Определение по адм. дело №287/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 АПК и чл. 215, ал. 7, т. 4 вр. чл. 217, ал. 1, т. 11 Закона за устройство на територията.

 

Образувано е по жалба на СД „*“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от Т. Т. Й., чрез адв. Р. И., против заповед № РД-329 от 21.07.2025 г. на кмета на Община Дряново.

 

С определение № 1337/13.10.2025 г. по делото е допусната съдебна строително-техническа експертиза с конкретно поставени задачи, назначено е вещо лице.

 

Оспорващата страна е депозирала молба вх. № СДА-01-2783 от 10.11.2025 г., в която е заявила искане за отвод на вещото лице.

 

В предоставения от съда срок ответната страна е депозирала писмено становище с вх. № СДА-01-2873 от 17.11.2025 г., като е заявила позиция за неоснователност на искането за отвод.

 

От фактическа и правна страна съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК, разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица; всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.

Искането на оспорващата страна за отвод на вещото лице се основава на твърдения, че при извършен оглед вещото лице е изразило становище пред собственици на павилионите, че последните са преместваеми, с което според оспорващата страна се е произнесла по същината на спора и предварително е дала заключение; за огледа вещото лице е била докарана от съпруга си, като за последния се твърди, че преди е извършвал оглед на павилионите по поръчение на ръководството на Община Дряново, имал е вече изградено убеждение, както и отношение с Общината, включително и по партийна линия, поради което у оспорващата страна се породило основателно съмнение в безпристрастността на вещото лице, както и че резултатът от експертизата е предрешен в полза на Община Дряново, т.е. твърди се наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за отвод на вещото лице – наличие на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

 

В случая липсват доказателства, че при огледа на място, извършването на който е част от задачата на вещото лице, последното да е изразило становище пред собственици на павилионите, че същите са преместваеми. Дали процесният обект е преместваемо съоръжение или не, е правен въпрос, на който отговор дължи съдът, а не вещото лице, поради което, дори и да има някакво изразено становище от вещото лице по този въпрос, същото е ирелевантно за настоящото производство и не може да породи съмнения относно безпристрастността на вещото лице. Следва да се има предвид и това, че даването на невярно заключение пред съд или пред друг надлежен орган на властта е обвързано от наказателна отговорност по чл. 291 от Наказателния кодекс, за което вещото лице се предупреждава преди изслушване на заключението /чл. 200, ал. 1 ГПК/, а съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Останалите доводи на оспорващата страна за отвод на вещото лице се отнасят до трето лице /инж. Б. Б./, което лице няма процесуално качество в производството по настоящото дело, поради което, както и поради голословност, не биха могли да представляват основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 144 АПК за отвод на вещото лице.

 

Водим от горното и на основание чл. 196, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на оспорващата страна СД „*“ - [населено място] за отвод на назначеното по делото вещо лице инж. С. Е. Б..

 

Като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството и при липса на изрично предвидена в закона възможност за инстанционен контрол, по аргумент на чл. 229 АПК, настоящото определение не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се съобщи на страните и на вещото лице.