№ 15
гр. Благоевград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500961 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№07485/28.07.2021г., подадена от
адв. Г.Ю., процесуален представител на А.Ц.-длъжник по изп.д.№170/2010г.,
против Протокол от 18.02.2021г. на ЧСИ Г. Ц. в частта, в която е отказал да
прекрати изпълнителното дело. Жалбоподателката възразява, че след като
производството по несъстоятелност срещу длъжника ЕТ е приключело с
прекратяване на дейността му и заличаване от търговския регистър, следва да
се прекрати и изпълнителното производство срещу него, защото търговецът
вече не съществува като правен субект. На следващо място, счита че
субективните предели на ИЛ, по който е образувано изп.д., не се простират и
върху физическото лице, собственик и управител на ЕТ - А.Ц.. Сочи се, че
последната не е и трето лице, което да е обезпечило задълженията със свое
имущество. Въз основа на изложеното е направено искане да се отмени
атакувания акт и да се постанови друг, с който да се прекрати изп.д., поради
липса на надлежна страна в това производство.
Мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК е депозирал ЧСИ, в които
излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че ФЛ собственик на
ЕТ, отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговеца. В
1
контекста на същите изразява становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 вр. с
чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване на препис от
жалбата на ответната страна по чл.436, ал.2 ГПК. Ето защо е редовна.
Разгледана по същество тя се явява неоснователна, по следните
съображения :
Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че изп.д. №170/2010г.
на ЧСИ Г. Ц. е образувано по молба на взискателя „Юробанк и Еф Джи
България“ АД срещу длъжника ЕТ“Мованто – А.Ц.“.
Видно е от решение №2045/15.05.2015г. по т.д. №151/2014г. на БлОС,
че търговецът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е
спряно производството по несъстоятелност. Последвало е постановяването на
решение №3063/08.06.2016г. по същото т.д., с което на основание чл. 632, ал.
4 от ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено
заличаване на длъжника от ТР. Предвид съществуването на тези две съдебни
решения в производството по несъстоятелност е безспорно, че не са
предприемани никакви действия по Глава четиридесета ДЕЙСТВИЕ НА
РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ от ТЗ. Това означава, че не са предявявани, приемани,
а още по – малко погасявани вземания на кредитори на несъстоятелния
търговец. Т.е. универсалното изпълнително производство не се е развило.
В контекста на горното, правилно ЧСИ Г. Ц. е прекратил изп.
производство по отношение на заличения от ТР търговец, поради липса на
правен субект срещу който да се провежда принудителното изпълнение.
Заедно с това, настоящият състав счита, че обосновано същият е приел, че
следва да го продължи срещу физическото лице А.Ц., която е имала
качеството на ЕТ. В съдебната практика се приема, че едноличният търговец
не отговаря за задълженията на физическото лице, но ФЛ отговаря с цялото
си имущество за задълженията на търговското предприятие. Този извод се
основава на приложението на нормата на чл. 614, ал.2 от ТЗ, според която в
2
имуществото на длъжника-едноличен търговец се включват и една втора част
от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена
общност. Т.е. след като законодателя предвижда, че в масата на
несъстоятелността се включват и вещи, които са лична собственост или част
от СИО на физическото лице, което с регистрирането си като ЕТ е придобило
допълнителна правоспособност като субект в търговския оборот, следва че
след заличаването на ЕТ, ФЛ отговаря за задълженията на ЕТ със своето
имущество. ЕТ и ФЛ, което се е регистирало като такъв, не са два
самостоятелни, различни субекта. Като ЕТ ФЛ има допълнителна
дееспособност да извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ.
На основание изложеното ИЛ, по който се провежда принудителното
изпълнение, обвързва и ФЛ за задълженията на регистрирания от него ЕТ и
ФЛ не може да има качеството на трето на изпълнението лице. В тази връзка
са несъстоятелни оплакванията в жалбата на адв. Ю., че А. Ц. не е адресат на
ИЛ по смисъла на чл. 429, ал.3 от ГПК. Хипотезата на посочената норма е
неотносима към фактите в касуза.
По тези съображения решаващият състав на БлОС счита, че следва да
потвърди Протокол от 18.02.2021г. на ЧСИ Г. Ц. в атакуваната му частта, с
който е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протокол(имащ характер на Постановление) от
18.02.2021 г. на ЧСИ Г. Ц. с рег. № 702 по регистъра на КЧСИ и район на
действие Благоевградския окръжен съд по изпълнително дело №
20107020400170, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4