Р Е Ш Е
Н И Е № 3909
гр. Пловдив, 16
11 2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 16 11 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева , като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №8041/2018г. по описа на ПРС, 3ти
бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 150 СК. Ищецът И.С.М.
ЕГН ********** ,чрез неговия баща и законен представител – С.И.М. ЕГН **********
, е предявил иск за увеличаване размера
на определената месечна издръжка ,която ответницата Р.С.М. ЕГН ********** заплаща
на малолетното си дете – а именно от 67,50 лв в размер на 200лв
СЪДЪТ е сезиран с
искова молба от И.М., чрез неговия баща и законен представител С.М. ,против Р.М..
Твърди се, че с решение №1918/14.05.2012г. по гр. д.№23348/2011г.по описа на ІV
бр. с., упражняването на родителските права по отношение на детето И.С. е
предоставено на неговия баща. Майката е осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 67,50 лв. От определянето на издръжката са
изминали повече от 6 години. Детето е пораснало и е ученик в *
клас, нараснали са значително и неговите разходи. Майката не се интересува от
детето. От съда се иска да увеличи определената издръжка от 67,50лв. на 200 лв.
месечно, считано от подаването на исковата молба, занапред. Прилагат се писмени
доказателства, правят се доказателствени искания.
В срока по 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответницата. Твърди, че след предоставянето на
родителските права на бащата, не е имала контакт със сина си, не е подпомагала
детето материално, не е полагала грижи за него, от съседи е научила, че детето
е пораснало и е ученик. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
Няма да сочи доказателства. Предоставя на съда да определи размера на
издръжката. Квалификацията на молбата е чл.150 от СК.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не
се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че малолетният Ищецът И.С.М. ЕГН ********** е син на ищеца и ответницата . Видно от представеното съдебно решение №1918/14 05 2012г по гр д 23348/2012г по описа на ПРС 4 бр с 1 упражняването на
родителските права спрямо детето И. е предоствено на бащата , а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за
детето в
размер на по 67,50 лв .
От
приложената по делото справка отАгенция по заетостта се установява ,че бащата С.М.
е регистриран като безработен.
От
представеното удостоверение от ОУ***,, се установява ,че малолетният И.М. е
ученик в същото
От събраните по
делото гласни доказателства- св. М. /с
родство- баба на ищеца / се установява, че вече 10 години страните не живеят заедно ,като детето се отглежда от
неговия баща с помощта на бабата и дядото по бащина линия .През тези години
майката не е идвала да вижда детето ,не му се е обаждла по телефон ,не му е
изпращала подаръци за пазниците .Детето живее в с Г. И. в дома на своя баща .
На * ,ученик в * клас. Бащата не го лишва от нищо . Детето расте бързо и често
му се зкупуват дрехи и обувки .Бащата има още едно дете ,което е на *години , а
майката има още * деца .Бащата работи в К. с Г. И. ,получава трудово
възнаграждение в размер на 400лв месечно
,последният месец похарчил цялата си заплата за детето И. .Майката работи ,,на
частно ,, . Детето не желае да я вижда и майката не го търси ,иначе живеят в
,,една махала ,, . Когато детето си порязало ръката ,всички съседи дошли да го
видят ,само майката не дошла
От
изготвения социален доклад се установява ,че грижите за детето се полагат
изцяло от бащата с помощта на неговите родители .Майката живее в същото
населено място и има още * деца от следващ партньор .Не търси детето И. ,не
предоставя средства за издръжката му .Бащата получава присъдената издръжка от
Община Марица – Пловдив.Бащата с помощта на своите родители посреща нуждите на
детето по адекватен начин .Детето е мотивирано да посещава училище ,ходи
редовно и с желание , има изграден приятелски гръг . С възрастта разходите на
детето се увеличават и бащата е затруднен да ги поема сам . Майката е отказала
съдействие по повод изготвянето на социалния доклад и анкета с нея не е
проведена .Заявила е ,че делото не я интересува ,нито детето и не желае да се
среща с никого . Озд счита ,че в интерес на детето е да има контакт и с двамата
си родители
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен
искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответницата е майка на детето, като
следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си .
Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в
сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на
изложеното, от събраните по делото доказателства, се установи ,че бащата поема изцяло задълженията, свързани с издръжката и
възпитанието на детето , като трудовото му възнаграждение е в размер на
около 400 лв месечно . За да е в
състояние на посрещне нуждите на детето разчита на помощта на своите родители . Установява се, че майката НЯМА РЕГИСТРИРАН ТРУДОВ
ДОГОВОР,издръжката на детето И.,определена с предходно съдебно
решение ,е поета от Общината .
Съдът намира ,че
действително от определяне размера на издръжката /2012г/ е изминал
период от време, през който нуждите на детето значително са се увеличили.
Размерът на дължимата издръжка, според закона,
се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на
издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1
от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий
са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита
и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има
задължение към други лица .В настоящия случай майката
е
млад,здрав и работоспособен човек , родител е на още * деца от
последваща връзка .Действително ,същата няма регистриран трудов договор , но това не я
освобождава от задължението и да издържа децата си ,така както бащата ,който също живее и работи в
условията на финансова криза ,полага неимоверни усилия,за да издържа сина им .
Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрава и работоспособна,ответницата е длъжна да работи и да осигурява адекватна
издръжка
на своите деца. Определеният със съдебното решение
размер на издръжката от по 67,50лв месечно, действително
понастоящем не е подходящ ,с
оглед на
нарасналите нужди на детето И. и променената икономическа ситуация в страната . Вземайки
предвид възрастта на детето,начинът му на живот ,фактът ,че е ученик и му
предстои гимназиално обучение ,съдът намира ,че месечните разходи на това дете
са в размер на поне около 250лв . Вземат се предвид средства за храна , облекло
, отопление ,дневни разходи ,здравни и образователни потребности ,в рамките на
обичайните,обикновените такива . Тъй
като майката не полага никакви грижи за детето и е дезинтересирана от него , от
развитието му ,а практически всички грижи са поети от бащата ,то тя следва да
бъде задължена да поеме по-голямата част от финансовата издръжка на детето.
Същевременно ,следва да се отчете ,че майката има още три малолетни деца и няма
сигурен доход дори в размер на минималната работна заплата за страната .При
определяне на издръжката,съдът взема предвид и имущественото състояние на
ответника и задължението му към други деца.Ето защо ,с оглед гореизброените
особености на настоящия случай,майката следва да бъде задължена да поеме
издръжката на сина си И. в размер на 140лв месечно .Поради изложените
съображения , искът за увеличаване размера на
определената издръжката се явява частично
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен в посочените
по-горе размери .
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА ИСКА НА И.С.М.
ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител – С.И.М. ЕГН **********
, за увеличаване размера на определената
месечна издръжка с решение №1918/14 05 2012г по гр д 23348/2012г
по описа на ПРС 4 бр с ,която
ответницата Р.С.М. ЕГН **********
заплаща на малолетното си
дете – а именно от 67,50 лв в размер на 140лв / сто и четиридесет лева /,начиная от 17 05 2018г ,до навършване на
пълнолетие или настъпване на причини за изменяването или прекратяването на това
задължение ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , от падежа
,до окончателното изплащане на дължимата сума .
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА В ЧАСТТА МУ от уважения размер на
издръжката,до претендирания такъв от 200лв месечно .
ОСЪЖДА Р.С.М. ЕГН
********** да заплати по сметка на ПРС СУМАТА ОТ 134,40 ЛВ/ сто
тридесете и четири лева и четиридесет стотинки / ДЪРЖАВНИ ТАКСИ
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ НЕДЯЛКА
ВЪЛЧЕВА
Вярно с
оригинала.
Д.Н.