Р Е Ш
Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 19.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Елена Пенова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №361
по описа на съда за 2012г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Подадена е
искова молба от В.В.Х., с ЕГН ********** *** и Р.В.М., с ЕГН ********** *** против
"ТЪРГОВСКА КЪЩА-ИНВЕСТ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик 4400, ул.“Пловдивска“№2, представлявано
от изпълнителния директор К.С. и "СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос,
ул."Иван Страцимир" №2, представлявано
от управителя Б. П. , в която ищците твърдят, че са
собственици, при
равни права, на 11,912% от
следния имот: недвижим
имот, целият с площ 6250 кв.м., представляващ парцел ІІІ /трети/ - Градски
универсален магазин в кв.254 по обезсиления регулационен план на гр.Пазарджик,
ЕКНМ 55155, идентичен с урегулиран поземлен имот III /трети/ - Градски
универсален магазин, в кв.254 /двеста петдесет и четири/ по кадастралния план
на гр.Пазарджик, ЕКНМ 55155, одобрен със Заповед №РД-02-14-2281/29.12.2000г.,
който урегулиран поземлен имот е с площ 6535 /шест хиляди петстотин тридесет и
пет/ кв.м., съгласно Заповед №115/08.05.2001г.
на Кмета на Община Пазарджик, без построените в него сгради, при съседи на
имота: изток-улица, запад-улица, север-поземлен имот II-озеленяване, баня, юг-поземлен имот I-Спортна зала и
улица.
Твърдят, че в
този имот е построен Градски универсален магазин, който се е ползвал от
"Търговска къща-Инвест" ЕАД,
гр.Пазарджик в периода от 01.02.2009г. до 31.08.2009г., а от 01.09.2009г. до
01.02.2010г. - от "СПЕДИЯ"
ЕООД гр.Варна. Твърдят,
че с нотариална покана, получена от ответника "Търговска къща-Инвест" ЕАД на 12.12.2000г., го поканили да им заплаща наем,
тъй като ползвали и тяхната част
от имота, но до настоящия момент те не
получавали никакъв наем за собствената си част. Твърдят, че тъй като ответниците през посочените по-горе периоди са
ползвали собствената им идеална част от гореописания недвижим имот, същите им
дължат обезщетение в размер на съответния наем като те претендират обезщетение
от 1500 лева месечно общо.
Тъй като
до момента не са получили никакво обезщетение от ответниците, претендират
заплащане от „Търговска къща-Инвест“ ЕАД, гр.Пазарджик на обезщетение за
периода от 01.02.2009г. до 31.08.2009г. /включително/ по 1500 лева месечно или
общо 10 500 лева и заплащане от „Спедия“ ЕООД, гр.Варна за периода от
01.09.2009г. до 01.02.2010г. по 1500 лева месечно или общо 7 500 лева.
Молят съда
да постанови решение, с което да осъди ответника "Търговска
къща-Инвест" ЕАД, гр.Пазарджик да им заплати обезщетение за това, че е ползвал тяхната част
от имота в размер на дължимия наем от 10 500 лева общо или по 1500 лв. месечно
за периода от 01.02.2009г. до 31.08.2009г. и да осъди ответника
"Спедия" ЕООД, гр.Варна да им заплати обезщетение за това, че е ползвал тяхната част
от имота в размер на дължимия наем от 7 500 лева за периода от 01.09.2009г. до
01.02.2010г., заедно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани. Направено е доказателствено искане – за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
В срока по чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени
отговори на исковата молба от двамата ответници.
Ответникът "СПЕДИЯ" ЕООД твърди, че е собственик
на част от недвижим имот - Поземлен имот, представляващ парцел III /трети/ -
Градски универсален магазин, в кв.254 по плана на гр.Пазарджик, ведно с
изградената в него сграда. Твърди, че видно от документа, с който са апортирани
имотите в капитала на дружеството, „Спедия" ЕООД притежава общо 3095.50 кв.м.
идеални части от поземления имот, т.е ако имотът е с площ от 6250 кв.м., то
„Спедия“ ЕООД притежава около 50% от земята. Твърди, че застроената площ на
притежаваната от дружеството сграда е 2900 кв.м., т.е. сградата заема толкова
от площта на земята колкото притежава и дружеството. Останалата част от парцела
по никакъв начин не възпрепятстват да се използва от останалите собственици. Оспорва
наведените от ищците твърдения, че дружеството дължи наем за ползването на
имота, тъй като наем, респ. обезщетения за имот се дължи само ако единият от
съсобствениците ползва целия имот и с действията си възпрепятства ползването на
останалите съсобственици. Твърди, че по никакъв начин не пречи и не възпрепятства
владението и ползването на останалата част от парцела, върху които не се
простира сградата. Дружеството е ограничило ползването на земята само в рамките
на застроената площ.
Твърди, че от друга страна реституираният собственик следва
да търпи ограничение на правото си на собственост по отношение на земята, тъй
като сградата е изградена напълно законно преди реституцията на парцела и
ищците в настоящото производство са били напълно наясно още при придобиване на
идеалните части от имота с ограничението, което е следвало да понесат по
отношение на реституирания имот.
Сочи, че когато въз основа на извършения на правно
основание строеж едно трето лице придобива в чужда земя не само правото на
собственост на свой самостоятелен обект, но и правото да го държи в чуждия
земен участък. След като собственикът на земята с правна сделка е отстъпил част
от правомощията си, той е длъжен да търпи завинаги чуждия обект върху своята
земя.
Прави искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, с поставени задачи.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковата молба като неоснователна, противоречаща на закона и добрите нрави като
им присъди направените по делото разноски, в това число съдебно-деловодни и
юрисконсултско възнаграждение.
В писмения си отговор ответникът „Търговска
къща-Инвест" АД взема становище, че предявеният иск нито е допустим, нито
основателен, поради което следва да се отхвърли. Твърди, че в представения Нотариален
акт №90, том I, peг.№1441, нотариално дело №82/2002г. като собственик е признат
В. И. М. , поради което не е ясно ищците в настоящето производство с какъв
точно титул за собственост се легитимират, т.е. какъв точно документ/документи
ги легитимира като съсобственици на процесния имот. Не е представен документ,
от който да е видно ищците собственици ли са на претендираните 11,912 % от
цитирания в исковата им молба имот.
Сочи, че в чл.26 ал.2 от ГПК се отрича на лицето,
което не е носител на нуждаещото се от защита право, право на иск. Правото на
иск принадлежи на носителя на материалното право. Не е налице правен интерес
ищците да предявят иска, т.е. налице е липса на активна процесуална
легитимация, т.е. липсва право на иск в полза на ищците, поради което
предявеният иск се явява недопустим, от което следва, че настоящето
производство следва да бъде прекратено.
Твърди, че дружеството „Търговска къща - Инвест“ АД
никога и по никакъв начин не е възпрепятствало ползването на посочения в
исковата молба недвижим имот, не са пречили на другите съсобственици да си
служат с имота, съобразно неговото предназначение. Дружеството не дължи наем,
респективно не следва да заплаща такъв, поради обстоятелството, че обезщетения
за имот се дължи само ако единият от съсобствениците ползва, респективно държи
целия имот и с действията си възпрепятства ползването на имота от останалите
съсобственици. Твърди, че „Търговска къща - Инвест" АД по никакъв начин не
е пречило и не е възпрепятствало владението и ползването на имота от останалите
съсобственици. Сочи, че съгласно чл.31 ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да бъде
претенцията на ищците основателна е необходимо наличието на няколко
предпоставки: общата вещ да се ползва лично само от тях, другият собственик да
бъде лишен и обезщетение се дължи от деня на писменото поискване. Твърди, че ищците
по никакъв начин, камо ли писмено, не са поискали от „Търговска къща -
Инвест" АД обезщетение за ползването на имота в периодите, посочени в
исковата молба. Не са налице кумулативно дадените предпоставки, визирани в
чл.31 ал.2 от ЗС, тъй като „Търговска къща-Инвест" АД по никакъв начин не
е лишила останалите съсобственици от ползването на имота, ищците не са
отправили писмена покана към дружеството за периодите, за които се претендира
обезщетение, поради което искът се явява недоказан и неоснователен.
Твърди, че предявеният иск се явявя и напълно
неоснователен и недоказан, поради това, че реституираният собственик следва да
търпи ограничение на правото си на собственост по отношение на земята, тъй като
сградата е изградена напълно законно преди реституицията на парцела и ищците в
настоящето производство са били напълно наясно още при придобиване на идеалните
части от имота с ограничението, което е следвало да понесат по отношение на
реституирания имот. Посочва, че когато въз основа на извършения на правно
основание строеж, едно трето лице придобива в чужда земя не само правото на
собственост на свой самостоятелен обект, но и правото да го държи в чуждия
земен участък. Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да се
ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на
постройката, според нейното предназначение, следователно по силата на закона
дружеството може да ползва земята без да дължи наем, респективно обезщетение за
това.
Счита, че претендираното от ищците обезщетение е
прекомерно голямо по размер, в този смисъл го оспорва не само по основание, но
и по размер.
Извън изложеното до тук счита, че е налице
фактическият състав на чл.79 ал.2 от ЗС, а именно непрекъснато владение от
тяхна страна. Твърди, че в полза на „Търговска къща-Инвест“ АД е изтекла
придобивната давност.
Моли съда да постановие решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Предявените искове се поддържат в проведените по
делото съдебни заседания от пълномощника на ищците. Моли съда да уважи исковете в размерите по
приетото заключение на вещото лице инж.С.Б..
Претендира разноските по делото по представения
списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са изложени в представената
по делото писмена защита.
Ответниците, чрез
процесуалните си представители, оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли.
Ответникът „Спедия“
ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага доводи по съществото на спора,
в приложеното по делото писмено становище.
Съдът след като се запозна с
твърденията, изложени от ищците в исковата молба и с възраженията на ответниците
в писмените им отговори и като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са собственици при равни права на
11,912% от следния недвижим имот: Недвижим имот, целият с площ 6250 кв.м., представляващ парцел ІІІ /трети/ - Градски
универсален магазин в кв.254 по обезсиления регулационен план на гр.Пазарджик,
ЕКНМ 55155, идентичен с урегулиран поземлен имот III /трети/ - Градски
универсален магазин, в кв.254 /двеста петдесет и четири/ по кадастралния план
на гр.Пазарджик, ЕКНМ 55155, одобрен със Заповед №РД-02-14-2281/29.12.2000г.,
който урегулиран поземлен имот е с площ 6535 /шест хиляди петстотин тридесет и
пет/ кв.м., съгласно Заповед №115/08.05.2001г.
на Кмета на Община Пазарджик, без построените в него сгради, при съседи на
имота: изток-улица, запад-улица, север-поземлен имот II-озеленяване, баня, юг-поземлен имот I-Спортна зала и
улица. В подкрепа на
това са приетите по делото Заповед №5470/17.12.1998г. на Областен управител на
Пловдивска област, Заповед №1925/20.10.2000г. на Областен управител на
Пазарджишка област и влезлите в сила съдебни решения - Решение
№350/08.03.2011г. по адм. дело №2385/2008г. на Административен съд – Пловдив и
Решение №476 от 23.06.2017г. по гр. дело №3311/2013г. по описа на РС-Пазарджик.
Този имот, в който
е построен Градски универсален магазин, се е ползвал, съответно: от първия ответник и съсобственик - "Търговска къща-Инвест" ЕАД, гр.Пазарджик в първия от процесните периоди, а именно от 01.02.2009г. до 31.08.2009г. и от втория ответник и
съсобственик /след направената апортна вноска на имота в капитала на
дружеството/ -
"СПЕДИЯ" ЕООД, гр.Варна във втория от процесните периоди
- от 01.09.2009г. до
01.02.2010г.
С приложената
по делото нотариална покана, получена от ответника "Търговска къща-Инвест" ЕАД на 12.12.2000г., ищците са поканили дружеството-съсобственик
да им заплаща наем, тъй като ползва и тяхната част
от имота.
На
основание направената от първия ответник апортна /непарична/ вноска в капитала
на „Спедия“ ЕООД, последното се явява частен правоприемник на „Търговска
къща-Инвест“ ЕАД, предвид на което отправената покана има действие и за него
като правоприемник.
С оглед на
гореизложеното съдът намира за неоснователни доводите на втория ответник, че
към дружеството не е отправена покана от страна на ищците за заплащането на
обезщетение. Несъстоятелни са и възраженията на ответниците, че към тях не е
отправяна покана, касаеща конкретно процесните два периода, тъй като не такова
е изискването на разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС. Веднъж отправено писменото искане се разпростира
неограничено във времето - докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, като за последващ период от време не се изисква
изпращането на нова покана.
След
отправената покана, ответното дружество не е предложило и не е предоставило на
ищците възможност да ползват имота, според правата им.
Страните
не спорят относно това, че наем/обезщетение от ответните дружества не е изплащан
на ищците през годините, включително и за процесните периоди.
От
приетото по делото заключение на вещото лице инж.С.Б. с
вх.№262341/13.10.2020г., което съдът цени като компетентно изготвено, обективно
и безпристрастно, се установява, че процесният парцел ІІІ-ГУМ е идентичен с
отразени в кадастралната карта на гр.Пазарджик, в сила от 2008г., имоти с идентификатори: 55155.503.856,
55155.503.209, 55155.503.210 и др., които не касаят иска, защото не са
собственост на ответниците по делото. Имотите,
като част от процесния имот - ІІІ-Градски универсален
магазин в кв.254 по плана на гр.Пазарджик, за който общината е съставила акт за
собственост №087/09.03.1998г. и е включила в капитала
на „Търговска къща" ЕАД - гр.Пазарджик, дружеството е апортирало в
капитала на „Спедия" ЕООД - гр.Варна. Ответното дружество „Спедия" ЕООД е
индивидуализирало собствеността си (в
бившия парцел ІІІ-ГУМ) по действащата кадастрална карта в исковата молба по гр.дело №3311/2013г. в РС-Пазарджик /представена
в настоящето дело на стр.236 и следващите/. Собствеността, която е посочена, е следната: сграда с
идентификатор 55155.503.210.1, със ЗП 1720 м2; 2273.50/4220 ид.ч. от имот с
идентификатор 55155.503.210, целият от 4220 м2; сграда с идентификатор
55155.503.209.1, със ЗП 742 м2, както и имота с идентификатор 55155.503.209 от
742 м2; 80/106 ид.ч. от имот с идентификатор 55155.503.856, целият от 106 м2. Общо площта от имотите на „Спедия" ЕООД е: 3095.50
м2 (2273.50 м2 + 742 м2 + 80 м2), заета с ниско, високо и подземно
строителство и прилежащи площи за достъп и обслужване на съществвуващото строителство. Собствеността на ищците в имотите от 11.912
%, отнесена към собствеността на ответното дружество „Спедия" ЕООД,
съответства на 368.74
м2 (3095.50x0.11912). Според заключението на
вещото лице процесният
имот се намира в търговския център на гр.Пазарджик и граничи с централния
кооперативен пазар или е с много добро местоположение. Транспортната достъпност е добра. Инженерната инфраструктура е развита
изцяло. Районът е търсен и много добър за
инвестиции. Районът, както и
процесният имот, се характеризират с търговия със стоки и услуги. Наемната цена за процесния обект е определена от вещото лице по сравнителен метод ("метода на
аналога") като
оценката е извършена съгласно
действащите български стандарти за оценяване и представлява становището на оценителя
за наема, на който е възможно процесният имот
да се отдаде. Базира се на наеми на
аналогични обекти, които се сравняват с оценявания обект. Въз основа на това вещото лице е
изчислило, че месечната наемна
цена за земята, част от бившия парцел ІІІ-ГУМ в
кв.254 по плана на гр.Пазарджик до 2000г.,
собственост на ответното дружество „Спедия" ЕООД - гр.Варна, в периода от
01.02.2009г. до 01.03.2009г. е 6500.55 лв. Стойността на месечния наем за същия период,
съответстващ на собствеността на ищците, е 774.34 лв. Месечната наемна цена за земята, част от бившия парцел
ІІІ-ГУМ в кв.254 по плана на гр.Пазарджик до
2000г., собственост на ответното дружество
„Спедия" ЕООД - гр.Варна, в периода от 01.03.2009г. до 01.02.2010г., е
7738.75 лв. Стойността на месечния наем
за същия период, съответстващ на собствеността на ищците, е 921.84 лв. Месечната наемна цена за периодите: от 01.02.2010г. до 01.02.2011г. и от
01.02.2011г. до 01.02.2012г., както за земята, собственост на ответното дружество,
така и за земята, собственост на ищците, е същата като за периода от
01.03.2009г. до 01.02.2010г. Стойността на месечния наем за периода от 01.02.2009г. до 01.03.2009г. е 774.34 лв., а за периода от 01.03.2009г. до 31.08.2009г. -
921.84 лв., дължим на ищците от ответното дружество „Търговска
къща" ЕАД - гр.Пазарджик, за земя в размер на 368.74 м2. Стойността на наема за целия период е 6305.38 лв. Стойността на месечния наем за периода от 01.09.2009г. до 01.02.2010г., дължим на
ищците от ответното дружество „Спедия" ЕООД - гр.Варна, за земя в размер
на 368.74 м2, е 921.84 лв. Стойността
на наема за целия период е следният 4609.20 лв.
В съдебно заседание вещото
лице уточни, че в процесния имот няма терен, който да не е включен в площта за
обслужване на сградата. Така, че тази прилежаща площ принадлежи на застроената
площ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС е процесуално допустим, а по съществото
си частично основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Ал.2 предвижда, че когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съгласно Решение №119 от
11.03.2010г., постановено по гр. дело №3204/2008г. по описа на ВКС, ІІ-ро ГО, фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по
себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на
обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от
вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като
причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата
съсобственици е осъщественото само от един от тях - ползуване на съсобствената
вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само
от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият
вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране
отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от
отговорност, последният следва да предложи на
съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и
да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В Решение
№129/1986г. на ОСГК на ВС е прието, че
може да представлява пропусната полза или доход по смисъла на чл.31 от ЗС и ползата, която
не е прираст от имуществото на ползувателя, а обхваща само прякото служене с вещта, непосредствено
използуване на нейните качества за задоволяване на определени потребности, т.е.
правото на обезщетение на неползуващия вещта съсобственик е пряко свързано с
непосредственото й използуване от другия съсобственик за задоволяване на
определени потребности.
С Решение №119 от 11.03.2010г.,
постановено по гр. дело №3204/2008г. по описа на ВКС, ІІ-ро ГО е прието, че разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС
установява задължение за заплащане на обезщетение за всяко лично ползуване, което е осъществено само от единия
съсобственик и по причина на което другите съсобственици не са разполагали с
възможността да ползуват вещта, съобразно правата им. Не
е установено като изискване това ползуване да е довело до прираст за
имуществото на ползуващия вещта, т.е. до
извличане на доход, респ. спестяване на
разходи, които ползуващият вещта съсобственик би
направил, ако ползуваше друга вещ
от същия вид. Прякото ползуване на вещта от единия съсобственик само по себе си
представлява полза и доколкото именно от тази полза другият съсобственик е бил
лишен, той разполага с възможността да претендира
заплащане на съответното обезщетение. Състоянието
на вещта следва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото
обезщетение, тъй като неползуващият
вещта съсобственик има правото да получи парично обезщетение само за онова
благо, което би получил, ако разполагаше с възможност да ползува вещта с оглед
нейното състояние.
В конкретния случай състоянието на имота, само по
себе си не освобождава осъществяващия прякото ползуване съсобственик от
задължението да обезщети другите съсобственици - ищците за това, че по причина осъществяваното само от него ползуване на имота са били лишени от възможността да упражняват правата
си в съсобствеността в пълен обем,
съобразно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗС. Това е отчетено от вещото лице инж.С.Б. при изготвяне
на приетото по делото експертно заключение за средната
пазарна наемна цена на процесния имот и по
този начин е определен паричният еквивалент на ползата, от която ищците са били лишени през исковите
периоди.
За неоснователно, настоящият
съдебен състав счита, позоваването от страна на ответниците на разпоредбата на
чл.64 от ЗС, съгласно която собственикът
на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго. В конкретния случай ищците не са
учредявали суперфиция нито на „Търговска къща - Инвест“ ЕАД, нито на „Спедия“
ЕООД. Между ищците и ответниците, през съответния период от процесните е била налице
съсобственост върху процесния поземлен недвижим имот, който е изцяло застроен и
няма терен, който да не е включен в площта за обслужване на сградата, поради
което не може да се използва от ищците. Именно съществуващата съсобственост
обоснова и предявения от ищците иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Изложените от ответниците доводи, че земята се ползва от тях на правно
основание, тъй като те са собственици на постройките върху нея, биха имали
своето правно значение в производството по иск по чл.59 от ЗЗД, какъвто не е
искът, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Предвид
горното съдът приема, че в конкретния случай се доказа наличието на
предпоставките на разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС. Предявените искове ще
следва да се уважат до размерите, съобразно заключението на вещото лице инж.С.Б.
като се осъди първия ответник да заплати на ищците сумата общо в размер на 6305,38
лева и се осъди втория ответник да им заплати сумата общо в размер на 4609,20
лева. Над тези размери и до размерите, претендирани с исковата молба, съответно
от 10 500 лв. по отношение на първия ответник и от 7500 по отношение на втория
ответник, искове ще следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Основателна е и претенцията на
ищците за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждането
на исковата молба в съда - 01.02.2012г. до окончателното изплащане на сумите.
По претенциите за разноски, съдът
приема следното:
При определяне размера на същите,
съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника на ищците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника
„Спедия“ ЕООД. За този си извод, съдът има предвид цялостното развитие на
производството по делото пред настоящата съдебна инстанция, неговата продължителност
във времето – повече от осем години, правната и фактическа сложност, както и
многото на брой проведени открити съдебни заседания, в повечето от които
процесуалният представител на този ответник се е явил лично /а за другите е
депозирал писмени становища и молби/.
При това положение и с оглед
изхода на делото, както и представените списъци на разноските от ищците и
втория ответник по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи, настоящият
съдебен състав изчислява, че ответникът „Търговска къща – Инвест“ ЕАД ще следва
да заплати на ищците разноски в размер на 597,51 лева, а ответникът „Спедия“
ЕООД ще следва да им заплати разноски в размер на 611,49 лева.
Ищците ще следва да заплатят на
ответника „Спедия“ ЕООД разноски, съобрано отхвърлената част от иска, в размер
на 751,61 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "ТЪРГОВСКА
КЪЩА-ИНВЕСТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик 4400, ул.“Пловдивска“ №2, представлявано от Изпълнителния директор К.С. да
заплати на В.В.Х., с ЕГН ********** *** и Р.В.М., с ЕГН ********** ***, на основание чл.31 ал.2 от ЗС, по равно сумата в общ
размер на 6305,38 лева /или по 3152,69 лева на всяка една от тях/, представляваща
обезщетение за лишаването им от ползването на съсобствения им имот за периода
от 01.02.2009г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2012г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 597,51
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 6305,38 лева и до претендирания с
исковата молба размер от 10500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА "СПЕДИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район Одесос, ул."Иван
Страцимир" №2, представлявано от
управителя Б. П. да заплати на В.В.Х., с ЕГН **********
*** и Р.В.М., с ЕГН ********** ***, на основание чл.31 ал.2 от ЗС,
по равно сумата в общ размер на 4609,20 лева /или по 2304,60 лева на всяка една
от тях/, представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на
съсобствения им имот за периода от 01.09.2009г. до 01.02.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски по делото в размер на 611,49 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от
4609,20 лева и до претендирания с исковата молба размер от 7500 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.Х., с ЕГН **********
*** и Р.В.М., с ЕГН ********** *** да заплатят на "СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос,
ул."Иван Страцимир" №2, представлявано
от управителя Б. П. разноски по делото в размер на 751,61 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: