твърди, че жалбоподателят е преминал, а не е
спирал на самия светофар.
От
показанията на свидетеля П.Н.П. – ***на жалбоподателя се установява, че на
посочената дата в акта, на светофара на ул. „***“ с „***“, при леко намокрена
настилка, времето е било влажно, същият е бил пътник в автомобила на
жалбоподателя. Свидетелят П. в своите показания твърди, че жалбоподателят е
навлязъл в кръстовището и пресичайки стоп линията, светофарната уредба е била на
зелен сигнал.
От
разпита на ***а – *** в ОП „Център за
градска мобилност“ при Община Плевен – Б.Г.се установява, че светофарната уредба на
ул. „***“ и бул. „***“ на процесната дата
29.04.2018г. са синхронизирани, нямат никакви разлики, което може да се
установи от циклограмата и от справката за сигналните
програми на контролера.
От показанията на актосъставителят
и свидетелят по акта, от разпита на ***а Б.Г., както и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост
показанията на К.Ч.П. и А.М.Й., които са очевидци на
нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя,
и събитията около извършване на нарушенията. Няма данни по делото, които да
създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат
на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е
извършил.
Показанията на допуснатите по искане на
жалбоподателя свидетели – П.Н.П. и А.Н., съдът намира, че не отразяват
действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, със своите
твърденията те поддържат тезата на жалбоподателя – че той е пресякъл на зелен
сигнал на светофарната уредба, налице са приятелски и родителски отношения,
които внасят съмнение за достоверността на тези показания, а от друга страна
показанията на полицейските ***и с оглед мястото, на което са се намирали и установената
синхронизираност на светофарната уредба не могат да
бъдат приети за недостоверни.
В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и
последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от двамата свидетели К.П. и А.Й. поведение на жалбоподателят.
Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 6, т.
1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Като не е спрял управляваното от него превозно
средство при светлинен сигнал различен от зелената светлина, която единствена
разрешава преминаването /чл. 31, ал. 7, т. 3 от ППЗДвП/,
той е осъществил и състава на нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Правилно
административно-наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ вида и размера на административното наказание
за водач, който преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването се наказва с глоба в размер на 100 лв.
Съобразно чл. 30, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, пътните светофари се използват за регулиране движението
на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с
определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета
към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено
значение.
Забранителния характер на червената светлина е регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /в сила от
18.05.2015 г./, която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на
пътните превозни средства се използват видовете светлинни сигнали:
1.б."а" със зелен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7,
т. 3 на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата; б.б) с
червен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи: "червена
светлина - означава "Преминаването е забранено".
В чл. 31, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата е определено значението на светлините подавани от светофарите, като
значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и
означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил
еднозначно, че жалбоподателят е преминал именно на червен сигнал на
светофарната уредба. Същото е посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание
актосъставителят убедено потвърждава, че МПС
управлявано от жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба. Показанията му са еднопосочни и не противоречат на изложеното в
актовете.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма
на вината пряк умисъл е осъществил състава на административни нарушения,
визирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради факта, че
като водач на МПС, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали; не е носил СУМПС
и контролен талон от свидетелството за управление на МПС. Съдът намира, че за извършените административни
нарушения законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност.
Направените с жалбата възражения, че жалбоподателят не
е извършил вменените му нарушения не се споделят от съда. По делото е безспорно
установено, че на процесната дата жалбоподателят не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали; не е носил СУМПС и контролен
талон от свидетелството за управление на МПС. Предвид на това, настоящият
състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушения на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в
акта, и в НП пълно и точно са описани
нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са
били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната
квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е прецизна
и в съответствие с текстовото описание на съставите на административните нарушения.
В случая не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с
обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетеля
К.Ч.П. за когото не се спори, че е *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от В.Т.К.- *** група
към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-746/01.06.2015г.
За цитираното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
административно наказващият орган на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложил наказание – глоба в размер на 100.00 лева, при предвидена възможност за
налагане на такава в размер на 100.00 лева. При определяне размера на
наложеното наказание, административно наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя и е определил единственото предвидено за това
нарушение наказание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че така
определеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
За извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
административно наказващият орган на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 10.00 лева.
Съдът намира, че така определените административни
наказания съответстват на тежестта на извършеното нарушение и са съобразени с
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице основания за изменяне на НП и в частта му
относно постановеното отнемане на 8 контролни точки. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 04.04.2017
г.) от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
административно наказващия орган правилно е определил броя на отнетите
контролни точки - 8, които по наредбата за съответното нарушение са строго
определени.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил вменените му
нарушения, поради което е ангажирана и административно-наказателната му
отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0938-002291/10.05.2017 г. на *** група към ОДМВР - гр.
Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя Х.П.П. на основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в
размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
– глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: