Р Е Ш Е Н И Е № ….
гр. София, 25.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр.
д. № 758 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5873/12.08.2020 г. и
жалба вх. № 5951/19.08.2020 г. с почти идентично съдържание, подадени от Т.А.З.
в качеството му на трето лице в изпълнителното производство, срещу
постановление от 10.08.2020 г. на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова по изп. №
20189250403428, в частта му, с която отказва да прекрати производството по
делото по отношение на жилищна сграда в УПИ VІ-2343, кв. 145 по плана на гр. К..
Жалбоподателят твърди, че е единствен собственик на посочения УПИ, ведно с
всички приращения и подобрения, поради което изпълнението срещу това имущество
се явява незаконосъобразно, тъй като последното не принадлежи на длъжника.
Сочи, че изрично бил уведомил съдебния изпълнител за това. Моли съда да отмени
обжалвания от него отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
Единствена, но много съществена, разлика между двете жалби се състои в това, че
втората от тях съдържа и искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да
вдигне наложената възбрана върху имота поради липса на законово основание за
нейното налагане.
Подадена е и жалба вх. № 4099/01. 09. 2020 г. по
описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова, от А.К.И. – взискател, срещу
постановлението от 10.08.2020 г. в частта му, с която се отказва да продължи
принудителното изпълнение по отношение на жилищна сграда в УПИ VІ-2343, кв. 145
по плана на гр. К., както и да извърши опис на този имот до приключване на
производството по гр.д. № 755/2019г. по описа на РС - К.. Жалбоподателят
изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва изводите на съдебния
изпълнител, довели до постановяването му, вкл. преюдициалния характер на гр.д.
№ 755/2019г. по описа на РС – К. спрямо изпълнителното дело. Счита за
недоказано, че З. е собственик на процесната жилищна сграда. Моли съда да
обезсили същия като недопустим или да го отмени изцяло като неправилен.
Претендира разноски.
В срока за отговор по двете жалби такъв е постъпил
по тези на третото в изпълнителното производство лице – Т.З., в който
взискателят К. изразява становище за тяхната недопустимост, алтернативно –
неоснователност, с искане за оставянето им без уважение. Счита, че длъжникът Г.А.
е бил собственик в режим на СИО на процесната жилищна сграда. Бил извършил
увреждаща кредитора сделка, но сградата не била неин предмет, поради което
останала в неговия патримониум. Навежда довод за недопустимост на жалбата,
както и за нейното просрочие поради това, че жалбоподателят бил узнал за
предприетите изпълнителни действия срещу сградата преди датата 24.07.2020г.
Изтъква, че жалбоподателят не е представил доказателства за степента на
завършеност на сградата към момента на сделката, нито за момента на узнаване на
изпълнителните действия. Претендира разноски.
Със съпроводително писмо съдебният изпълнител е
изпратил жалбите и препис от изпълнителното дело, като е изложил на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваното действие. Описва хронологията на
събитията по делото, и, по- конкретно – усилията за установяване момента на
изграждане на процесната сграда в груб строеж. Счита, че е процесуално
недопустимо да се прекратява изпълнително производство по отношение на част от
имущество, а третото лице има други способи за защита.
Въз основа на доказателствата по делото, Софийският
окръжен съд намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство първоначално е било
образувано от ЧСИ Ренета Милчева Василева, с рег. № 790 и район на действие СГС
под № 201879000400918 по молба на взискателя А.К.И., представляван от адв. Ж.,
срещу длъжника Г.К.А., въз основа на изпълнителен лист № 174 от 30.04.2018 г.,
издаден по н.о.х.д. № 618/2016 г. на СГС, за сумата 30 000 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 13.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
С молбата взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши цялостно проучване на длъжника и определяне на способа на
изпълнение.
По молба на взискателя от 03.09.2018 г., на
05.09.2018 г. ЧСИ Ренета Милчева е наложила възбрана върху собствена на
длъжника ½ ид. ч. от едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 50
кв. м. в режим на търпимост, намираща се в ПИ за ниско застрояване, находящ се
в гр. К., с площ от 721 кв. м., съставляващ УПИ VI-2343 от кв. 145 по действащия
регулационен план на града, при съседи по скица: от две страни улици; УПИ VII-2341 и
УПИ V-2343.
По молба на взискателя от 16.10.2018 г., във връзка
с продължаване на изпълнителните действия по опис, оценка и продажба на
възбранения недвижим имот, изпълнителното дело е препратено на ЧСИ Радост
Горанова – Чолакова и образувано под № 20189250403428.
На 05.12.2018 г., във връзка с поискани от съдебния
изпълнител от Агенция по вписванията документи, по изпълнителното дело постъпва
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 76, том 1, рег. № 629, дело №
72/2018 г., въз основа на който Д. Т. А. и Г.К.А. продават на Т.А.З. свой
собствен недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 38978.900.2343 и площ
731 кв. м. за ниско застрояване, в кв. 145, парцел 6, с посочени граници и
съседи, съгласно актуална скица, заедно с всички приращения и подобрения в
имота, съществуващи към момента на сключване на сделката.
С молба от 19.06.2020 г. взискателят е приложил
доказателства за образувано съдебно
производство по гр. д.№ 755/2018 г. на РС – гр. К. с иск по чл. 135, ал.
2 от ЗЗД от А.К.И. срещу Г.К.А. и Т.А.З..
С разпореждане от 15.07.2020 г. съдебният изпълнител
е насочил принудителното изпълнение към изградената в УПИ сграда в груб строеж.
С уведомление от 27.07.2020 г. Т.А.З. е поискал от
съдебния изпълнител да прекрати изпълнението по отношение на недвижим имот –
жилищна сграда, съществуваща в УПИ 6-2343, в кв. 145 по плана на гр. К., както
и да бъдат вдигнати всички възбрани върху имота, тъй като тя била негова
собственост, а не на длъжника Г.А., за което прилага и препис от нотариалния
акт за покупко-продажбата на имота.
С обжалваното постановление от 10.08.2020 г.
съдебният изпълнител отказва да прекрати
производството по делото и да вдигне наложената над ½ ид. ч. от
посочения по-горе недвижим имот – жилищна сграда, предвид обстоятелството, че
молителят не е страна в изпълнителното производство.
Със същото постановление съдебният изпълнител
отказва да продължи принудителното изпълнение по отношение на съществуващата в
имота сграда до приключване на висящ спор по гр. д. № 755/2019 г., предвид
обстоятелството, че последното има пряко отношение към обекта на принудителното
изпълнение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
1.
По жалба вх. № 5873/12.08.2020 г. и жалба вх. №
5951/19.08.2020 г. на Т.А.З..
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 4 от ГПК, трето
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението
е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако
се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Видно е, че основна процесуална предпоставка за упражняване правото на
обжалване действията на съдебния изпълнител от третото лице е упражнявано от
него владение към момента на наложената възбрана, респ. насочване на
изпълнението върху имота. В разглеждания случай тази предпоставка е налице.
Наистина, спорен между страните е въпросът
за момента на изграждане в груб строеж на процесната двуетажна жилищна сграда с
гараж, като и двете страни правят изводи в своя полза от предполагаемото му темпорално
съотношение спрямо момента на сделката, по силата на която З. е станал
собственик на УПИ с идентификатор
38978.900.2343 и площ 731 кв. м. в кв. 145, парцел VI, ведно с
всички приращения и подобрения в имота.
Настоящият
съдебен състав намира, че този момент е ирелевантен както за предпоставката по
чл. 435, ал. 4 от ГПК, така и по съществото на спора, тъй като във всички
случаи сградата е собствена на З., поради следните съображения:
-
Ако се
предположи, че сградата е била довършена до етап груб строеж към момента на
изповядване на процесната сделка, тя е съставлявала приращение към поземления
имот – предмет на сделката – и е преминала в патримониума на З. по силата на
самата сделка.
-
Ако се
предположи, че сградата не е била довършена до етап груб строеж към момента на
изповядване на процесната сделка, в този момент тя не е била самостоятелен
обект на собственост. Като такъв тя възниква едва със завършване на грубия
строеж. Тъй като това събитие, обаче, е настъпило след придобиване на
поземления имот от страна на З., последният е станал собственик на
нововъзникващата сграда в по- късен момент по силата на чл. 92 от ЗС. Без
значение е фактът, че разрешението за строеж на тази сграда е издадено на името
на Д. А.Т.(л. 40 от изп.д.) и че тя е възложител (инвеститор) на строежа (л.
44-45 от изп.д.). Този извод се налага от факта, че единственото изключение от
принципа на приращението е регламентиран в разпоредбата на чл. 92 от ЗС с
израза
„установено друго”, който има предвид учредяването на вещно право на строеж в
полза на лице, което не е собственик на земята. Не е „установено друго” по
смисъла на тази разпоредба, когато сградата е построена от лице с разрешение за
строеж, но което не притежава правото на собственост или вещното право на
строеж върху земята. Тъй като в конкретния случай не се твърди и не се доказва
да е учредено право на строеж в полза на отчуждителя – Д. Т., презумпцията на
чл. 92 от ЗС не е опровергана, а собственик на новопостроената в него сграда е
собственикът на самия УПИ – Т.З..
Горните
съображения налагат извода, че във всички случаи тази процесна сграда е собствена
на третото за изпълнителното производство лице и жалбоподател в настоящото
производство Т.А.З..
От друга страна,
владението е едно от правомощията на
собственика. Не е задължително, то да се упражнява само чрез лични действия,
доколкото разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС го дефинира като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя.
Поради това и с
оглед наличните доказателства за прехвърляне на собствеността върху УПИ с
приращенията и подобренията от Т.а,
следва да се приеме, че, дори тя да е продължила да упражнява фактическа власт
върху поземления имота и след продажбата (вкл. в хипотезата на осъществяване на
разрешения й строеж), тя е държала имота заедно с приращенията и подобренията за
Т., а той го е владял чрез нея.
На последно
място следва да се съобрази, че принудителното изпълнение върху тази сграда е
насочено с изрично разпореждане на съдебния изпълнител от 15.07.2020г., т.е.
след възникването й като обект на собственост в груб строеж в патримониума на З.
– независимо дали по силата на транслативната сделка или по силата на
приращението (видно от удостоверението от 07.02.2019г. на л. 141 от
изпълнителното дело).
Следователно,
изпълнено е изискването на чл. 435, ал. 4 от ГПК, в деня на насочване на
принудителното изпълнение върху сградата, същата да е във владение на третото
лице – жалбоподател, независимо дали владението върху нея се упражнява лично
или чрез трето лице.
При съобразяване
с тези предварителни съображения, съдът намира по съществото на жалбите на З.
следното:
1.1
По жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да
вдигне наложената възбрана.
Както
се посочи по- горе, принудителното изпълнение върху сградата е насочено за
първи път с изрично разпореждане на съдебния изпълнител от 15.07.2020г. Преди
този момент тя не е била обект на принудително изпълнение, което означава, че
възбраната, наложена на 05.09.2018г. от ЧСИ Ренета Милчева Василева, касае
друга сграда. Това е очевидно и от описанието на обекта на възбраната на л. 31
от изпълнителното дело: „1/2 /една втора/
ид.ч. от ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛЩНА СГРАДА със застроена площ от 50.00 /петдесет/ кв.м.
в режим на търпимост съгласно пар. 16 от ЗУТ, видно от Удостоверение с рег.
Индекс № АБ-У-811 от 19.05.2009г. на ОА- К., която сграда се намира в поземлен
имот … съставляващ УПИ VI-2343 …“. От друга
страна, видно от удостоверението от 07.02.2019г. на л. 141 от изпълнителното
дело, процесната сграда е завършена в груб строеж съгласно одобрен проект и
разрешение за строеж № 11/03.02.2017г., а, видно от разрешението и проекта на
л. 40 и 44 от изп.д., тя е двуетажна със сутерен и подпокривно пространство,
със ЗП 268,36 кв.м. и РЗП 660,76 кв.м. Независимо от декларативното изявление
на съдебния изпълнител в обжалваното постановление, по делото няма никакви
доказателства, след момента на насочване на принудително изпълнение върху тази
сграда (15.07.2020г.), върху нея да е била налагана възбрана. Поради това третото
лице няма правен интерес да иска вдигане на несъществуваща възбрана. Съответно,
съдебният изпълнител правилно е постановил отказ по него, макар и не по
изложените в постановлението съображения. Жалбата срещу отказа е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
1.2
По жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изпълнителното дело
Основанията
за прекратяване на изпълнителното производство са изброени лимитативно в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато „бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440“, но в случая не
се твърди и не се доказва наличието на такава предпоставка. От друга страна, съдебният
изпълнител не е оправомощен да използва извода си за собственическите права на
третото лице върху имота – предмет на изпълнението – като основание за прекратяване
на изпълнителното производство. Такова правомощие няма и съдът в настоящото
производство. Съгласно мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, „съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на
законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по
отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за
последното ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК,
тъй като предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се
цели да се отрече, че то принадлежи на длъжника“. Поради
това, направеният по- горе извод, че
процесната сграда е собственост на третото лице Т.З., не съставлява основание
за прекратяване на изпълнителното производство. Искането на З. в този смисъл е
било неоснователно, а съдебният изпълнител правилно е постановил отказ по него.
По тези съображения, жалбата срещу отказа следва да се остави без уважение.
2.
По жалба вх. № 4099/01.09.2020 г. по описа на ЧСИ Радост
Горанова – Чолакова, подадена от взискателя А.К.И..
Съгласно
чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да извърши исканото изпълнително действие.
В
конкретния случай, взискателят е поискал извършване на опис на процесната
сграда с молбата си от 19.06.2020г. Това искане е потвърдено и в писменото му възражение
от 03.08.2020г. (л. 156 от изп.д.).
С
обжалваното в настоящото производство постановление съдебният изпълнител е
отказал извършване на така поискания опис с аргумента, че е предявен иск по чл.
135 от ЗЗД, при евентуалното уважаване на който, транслативната сделка за
процесния УПИ с приращенията и подобренията би била призната за недействителна
по отношение на взискателя, а това би открило възможността за принудително
изпълнение и върху процесната сграда, въпреки че, по силата на приращението, тя
е собственост на Т.З..
Настоящият
съдебен състав споделя тези мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, със следните уточнения.
Наистина,
от приложения по изпълнителното дело протокол от открито съдебно заседание на
17.12.2019г. по гр.д. № 755/2019г. на К.ския районен съд, може да се направи
извод, че по отношение на процесната сграда е предявен собственически иск,
който не е бил приет за съвместно разглеждане в производството по чл. 135 от ЗЗД. Противно на поддържаното от жалбоподателя И., обаче, това не означава, че
производството по него е било окончателно прекратено – първо, защото
определение в такъв смисъл не се открива в протокола, и, второ, защото има
изрично искане на адв. Ж. за отделяне на този иск в отделно производство.
Отделно от това, независимо че производството по чл. 135 от ЗЗД по гр.д. №
755/2019г. на КРС не касае пряко процесната сграда, неговият изход има значение
за възможността за насочване на принудителното изпълнение върху нея. Този извод
се налага с оглед изложените по- горе съображения, че тя е станала собственост
на Т.З. именно на основание чл. 92 от ЗС, независимо дали е била завършена в
груб строеж преди или след датата на транслативната сделка (09.03.2018г.).
Поради това, ако искът бъде уважен и сделката бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредитора – взискател, ще се счита, че
действието не е извършено от длъжника, а кредиторът разполага с правото да се
удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащото действие. За него се създава
фикцията, че предметът на тази сделка, ведно с всички приращения и подобрения (т.е. вкл.
и процесната сграда), принадлежи на длъжника. Въз основа на влязлото в сила
съдебно решение, кредиторът ще може да насочи принудителното изпълнение срещу
имота и, след осъществяване на публичната продан, да се удовлетвори от сумата,
получена от проданта, до размера на своето вземане.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че производството по гр.д. № 755/2019г. на КРС действително е от
значение за възможността за продължаване на принудителното изпълнение върху
процесната сграда чрез извършване на опис. Отказът на съдебния изпълнител да
извърши това изпълнително действие преди окончателното приключване на гр.д. №
755/2019г. на КРС с влязъл в сила съдебен акт е правилен, а жалбата срещу него
– неоснователна, и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
изхода на делото (отхвърляне на всички жалби) никоя от страните няма право на разноски
в производството, поради което такива не следва да се присъждат, независимо
дали са поискани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5873/12.08.2020 г. и жалба вх. №
5951/19.08.2020 г. в Софийския окръжен съд, респ. вх. № 03607/19.08.2020г. и
вх. № 03678/24.08.2020г. при ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, подадени от
третото лице Т.А.З. срещу постановление от 10.08.2020 г. по изп. №
20189250403428, В ЧАСТИТЕ МУ, с които съдебният изпълнител отказва да
прекрати производството по отношение на двуетажна жилищна сграда с РЗП 660,76 кв.м. в УПИ VІ-2343, кв. 145 по плана
на гр. К., както и да вдигне наложената възбрана върху този имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 04099/01.09.2020г., подадена от взискателя А.К.И.,
срещу постановление от 10.08.2020 г. по
изп. № 20189250403428, В ЧАСТТА МУ, с която съдебния изпълнител отказва
да продължи принудителното изпълнение по отношение на жилищна сграда в УПИ
VІ-2343, кв. 145 по плана на гр. К., както и да извърши опис на този имот, до
приключване на производството по гр.д. № 755/2019г. по описа на РС - К..
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.