Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание,
проведено при закрити врата, на седемнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6733
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът К.В.Т. излага в
исковата молба обстоятелства за: публикувана от ответника Н.М.Г. ЕАД статия под
заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“, публикувана в бр. 34 (96), година ІІІ
от понеделник, 3-ти септември 2018 г., на вестник Седмичен таблоид, и
възпроизведена многократно в електронни медии, съдържаща неверни обстоятелства
за негова хомосексуална ориентираност в период от 10 месеца между двадесетата и
двадесет и първата му година; засягане на правото му на личен живот, респ. на сексуалната
му неприкосновеност, и на неговите чест, достойнство и добро име, изграждано
въз основа на осъществявана от него широка обществена дейност чрез книги,
музика и реклама и известен под творческия псевдоним П.Х.; преживени от него
значителен емоционален дискомфорт, притеснения, неудобства, душевни болки и
терзания, стрес и тревога, справедливото обезщетение на които възлиза на 40000
лева и отговорност на ответника за тези вреди като възложител на автора на
статията и издател на вестника, в който последната е публикувана. Претендира
посочената сума, заедно със законната лихва върху нея от 03.09.2018 г. до
окончателното й изплащане и разноските.
Ответникът Н.М.Г. ЕАД в
законоустановения срок за отговор на исковата молба и в първото заседание по
делото след връчване на съдебните книжа по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК не е
изразил становище по предявените искове.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
По делото е безспорно
установено от представеното препис-извлечения от печатно издание и събраните гласни
доказателствени средства, че на стр. 11 във вестник Седмичен таблоид, бр. 34
(96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., е публикувана статия
под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“, в която са изложени обстоятелства
за хомосексуална ориентираност в период от 10 месеца между двадесетата и
двадесет и първата му година на П.Х., част от които са поместени като цитати, а
други като коментар на същите от автора на статията. Собственик и издател на
вестника е ответникът Н.М.Г. ЕАД, а статията е без посочен автор, но е написана
от репортер на вестника, видно от представения препис от изданието, предмета на
дейност на дружеството и адреса на издателството.
Така публикуваната статия във
вестник Седмичен таблоид, видно от констативния протокол от 23.01.2019 г. и
събраните гласни доказателствени средства, е възпроизведена, макар и частично,
в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг,
Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник
и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.
Установява се също от събраните
гласни доказателствени средства чрез разпита на св. С.И., А.Б.и Н.Ц., които като
последователни, логични и кореспондиращи помежду им и с другите данни съдът възприема
за достоверни, че ищецът е творец с професионални изяви в шоу бизнеса и в
сферата на рекламата и е известен с творческия псевдоним П.Х., като в личния си
живот, така и в професионалния си такъв, се изявява като хетеросексуален и
държи на тази своя идентичност. Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен
таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г.,
възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк
кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително
негативно върху неговото душевно състояние, бил потиснат и притеснен,
включително и от реакцията на хората от изнесеното в статията, обсъждането на
същата и влиянието на статията върху личния му и професионален живот поради
създадените емоционално напрежение, смущение и ограничение в общуването му.
Други доказателства не са
ангажирани в предвидените от процесуалния закон срокове.
При така установените факти
съдът приема от правна страна следното:
За възникването
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди; вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и лицето да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа (натоварване с извършване на действия, които
спадат към областта, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена
деятелност).
Изнесеното чрез изявлението в
процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на
ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане
до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство.
Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички
случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които
обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към
него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото
понятие за чест или пък с неговото положение.
Когато източник на деликта е
клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема,
че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена
оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни,
поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното
от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат
проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им
оповестяване е в обществен интерес.
В случая публикуваното
изявление в процесната статия за заявено хомосексуално поведение в период от 10
месеца между двадесетата и двадесет и първата на ищеца е морално укоримо според
преобладаващото обществено мнение в Република България и несъмнено изнесеното в
статията засята правото на личен живот на ищеца, включващо и неговата сексуална
ориентация. Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установи при пълно и главно доказване съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест
в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен
таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от
него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени
средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред
журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник
Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица,
за хомосексуално поведение на
ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без
значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения
интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на
ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя,
а в друга част - изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно
ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни
от личния живот на ищеца К.Т..
Доказаното по делото разпространение
на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р
България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага,
които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са
чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията
на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от
засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната
обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена
значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него
като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и
съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на
тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34
(96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, притеснения, потиснатост и емоционално
напрежение, смущение и ограничение в общуването. Тези вредни последици от
противоправното поведение на ответника са сравнително дълготрайни (около една
година), тъй като продължават и понастоящем, и със сравнително голям интензитет
на проявление, обусловен от факта, че ищецът е известна личност. Съдът, като
отчита времето, в което са търпени вредите, характера им, техния интензитет,
подсилен и от необходимостта ищецът, като публична личност, да търпи засиления
обществен интерес към себе си, намира, че справедливият съгласно чл. 52 от ЗЗД
размер на обезщетението за репариране на неимуществените вреди на ищеца възлиза
на 20000 лева. За тази сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40000 лева – отхвърлен.
Частичната основателност на
иска води до извод за основателност и на акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху така определеното обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, която по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е дължима от увреждането
– 03.09.2018 г., до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца
сумата 1850 лева, представляваща заплатените от него по производството разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на
иска. Ответникът няма искане за разноски, поради което такива не му се
присъждат с решението.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.Г. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
клеветнически твърдения, публикувани в статия под заглавие „П.Х.: Бях гей, но
се отказах“, публикувана в бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти
септември 2018 г., на вестник Седмичен таблоид, заедно със законната лихва
върху тази сума от 03.09.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1850 лева – разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
40000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова