Решение по дело №741/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 104 / 27.2.2019г.

 

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Т. С., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 741, по описа на съда за 2018 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по жалба Х.С.В., ЕГН **********, против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за Развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6186/09.07.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. С оспорения административен акт на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, е отказал финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление „Биологично растениевъдство” по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 на Х.С.В..

В жалбата се представят съображения за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби, тъй като жалбоподателят счита, че е изпълнил всички изисквания и няма прекъсване на сертификационния процес във връзка с поетите ангажименти. Иска се от съда отмяната на оспореното писмо. В съдебните заседания жалбоподателят се представляват от адвокат М., който поддържа предявената жалба, представя допълнителни съображения по съществото на спора и в подробна писмена защита.

Ответникът по делото – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, излагайки съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на оспорения ИАА. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Х.С.В. е поел 5-годишен агроекологичен ангажимент по Мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Биологично растиниевъдство“. По делото е представено заявление УИН 1327031367118 от 15.03.2013г.

На 22.05.2017 г. Х.С.В. е подал заявление за подпомагане  УИН 1304071794241 с приложени документи за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания” за 2017 .

С писмо изх. № 01-6500/6186/18.09.2017 г., получено от Х.В. на датата 22.09.2017 г., заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е информирал жалбоподателя, че във връзка с поетия със заявление УИН 1327031367118 агроекологичен ангажимент по мярка 214 ”Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. по направление „Биологично растениевъдство” до 30 септември на петата година от ангажимента, започващ да тече от подаване на първото одобрено заявление за подпомагане, трябва най-малко веднъж да е получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство и съгласно чл. 58, т. 1, буква „д“ да представи копие на документа пред ДФ „Земеделие”. Указано е, че при непредставяне доказателства за спазване на изискването по чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 58, т. 1, б. Д, ДФЗ-РА ще има право да прекрати агроекологичния ангажимент.

По делото са представени документи от „Био Еллас“АД относно стопанството на Х.С.В.(от л. 119), касаещи проверки от 2018г., Уведомление от 18.12.2017г.за решение на Био Еллас, че не се издава сертификат на продукта(л. 148), инспекция от 13.11.2017г.; формуляр за бележки на инсектор от 26.09.2017г.

 На база на установени несъответствия с изисквания на Регламент ЕО 834/2007г. е издадена служебна бележка(л. 192) за стартиране на обмен на информация, сключен договор от 31.08.2017г. и анекс към него.

Изискани са документи от „Биоагричерт Италия България“ЕООД, видно от които от 30.08.2017г. е прекратен сключения от тях договор с Х.В. за контрол и сертификация. Представени са инспекторски доклади.

По делото е изслушано заключение на вещо лице – агроном. Съгласно поставената задача, същото е посочило, че Х.В. има сключен договор за контрол и сертифжикация  „Биоагричерт Италия България“ЕООД, като Разрешение № БГ-БИО-13, издадено на 20.01.2016г. е със срок на валидност 25.01.2020г. Представя в табличен вид извършените дейности от контролиращото лице, както и годишната инспекция на 13.07.2017г. от инспектор А.П.. Посочено е, че по биологичен начин се отглеждан 1 ха праскови и 1 ха орехи. Посочено е в доклада, че има следи от използван хербицид, дадени са указания за отстравянане. Не са взети проби, поради отказ. Съставени са доклади за несъответствие, които не са подписани от оператора. Х.В. е представил актуализирана програма на контролиращото лице на 15.08.2017г. На 26.09.2017г. е извършена годишна инспекция на Х.В. от Био Еллас, като не са констаттирани несъответствия по време на инспекцията. На 13.11.2017г. е извършена инспекция  от Био Еллас и е взета проба от листата на парцел праскови. След анализ е установено, че не се съдържат остатъци от пестициди, като е взето решение да не се издаде сертификат за съответствие съгласно Регламент 834/2007 и 889/2008г. за всички парцели на производствената единица. Вещото лице дава отговор на допуснатите на оспорващия въпроси, а именно: че в инспекторския доклад липсват категорични доказателства за употреба на хербицид в стопанисвания от Х.В. парцел праскови; липсва описание на плевелната растителност; липсва пояснени в какво се състои установеното „следи от употребен хербицид“; не е отразен отказът за проби на земеделския стопанин. Вещото лице е имало достъп до 4 броя снимки, които са дадени от контролиращото лице, но които не са приложени към доклада от инспекцията. Вещото лице сочи, че във формуляра на инспекцията от 26.09.2017г. е посочено вземане на проби от праскови, като не са установени остатъци от пестициди в листните проби от праскови. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че липсва анализ на риска на земеделския стопанин и не е проведена процедура за налагане на съотвествие. Вещото лице заявява, че инспекцията от 13.11.2017г. установява три несъответствия, като най-сериозното е употреба на хербицид, поради което е наложена мярка за парцелите за 12 месеца, изразяваща се в това ,че продукцията  не може да бъде  продавана като биологична и не може да се получи документ за съответствие.

По делото е представено Удостоверение за съответствие на „Биоагричет Италия България“ ЕООД, че към момента няма прекъсване на сертификацията, като датата на удостоверяването е 28.07.2015г.

          При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът  намира  от правна страна следното:

  Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал .1 АПК. Оспореното уведомително писмо е индивидуален административен акт, който пряко засяга права и интереси на жалбоподателя, тъй като с него се отказва финансиране и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. По аргумент на чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители и §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП в кръга на компетентността на директора е да издаде акт от категорията на процесния. С представената по делото Заповед № ОЗ-РД/715/27.06.2017г. са делегирани правомощия на неговия заместник, който се явява и издател на процесния административен акт.

Оспореното уведомително писмо  е издадено в предвидената от закона писмена форма.

Настоящият съдебен състав не установява нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице основания за прекратяване на агроекологичния ангажимент.

Жалбоподателят е кандидатствал и е бил одобрен с подаване на първото заявление за подпомагане от март 2013г. Съгласно чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от наредбата, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за срок от пет последователни години, който започва да тече от началото на годината, в която кандидатът за подпомагане е подал заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, като през всяка следваща година до изтичане на петгодишния период кандидатът подава заявление за плащане.

Разпоредбата на чл. 37 ал. 1 т. 3 вменява в задължение на подпомаганите лица по подмярка „Биологично земеделие” до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Пар. 1 т. 8 ДР на наредбата легално дефинира понятието „писмено доказателство” по смисъла на наредбата като документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или потребител, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ на Съвета № 834/2007 г. и на Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност като писменото доказателство следва да е изготвено съгласно образеца в Приложение ХІІ на Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008.

Неспазването на изискването на чл. 37 ал. 1 т. 3 от наредбата води до уреденото в чл. 18 ал. 2 т. 2 от същия нормативен акт прекратяване от страна на ДФ „Земеделие” на агроекологичния ангажимент.

По преписката е приложен договор за сертификация от 10.06.2015 г., сключен между “Биоагричерт Италия България“ ЕООД(224л.), като контролиращ и сертифициращ орган, и Х.В. - оператор, по силата на който клиентът(оператор) изисква от сертифициращия орган сертифицирането на произведените продукти за стандарт по Регламент /ЕС/ 834/2007, приложим за ЕС. Представени са три доклада(228-232л.) със съответните установявания. Няма издаден Сертификат по подаденото заявление. Сключен е договор с „Био Еллас“ от Х.В., като с писмо той е уведомен, че няма да се издаде сертификат на продукта(л. 112 и 148).

Последвало е изпращане на писмо за представяне на изискуемия документ и съответно издаване на процесното уведомително писмо от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, с което на Х.С.В. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният му ангажимент по направление „Биологично растениевъдство” по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017г. Основният мотив на отказа е, че земеделският стопанин не е предоставил документ, удостоверяващ съответствието на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство в изискуемите срокове по чл. 37 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ. 

В настоящият случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, сертифициращият орган изрично е посочил, че няма да бъде издаден сертификат. Предвид фактът, че по преписката са събрани достатъчно доказателства, че неиздаването не е резултат от субективни фактори, а от обективно установено несъответствие, за което са представени доклади за несъответствие, съдът счита, че е налице хипотезата административният орган да се позове на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/6.4.2009г. Тоест административният орган правилно е приложил предвидената в чл. 18 ал. 2 т. 2 от наредбата санкция за земеделския производител. Липсват доказателства жалбоподателят да е изпълнил всички необходимо като действия(като правомерно поведение), за да получи в срок изискуемия документ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Заключението на вещото лице не е аргумент в посока на факта, че земеделският производител е изпълнил точно задължението си, за да получи сертификат.

Към доказателствения материал по делото не е приобщено и последващ такъв сертификат. По делото е представено Удостоверение за съответствие  издадено от „Биоагричерт Италия България“ЕООД с дата 28.07.2015г./л.265/. Това удостоверение обаче не е удостоверение за съответствие съгласно Регламент 834/2007 и 889/2008, а за това, че към момента на издаването му няма прекъсване на сертификацията.

От гореизложеното следва изводът, че макар и да са налице данни, че липсват пестициди при обработване на парцелите на ЗС Х.В., то е факт, че и двете контролиращи лица „Биоагричет Италия България“ЕООД и „Био Елас“ АД са отказали да издадат сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от жалбоподателя растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Такъв документ не е представен от жалбоподателя на ДФ“Земеделие“ до 30.09.2017г. Тоест оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв. в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Административен съд  - Пазарджик, VІ състав

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Х.С.В. против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за Развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6186/09.07.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.

Осъжда Х.С.В. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /П/

С решение № 16837 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 4507/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 741/2018 г. на Административен съд - Пазарджик. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. С. В. за присъждане на разноски. Решението е окончателно.