№ 20
гр. Л, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200793 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № ****** за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Л на името на С.
И. Д., ЕГН ********** от гр. В, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.03.2023 г. в 13.25 часа в обл. Л на ПП І –4, км.
65+700, в землището на с. М, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насоченА в
посока гр. София, снимаща в двете посоки, извън населено при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26, 60 км.ч. и отчетен толеранс от 3 км или 3%, с МПС ******** вид лек
автомобил с рег. № ******* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №1**** Посочено е, че при разрешена скорост от 60
км/ч е установена скорост от 88 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с
28 км/ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от С. И. Д.,
чрез адв. К. Т. от АК В, с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен. Сочи, че доверителят и е жител на гр. В, центъра на жизнените му интереси се
намира на територията на гр. В и съшият не е напускал града през процесния период. Сочи,
че същия е изпълнявал служебните си задължения на работното си място в гр. В, а
процесният автомобил не е предоставян на трети лица за ползване в посочения период.
Отделно от това излага, че при връчване на процесният електронен фиш Серия К №******
издаден от ОДМВР гр. Л, на доверителя и е предоставен снимков материал от връчващият
орган ОД МВР В, който не съответства на изложената фактическа обстановка в обжалвания
електронния Фиш. С оглед на това и със съдействието на връчващият орган, излага, че
доверителят и е направил искане до Директора на ОД на МВР гр. Л с УРИ:819000-
21859/18.04.2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. В за анулирането
на електронен фиш Серия К №****** издаден от ОДМВР гр. Л, което не е уважено. Сочи,
че с връчено чрез ОДМВР гр. В на 26.06.2023г. писмо с рег. № 906000-9365 от 14.06.2023г.
ОД на МВР - Л е отказало да анулира ЕФ Серия К №****** издаден от ОДМВР гр. Л, като
със същото е предоставена процесуалната възможност да се обжалва електронен фиш Серия
1
К №****** издаден от ОДМВР гр. Л пред Ловешки районен съд, от която излага, че се
възползват. Считат, че се касае за извършено закононарушение от друг неизвестен за тях
водач, поради което излага, че възразяват срещу изложената фактическа обстановка. С оглед
на изложеното моли съда да отмени обжалвания Електронен Фиш Серия К №******
издаден от ОДМВР гр. Л, връчен на доверителят и С. И. Д., ЕГН ********** от гр. В, като
им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
съгласно приложен Договор за правна помощ и защита и съдействие и списък с разноски по
чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призована, не се явява и адв. Т. от АК В, която е депозирала писмена молба, с която е
направила искане да се разгледа делото в тяхно отсъствие и е изложила аргументи за
отмяната на обжалвания ЕФ.
Издателят на обжалваното НП – ОД на МВР Л, редовно призовани не изпращат
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.). По делото е ангажирано от наказващият орган доказателство /справка от АИС
АНД – л.10 от делото и разписка за връчване на процесния ЕФ – л.31 от делото/ от които се
установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 18.04.2023 г. От страна на
жалбоподателят и на АНО са ангажирани писмени доказателства от които е видно, че
жалбоподателят е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Л възражение срещу процесния
ЕФ, във връзка с което възражение, с писмо с рег. №906000-9365/14.06.2023 г. Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР Л го е уведомил, че процесния ЕФ не е анулиран, и че може да
го обжалва пред РС Л. Жалбата въз основа на която е образувано настоящето дело е с
№295000-8087/07.09.2023 г., като предвид на това, че доказателства, за връчване на отговора
по депозираното от жалбоподателят посочено по – горе възражение пред АНО, не са
ангажирани по делото, съдът приема, че жалбата предмет на настоящето дело се явява
депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
2
В издадения електронен фиш е описано, че е извършено административно нарушение
по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС ******** с рег. №
******* се е движило със скорост от 88 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, като е
налице превишение от 28 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І -
4 км. 65+700, землището на с. М, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън
населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч.
В процесния ЕФ е посочено, че посочената скорост от 88 км.ч. е констатирана със
система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По
делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че
не процесния л.а., а л.а. марка ***** с рег. № ***** се е движил с превишена скорост от 91
км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което в
процесния ЕФ е вписана скорост от 88 км.ч., за която скорост е наказан жалбоподателят Д..
Безспорно установено е по делото, че скоростта от 88 км.ч. е засечена с техническо
средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 14.03.2023 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №54-СГ-ИСИС/12.05.2022 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че
„Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се
използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение
и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им
характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени
доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и
наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Видно от обжалвания ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Л и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без
значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят,
съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Л,
който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от който е
видно, че с посочената в ЕФ превишена скорост е засечен л.а. марка ***** с рег. № *****
3
По делото е прието и вложено като доказателство и писмо с рег. №3286р-
28627/07.06.2023 г. на Заместник Директора на ГД „НП“ до Директора на ОД на МВР Л, от
съдържанието на което се установява, че в АИС ЕЦОН е извършен повторен преглед на
събитие №3004664, в следствие на което е издаден ЕФ Серия К №******, при което се е
установило, че поради допусната техническа грешка събитието неправилно е потвърдено,
като на снимката е заснет л.а. марка ***** с рег. № *****. Предвид горното е указано да се
предприемат необходимите действия във връзка с издадения ЕФ Серия К №******.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че жалбоподателят С. И. Д., ЕГН ********** е
собственик на посоченото в обжалвания ЕФ МПС с рег. № **** но безспорно от
приложените по делото доказателства се установява, че процесното нарушение не е
извършено с това МПС.
По силата на чл.84 от ЗАНН в административно наказателното производство са
приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административно
наказателното производство е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до
доказване на противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 ал.1 от
НПК не може да се приеме, че отразените в процесния ЕФ обстоятелства, имат
доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест именно на
административнонаказващия орган е да докаже нарушението, тъй като именно той е
субектът на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от една страна от
обективна страна има извършено административно нарушение, а от друга, че от субективна
страна лицето, посочено като нарушител е извършило виновно вмененото му нарушение. В
конкретния случай административно наказващия орган не ангажира, каквито и да било
доказателства от които да се установява, че именно жалбоподателят е извършителят на
констатираното нарушение, напротив ангажира такива от които се установява по безспорен
начин, че описаното в обжалвания ЕФ нарушение е извършено с МПС - л.а. *****, с рег.
№*****, което е различно от това посочено в обжалвания ЕФ.
По изложените по - горе съображения, съдът приема, че нито от обективна, нито от
субективна страна, не се доказа в хода на делото, че жалбоподателят е извършил деянието,
описано в обжалвания ЕФ, с оглед на което същия следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
4
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, в който е отразено
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В
конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв., като
предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално
оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение е минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
уважен в предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата претендиран размер от
400 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Л, именно същата в качеството й на юридическо лице следва
да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К № ****** за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД
на МВР Л, с който на С. И. Д., ЕГН ********** от гр. В, е наложена на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Л да заплати на С. И. Д., ЕГН ********** от гр. В, сумата от
400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л: _______________________
5