Р Е Ш Е Н И Е № 102
гр.Пловдив, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав,
в открито заседание на шести март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова в. търговско дело №
59 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и сл.
ГПК.
С решение № 531 от 22.11.2018 година, постановено по т.
дело № 359/2017 година по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, е отхврълен предявения
иск от „ Е.“ ЕООД - в н. ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от синдика М.Г.С., против Т.П.К., ЕГН **********,***, за
заплащане на 157 565,12 лв. – сума, изтеглена от Т.П.К. като управител на „Е.“ ЕООД /н./ от
банкова сметка ***, открита при „И.“ АД
за периода 08.05.2014 г. до 30.07.2014 г., като неоснователен. Осъдено е „Е.“ ЕООД /н./,
представлявано от синдика М.Г.С., да
заплати сумата от 6302,60 лева,
представляваща дължимата държавна такса, по сметка на Окръжен съд – Стара
Загора.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна
жалба от „Е.“ ЕООД /н./, представлявано от синдика М.С., с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба се поддържа, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон – чл. 55 ал. 1
предложение трето от ЗЗД, както и постановките на Постановление 1/ 1979 година на Пленума на ВС досежно
договорите за периодично и продължително изпълнение. Изложени са подробни
съображения във връзка с тези оплаквания. Искането е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с
което да се уважат изцяло предявените искове.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор
от ответницата Т.П.К..
Пред въззивната инстанция не са направени нови
доказателствени искания.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е
от лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, а именно от дружеството – ищец в първоинстанционното
производство, представлявано от синдика М.С., против решението, с което е отхвърлен изцяло
предявения осъдителен иск. При подаването на въззивната жалба е спазен предвидения
в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението за изготвеното решение е
връчено на жалбоподателя на 26.11.2018 година,
а въззивната жалба е подадена с вх. № 14979/10.12.2018 година.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Пред Окръжен съд – С.З.по т. дело № 359/2017 година
е предявен осъдителен иск от „Е.“ ЕООД /
н./, представлявано от синдика М.С. срещу
Т.П.К..
В исковата молба се твърди, че Т.П.К. е била управител
на дружеството – ищец. С решение № 553/26.11.2014 година по т. дело №
246/2014 година по описа на Окръжен съд – С.З.дружеството било обявено в
несъстоятелност и производството по делото било спряно на основание чл. 632 ал.
1 от ТЗ. Решението по чл. 632 ал. 2 от
ТЗ за възобновяване на производството било № 260/01.03.2016 година. Тогава М.С. била назначена за временен синдик, а
впоследствие с определение № 410/ 07.04.2016 година – за постоянен синдик на дружеството. Твърди
се, че през периода от 08.05.2014 година
до 30.07.2014 година ответницата Т.П.К.
в качеството си на управител, е
извършила множество тегления на суми от банковата сметка на несъстоятелното
дружество, открита в „И.“ АД, без посочено конкретно основание. Общо била
изтеглена сумата от 157565,12 лева, като
в исковата молба са посочени датите, на които са теглени сумите и техния размер
/ общо 26 броя банкови операции /. Посочено е, че през периода, в който са
теглени сумите Т.К. в качеството си на управител на дружеството, който го
представлява и управлява, е имала право да оперира с банковите му сметки,
включително да тегли суми от тях. В документацията на дружеството, която била предоставена на синдика, липсвали документи, които да установяват, че цялата или
част от исковата сума, изтеглена през посочения период, е вложена в дейността
на дружеството и/ или за изплащане на негови задължения. Нямало данни за
наличие на основание за Т.К. да се разпореди с изтеглените средства или да ги
задържи при себе си. Правомощията на органите на дружеството – длъжник били
прекратени от съда по несъстоятелността с решение № 194 от 17.06.2016 година.
От този момент отпаднало и основанието, на което Т.К. да държи у себе си средствата
на дружеството и тя следвало да ги внесе
в особената му сметка, доколкото липсвали доказателства тези средства да са
разходвани в полза и във връзка с дейността на „Е.“ ЕООД /н./. При така
изложените обстоятелства ищецът, предстваляван от своя синдик М.С. твърди, че процесните парични средства се
дължат от Т.К. на отпаднало основание –
поради десезирането й като управител на дружеството. Поискано е осъждането на
ответницата да върне на „Е.“ ЕООД /н./
получените на отпаднало основание суми общо в размер на 157565,12 лева, както и
направените в производството по делото разноски. Сочи доказателства в подкрепа
на твърденията си.
В писмения отговор на исковата молба ответницата Т.К.
е оспорила така предявения иск по основание. Доводите й се
свеждат до това, че тя освен управител на дружеството е и едноличен собственик
на капитала му. Поради това, според процесуалния й представител адвокат П.В., тя била собственик и на цялото имущество на „Е.“
ЕООД в н. включително на сумите в банковите му сметки и не се нуждаела от
конкретно основание, за да тегли суми от тях. В отговора е посочено, че Т.К.,
която има качеството освен на управляващ и представляващ дружеството и на едноличен
собственик на неговия капитал и неговото имущество, има винаги право да прави
това, без за дава нарочни обяснения за необходимостта от тези суми, тъй като
става дума за теглене на собствени пари от собствена банкова сметка. ***, че
сумите са теглени без основание, както и че липсват документи за основанието,
на което тя се е разпоредила с тях или на което има право да ги задържи. Това
оспорване отново е свързано с
разбирането на ответницата, респ. на процесуалния й представител, че парите са
собственост на Т.К.. В тази връзка е и
изразеното становище, че не може да се говори за отпаднало основание, на което
се държат парите, след прекратяване на правомощията на Т.К. като управител и
представляващ дружеството. Във връзка с формулирания в исковата молба петитум е изразено
становище, че е недопустимо да се иска осъждане на ответницата да върне в
масата на несъстоятелността исковата сума, а следвало да се поиска осъждането й
за заплащане на тази сума на дружеството. Ответницата не е направила
доказателствени искания в писмения отговор на исковата молба, както и в
проведените открити съдебни заседания пред първата инстанция.
Доказателствени искания са формулирани и
доказателства са събирани пред първата инстанция само по искане на ищеца.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е, че
ответницата Т.П.К. е била едноличен собственик на капитала и управител
на ответното дружество, като вписването за това в Търговския регистър е
извършено на 01.09.2008 година. От представените с исковата молба доказателства
и справката в Търговския регистър се установява, че с решение № 553/26.11.2014
година, постановено по т. дело №
246/2014 година по описа на Окръжен съд – С.З.е открито производство по
несъстоятелност на „Е.“ ЕООД, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно на основание чл. 632 ал. 1 от ТЗ. Производството по несъстоятелност е възобновено
с решение по чл. 632 ал. 2 от ТЗ №
260/01.03.2016 година, когато М.С. е назначена за временен синдик, а
впоследствие с определение № 410/ 07.04.2016 година – за постоянен синдик на дружеството. С решение № 194 от 17.06.2016 година,
постановено по т. дело № 246/2014 година на ОС – Стара Загора, са прекратени правомощията на органите на „Е.“
ЕООД /н./, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото от масата на несъстоятелността и е започнало осребряване на
имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
От приложената към исковата молба справка за движението
по сметка № ***, открита на 23.04.2014
година в „И.“ АД – Финансов център С.З.с
титуляр „Е.“ ЕООД, както и от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 08.05.2014
година до 30.07.2014 година Т.К. е изтеглила от сметката общо 157 565,12
лева с двадесет и шест броя отделни банкови операции. Вещото лице е установило,
че става дума за теглене на пари в брой на каса, с изключение на две от
операциите, при които като начин на
усвояване на сумите от Т.К. е посочено – по сметка ***, Ф.С.– Б.. Става дума за сумата от 3000 лева, усвоена от
Т.К. на 23.07.2014 година и за сумата от 5000 лева, усвоена от нея на
28.07.2014 година. Вещото лице е отразило
в заключението си, че липсва конкретно основание за извършените от Т.К. операции по сметката
на дружеството. Конкретните операции,
извършени от Т.К. са следните:
|
№ по ред |
Изтеглена сума |
Дата на тегленето |
|
1 |
2 000,00 лв. |
08.05.2014 г. |
|
2 |
3 000,00 лв. |
08.05.2014 г. |
|
3 |
9 000,00 лв. |
09.05.2014 г. |
|
4 |
5 000,00 лв. |
14.05.2014 г. |
|
5 |
5 000,00 лв. |
15,05.2014 г, |
|
6 |
5 000,00 лв. |
19.05.2014 г. |
|
7 |
5 000,00 лв. |
20.05.2014 г. |
|
8 |
5 000,00 лв. |
26.05.2014 г. |
|
9 |
5 000,00 лв. |
27.05.2014 г. |
|
10 |
5 000,00 лв. |
28.05.2014 г. |
|
11 |
5 000,00 лв. |
29.05.2014 г. |
|
12 |
5 000,00 лв. |
31.05.2014 г. |
|
13 |
5 000,00 лв. |
05.06.2014 г. |
|
14 |
5 000,00 лв. |
06.06.2014 г. |
|
15 |
5 000,00 лв. |
09.06.2014 г. |
|
16 |
5 000,00 лв. |
10.06.2014 г. |
|
17 |
5 000,00 лв. |
11.06.2014 г. |
|
18 |
5 000,00 лв. |
19.06.2014 г. |
|
19 |
900,00 лв. |
20.06.2014 г. |
|
20 |
1 950,00 лв. |
10.07.2014 г. |
|
21 |
2 000,00 лв. |
14.07.2014 г. |
|
22 |
2 000,00 лв. |
18.07.2014 г. |
|
23 |
3 000,00 лв. |
23.07.2014 г. |
|
24 |
5 000,00 лв. |
28.07.2014 г. |
|
25 |
5 000,00 лв. |
29.07.2014 г. |
|
26 |
48 715,12 лв. |
30.07.2014 г. |
Тази
фактическа обстановка е приета за установена
и от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства.
Ответницата не твърди и не представя доказателства
посочените банкови операции – теглене на пари в брой и двата превода на суми по
посочена по-горе банкова сметка ***ните от Т.К. правомощия по управлението и
представителството на дружеството, респ. да касаят търговската му дейност.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Първият въпрос, на която настоящият съдебен състав
следва да даде отговор, е за правната
квалификация на предявения иск с оглед въведените от ищеца с исковата молба обстоятелства и
формулираното искане.
Самият ищец в исковата молба е посочил, че
претендира исковата сума като получена от ответницата Т.К. на отпаднало
основание, свързано с прекратяване на правомощията й като управител на ответното дружество, което е
станало с решение № 194 от 17.06.2016 година, постановено по т. дело № 246/2014
година на ОС – Стара Загора.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
предявеният иск не е такъв по чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД – за
връщане на полученото на отпаднало основание. Става дума за неправилна правна
квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд. Доколкото обаче са разгледани и установени от
първоинстанционния съд относимите към спора обстоятелства, неправилната правна
квалификация се отразява само на законосъобразността на първоинстанционното
решение, но не и на неговата допустимост.
Изложените обстоятелства и формулираното искане в исковата молба сочат на иск, свързан с
реализиране на имуществената отговорност на управителя за вреди, причинени на
дружеството, изразяващи се в разпореждане със средства от сметката на
дружеството, без същите да са отчетени и без да има документи, установяващи, че
те са изразходвани във връзка с дейността на дружеството. Макар в исковата
молба да е посочено, че се иска връщане на получените суми на отпаднало
основание, доколкото става дума за отговорността на управител на търговско
дружество, тя се урежда от специалната
норма на чл. 145 от Търговския закон. Специалната имуществена отговорност на
управителя по чл. 145 от ТЗ е обусловена
от една страна от мандатното правоотношение, а от друга – от органното
правоотношение между него и търговското дружество и възниква при наличие на специфични предпоставки – виновно
и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя при управлението на дружеството,
от което са произлезли вреди за дружеството. По тези
съображения съдът намира, че именно чл.
145 от ТЗ е правното основание на предявения иск, а не както се поддържа във
въззивната жалба – чл. 284 ал. 2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 284 ал. 2 от ЗЗД, според която довереникът е длъжен
да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката, е приложима при мандатното правоотношение / договора за поръчка/. За управителя на ООД,
който освен по мандатно правоотношение осъществява дейността по управление и
като орган на дружеството, отговорността се реализира по специалния ред на чл.
145 от ТЗ.
Изложените обстоятелства, на които се основава
предявения осъдителен иск, сочат именно на този вид отговорност. Твърди се, че
управителят се е разпоредил със средства от сметката на дружеството - изтеглил ги е и към момента на прекратяване на
правомощията му не ги е отчел по
съответния начин – с документи, установяващи
тяхното изразходване във връзка с дейността на търговското дружество, нито ги е върнал.
Що се отнася до доводите на ответницата във връзка с петитума, те са
неоснователни. Волята на ищеца при формулиране на петитума е
ясна. Искането е за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца исковата сума, макар да е посочено, че се иска
да бъде осъдена да я „върне“. Доколкото става дума за парични средства, които са
родово определени, искането за връщането им е равнозначно на искане за
заплащането им.
Съдът намира, че предявеният иск с посочената правна квалификация е допустим,
извършвайки преценка за наличието на
предвидена в закона специална абсолютна
процесуална предпоставка, а именно решение на върховния орган на търговското
дружество за търсене на имуществена отговорност на управителя. Съгласно разпоредбите
на чл. 137 ал. 1 т. 5 и 8 от ТЗ, от
компетентността на общото събрание е да вземе решение за освобождаване на
управителя от отговорност, респ. за предявяване на иск за търсене на
такава. В случая обаче по отношение на дружеството –ищец „Е.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност и
същото е обявено в несъстоятелност. От този момент и с оглед целта на
производството по несъстоятелност да бъде осигурено попълване и осребряване на
масата на несъстоятелността и справедливо удовлетворяване на всички кредитори
на несъстоятелния длъжник, част от правомощията, които са имали органите на
длъжника, преминават у синдика, включително правомощията, свързани с вземане на
решение за предявяване на искове срещу длъжниците на несъстоятелното дружество,
доколкото те целят попълването на масата
на несъстоятелността и тяхното предприемане е право и задължение на синдика
съгласно чл. 658 т. 7 и т. 8 от ТЗ. Правомощието на общото събрание на ООД /
респ. на едноличния собственик на капитала/
по чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ да вземе решение дали да предяви иск срещу управителя за ангажиране на отговорността му към дружеството за причинени вреди, преминава върху синдика, доколкото упражняването
му е свързано с попълване масата на
несъстоятелността.
Събраните по делото доказателства налагат
категоричен извод за основателност на предявения иск. Доводите, че управителят
на търговското дружество, което е и едноличен собственик на капитала му, е
собственик и на неговото имущество и парични средства, са в разрез със закона. Търговското дружество е
самостоятелен правен субект – юридическо лице и именно то притежава имуществото и паричните средства по
сметките си. В случая ответницата Т.К. е
едноличен собственик на капитала на дружеството, което обаче не я превръща в
собственик на неговото имущество и на паричните му средства. Поради това и
доколкото признава, че се е разпоредила с паричните средства от сметката на
дружеството именно със съзнанието, че те са нейни лични и може да прави с тях каквото намери за
добре, без да е необходимо да ги отчита и да представя доказателства за какво
са изразходвани, тя следва да бъде осъдена да ги заплати на дружеството –ищец. Става дума за парични
средства на дружеството, които са изразходвани неправомерно от неговия
управител, поради което се дължи тяхното връщане при липса на твърдения и
доказателства да са изразходвани във връзка с дейността на дружеството.
По изложените съображения съдът намира, че следва да
отмени първоинстанционното решение изцяло и следва да постанови ново по
същество, с което да се осъди Т.К. да заплати на дружеството – ищец исковата
сума. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса за
производството по делото пред двете инстанции – 6302,60 лева за производството
пред първата инстанция и 3151,30 лева за производството пред въззивната
инстанция.
Т.К. следва да заплати на ищеца и направените по
делото разноски съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК пред първата инстанция,
които са в общ размер на 178,80 лева.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 531 от 22.11.2018 година, постановено по т. дело №
359/2017 година по описа на Окръжен съд – С.З.изцяло, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.П.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „Е.“ ЕООД - в н. ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от синдика М.Г.С., сумата от
157 565,12 лв., изтеглена от Т.П.К.
от банкова сметка *** „Е.“ ЕООД /н./, открита при „И.“ АД за периода 08.05.2014 г.
до 30.07.2014 г., както и сумата от 178,80 лева – разноски за производството по
делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Т.П.К., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 6302,60 лева -
дължимата държавна такса за първоинстанционното производство и сумата от 3151,30 лева – дължимата
държавна такса за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.